Р Е
Ш Е Н
И Е
№352 11.11.2020 г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Зорница Делчева
и с участието на прокурора Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева
КАН дело №324 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Д.Ж.В. против Решение №403/05.08.2020г, постановено
по АНД №1181/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено
НП №НГ-1-23-00597056/23.07.2019г. издадено от Началник отдел ПКП при ТП НОИ
Стара Загора с наложени на касатора глоба в размер на 100лв на основание чл. 349 ал.3 от КСО за това, че
качеството й на управител на ВАД ООД ЕИК ********* от осигурителя ВАД ООД и в
срок до 10.07.2018г, не са подадени в ТП НОИ Стара Загора, следните документи:
Приложение №9/ съгл. чл.8 ал.1 от НПОПДОО/ към БЛ № Е20181176106 за периода от
05.06.2018г до 01.07.2018г, представен от лицето пред осигурителя на 13.06.2018г,
с което е нарушен чл.40а т.1 от КСО. Нарушението е извършено на 11.07.2018г. На
12.07.2018г в ТП на НОИ Стара Загора са подадени от осигурителя „ВАД“ ООД
документите за изплащане на парично обезщетение към болничния лист – Приложение
№9, но те не са приети, поради обстоятелството, че периодът на БЛ не съвпада с
издадения от здравния орган, видно от справка за приети и върнати документи,
представени с придружително писмо вх. №Р14-23-999-04-**********/12.07.2018г.
Наложена е глоба от 100лв на основание чл. 349 ал.3 от КСО, за това, че в срока
по чл.22 ал.2 от НПОПДОО, а именно три дни- до 17.07.2018г, не са представени
неприетите на 12.07.2018г документи за изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност. Нарушението е извършено на 18.07.2018г. На 31.01.2019г
са подадени неприетите на 12.07.2018г документи, които за втори път са върнати
и отново е следвало да бъдат подадени в три дневния срок по чл.22 ал.2 от
НПОПДОО, а именно до 05.02.2019г., поради което е извършено трето нарушение на
чл. 349 ал.3 от КСО на 06.02.2019г, за което е наложена глоба в размер на
100лв. Нарушението е открито на 28.06.2019г , когато е завършила проверката с
констативен протокол №КП-5-23-00586163/28.06.2019г. Възражението за изтекъл
срок по чл.34 от ЗАНН е прието от АНО за неоснователно. Нарушението няма
характера на маловажно по смисъла на чл. 93 т.9 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН и не
може да се приложи чл.28 от ЗАНН.
С касационната жалба се иска от съда да бъде
отменено въззивното съдебно решение като постановено при неправилно приложение
на материалния закон, като се постанови друго за отмяна на наказателното
постановление с доводи за изтекли срокове по чл.34 от ЗАНН, като сроковете за
съставяне на АУАН са започнали да текат не на 28.06.2019г, а на 11.07.2018г,
на 18.07.2018г и на 06.02.2019г. В
съдебно заседание твърди, че лично е понесла щетите от не изплащане на
обезщетението за временна неработоспособност, поради което няма вреди за трети
лица или за бюджета.
Ответника – ТП НОИ Стара Загора, чрез процесуалния си представител
в съдебно заседание иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно
решение, поради установено административно нарушение и неоснователност на
доводите, че извършеното е формално.
Представителя на Окръжна прокуратура дава
заключение, че решението на РС Стара Загора е правилно и законосъобразно, и
предлага на съда да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, се явява частично основателна.
Спорът, въведен с касационната жалба се
състои в това дали е спазен три месечния срок по чл.34 от ЗАНН за образуване на
административно наказателно производство със съставяне на АУАН, считано от
датата на откриване на нарушителя. По делото е представен Констативен протокол
№КП-5-23-00586163/28.06.2019г, съгласно който е извършена проверка на разходите
на държавното обществено осигуряване на „ВАД“ ООД, приключила на 28.06.2019г, в
хода на която е установено виновното длъжностно лице по смисъла на чл. 349 ал.3
от КСО, което носи административно наказателна отговорност наред и независимо
от тази на осигурителя за извършване на описаното в разпоредбата
административно нарушение. След като при подаване на документите на
12.07.2018г, не е установено виновното длъжностно лице, имащо служебни или
трудови правоотношения с осигурителя, в чието съдържание е включено задължението
за представяне на документите за изплащане на обезщетенията, то се налага
извода, че точно с констативния протокол от 28.06.2019г и в резултат на
извършената проверка е установен субекта на отговорността по чл.349 ал.3 от КСО. Сроковете по чл.34 от ЗАНН са спазени със съставянето на АУАН на същата
дата в присъствие на нарушителя, на която дата е изпълнено и задължението за
връчване на препис от повдигнатото административно обвинение.
