Решение по дело №5267/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 03.02.2020 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 21 януари 2020 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА

Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА

гр.дело № 5267 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Д.Т.К. твърди в исковата си молба, че е служител на МВР от октомври месец 2017г., в сектор „Охрана на обществения ред в железопътния транспорт“ гр. Стара Загора към ЗОНАЛНО ЖАНДАРМЕРИЙСКО УПРАВЛЕНИЕ Кърджали, при ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ“ в ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ - МВР гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 1. Назначен бил на длъжност „Младши инспектор - полицай/старши полицай“.

От началото на възникването на служебното му правоотношение с МВР, изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като полагал труд на смени по график с продължителност от 12/дванадесет/ часа. Така положеният от него труд на смени бил както през светлата част на деня, така и през нощта от 20.00 часа до 08.00 часа. В този смисъл било налице полагане от него на нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден. Обичайното местоизпълнение на служебните му задължения било в гр. Стара Загора.

Служебното му правоотношение се уреждало от ЗМВР, който се явявал специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентирал, че работното време на държавните служители се изчислявал в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсирала с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени.

С оглед характера на заеманата от него длъжност през процесния период полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), като отработеното работно време се изчислявало сумарно.

Счита, че в отношенията между него и работодателя, би следвало да се уреждали съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Счита, че в конкретния случай, следвало да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.

В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определял с наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. действала Наредба № 8121з- 407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., която била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. и понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби били идентични, като гласели, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножавал по 0,143.

В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния период от 14.10.2016г. до 14.10.2019г., липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлявало празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Счита, че било налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като в този смисъл би следвало субсидиарно да се приложило разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласяла, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.

Във връзка с гореописаното, предвид че основното му трудово възнаграждение било в размер на 890.00 лева , а почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева счита, че от страна на работодателят било налице неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от него нощен труд с коефициент 1.143 и съответното му увеличаване с 50% /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и мораторна лихва за същия предвид, разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба 8121з-776/29.07.2016г. от края на месеца, следващ месеца в който бил положен труда, а именно :

2017 г.

-През месец ноември 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декември 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.01.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 14,06 лева.

-През месец декември 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 13,39 лева.

2018г.

- През месец януари 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.03.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 12,79 лева.

- През месец февруари 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 12,12 лева.

- През месец март 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 11,47 лева.

- През месец април 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 10,81 лева.

- През месец май 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.07.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 10,16 лева.

- През месец юни 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.08.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,49 лева.

- През месец юли 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.09.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 8,82 лева.

- През месец август 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец септември 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.10.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 8,17 лева.

- През месец септември 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец октомври 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.11.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 7,50 лева.

- През месец октомври 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец ноември 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.12.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 6,86 лева.

- През месец ноември 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декември 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.01.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 6,19 лева.

- През месец декември 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 5,52 лева.

2019г.

- През месец януари 2019г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.03.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 4,91 лева.

- През месец февруари 2019г. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 4,25 лева.

- През месец март 2019г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 3,60 лева.

- През месец април 2019г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 2,93 лева.

- През месец май 2019г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.07.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 2,28 лева.

- През месец юни 2019г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.08.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 1,62 лева.

- През месец юли 2019г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева.

- През месец август 2019г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизал в размер на 64 лева.

- През месец септември 2019г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева.

- През месец октомври 2019г. до 14.10.2019г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 24 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 3 /три/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 24 лева.

Предвид изложеното, за него било налице правен интерес да претендира заплащането на възнаграждението за положеният от него труд над установеното, формиран след преизчисляването на положения такъв нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа, както и мораторната лихва за неизплащане в съответните предвидени срокове на дължимото му възнаграждение, както и признаването на положения от него извънреден труд за осигурителен стаж.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди работодателя: Главна дирекция „Национална полиция“ МВР гр. София ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 1, представлявано от комисар Христо Терзийски - Директор, да му заплати, неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд и мораторни лихви по тях, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по настоящото производство разноски, както следва:

- Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2017г. в размер на 27,02 лева.

- Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2017г. в размер на 10,81 лева;

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2018г. в размер на 46,65 лева;

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2018г. в размер на 34,99 лева;

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2018г. в размер на 6,49 лева;

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2018 год. в размер на 45.43 лева;

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2018 год. в размер на 45.43 лева;

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2018г. в размер на 32,45 лева;

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2018г. в размер на 38,94 лева.

