Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 175 22.12.2021
год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесет и пети ноември две хиляди
двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно
дело № 139 по описа за 2021, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/
Образувано е по
жалба на Н. П. Н. от гр. Р., срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1520 от 12.05.2021 год., издадена от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе.
Оспорващата твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй
като е издадена в нарушение на административнопроцесуалните правила и в грубо
нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че в конкретния случай не е извършван
таксиметров превоз и не са налице предпоставките по чл. 106а от ЗАвтП за
налагане на ПАМ. От съда се иска да отмени оспорената заповед. Претендират се
деловодни разноски в размер на платената държавна такса.
Ответната по
жалбата страна - Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе в
съпроводителното писмо, с която преписката е изпратена до съда, твърди, че
оспорената заповед е законосъобразна.
Съдът, като
обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Във връзка с
анонимен сигнал за извършване на нерегламентирани таксиметрови превози на
11.05.2021 год. полицейски служители
от РУ – Разград при ОДМВР –Разград и на
РД „Автомобилна администрация „ Русе извършили проверка на лек
автомобил „Дачия Лоджи” с регистрационен № ** **** **,
собственост и управляван от оспорващата Н. П. При проверката било установено,
че в автомобилът е обозначен с външните
белези на таксиметров автомобил и в него пътуват пет лица, от които четири
непълнолетни и едно пълнолетно лице. От непълнолетните лица били снети
обяснения от служител на МВР – Разград в присъствие на Инспектор Детска педагогическа стая, а служителят на РД „Автомобилна администрация” – свидетелят К.
Ц. снел саморъчна написани обяснения от пълнолетната Ю. М. Й. от с. К. В
обяснението си същата заявила, че
едно момче от нейното село се обадило на водачката на автомобила да ги
откара от Автогарата до с. Каменар, за което заплатила 2 лв. Другите пътници
също платили по 2 лв.
Свидетелят Ц.
извършил справка и установил, че процесният автомобил не е вписан в
удостоверение за регистрация за таксиметров превоз, издадено от Община Разград.
Изискал необходимите документи от оспорващата П. Същата представила съответните документи, без разрешение за
таксиметрови превози, издадено от Община Разград. Свидетелят Ц. приел, че П. е извършвала таксиметров превоз на пътници с
автомобил „Дачия Лоджи” с регистрационен
№ ** **** **, който не е включен в списък към
удостоверение за регистрация, издадено от Община Разград, за което и съставил Акт за установяване на
административно нарушение серия А-2020 № 290501 от 11.05.2021 год. като е
квалифицирал деянието като нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП.
В обяснение от
12.05.2021 год., приложено към административната преписка, оспорващата П. посочило,
че не е извършвала превоз срещу заплащане, а услуга на свой познат от с. Каменар да откара
дъщеря му от гр. Разград до с. Каменар.
Тъй като момичето не било само, а със свои приятели качила и тях, но нито са и
заплащали превоза, нито е ставало дума за пари, а се касае до услуга. В
подкрепа на твърдението е приложила и декларация от Л. И. Е. от с. К.
Въз основа на АУАН и материалите към преписката
директорът на РД „Автомобилна администрация
издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-1520
от 12.05.2021 год. С точка 1 от заповедта
на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗАвтП е наложил ПАМ
временно спиране от движение на МПС „Дачия Лоджи” от категория М1, с
регистрационен № ** **** **, собственост на
оспорващата, до отстраняване на нарушението, но за не-повече от 12 месеца” С т.
2 от заповедта на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” от ЗАвтП е наложил
ПАМ временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС на оспорващата с №
********* до отстраняване на нарушението,
но за не повече от една година С т. 3 на основание чл. 106а, ал. 1, т. 7, б.
„б” от ЗАвтП е наложил ПАМ временно
отнемане Удостоверение за водач на таксиметров автомобил серия ВТ, № 037852 на
оспорващата, издадено от Регионално
звено на ИА „Автомобилна администрация” – Разград въз основа на Протокол № 12
от 02.07.2018 год. за срок от една година.
