Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.София, 21.04.2020г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА       

при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10 007 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание §22 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането във връзка с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./.

Ищецът – Р.Н.К. твърди, че на 08.12.2014г. около 18.20 ч. в гр. Кърджали на ул. „Първи май”, близо до дом №19, Д.В.В. при управление на лек автомобил „опел астра” с рег. №К 2292 АС в посока завод „Орфей” – кръстовището „Веселчани”, поради несъобразена скорост с пътните условия /дъжд/ реализирал ПТП като блъснал пресичащата отляво на дясно пешеходка – ищцата. За произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2014/86 от 08.12.2014г. от ОД на МВР- Кърджали. На виновния водач е издаден АУАН №745484 от 08.12.2014г. за нарушаване на правилата за движение по пътищата. Веднага след инцидента пострадалата пешеходка е хоспитализирана в Хирургично отделение на МБАЛ „д – р Атанас Дафовски” гр. Кърджали без да има ясен спомен за случилото се и с оплаквания от гадене, главоболие, болки в гръдния кош, седалището и десния крак. Лекувана е медикаментозно и след 4 дни е изписана с диагноза мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Половин година след инцидента, въпреки лечението ,пострадалата продължава да изпитва силни болки в десния крак, както и неудобства при ходене – с леко накуцваща походка. По този повод пред м. юни 2015г. ищцата посетила специалист – ортопед, който установил, че ищцата има болезненост и затруднени движения в глезенната става и данни за фрактура на дисталната част на тибиалната кост. При ренгенография на дясна колянна става е била установена и фрактура на фибулата в тази област. Поради давност на фрактурите не е била извършена гипсова имобилизация, а са били предписани медикаменти, физиолечение и балнолечение. Това причинило на ищцата трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 9 – 12 месеца.  Претърпеният инцидент породил у ищцата силен стрес, безпокойство, болки, физически и психически дискомфорт и страх, че няма да се възстанови напълно. Нарушено било нормалното й ежедневие. Необходимо било да ограничава движенията в долните крайници и то за един продължителен период – на една година, което създавало редица неудобства и болки за един възрастен човек. Посочва, че гражданската отговорност на описания лек автомобил е застрахована при ответника. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да й заплати:

- 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 08.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и  на процесуалния й представител адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от закона за адвокатурата /ЗА/. В последното съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 134 от делото/. В определения от съда срок процесуалният представител на ответника е депозирал писмена защита по делото.  

Ответникът – З. „Л.и.” АД, в определения от закона срок е депозирал писмен отговор. В него признава настъпването на следните факти:

        - наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно описания в исковата молба лек автомобил, със застраховател - ответното дружество, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие – 08.12.2014г. и

        - настъпване на процесното ПТП.

        Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че същата се е движела на пътното платно в нарушение на ЗДвП. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски, за което е депозиран списък съгласно чл. 80 от ГПК в последното съдебно заседание /страница 135 от делото/.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:    

         С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

        - наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно описания в исковата молба лек автомобил, със застраховател - ответното дружество, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие – 08.12.2014г. и

        - настъпване на процесното ПТП.

Относно описаното в исковата молба ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2014/86 от 08.12.2014г. /страница 5 от делото/ от дежурен ПТП при ОД на МВР – гр. Кърджали.

         Относно описания в исковата молба престой в болница след настъпване на процесното ПТП по делото е представена епикриза по ИЗ № 18408 на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД. От същата се установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 08.12.2014г. с окончателна диагноза: мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. На 12.12.2014г. е изписана от лечебното заведение.

         По делото на лист 7 е представен амбулаторен лист за извършен преглед на ищцата на 03.06.2015г. от ортопед, в който е вписано, че дясна глезенна става – палпаторна болезненост в областта на мускулатурата на дясна подбедрица, силна палтапорна болезненост в областта на дисталната част на тибията, данни за фрактура на дисталната част на тибиалната кост, движения в глезенната става – възможни затруднени. Предписаната терапия – физиолечение и балнолечение, както и медикаменти.

         На страници 82 – 90 са представени в заверен препис документите от административно – наказателната преписка, която е образувана във връзка с процесното ПТП. Изрично в наказателното постановление, което е издадено на водача на лекия автомобил, е вписано, че пешеходката е пресичала неправилно.

         По делото е прието заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза,  което не е оспорено от страните и съдът кредитира, като компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания:

-мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание с възстановителен период от около един месец. В заключението е посочено, че след 6 месеца, поради оплаквания, ищцата е направила преглед при ортопед, при който е установено:

- счупване в долния край на дясна голямапищална кост и

- счупване в горния край на дясна малкопищялна кост.