В изпълнение на задължението си да
следи служебно за правилното приложение на материалния закон, настоящия състав
на АС Стара Загора установи, че наложените с Наказателното постановление
административни наказания по т.2 и т.3 за не спазване на срока по чл.22 ал.2 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване са незаконосъобразни. Този порок не е установен от въззивния съд и
поради това обжалваното решение в частта за потвърждаване на НП относно
наложените по т.2 и т.3 административни наказания следва да бъде отменено и да се
постанови друго за отмяната им.
Нарушението на материалния закон, което АНО
е допуснал и за което въззивния и касационния съд следят служебно се състои в
прилагане на административно наказателния състав на чл.349 ал.3 предл. първо от КСО –„Осигурител, който не представи в срок в съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт документи за изплащане на
обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване и майчинство, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба от
500 до 2000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба от 100 до 1000 лв. за всеки отделен случай“, спрямо факти,
които не са съставомерни, а именно за неспазване на 3-дненвия срок по чл.22
ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване за отстраняване на невярно попълнени данни в подадените документи,
конкретно за случая в Приложение №9, състоящи се в некоректно отразяване на
периода на временната неработоспособност. Разпоредбата на чл.22 ал.2 от НПОПДОО
гласи: В срок до три работни дни от датата, на която е отказано приемане на
документи по чл.14 ал.1, същите се представят отново след коректно попълване на
необходимите данни.“ Фактическото съставомерно обстоятелство, посочено в
състава на чл.349 ал.3 предл. първо от КСО, което квалифицира бездействието на
осигурителя и на виновното длъжностно лице в административно нарушение е изтичането на
срока по чл.40а т.1 от КСО: „Документите и данните за изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване се представят в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в
следните срокове: 1. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) от
осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси - до 10-о
число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило
документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя“. Задължението по
чл.40а т.1 от КСО възниква на датата, на която осигуреното лице представи
документите за изплащане на обезщетение и се изпълнява в срок до 10-то число на
следващия месец. Когато осигурителя бездейства в посочения срок, неговото
поведение не изпълнява нормативно вмененото му задължение за действие в срок и
съответства на описаното в чл.349 ал.3 предл. първо от КСО деяние, за което е
предвидено административно наказание в условията на субсидиарност – ако не
подлежи на по-тежко наказание. Срокът по чл.40а т.1 от КСО е възпроизведен и в
чл. 12 т.1 от НПОПДОО : Удостоверенията съгласно приложения № 9, 10 и 11 с
данни относно правото на парично обезщетение се представят в НОИ в следните
срокове: 1. от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси
– до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който осигуреното лице е
представило документите за изплащане на обезщетението на осигурителя. Налага се
извода, че чл.349 ал.3 предл. първо от КСО визира деяние, състоящо се в съставомерно
бездействие да се изпълни в срок задължението за подаване на документите,
вменено на осигурителите с разпоредбата на чл.40а т.1 от КСО и чл.12 т.1 от
НПОПДОО. С предвидената в чл.349 ал.3 предл. второ от КСО алтернативна форма на
изпълнително деяние на същото нарушение, от осигурителя се изисква, под страх
от административно наказателна отговорност, подадените документи да бъдат с
вярно попълнени данни. Невярно попълнените данни са онова фактическо съставомерно
обстоятелство, което квалифицира действието по представяне им в административно
нарушение по чл.349 ал.3 предл. второ от КСО – който представи такива документи
с невярно попълнени данни. Представянето на документи е положителен факт от
обективната действителност - действие, който не отпада, когато те са върнати за
отстраняване на некоректно попълнените данни на основание чл.22 ал.2 от
НПОПДОО. Предвиденото с тази разпоредба задължение за отстраняване на
нередовността е същото, което чл.349 ал.3 предл. второ от КСО вменява на
осигурителя, а именно за вярно попълване на данните при подаване на документите.
