Р Е
Ш Е Н
И Е
№316 15.10.2020
г. гр.
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Минка Петкова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева КАН дело №277 по описа за 2020
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция
„Пътна инфраструктура“, представлявана от редовно упълномощен юрисконсулт против
Решение №208/01.07.2020г, постановено по АНД №1232/2019г. по описа на Районен съд
Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №004719/16.10.2019г.
издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към АПИ гр. София с наложена на В.А.К. глоба в размер на 300лв за
нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал.3 от ЗДвП за това,
че на 10.05.2019г около 14.45ч управлява ППС с рег. №****, товарен автомобил,
марка Р., модел М. с обща техническа допустима максимална маса до 3.5 тона, по
републикански път ІІ-55, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена винетна такса, съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закона
за пътищата. Мястото на нарушението е км.39+500 на път ІІ-55 в посока от град
Велико Търново, за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура
– винетна такса, съгласно Приложение №2 към т.2 на Решение №959 на МС от
31.12.2018г. В резултата на проверката е установено, че за ППС с регистрационен номер **** към момента
на проверката няма заплатена винетна такса, която да съответства на
регистрационния номер и на категорията на ППС- КЗ. Съгласно чл.189е ал.8 от ЗДвП, нарушението е потвърдено, чрез справка в електронната система за събиране
на пътни такси от контролно устройство с посочен идентификатор, като данните от
справката са отразени в АУАН №004719/10.05.2019г. Нарушителят не се е
възползвал от възможността да заплати компенсаторна такса и така да се освободи
от административно наказателна отговорност.
В хода на съдебното дирене е установено, че
товарния автомобил е регистриран на 18.12.2017 с рег №**** на ЕТ „В.Й.Д.“, а на
16.04.2019г е сменил собственика си, а именно придобит е от „Амиго Нова“ ООД с
нов рег. ****. Изискана е справка за винетен стикер за ППС с рег №****, според
която за това ППС и с този регистрационен номер е заплатена винетна такса със
срок на валидност от 15.02.2019г до 14.02.2020г. Въз основа на тези факти РС
Казанлък приема, че неизпълнението на задължението по чл. 5 ал.4 от Наредбата
за условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различни категории ППС няма за последица невалидност на
винетната такса по аргумент от чл.10а ал.6 от ЗДвП и не отменя обстоятелството
по чл.139 ал.6 от ЗДвП, което освобождава водача от отговорност, а именно да е
заплатена от трето лице.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено в противоречие с чл.10а ал.3 вр. с ал.6 от Закона за пътищата и се
иска от съда да бъде отменено като се постанови друго за потвърждаване на НП.
Поддържа се тезата, че винетната такса важи само за ППС с декларирания от
собственика му регистрационен номер, което се извършва при заплащането й. Между
двете норми – на чл.10а ал.3 и ал.6 от ЗП съществува привидна колизия, която е
изяснена от процедурата по чл.5 ал.4 от Наредбата, според която новия
собственик трябва да декларира новия регистрационен номер, за да се ползва от
валидността на заплатената винетна такса. Иска се присъждане на възнаграждение
за юрисконсулт в максимален размер.
Ответника В.А.К. не се явява, не се
представлява и не представя писмен отговор на касационната жалба.
Представителя на Окръжна прокуратура дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на
съда да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Тезата, която предлага процесуалния
представител на касатора е следната: Винетната такса важи само за ППС, чийто
регистрационен номер и бил правилно деклариран от собственика или ползвателя
му, включително при промяна на собствеността. Ако не е изпълнено задължението
за деклариране на новия регистрационен
номер при смяна на собствеността, то електронната винетка не следва ППС с новия
номер. Винетната такса се заплаща след
деклариране на регистрационния номер, категорията ППС и периода на валидност и
важи само за ППС, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от
собственика или ползвателя му, които носят и задължението да я заплатят. Това е
текста на чл.10а ал.3 от ЗП, но извлечената правна норма е следната: винетната
такса важи за ППС, чийто регистрационен номер правилно е деклариран от
собственика преди да извърши плащането тоест при грешно деклариране на
регистрационния номер, извършеното заплащане на таксата ще бъде невалидно
действие. Прилага се правилото, че който плаща зле, плаща два пъти. Въпросът,
който касационната жалба поставя е за приложение на чл.10а ал.6 от ЗП спрямо
новия собственик на ППС, която промяна влече и смяна на регистрационния номер,
а именно нормата се прилага, само ако той е изпълнил задължението си да го
декларира. В противен случай електронната винетка, която доказва плащането на
винетната такса, няма да следва ППС при смяна на собствеността върху него. Това
предложение за съдържание на правната норма, визирана в текста на чл.10а ал.6
от ЗДвП не съответства на правилата за тълкуване на закона. Правилото на чл.10а
ал.3 от ЗДвП е самостоятелно и регулира последиците от извършено плащане на
винетна такса при грешно деклариран регистрационен номер на пътното превозно
средство. Тази грешка ще доведе до невалидност на винетната такса и съответно
електронния документ – електронната винетка няма да е годна да удостовери, че е
платена винетна такса за ППС, което е собственост на плащащия. Ако обаче регистрационния номер е бил вярно
деклариран при извършеното плащане, то тогава винетната такса се счита платена
за същото ППС и електронната винетка ще го следва за периода на валидност и
тази последица няма да отпадне, ако новия собственик не декларира промяната в
регистрационния номер. С други думи веднъж редовна платена с вярно деклариране
на регистрационен номер, винетната такса не се заплаща при промяна на
собствеността. Това е така, защото в чл.10а ал.6 от ЗП не е
предвидено условието „ако новия собственик декларира новия регистрационен
номер“. Ясно е казано, че електронната винетка, издадена срещу платена винетна
такса / тоест при изпълнение на чл.10а ал.3 от ЗП за вярно деклариране при
плащане/ следва ППС и запазва валидността си за срока, за който е издадена. Не
е предвидено условието, което касаторът посочва, а именно електронната винетка
да следва ППС, чийто номер е деклариран от новия собственик в съответния срок. Ако
тезата на касатора беше вярна, то законодателя би поставил като условие
декларирането на новия регистрационен номер, за да се приложи правилото на
чл.10а ал.6 от ЗП. Единствената последица то не декларирането ще бъде
невъзможност към момента на проверката да се установи, че трето за водача лице
е изпълнило задължението за плащане, но в хода на административното разследване
е възможно да се установи този факт, видно от настоящия случай. Винетна такса
за това ППС е платена и се дължи само веднъж. Във връзка с горното, че чл.10а
ал.3 от ЗП предвижда невалидно плащане при грешно деклариране на ППС се налага
извода, че по аргумент за противното, при вярно деклариране на регистрационния
номер към момента на плащане на таксата, нормата на чл.10а ал.6 се прилага при
смяна на собствеността, дори новия собственик да не е декларирал новия
регистрационен номер. Веднъж редовно платена, таксата е платена за целия й срок
на валидност за същото ППС, което не се променя при смяна на регистрационния му
номер. Тази промяна няма за последица ново задължение на собственика за
плащане, а декларирането й ще осуети образуване на административно наказателно
производство. Обратно- не декларирането ще прехвърли върху водача тежестта да
опровергае обвинението за нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП като докаже, че
трето лице – бившия собственик, е заплатил винетна такса за управляваното ППС.
Горния извод се потвърждава и от задължението по чл.139 ал.6 от ЗДвП за
проверка за извършено плащане за управляваното ППС. Декларирането по чл.5 ал.4
от Наредбата внася единствено яснота по отношение на факта, че за ППС е
заплатена винетна такса. След като чл.10а ал.6 от ЗП предвижда, че редовно
платената такса следва ППС до края на срока й на валидност и така изключва
задължение за новия собственик да плаща отново, а нарушението по чл.139 ал.6 от ЗДвП се състои в неизпълнение на задължението за плащане на винетна такса, то се
налага извода, че е налице изключващото вината обстоятелство по чл.139 ал.6 от ЗДвП. Таксата е платена от трето лице и това е установено по делото по
безспорен начин, чрез справка от информационната система на касатора.
Мотивиран от изложеното, Административен
съд Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №208/01.07.2020г., постановено
по АНД №1232/2019г. по описа на РС Казанлък.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.