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2018г. в размер на 45,43 лева;

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2018г. в размер на 45,43 лева;

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2018г. в размер на 32,45 лева;

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2018г. в размер на 25,96 лева;

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2018г. в размер на 51,92 лева;

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2019г. в размер на 49,98 лева;

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2019г. в размер на 14,28 лева;

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2019г. в размер на 35,70 лева;

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2019г. в размер на 64,26 лева;

- Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2019г. в размер на 64,26 лева;

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2019г. в размер на 57,12 лева;

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2019г. в размер на 42,84 лева;

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2019г. в размер на 35,70 лева;

-Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2019г. в размер на 35,70 лева;

Претендиралото от ищеца общо неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.11.2017г. до 14.10.2019г. е в размер на 889,24 лева, предвид допуснатото изменение на исковете;

Мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен труд над установеното работно време:

-За периода от 01.01.2018г. до 31.01.2018г. - мораторна лихва от 01.03.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 04,89 лева;

-За периода от 01.02.2018г. до 28.02.2018г. - мораторна лихва от 01.04.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 1,86 лева;

-За периода от 01.03.2018г. до 31.03.2018г. - мораторна лихва от 01.05.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 07,68 лева;

-За периода от 01.04.2018г. до 30.04.2018г. - мораторна лихва от 01.06.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 5,46 лева;

-За периода от 01.05.2018г. до 31.05.2018г. - мораторна лихва от 01.07.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 0,96 лева;

-За периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г. - мораторна лихва от 01.08.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 6,32 лева;

-За периода от 01.07.2018г. до 31.07.2018г. - мораторна лихва от 01.09.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 5,94 лева;

-За периода от 01.08.2018г. до 31.08.2018г. - мораторна лихва от 01.10.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 3,97 лева;

-За периода от 01.09.2018г. до 30.09.2018г. - мораторна лихва от 01.11.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 4,42 лева;

-За периода от 01.10.2018г. до 31.10.2018г. - мораторна лихва от 01.02.2019г. до 14.10.2019г. в размер на 2,87 лева;

-За периода от 01.01.2019г. до 31.01.2019г. - мораторна лихва от 01.03.2019г. до 14.10.2019г. в размер на 2,07 лева;

-За периода от 01.02.2019г. до 28.02.2019г. - мораторна лихва от 01.04.2019г. до 14.10.2019г. в размер на 3,69 лева;

-За периода от 01.03.2019г. до 31.03.2019г. - мораторна лихва от 01.05.2019г. до 14.10.2019г. в размер на 3,17 лева;

-За периода от 01.04.2019г. до 30.04.2019г. - мораторна лихва от 01.06.2019г. до 14.10.2019г. в размер на 0,78 лева;

-За периода от 01.05.2019г. до 31.05.2019г. - мораторна лихва от 01.07.2019г. до 14.10.2019г. в размер на 1,66 лева;

-За периода от 01.06.2019г. до 30.06.2019г. - мораторна лихва от 01.08.2019г. до 14.10.2019г. в размер на 2,43 лева,

Обща мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен от него извънреден труд за периода от 01.11.2017г. до 14.10.2019г.: 64.91 лева, предвид допуснатото изменение на исковете.

Моли съда да осъди ответника да му заплати разноските по настоящото производство, а именно възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ” МВР, представлявана от директора Христо Терзийски, като същият заявява, че оспорва иска изцяло по основание и размер предявените искове. Моли съда да ги отхвърли, като неоснователни. Подробни съображения излага в писмения отговор. Претендира за присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение на основание чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Страните не спорят, че от 05.10.2017г. и към момента са в служебно правоотношение, по силата на което Д.Т.К. заема длъжността „полицай“ в Зонално Жандармерийско Управление - Кърджали, при Дирекция „Жандармерия“ в Главна дирекция НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ – МВР, гр. София, и полага труд на 12-часови работни смени, по график, включително за времето от 22.00 часа до 06.00 часа (Видно от докладни записки, приложени към ЛТД на ищеца).

Положеният от Д.Т.К. нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа за процесния период също не е спорен факт по делото, който се установява и от представените седмични графици и докладни записки към тях, от протоколите за отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00ч. по месеци и години, приложени към личното трудово досие на ищеца, приложено към делото и от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза.