Ето защо коригирането на невярно попълнени данни, в три дневния срок по чл.22
ал.2 от НПОПДОО, ще изключи съществуването на фактическото съставомерно
обстоятелство „ невярно попълнени данни“ по чл.349 ал.3 предл. второ от КСО към
момента на представяне на документите. Когато осигурителя подаде документите
след срока по чл.40а т.1 от КСО и те са с невярно попълнени данни, какъвто е
настоящия случай – касаторът представя на 12.07.2018г приложение №9 с невярно
попълнени данни, задълженото лице осъществява двете форми на изпълнително
деяние – бездействие в определения срок по чл.349 ал.3 предл. първо от КСО,
което е съставомерно от датата, следваща последния ден на срока, и невярно попълнени данни по чл.349 ал.3 предл.
второ от КСО на датата, на която е представил тези некоректни данни и тук
съставомерно е действието представяне на некоректни данни. Изложеното налага
извода, че се касае за две отделни административни нарушения по чл.349 ал.3
предл. първо от КСО и по чл.349 ал.3 предл. второ от КСО, като всяко от тях има
по определение свой фактически състав и дата на неговото осъществяване.
Съгласно чл.18 от ЗАНН за всяко административно нарушение се следва и отделно
административно наказание, но в случая наложените с т.2 и т.3 от НП
административни наказания за неспазване на срока по чл.22 ал.2 от НПОПДОО се
явяват незаконосъобразни, защото пропускането му не е съставомерно бездействие
по чл. 349 ал.3 от КСО в нито един от двата алтернативни състава на
нарушението. В чл.6 ал.1 от ЗАНН е дадено определение за административно
нарушение и това е деяние / действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Повдигнатото фактическо обвинение по т.2 и т.3 от НП не е обявено за наказуемо
с административно наказание бездействие, а представянето на документите с
невярно попълнени данни е деяние по чл.349 ал.3 предл. второ от КСО, извършено
още на 12.07.2018г. То не може да се извършва повече от веднъж с всеки
неуспешен опит да се поправят не вярното попълване на данни, както е приел
административния орган и от което неправилно тълкуване на съдържанието на
правната норма на чл.349 ал.3 от КСО се е стигнало не само до фактическо обвинение,
което е несъответно на състава на тази разпоредба, но и до налагане с т.3 от НП
на второ по ред административно наказание за същото нарушение.
Възражението на касатора, че с не спазване на
срока за подаване на документи по чл.40а т.1 от КСО е нанесъл вреди само на
личната си имуществена сфера не може да бъде възприето като основание по чл.28
от ЗАНН, което също е нормативно установено в чл.9 ал.2 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН. Нарушението на установения ред на държавно управление не може по определение
да засяга личната сфера на нарушителя. Конкретния състав по чл.349 ал.3 предл.
първо от КСО е формален, ради което с извършването му, а не поради настъпване
на съставомерни последици, деянието нарушава установения ред. Следователно, за
да бъде подведено под чл.28 от ЗАНН е необходимо на основание чл.9 ал.2 предл.
второ от НК засягането на установения
ред да е явно незначително. След като на 12.07.2018г подадените документи
са имали съдържание, от което не може да
се определи законосъобразно периода на временната не работоспобност, то
изключен е извода, че случаят е маловажен.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №403/04.08.2020г., постановено по АНД
№1181/2020г. по описа на РС Стара Загора за потвърждаване на НП
№НГ-1-23-00597056/23.07.2019г. издадено от Началник отдел КПК ТП НОИ Стара
Загора в частта му по т.2 и т.3, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:ОТМЕНЯ НП №НГ-1-23-00597056/23.07.19г
в частта му с наложени по т.2 и т.3 административни наказания.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №403/04.08.2020г,
постановено по АНД №1181/20г по описа на РС Стара Загора в останалата му част.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.