Като фактическо основание за налагане на тези
мерки административният орган е посочил,
че на 11.05.2021 год. оспорващата П. е извършвала таксиметров превоз на пътници
с лек автомобил „Дачия Лоджи” с регистрационен № ** **** **,
нейна собственост, от Автогара – Разград
до с. Каменар без автомобилът да е включен в списък на МПС към Удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Заповедта е
връчена на оспорващата на 12.05.2021 год., а жалбата срещу нея е подадена на
18.05.2021 год.
В хода на
съдебното производство като свидетели по
делото бяха разпитани К. Ц. – старши
инспектор в РД „АА” – Русе, съставил АУАН, Й. И. – разузнавач в сектор
„Криминална полиция” при РУ – Разград – свидетел при установяване на нарушението
и съставяне на АУАН и поискания от
оспорващата Л. Е. от с. К.
В показанията си
св. Ц. потвърждава описаната в АУАН обстановка. Сочи, че пътуващата в процесния
автомобил Ю. М. Й. дала пред него писмени обяснения, в които посочила, ясно, че
е заплатила превоза. Свидетелят И. сочи, че
той е работил по сигнала за нерегламентиран таксиметров превоз. Участвал
е в проверката, разговарял е с всички пет лица, които са пътували в автомобила,
като от четирите непълнолетни снел
писмени обяснения в присъствие на инспектор от Детска педагогическа стая. Всички лица заявили, че П. била извикана по
телефона до Автогара Разград, качили са се в автомобила на П., за да ги закара
до с. Каменар. Били направили предварителна уговорка да им струва 10 лв. , т.е.
всеки от тях да плати по 2 лв., тъй като били петима души.
Свидетелят Е. сочи
в показанията си, че познава оспорващата П. от около 3-4 години от работата и
като таксиметров шофьор. Има дъщеря, която учи в гр. Разград. Тя пътувала с
осигурен автобус до с. Каменар и понякога с такси. Във връзка със случая сочи,
че дъщеря му изпуснала автобуса и той се
обадил на П. да превози дъщеря му до с. Каменар. Когато ползвали такси плащали по 2 лв.,
но за този превоз лично той не е говорил
с П. за заплащане на курса. Говорил е с
нея само да превози дъщеря му. По-късно разбрал, че е имало проблем, че е
превозвала деца.
Към делото е
приобщена и копие от постановление за отказ да се образува досъдебно
производство по пр. преписка №
1523/2021 год. по описа на Районна прокуратура – Разград за престъпление по чл.
324 от НК., заедно с цялата преписка, както и справка на служите от сектор „ПИП” при ОДМВР-
Разград.
С оглед на така установените по делото факти, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, в
предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок
и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП., е процесуално допустима.
Съдът намира, че оспорената заповед в частта
ѝ по т. 3, с която на оспорващата е наложена принудителна административна
мярка на основание чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „б” от ЗАвтП временно отнемане на
Удостоверение за водач на таксиметров автомобил серия ВТ, № 037852, е издадена от некомпетентен орган. Съгласно
разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП Принудителните административни мерки по
чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
В случая административният орган, издал оспорената
заповед, удостоверява компетентността си като е представил по делото Заповед №
РД-01-43 от 23.01.2020 год. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация”. С нея директорите на
регионалните дирекции „Автомобилна администрация” са оправомощени да прилагат с мотивирани заповеди принудителните
административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. Към датата на издаване на
тази заповед обаче - 23.01.2020 год., в
разпоредбата на чл. 106а от ЗАвтП не е съществувала т. 7. Към този момент в чл.
106 и чл. 106а от ЗАвтП изобщо не е била
регламентирана по вид и основание ПАМ,
като процесната. Наложената с оспорената заповед ПАМ е била регламентирана по
вид и основание за налагане с § 55 от
Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози / ДВ бр.