Видно от заключението на вещото лице, което съдът възприема като изготвено добросъвестно и компетентно и неоспорено от страните, за периода от 01.11.2017г. до 14.10.2019г. положените от ищеца часове нощен труд са 937 часа, които не са превръщани в дневен труд и не са умножавани по коефициент 1.143. Преизчислени с коефициент 1.143 тези часове стават 1070,99 часа, като се получава разлика от 134 часа, чиято стойност е 988,05 лева (брутен размер) или 889,24 лева (нетен размер), дадени подробно по месеци в табличен вид в заключението, които не са заплатени на ищеца. Вещото лице е изчислило и мораторната лихва върху главниците общо в размер на 71.08 лева, по периоди и размери, подробно посочени в таблицата.

От събраните доказателства по делото се установява, че за процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, че е работил на смени, като е полагал нощен труд между 22.00ч. и 06.00ч., че за процесния период от 01.11.2017г. до 14.10.2019г. е положил 937 часа нощен труд, който му е бил заплатен, но този нощен труд не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и съответно получаващата се по този начин разлика от 134 часа на стойност 889,24 лева (нетен размер) не му е била заплатена като възнаграждение за извънреден труд, което претендира за заплащане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за нощен труд (от 22,00 до 6,00ч.) – чл.179, ал.1 от ЗМВР. Съгласно ал.2 на същата разпоредба условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Според чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Имайки предвид гореизложената правна уредба, следва да се отбележи, че през процесния период (от 01.11.2017г. до 14.10.2019г.) действащи са били следните наредби: Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в която в чл. 3, ал. 3 е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 06: 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период, както и Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности (обн., ДВ, бр. 67 от 14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., отм., бр. 78 от 4.10.2019 г., в сила от 4.10.2019г.), в която в чл. 9 е посочено, че за всеки отработен нощен час или за част от него от 22, 00 до 6, 00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд.

Заповедите относно определяне размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд през процесния период са били: Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22, 00 ч. и 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която (т. 1) за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и 06, 00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Същият е размерът на този вид допълнително възнаграждение, определен и с предходно действащата Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи (отм.);.

Съдът намира, че през процесния период е приложима Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, като същата не предвижда такъв ред за преизчисляване на часовете нощен труд, като положените от ищеца часове нощен труд не следва да се превръщат в дневни по реда на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007г. (т.е. да се умножават с коефициент 1.143) по следните съображения:

Ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и съгласно ал.2 от същата норма статутът му се урежда със ЗМВР.

Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал.3 от същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24-часови смени (както е ищецът), работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период, вкл. при полагане на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като в този интервал от време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.5 и ал.6 от цитираната по – горе разпоредба. В ал.7 на чл.187 ЗМВР е въведена забрана извънредният труд да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а съгласно ал.9 на чл.187 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Именно на основание чл.187, ал. 9 ЗМВР е била приета Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм. 01.04.2015г., действала и в периода от 29.07.2016г. до 02.08.2016г., предвид отмяната на последвало приетата Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.). Действително в тази Наредба от 2014г. в чл.31, ал.2 е било предвидено, че при сумирано отчитане на работното време общият брой часове положен нощен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази норма е неприложима в случая, тъй като Наредбата е била отменена преди процесния период, за който се търси в настоящото производство заплащане на извънреден труд, а именно за периода от 01.11.2017г. до 14.10.2019г. Последващо приетата Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм. 29.07.2016г.) не предвижда такъв текст при уреждането на отчитането на нощния труд, а в чл.31 от същата, ал.1 и ал. 2 е посочено, че положеният нощен труд от 22.00 до 06.00 часа се отчита с протокол, като е уредено от кой се изготвя, утвърждава, срока за отчитане, а в ал.3 е посочено, че при отчитане на броя часове време на разположение, труд между 22,00 и 06,00ч. и на официални празници, както и на положен труд извън редовното работно време, в протоколите за отчитането им, броят часове се посочва само в цяло число. Приложимата за процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (в сила от 02.08.2016г.), която е действаща и понастоящем, също не предвижда такъв ред за преизчисляване на нощния труд, както в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. (отм.), като чл.31 от сега действащата Наредба е с идентичен текст като цитирания по – горе чл.31 от Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. (отм.). В чл.26 от сега действащата Наредба е посочено още, че при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем и че получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време. От сравнителния анализ на горецитираните разпоредби от трите Наредби, приети на основание чл.187, ал.9 ЗМВР, действали през различен период от време, следва извода, че по един нов нормативен начин е преуреден въпроса за отчитането на нощния труд на държавните служители по ЗМВР, като е изоставено разрешението, възприето в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. (отм.) броя на часовете нощен труд да се умножава по коефициент. Следователно не е налице празнота в правото, в каквато насока са доводите на процесуалния представител на ищеца, която да се нуждае от преодоляване и попълване чрез прилагане на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007г.

Неприложима е Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и предвиденото в чл.9 от нея правило, доколкото същата касае уредбата на трудови правоотношения по КТ, но не и служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон съгласно чл.142, ал.2 от ЗМВР. Никога не е съществувал спор в правната теория за съотношението на специална към обща правна норма и че специалната такава дерогира приложението на общата норма. В този смисъл е и решение № 55 от 7.04.2015г. на ВКС по гр. д. № 5169/2014г., III г. о., ГК, в което е прието, че отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон - ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ са неприложими. При условие, че чл.187, ал.9 ЗМВР изрично предвижда делегация на министъра на вътрешните работи за приемане на наредба относно редът за организацията, разпределянето, отчитането на работното време на държавните служители в МВР и че такава е приета, не може да се говори за празнота, която следва да бъде запълнена от чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Допълнителен аргумент за неприложимостта на тази разпоредба се извежда от самия текст на нормата, който предвижда да са изпълнени кумулативно четири предпоставки: 1.подневно отчитане на работното време 2.работа на смени 3.продължителност на нощно работно време по-малка от продължителността на дневното 4.трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. От посочените предпоставки две не са налице: по точки 3 и 4, тъй като съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми за определяне на трудовото възнаграждение по КТ. А съгласно чл. 140 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Именно тази разлика в общата и в специалната нормативната уредба относно продължителността на нощния труд обяснява и предвиденото правило в чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и получаващия се коефициент от 1.143, с който се умножава броя часове нощен труд на работниците по трудово правоотношение, който алгоритъм на преизчисляване е неприложим към служебното правоотношение на ищеца по ЗМВР. В този смисъл е и правното становище от 27.09.2019г. на проф. Васил Мръчков, което е приложено към делото.

Разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР не променя и не е в противоречие с горепосочения правен извод на съда. Разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР гласи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, т.е. налице е конкретно препращане към специалната закрила по КТ, измежду която не е правилото за превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1.143. Тази специална закрила, предвидена в КТ е в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО, като възпроизвежда буквално текстове от същата, на която също се позовава ищецът. От внимателния прочит на текстовете й не може да бъде изведен соченият от ищеца аргумент за приравняване на положението на работниците по КТ и служителите по ЗМВР относно полагането, отчитането и заплащането на нощния и извънредния труд. Различното уреждане на служебното правоотношение на ищеца, регламентирано в ЗМВР и приетите въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове е разбираемо, с оглед спецификата на полагания труд от тези служители. Тази специфика налага и специална уредба, дерогираща приложението на общата такава. Доводът, че по този начин служителите на МВР се поставяли в по – неблагоприятно положение от останалите работници и не било справедливо, не може да бъде основание за неприлагане на специалния закон и механичното пренасяне на общи норми към служебното правоотношение на ищеца. Преизчисляването на нощния труд по начина, по който се иска от ищеца, а именно с умножаване с коефициент 1.143 може да бъде постигнато само по пътя на законодателна промяна. Действащата приложима нормативна уредба не урежда такова преизчисляване понастоящем и то очевидно не поради пропуск, предвид това че специалната уредба през определени периоди в миналото (Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., отм.) е допускала това, а поради различен начин на уреждане на отношенията в тази сфера.

Предвид гореизложеното, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за процесуално представителство, а именно сумата от 100 лева – за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.25, ал.1 от НЗПП.

На основание чл.83, ал.3 ГПК и т.23 от Тълкувателно решение по т.д. № 6/2012г. на ВКС ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд направените разноски за вещо лице в размер на 200 лева, а държавната такса следва да остане за сметка на съда.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Т.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.А. против Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, град София, ул.„Александър Малинов” № 1, представлявана от Христо Терзийски - директор, да му заплати следните суми:

възнаграждения за положен извънреден труд в общ размер на 889,24 лева, по месеци, както следва: