Р
Е Ш Е Н И Е
№
13
гр. Разград, 25.01.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-РАЗГРАД, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна Цонева
с участието на
секретаря Пламена Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 294 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Постъпила
е жалба от Р. А. И., ЕГН-**********, действаща чрез упълномощен адв. К. К., АК
– Разград, против Решение №
1012-16-268/1 от 24.11.2022г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е
потвърдено Разпореждане № 2140-16-397 от 06.10.2022г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68, ал.3 от КСО по отношение на жалбоподателката. Поддържат се съображения за неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, тъй като периодът от 22.06.1989г. до 28.05.1991г., през който
жалбоподателката е родила и гледала дете, като неработеща майка, не е признат
за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Моли
в тази връзка, обжалваното решение да бъде отменено и административната преписка да бъде върната на пенсионния орган
за ново произнасяне по същество. Претендира за
разноските по делото.
Ответникът по жалбата -
Ръководител на ТП на НОИ – гр.Разград чрез процесуалния
си представител – упълномощен юрисконсулт Силвия Василева, ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й.
Административен
съд-Разград, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 2113-16-657 от 25.07.2022г. Р. А.
И., ЕГН-**********, е
поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Към датата на подаване на заявлението е имала
навършена възраст от 67 години, 11 месеца и 25 дни, и следния осигурителен стаж: от трета
категория труд - 16 години, 9 месеца
и 9 дни. В този осигурителен стаж е включено и времето
от 22.06.1989г. до
28.05.1991г. (1 година, 11 месеца и 6 дни), през което жалбоподателката е
родила и гледала дете, като неработеща майка.
С Разпореждане № 2140-16-397 от 06.10.2022г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. Разград е постановен отказ по отношение на заявителката Р. А. И., ЕГН-**********, да й бъде отпусната
поисканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотив, че не отговаря на изискванията по чл.68, ал.3 от КСО – има изискуемата възраст от 66 години и 10
месеца, но няма 15 години действителен осигурителен стаж. Отчетен е
действителен стаж от 14 години, 10 месеца
и 3 дни, но времето на майчинството й от 1 година, 11 месеца и 6 дни не е признато за
действителен такъв по смисъла на § 1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО.
Разпореждането е било предмет на
административен контрол пред по-горестоящия административен орган и със същите
мотиви е потвърдено от Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с оспореното пред съда
Решение № 1012-16-268/1 от 24.11.2022г.
Въз основа на изложеното от фактическа страна,
от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е допустима.
Подадена е от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Разгледана по същество - жалбата е основателна.
Съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 във с чл.168, ал.1 от АПК.
Решението е постановено от
оправомощен административен орган, в
изискуемите, съгласно
чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК форма и съдържание, и при издаването му не са нарушени
административнопроизводствените правила.
Неправилно е приложен материалният закон. Съгласно чл.68, ал.3 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
се придобива, ако до 31 декември 2016г. лицата имат навършени 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата
на подаването на заявлението необходимата възраст е 66 години и 10 месеца, и жалбоподателката
отговаря на това условие. Има и изискуемия осигурителен стаж от 16
години, 9 месец и 9 дни. Неправилно административният орган е преценил, че периодът
на бременност, раждане и отглеждане на малко дете не е действителен стаж.
Съгласно § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Разпоредбата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014г. и е в
сила от 1.01.2015г.
Съгласно
§ 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г.
съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по
този кодекс.
В настоящия случай спорният
стаж е за времето от 22.06.1989г. до
28.05.1991г.,
чиято действителност следва да се преценява съобразно
правната уредба до 31.12.1999г.
Съгласно чл.80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от
15.01.1958г., обн., Изв., бр.5 от 17.01.1958г., в сила до 01.01.2000г., когато е отменен), се зачита
за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и неплатен
отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към този период са действали
Постановление № 61 от 28.12.1967г. на Централния
комитет на БКП и на Министерския съвет за насърчаване на раждаемостта и
Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки,
членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца,
издадена по приложението на т.9, ал.4 и ал.5 от Постановлението. В инструкцията е уточнено, че на неработещите жени
- майки, родили деца след 31.12.1967г., се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на
размерите на предвидения платен и неплатен отпуск, с който се ползуват
майките-работнички и служителки. В т.3 от същата Инструкция е предвидено, че придобитият стаж се зачита при
ползуване на права по изброените в т.2, ал.1 нормативни актове, включително по
Закона за пенсиите.
Жените-майки, независимо
дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се ползват от
особената закрила на Държавата, което е
прогласено в чл.47, ал.2 от Конституцията. Проявна форма на тази закрила са
разпоредбите на чл.9, ал.2, т.1 и т.2 и ал.7, пр.2 от КСО. Съгласно чл.9,
ал.2, т.1 и т.2 за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се
зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на
платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за
бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно
чл.9, ал.7, пр.2 от КСО за осигурителен
стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала
дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в
размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху
минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване,
както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда -
изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж
и по смисъла на чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Следователно, и при отменената, и при действащата правна уредба
законодателят изрично признава периода на майчинството като осигурителен стаж
при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР
на КСО.
Горните изводи са в съответствие с установената трайна
практика на ВАС по обсъждания материалноправен проблем (Решение № 1023 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. дело № 488/2015 г., VI
о., Решение № 6744 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. дело № 2009/2018 г., VI о., Решение
№ 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 5956/2019 г., VI о., Решение № 47
от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020 г., VI о.).
Като не е съобразил действителния смисъл на материалноправните
разпоредби, административният орган е издал решението си в противоречие с тях и
то подлежи на отмяна на основание чл.146, т.4 АПК, а преписката следва да се
върне на пенсионния орган за ново произнасяне, при което да се изпълнят
дадените указания по тълкуване на закона.
Съобразно изхода на делото и съгласно
чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят
има право на разноски, които са своевременно предявени и доказани в размера от 400.00 (четиристотин) лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 02.11.2022г., за които страна представя и
Списък за разноски.
Воден от изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Разград,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №
1012-16-268/1 от 24.11.2022г.
на Ръководителя на ТП на НОИ – гр.Разград и потвърденото с него
Разпореждане № 2140-16-397 от 06.10.2022г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“.
ВРЪЩА преписката на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Разград
за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ – Разград ДА ЗАПЛАТИ на Р. А.
И., ЕГН-*********, сумата от 400.00
(четиристотин) лева – направени от страната деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/