60/2020 год. в сила от 07.07.2020 год./, с който е изменен чл. 106а от
ЗАвтП и е създадена нова т. 7, т.е. тази мярка е законово регламентирана след
издаване на заповедта за оправомощаване.
След като със
ЗИД на ЗАвтП/ ДВ бр. 60/2020 год.
в сила от 07.07.2020 год./ е регламентиран нов вид ПАМ, оправомощеният да я
прилага от закона орган е следвало да прецени дали ще делегира новите си правомощия на други
длъжностни лица и да издаде съответната заповед. По делото няма данни това да е
сторено.
След като към датата на издаване на заповед №
РД-01-43/23.01.2020 Изпълнителният директор
на ИА „Автомобилна администрация”
не е имал правомощия да налага ПАМ от
вида на процесната, тъй като такава не е била предвидена в закона, то няма как
със същата заповед да е делегирал
правомощие на директорите на РД
да налагат този вид ПАМ, поради което съдът намира, че оспорената заповед в
тази и част е издадена от некомпетентен орган и следва да бъде прогласена за
нищожна.
В останалата част оспорената заповед е издадена от
компетентен орган с оглед представената Заповед
№ РД-01-43 от 23.01.2020 год. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация” и разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП.
Същата е в
писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и е мотивирана, съобразно
разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП. Доколко посочените в оспорената заповед фактически
основания са били налице и са подведени под съответните правни норми е
въпрос на доказване и на материална законосъобразност.
При издаването ѝ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а и оспорващият не твърди конкретни такива. Фактическите основания за издаване на акта са
изведени от акт за установяване на
административно нарушените, съставен срещу оспорващата от компетентен държавен
орган в кръга на службата му за установените в него факти, писмено сведение от трето неучастващо в
производството лице, събрано по реда на чл. 44, ал. 2 от АПК и представени от
оспорващата възражения и доказателства.
Оспорената заповед в частта ѝ, с която на
оспорващата са наложени ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б”, т. 4, б. „б” е материално законосъобразна.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП
обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава
лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или
товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване
на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този
закон.
В разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от
ЗАвтП е предвидено, че таксиметров превоз на
пътници може да се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за
регистрация. Таксиметров превоз може да се извършва и
от водач от името на регистриран търговец, включен в удостоверението за
регистрация.
Според разпоредбата на чл. 24 от ЗАвтП таксиметров
превоз на пътници се извършва от лица по чл. 12, ал. 1 с автомобили,
включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници,
за които има издадено разрешение от съответната община, на територията на която
ще се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5.
Съгласно легалните определения дадени в § 1, т. 1 и т.
26 от ДР на ЗАвтП "Обществен превоз" е превоз, извършван за чужда
сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно
превозно средство, а "Таксиметрови превози" са превозите на пътници
срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи,
извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с
леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите
държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. От
така дадените легални определения е очевидно, че таксиметровия превоз е вид
обществен превоз на пътници.
С чл. 106, ал.
1, т. 1, б. „б” от ЗАвтП е предвидено, че за преустановяване на административните
нарушения се прилагат принудителна административна марка временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, което не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение
за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община.
Според чл. 106, ал. 1, т. 4, б. „б” от ЗАвтП временно се отнема свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или
товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година;
От анализа на тези норми следва, че извършването на
таксиметров превоз на пътници, който по своето естество е ѝ обществен
превоз, с МПС, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, е основание за налагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 б. „б” от ЗАвтП за
временно спиране от движение на МПС, с което се извършва превоза и по чл. 106а,
ал. 1, т. 4, б. „б” от ЗАвтП за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водача, който извършва превоза, като и в двете хипотези срокът на мярката е до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година / 12 месеца/
В настоящият случай съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин, е доказано, че на
11.05.2021 год. към момента на проверката от контролните органи оспорващата П.
е извършвала превоз на пътници, срещу заплащане, с лек автомобил „Дачия Лоджи”
с регистрационен № ** **** **, нейна
собственост, обозначен като такси с
всички външни белези, от Автогара – Разград до с. Каменар, по заявка на
пътуващите, т.е. извършвала е обществен превоз на пътници под формата на
таксиметров превоз. Към този момент и към датата на издаване на оспорената
заповед процесният автомобил не е бил включен в списък на МПС към Удостоверение
за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Тези обстоятелства се установяват от приложените към административната
преписка АУАН серия А-2020 № 290501 от
11.05.2021 год., съставен срещу оспорващата, писмени сведения от лицето Ю. Й.,
събрани по реда на чл. 44, ал. 2 от АПК и от събраните по делото гласни
доказателства.
Актът за установяване на
административното нарушение е съставен от компетентен държавен орган, в кръга
на службата му, по предвидения ред и форма, който по аргумент от чл. 179, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като официален свидетелстващ документ, се
ползва с материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и
обстоятелства до доказване на противното. Установените в него факти се
потвърждават от събраните по делото
писмени доказателства, които не бяха оспорени от П. Доказателствената
тежест за оборване на изложените в АУАН обстоятелства тежи върху оспорващата. В този смисъл са и Решение № 11062 от
20.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1191/2012 г., VII о., Решение № 7026 от
12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2014 г., VII о., Решение № 4894 от
20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2016 г., VII о., Решение № 9322 от
18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15486/2018 г., VII о., Решение № 9099 от
4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1383/2017 г., VII о.
В хода на съдебното производство по
искане на оспорващата беше разпитан св.
Л. Е., но и неговите показания не опровергават посочените в оспорената заповед факти. Действително той е ангажирал оспорващата за
превоза по телефона и съдът приема, че
той не е уговарял заплащане на превоза, но свидетелят няма
възприятие и не е присъствал при извършване
на самия превоз. Неговите показания не
изключват евентуална уговорка и заплащане на превоза при самото му
осъществяване, в която насока са писмените обяснения на пътуващите в процесния
автомобил. Ето защо съдът счита, че изложените в АУАН и в оспорената заповед
фактически обстоятелства не са оборени от оспорващата.
След като фактическите основания, посочени в
разпоредбите на чл. чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б” и т. 4, б. „б” са безспорно установени и са
били налице към момента на издаване на оспорената
заповед, с която са наложени предвидените в тях ПАМ, то заповедта е материално
законосъобразна в тази ѝ част.
Съдът счита също, че
оспорената заповед в частта и по т. 1 и т. 2 съответства и на целта на закона.
За да е налице такова несъответствие, би трябвало административният орган да е
упражнил предоставеното му публично субективно право не за осъществяване на
интереса, за който е установено от закона това публично право, или да е нарушил
принципа на съразмерност при издаване на оспорения акт. Общественият превоз на
пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората, което обуславя
подробната ѝ регламентация. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от
ЗАвтП таксиметров превоз на пътници се извършва с автомобили, включени към
удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници.
Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни
мерки. Мерките по чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП са именно такива.
В конкретния случай
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, с оглед
императивния характер на приложената правна норма и определеният в оспорената
заповед срок за действие на ПАМ, съответства на предвидения в закона. Колкото по-скоро нарушителят отстрани
нарушението – в случая да включи процесното МПС в удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници, толкова по-скоро ще се
преустанови действието на мярката, съответно нейните неблагоприятни последици. Чрез
това законодателно решение интензивността на държавната принуда се поставя в
зависимост от поведението на нейния адресат. В случая оспорващата упражнява
именно дейността таксиметров превоз и
има интерес да отстрани нарушението максимално бързо. Ето защо съдът счита, че не е нарушен принципът на
съразмерност, провъзгласен в чл. 6 от АПК.
Предвид изложеното оспорената заповед в тази ѝ
част е законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА точка 3 от Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1520 от 12.05.2021 год., издадена от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н. П. Н. от гр. Р., срещу Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № РД-14-1520 от 12.05.2021 год., издадена
от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе в
останалата част.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд, чрез Административен съд Разград
в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните
Съдия: /п/