№ 60
гр. София , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Членове:Диана Коледжикова
Камелия Първанова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000502345 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, 7-ми въззивен състав, в
публичното заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА
КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА
при участието секретаря Невена Богомилова сложи за разглеждане докладваното от
Коледжикова гр. д. № 2345/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1602 от 28.02.2020 г. по гр. д. № 17082/2018 г. по описа на Софийски
градски съд е отхвърлен предявеният от С. И. В. против “Банка ДСК” ЕАД, гр.София иск с
правно основание чл.439 от ГПК за установяване недължимост на сумата 13293,59 евро
(частичен иск от 3997560,03 евро) – главница по изпълнителен лист от 25.04.2013 г., като
1
погасена по давност.
Недоволен от решението е останал ищецът в първоинстанционното производство С.
В., който го обжалва с въззивна жалба. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност с
възражения срещу приложимостта на ППВС № 3/1980 г. относно спиране на погасителната
давност по време на образувано изпълнително производство. Оспорват се изводите на съда,
че образуваното срещу ищеца изпълнително производство не е прекратено поради
перемпция. Искането е обжалваното решение да бъде изцяло отменено, вместо което да бъде
постановено друго от въззивната инстанция, с което искът да бъде уважен.
Ответникът оспорва въззивната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, а
решението – потвърдено.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съгласно чл. 235 от ГПК във връзка с въведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред първоинстанцонния съд С. В. е предявил срещу “Банка ДСК” ЕАД, гр.София иск
с правно основание чл.439 от ГПК за установяване недължимост на сумата 13293,59 евро
(част от 3997560,03 евро) – главница по изпълнителен лист от 25.04.2013 г., като погасена
по давност. Ищецът твърди, че образуваното въз основа на посочения изпълнителен лист
изпълнително производство е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради
перемпция, на 19.07.2015 г. Извършеният след този дата запор на банкови сметки на
длъжника от 22.04.2016 г. бил невалидно действие. След прекратяването на изпълнителното
производство се обезсилили по право всички предприети по него действия, затова те не
били годни да прекъснат давността по чл.116, б.”в” от ЗЗД. От последното действие,
предприето от кредитора, което прекъсвало погасителната давност, било подаването на
молба за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК от 18.04.2013 г. След тази
дата кредиторът не предприел действия, прекъсващи погасителната давност, която изтекла
най-късно на 19.07.2018 г.
Ответникът оспорва иска с възражение, че извършваните по отношение на другите
конституирани по изпълнителното дело длъжници действия препятствали настъпването на
перемпция спрямо ищеца, поради това отрича изпълнителното производство да е прекратено
спрямо него на 19.07.2015 г. С такава последица били и предприетите по изп.д. № 197/2014
г. на ЧСИ Д. изпълнителни действия върху имоти на длъжника, върху които в полза на
банката били вписани възбрани и същата била присъединен взискател по това дело.
Последното предприето действие по посоченото дело било от 28.04.2015 г. Сочи, че
приложимостта на разрешенията, дадени в ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС към
конкретния случай е от постановяване на решението и няма обратна сила, поради което ако
се приеме, че изпълнителното производство е прекратено на 19.07.2015 г., погасителната
давност е започнала да тече от тази дата и изтича на 19.07.2020 г.
2
Дори и да се приемело прекратяване на изпълнителното производство поради
настъпване на перемпция, подаването на молба от 21.04.2016 г. за налагане на запор върху
вземания на длъжника представлявало предприемане на действие за принудително
изпълнение и прекъсвало давността. Същата притежавала белезите на молба по чл.426 от
ГПК и сезирала надлежно съдебния изпълнител. По молби за предприемане на
изпълнителни действия, подадени на 04.05.2016 г. и 23.06.2017 г., е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника и на 17.01.2018 г. са постъпили суми по
изпълнителното дело, което съставлявало осъществено действие по принудителното
изпълнение с ефект на прекъсване на погасителната давност.
Според правилото на чл. 439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като този иск може да се основава само на факти, настъпили подаване на
заявлението за заповед за незабавно изпълнение. Тези факти не са преклудирани от
издадената в заповедното производство заповед за изпълнение. Предмет на делото ще бъде
недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден със заповедта, и то именно въз
основа на фактите, настъпили след приключване на съдебното дирене в предходния процес.
Предметът на делото се определя от наведените от ищеца фактически твърдения, на които
основава възраженията си във връзка с възникването, съществуването и изискуемостта на
отричаното от него притезание. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен
иск по чл.439 от ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за
вземането на ответника поради погасяването му по давност, изтекла в периода 18.04.2013 г.
- 19.07.2018 г. По предявения отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи сумата
13293,59 евро (част от 3997560,03 евро) – главница по изпълнителен лист от 25.04.2013 г.,
като погасена по давност, в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване
на иска. При отрицателния установителен иск ищецът доказва твърденията си, с които
обосновава правния си интерес от него – като установи наличието на свое защитимо право,
засегнато от спора, доказвайки фактите, от които то произтича. Ответникът е длъжен да
докаже съществуването на отричаното от ищеца право /така ТР № 8/2012г. на ОСГТК/. При
твърдения за погасяване на вземането по ИЛ по давност, ответникът следва да установи
предприемането на действия по принудително изпълнение, които са извършвани в
разстояние на по-малко от пет години през периода 19.07.2013 г. - 19.07.2018 г.
Фактическата обстановка по делото, изяснена от първоинстанционния съд въз основа
на подробен анализ на приетите доказателства, не се оспорва от страните, поради което
липсва основание за нейното ревизиране. Установените по делото обстоятелства –
образувано изпълнително производство на 08.05.2013 г. По това дело ЧСИ е наложил
запори на вземания и дружествени дялове, както и възбрана на имоти на ищеца, и е
извършил опис на същите на 19.07.2013 г. С молба от 21.04.2016 г. взискателят е поискал
налагане на запор върху вземания на С. В. от трети лица; изпратени са запорни съобщения
от 25.04.2016 г. По молби от 04.05.2016 г. и 23.06.2017 г. за налагане на запори върху
банкови сметки и секвестируема част от доходите на длъжника е наложен запор върху
3
трудовото възнаграждение на В., като на 17.01.2018 г. по сметката на ЧСИ е постъпила
сумата 155,99 лева, преведени от работодателя “Ф Инвест” ЕООД.
Възбранените имоти на ищеца са били продадени на публична продан в
производството по изп.д. № 20148870400197 по описа на ЦСИ Д., по което ответната банка
е била присъединен взискател, като последната продан е в периода 27.03.- 27.04.2015 г.
При тези факти въззивната жалба е неоснователна.
Давността е институт на материалното право. Целта на погасителната давност е
своевременното упражняване на субективните граждански права, като чрез нея на кредитора
се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става,
след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на
иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че не е упражнено
в определен от закона срок от време. Предмет на делото е отричане на изпълняемо право по
договор за банков кредит, поради което давностният срок за погасяването му е петгодишен.
Той започва да тече от издаването на заповедта за незабавно изпълнение, която не е
възразена, и изпълнителния лист.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва във всички случаи от момента на
предприемане на действия за принудително изпълнение, и то независимо от резултата от
тези действия. Основанията за спиране и прекъсване на давността са изчерпателно изброени
в чл.115 и чл.116 ЗЗД и не могат да се прилагат разширително. В мотивите към т.10 от ТР №
2 от 25.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС е прието следното: прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя
съгласно чл. 18,ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение, след което започва да тече нова давност.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,
4
ал.1, т.8 ГПК; прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар.”перемпция”
настъпва по силата на закона. В случая настоящата инстанция приема, че след 19.07.2013 г.,
когато е извършен опис на имоти на ищеца, са изминали повече от две години, без
взискателят да е поискал от ЧСИ извършване на ново изпълнително действие, което да е
насочено към непосредствено удовлетворяване на взискателя. Следващото такова действие е
поискано на 21.04.2016 г. Извършените изпълнителни действия в друго изпълнително
производство не са поискани от ответника, който е присъединен взискател по него, и нямат
за последица прекъсване срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Следователно на 19.07.2015 г. е настъпила перемпция и по отношение на ищеца
изпълнителното производство е прекратено по право. Последиците при перемпция по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си
на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува.
С прекратяването на конкретното изпълнително производство се обезсилват изпълнителните
действия, предприети по него, което е относимо към процеса на принудителното
изпълнение, но няма ефект върху материалните права на страните. По въпроса откога е
започнал да тече давностният срок в случай на перемирано производство, в т. 10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. В практиката е възникнало
противоречие дали възприетото разрешение в ТР № 2/2015 г. следва да се прилага за
случаите, в които перемпцията е настъпила преди обявяването на решението на 26.06.2015
г., предвид действалото до тази дата разрешение, че по време на образувано изпълнително
производство погасителна давност не тече - ППВС № 3 от 1980 г.
Настоящият състав приема, че в процесния спор следва да се приложи разрешението,
закрепено в по-новата практика – Решение № 170 от 17.09.2018 г- по гр.д. № 2382/17 г.,
ВКС, ІV ГО, Решение № 51 от 21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/18 г., ВКС, ІV ГО, според която,
ако е налице осъществен състав на перемпция преди датата на приемане на ТР № 2 от
26.06.2015 г. (какъвто е настоящият случай), нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство по право, тъй като
съгласно ППВС № 3 от 1980 г. (неизгубило значение до 26.06.2015 г.), давност по време на
изпълнителен процес не тече. В цитираната практика е прието, че ако на постановката на т.
10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се предаде обратна сила, това би довело до
положение, при което давността за вземанията по висящи към датата на приемането му дела,
би изтекла със задна дата. Кредиторите по тези дела обективно няма да могат да
предприемат действия по тях, с което да избегнат погасяването на възможността за
принудително събиране на вземанията им. Такова тълкуване не би било в съответствие с
изискването на чл. 6 от ЕКПЧ за справедлив процес. Отнесено към настоящия спор, това
5
разрешение означава, че давността е започнала да тече от 19.07.2015 г., следователно ако не
са извършвани действия по нейното прекъсване и спиране, тя ще изтече на 19.07.2020 г.
Действията по принудително изпълнение се предприемат от съдебния изпълнител по
искане или възлагане на взискателя. За да е годно едно действие да прекъсне давността, то
трябва да е предприето от съдебния изпълнител, следователно не е достатъчно поискването
му от взискателя. Поискването има значение само за прекъсване двегодишния преклузивен
срок, с изтичането на който изпълнителното производство се прекратява по право. За да
бъде извършено валидно едно изпълнително действие, то изпълнителното дело не трябва да
бъде прекратено или приключено. Съгласно разпоредбите на чл. 426, ал.1-3 от ГПК и чл.19,
ал.1 и ал.3 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на
изпълнение, като в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. Частният
съдебен изпълнител е длъжен да провери редовността на молбата по реда на чл.129 от ГПК
и не може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 22 от
ГПК.
Не може да се сподели тезата на ответника, че поисканите след прекратяване на
изпълнителното производство действия за принудително изпълнение са валидни и имат за
последица прекъсване на погасителната давност. Молбата на взискателя от 21.04.2016 г. е
била подадена по прекратено спрямо ищеца производство, поради което в правомощията си
по чл.426, ал.3 от ГПК ЧСИ е бил длъжен да укаже на взискателя да заяви дали иска
образуване на ново изпълнително производство срещу този длъжник. Необходимостта от
придържане към правната сигурност и разпоредбите на чл.428 от ГПК задължават съдебния
изпълнител да уведоми длъжника за образуваното срещу него изпълнително производство
чрез изпращане или на призовка за доброволно изпълнение, или на съобщение за
образуваното изпълнително дело. Когато това не е сторено, не може да се приеме, че
извършените от съдебния изпълнител действия са редовни и законосъобразни. В този
смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 451 от 29.03.2016 г. по гр. дело
№ 2306 по описа за 2015 година на ВКС IV г.о. (“извършените след прекратяването на
изпълнителното производство действия по принудително изпълнение са без правно
значение”); решение № 73 от 11.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2069/2018 г., IV г. о. (“след
настъпилата перемпция всички последвали изпълнителни действия се явяват незаконни”);
решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 година (действие, предприето след като
изпълнителното производство вече е било прекратено в хипотезата на чл.330 ал.1 б.”д” ГПК
/отм./ по право, не води до настъпване материалноправният ефект на последиците, с които
законът свързва прекъсването на давността. В хипотезата на прекратено по право
принудително изпълнение всички предприети изпълнителни действия по него се считат
обезсилени, така че те също не са прекъснали давността, дори и да са били от вида на
посочените в чл.116 б.”в” ГПК, според задължителното за прилагане и съобразяване
ТР№2/2013г. на ОСГТК); решение № 223 от 12.07.2011 г. по т.д. № 124/2010 г. на ВКС II
т.о. (осъществените от взискателя действия по изпълнението, след датата на прекратяване ех
6
lege на изпълнителното производство, са правно ирелевантни и непротивопоставими на
наследниците на длъжника); определение № 290 от 25.04.2018 г. по гр.д. № 3217/2017 г. на
ВКС, III г.о. (действия, реализирани след прекратяване на изпълнителното дело, настъпило
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, не прекъсват давността).
Поисканото от взискателя изпълнително действие трябва да бъде в рамките на
образувано изпълнително производство, което не е спряно, прекратено или приключено и
по съдържанието си да бъде насочено към съдебния изпълнител за непосредственото
подготвяне или осъществяване на удовлетворяването на взискателя.
Следователно извършените през 2016-2018 г. действия по принудително изпълнение
срещу ищеца нямат за последица прекъсване погасителната давност, започнала да тече на
19.07.2015 г. Ищецът основава твърденията си за погасяване по давност на вземането на
ответника на обстоятелството, че давността е изтекла в периода до 19.07.2018 г. С оглед
диспозитивното начало в процеса съдът е длъжен да съобрази дали погасителната давност е
изтекла до тази дата, съобразно обстоятелствата, на които ищецът основава иска си, и срещу
които ответникът се е защитавал в процеса. Видно от изложеното, започналата да тече от
19.07.2015 г. петгодишна погасителна давност не е изтекла до 19.07.2018 г. По делото не се
установи изтичане на петгодишен период в рамките на исковия период 18.04.2013 г. -
19.07.2018 г., през който давността за вземането да не е била прекъсвана от предприети от
взискателя изпълнителни действия. Ето защо предявеният иск за установяване, че вземането
по изпълнителен лист от 25.04.2013 г. е погасено по давност, изтекла в периода 18.04.2013 г.
- 19.07.2018 г., е неоснователен. Правилно същият е отхвърлен с обжалваното решение,
което следва да се потвърди като краен резултат, при мотивите на настоящата инстанция.
С оглед на този изход на спора, жалбоподателят следва да бъди осъден да заплати на
ответника разноски са в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1602 от 28.02.2020 г. по гр. д. № 17082/2018 г. по описа
на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. И. В. да заплати на “Банка ДСК” ЕАД, гр.София разноски в размер на
300 (триста) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
преписи.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8