Вещото лице е посочило, че предвид механизма на настъпване на ПТП, тези счупвания е възможно да бъдат причинени от него, като поради тяхната застарялост са предписани лекарства, физио - и балнолечение. Същото е посочило, че при този вид счупвания възстановителният период е между 4 – 5 месеца, като ищцата е имала нужда от помощ в рамките на 2 – 3 месеца. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че при приема на ищцата в болница, непосредствено след ПТП, не е направена консултация с ортопед. Описано е, че при този вид счупване е възможно лицето да се предвижва. В конкретния случай няма особено разместване и това е повлияло ищцата да може а се движи. От двете счупвания, по-важно е първото, тъй като в резултат на него се нарушава  артикулацията на самата глезенна става и при ходене ищцата винаги ще има болка и оттичане на глезена. Вещото лице е дало по-голям период на възстановяване, тъй като не е бил имобилизиран крайника и съответно не е спазено да не се натоварва 2 – 3 месеца.

Пред настоящата инстанция е разпитан свидетелят Д.В.В. – водач на лекия автомобил, чрез който е причинено процесното ПТП. Свидетелят посочва, че времето е било много мъгливо, мрачно, тъмно и е валяло дъжд, като той е управлявал с минимална скорост около 40 км/ч и буквално е спрял на място. Първоначално е видял жената на разделително островче на пътя и не е очаквал тя толкова бързо да се отзове до него. Посочва, че не е имал щети по автомобила. След удара ищцата е паднала на земята, като свидетелят веднага й е помогнал да стане. Предполага, че в тъмното ищцата се е описала да избяга от друга кола. Описва, че ищцата не е пресичала перпендикулярно, а диагонално на пътното платно. Съдът кредитира показанията на свидетелят, включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като неговите възприятия са лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.

По искане на ищеца е разпитан свидетеля В.П.Н. – внучка на ищцата. Тя посочва, че след като са я изписали ищцата се е оплаквала от болки в десния рак, в коляното и в глезена. Не е можела да върви няколко седмици, около месец, много трудно е стъпвала, не е можела да се качва по стълби и да върви на дълго разстояние. Около година след ПТП ищцата я е било страх да излиза и да пресича и ако е излиза по-далеч е трябвало някой да я придружава. Свидетелят посочва, че след като са я изписали ищцата е можела да се самообслужва, но не е могла да върши домакинска работа. Около година след ПТП е ползвала бастун, който и сега използва ако е далечно разстоянието. Свидетелят посочва, че преди ПТП и след него ищцата не е имала друг инцидент.    

По искане на ищеца е допусната съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно. В заключението е прието, че при неограничена видимост на водача на автомобила към момента, в който той  е видял за първи път пешеходката на разделителния остров и същата е навлязла на пътното платно, той е имал възможност да предотврати удара при вървене на пешеходката с бавен, спокоен и бърз ход, както и при спокойно тичане, но не и при бързо тичане. В заключението е определено мястото на удара – по дължина на пътя върху пешеходна пътека, а по ширина на пътя е на около 2 метра вляво от десния тротоар. Според вещото лице причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, който след като е забелязал пешеходката на разделителното островче е съсредоточил вниманието си върху обърната шахта на пътното платно /според собствените му показания/ и поради това не е внимавал.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

 

Относно предявения иск

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищците, че тяхна е доказателствена тежест да установят настъпването на следните факти:

- механизъм на процесното ПТП,

- претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба;

- причинна връзка между описаното ПТП и претърпените от ищеца вреди;

- предприети действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,

- здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановена ли е напълно от причинените травми или има трайно настъпили увреждания, които не могат да бъдат преодолени.

Механизма на ПТП е посочен в няколко описани по-горе документи: констативния протокол, съставен при посещение на ПТП, акта за административно нарушение, издаденото въз основа на него наказателното постановление и в заключението на авто – техническата експертиза. Съдът констатира, че в първия и последния от посочените доказателства не е отбелязано, че пешеходеца е пресичал неправилно, като това изрично е вписано само във втория и третия документ. Доколкото в административно - наказателното производство не е участвал представител на ищеца и ответника, а същите не са оспорили заключението на авто – техническата експертиза, съдът приема, че мястото на настъпване на удара е пешеходна пътека, поради което направеното от ответника възражение а съпричиняване от страна на ищцата, като се твърди, че същата също е нарушила правилата за движение, като се е пресичала на необозначено за това място пътното платно, е неоснователно. Но дори и да се приеме вписаното в акта за установяване на административно нарушение и съответно наказателното постановление, че ищцата, в качеството й на пешеходец е пресичала неправилно, то с оглед изследването на вещото лице, че водачът на лекия автомобил от момента, от когато я е видял е имал достатъчно време за реакция, отново се достига до същия извод, че вина за настъпване на процесното ПТП е изцяло на водача на лекия автомобил.

Спорно между страните е какви са уврежданията, причинени на ищеца в резултат на процесното ПТП. От представените медицински документи и заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, че непосредствено след ПТП ищцата е откарана в болнично заведение, където единствено е констатирано мозъчно сътресение без загуба на съзнание, последиците от което следва да отшумят в рамките на един месец. Повече от 6 месеца след процесното ПТП при преглед от ортопед са установени стари травми на ищцата:

- счупване в долния край на дясна голямапищална кост и

- счупване в горния край на дясна малкопищялна кост.

От събраните свидетелски показания се установява, че за периода непосредствено преди ПТП и след това с ищцата не е настъпвал друг инцидент.  В заключението вещото лице е приело, че предвид механизма на настъпване на процесното ПТП е възможно тези две счупвания да са в резултат на него. Същото посочва, че всяко лице има различен праг на болка и друг път в практиката е имала случаи, при които при преглед на едно лице се установява старо счупване, включително триспетенно. Вещото лице обяснява, че при този вид счупване, при което няма разместване, е възможно лицето да ходи, макар и с болка, и оток на глезена. Това съответства на съобщеното от свидетеля, че след ПТП ищцата се е оплаквала от болки в крака, приела е обезболяващи и си е правил самолечение- чрез компреси. При така установеното съдът приема, че тези две счупвания са в резултат на процесното ПТП, доколкото не се установява да са настъпили от друг инцидент и описаното състояние на ищцата след ПТП. Следва при определяне на размера на обезщетението да се отчете фактът, че ищецът не е отишъл своевременно на лекар за облакванията, които е имала, в глезена на десния крак, което е довело до  по - продължителен период на възстановяване – обичайният е между 4 – 6 месеца, а при ищцата е по-дълъг поради по-късното установяване на травмите, при което вече е настъпило срастване и единствено възможно е лечение чрез медикаменти, физио – и балнолечение.

         Предвид изложеното съдът приема, че ищецът е доказал всички предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” на участвалото превозно средство в процесното ПТП относно претърпените неимуществени вреди от него.

         Не се установява от събраните доказателства по делото твърдяното от ищеца относно трайното затруднение на движението на долен десен крайник за период от около година. Напротив, от събраните по делото доказателства, включително свидетелски показания, се установява, че ищцата се е движила през целия период след ПТП, като е ползвала помощно средство. Но следва да се отчете, че причината за това е и в резултат на по-късното установяване на двете счупвания на десния крак, което се дължи на поведението на ищцата.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Това означава, че  съдът следва да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа обстановка в страната. В конкретният случай, съдът съобрази възрастта на пострадалата към момента на произшествието – 70 г., характера на уврежданията: мозъчно сътресение, без вътречерепна травма, с възстановителен период от около 1 месец, счупване в долния край на дясна голямапищална кост и счупване в горния край на дясна малкопищялна кост, установени 6 месеца след ПТП, през който период ищцата е търпяла болки и страдания при предвижване, използва е помощно средство, както и още 6 месеца, приела е болкоуспокояващи и е оттичал глезена на десния крак. Съобразено бе и негативното отражение от реализирания деликт в психологически план, изразяващо се в страх от излизане, от пресичане, невъзможност да участва в домакинството на семейството, да се самообслужва изцяло в рамките на 2 – 3 месеца.  Причинените увреждания на ищцата, горните  обстоятелства, ценени в тяхната съвкупност и при съобразяване с лимитите на ГО за релевирания период, и икономическата конюнктура в страната към момента  на застрахователното събитие - 2014г.,  мотивират съдът да приеме, че сумата от 20 000 лв. представлява адекватно обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД  за репариране на тези вреди. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди доколкото е възможно неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 20 000лв., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на ПТП – 08.12.2014г. до окончателното й изплащане, като над тази сума до предявения размер от 50 000 лв. искът се отхвърли като неоснователен.

        

         Относно направените по делото разноски

Право на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения представител на ищеца адв. А.Г.М.  адвокатско възнаграждение в размер на 1 130 лева, съразмерно на уважената част от иска.

Направените от ответника разноски са в размер на 100 лв. – депозит за свидетел. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника  сумата 40 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска. Тази страна е направила и претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да се установи какъв е уговорения размер на адвокатското възнаграждение, както и не са ангажирани доказателства за плащане на такова. Предвид посоченото, в тази част, искането на ответника следва да бъде оставено без уважение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото / страница 44/ съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 800 лв. и 280 лв. – съразмерно от депозитите по двете допуснати експертизи /по 350 лв. за всяка от тях - авто – техническа и съдебно – медицинска/.

С тези мотиви съдът

 

РЕШИ:

 

          ОСЪЖДА З. „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.Н.К., ЕГН – **********, със съдебен адрес: *** - чрез адвокат А.М. на основание §22 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането във връзка с чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ сумата от  20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.12.2014г. в гр. Кърджали, за което е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2014/86 от дежурен при ОД на МВР – гр. Кърджали,  ведно със законната лихва, считано от 08.12.2014г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искът за сумата над 20 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв.   

         ОСЪЖДА З. „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат А.Г.М., от Софийска адвокатска колегия с адрес: гр. София, ул. *******10 на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от  1 130 лв.

         ОСЪЖДА Р.Н.К., ЕГН – **********, със съдебен адрес: *** - чрез адвокат А.М. да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 40 лв.

         ОСЪЖДА З. „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски градски съд с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 080 лв.

           Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                     СЪДИЯ: