Решение по дело №242/2020 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 260016
Дата: 2 октомври 2020 г.
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20204230200242
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 260016

гр. Севлиево,  02.10.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          Севлиевският районен съд, в публично заседание

на     девети септември

през две хиляди  и  двадесета година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

            

при секретаря   Силвия Станева      

и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията Божилова                    АНД № 242                       по описа

за 2020  година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Жалбоподателят М.И.С. ***, е обжалвал наказателно постановление № 485871-F518091 от 19.12.2019 година, издадено от Началника на Отдел «Оперативни дейности» - Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за извършено нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ /Наредбата/ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/, и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС му е наложено наказание глоба в размер на 500,00 лева. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се излагат подробни съображения..

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, пледира алтернативно за намаление размера на наложената глоба.

За ответника по жалбата – ЦУ на НАП, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли съда да  остави същата без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 13.10.2019 година около 16:00 часа свидетелите Е.Д. и А.М. – служители в Национална агенция по приходите при ЦУ на НАП, се намирали на панаирната площадка в гр. Севлиево и извършвали наблюдение на заведение за хранене на отрито, находящо се в гр. Севлиево, ул. „***“, разположено на улицата, непосредствено срещу жилищна сграда с адрес: гр. Севлиево, ул. „***“ № 46А. Обектът представлявал разположени на улицата 13 броя маси за хранене с около 50 броя столове, заградени с дървена ограда и навес над тях.

По време на наблюдението проверяващите установили, че жалбоподателят М.И.С. извършвал продажби на месни продукти, които приготвял на скара, безалкохолни и алкохолни напитки, които били поставени в хладилна витрина. Проверяващите забелязали, че при извършено плащане от страна на клиентите С. не издавал фискални бонове, нито касови бележки от кочан за получените плащания. След като забелязали това обстоятелство проверяващите отишли при жалбоподателя, легитимирали му се и го запитали дали в обекта има налично ФУ. С. отговорил, че той отговаря за обекта, че същият няма ФУ, като същевременно заявил, че не извършвал търговска дейност. След поискване на документ за самоличност от него, С. отказал съдействие, като не представил личната си карта и отказал да даде информация за дейността на обекта, след което преустановил дейността, прибрал част от оборудването в гараж, който бил негова собственост и се намирал непосредствено до търговския обект, и напуснал мястото на проверката.

Проверяващите изискали съдействие от органите на МВР за установяване самоличността на укрилото се лице и на мястото на проверката пристигнали полицейските служители Р.Х. и Г.П., които осъществили телефонен разговор с жалбоподателя и го убедили да се върне на мястото на проверката. След като се върнал С. предоставил на проверяващите личната си карта, от която се установили трите му имена и постоянния му адрес в гр. Севлиево, ул. „***“ № 46А. В присъствието на полицейските служители жалбоподателят отново отказал да даде информация относно дейността на ТО, твърдейки, че не знае на кого е, но в последствие сменил тезата си, като казал, че ползва обекта за собствени нужди. По време на проверката се установило, че постоянният адрес на жалбоподателя е жилището, пред което е бил разположен търговския обект и в чийто гараж същият прибрал част от оборудването, когато проверяващите от НАП започнали проверката.  

Констатираните от тях обстоятелства проверяващите отразили в съставения на място Протокол за извършена проверка № 0364062 от 13.10.2019 година. Препис от протокола бил връчен на жалбоподателя, като преди това той записал в графата за възражения, че при направената проверка служителите на НАП не се легитимирали, че направили това след като дошли полицаите и че въпросният обект е скара за домашна употреба.

С протокола от проверката жалбоподателят бил поканен да се яви на 17.10.2019 година в ТД на НАП – Велико Търново за съставяне на АУАН.

На 17.10.2019 година жалбоподателят се явил в посоченото по – горе място, където свидетелят Д., в присъствието на свидетеля М. съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който отразил горепосочените обстоятелства, както и това, че при направената проверка в информационната система на НАП се установило, че няма данни за регистриране в НАП на ФУ за горепосочения обект, в който да се отчитат оборотите от извършените продажби.

В заключение актосъставителят приел, че на 13.10.2019 година М.И.С., ЕГН: **********, извършвал търговска дейност в качеството си на физическо лице и стопанисвал търговски обект – заведение за хранене, находящ се в гр. Севлиево, ул. „***“, разположен на улицата, непосредствено срещу жилищна сграда с адрес: гр. Севлиево, ул. „***“ № 46А, без в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредбата да е спазил реда и начина за въвеждане в експлоатация и регистрация в НАП на фискални устройства, като не е изпълнил задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ от датата на започване на дейността на обекта, да установи дистанционна връзка и да подава данни към НАП. Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредбата във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

След предявяване на АУАН жалбоподателят записал в графата за възражения, че на 13.10.2019 година бил пред дома си по постоянния си адрес и приготвял скара, тъй като имал гости. След запитване от двама души, които не се легитимирали със служебни карти и го попитали къде е касовият апарат, същият им отговорил, че нямал, защото не извършвал продажби на други лица и не е вземал пари. Обяснил също, че приготвената скара е за домашни нужди, а не за продажба.  

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения срещу съставения му АУАН.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Е.Д., Ф.М., Г.П. и Р.М., съпоставени с писмените доказателства: АУАН № F517091 от  от 17.10.2019 година,обжалваното наказателно постановление, Протокол за извършена проверка от 13.10.2019 година, към който са приложени два броя снимки, Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018 година на Изпълнителния директор на НАП и представените от жалбоподателя Удостоверение за наследници на Иван Митев С. и Договор за техническо обслужване на ЕКАФП от 20.02.2018 година.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 17.06.2020 година. Жалбата е заведена в деловодството на ТД на НАП – Велико Търново на 23.06.2020 година, тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП и АУАн са издадени от компетентни лица.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата във връзка с чл. 118 , ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Според първата разпоредба лицата по чл. 3, съгласно който: «Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8“, са длъжни за монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

За да е осъществен състава на гореописаното нарушение следва да е установено по безспорен и положителен начин, че наказаното лице е извършвало продажби в или от търговски обект, без да издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Съдът намира, че в случая това обстоятелство е установено по несъмнен начин. В тази връзка съдът кредитира напълно с доверието си показанията както на проверяващите от НАП, така и на полицейските служители. Свидетелите Д. и М. ясно и недвусмислено заявиха, че на инкриминираната дата са извършвали скрито наблюдение на обекта, в който жалбоподателят лично продавал на различни лица приготвените от него продукти на скара, както и безалкохолни и алкохолни напитки, поставени в хладилна витрина, намираща се в обекта, без да издава фискални касови бележки на клиентите. Основният спор в случая е дали обекта, от който са били извършвани продажбите съставлява търговски обект. За съда няма съмнение, че този обект е търговски, тъй като това се установява по несъмнен начин от показанията на проверяващите и на полицейските служители, както и от обстоятелството, че на територията на обекта е имало разположени 13 маси за хранене с около 50 броя столове, заградени с дървена ограда и навес над тях и че на хладилната витрина е бил поставен Ценоразпис за продаваните в обекта храни – приготвени на скара кебапчета, кюфтета, шишчета от свинско и пилешко месо, пърленки, салати, пържени картофи, бира и безалкохолни напитки. Наличието на ценоразпис, както и това, че проверяващите са наблюдавали извършваните от жалбоподателя продажби на описаните в него храни и напитки, по безспорен начин установява, че обектът е търговски. В тази връзка съдът взема предвид и показанията на полицейските служители П. и М., които заявиха, че познават обекта от дълго време, тъй като там се предлагали храни, приготвяни на скара, и напитки, обичайно в петъчен ден, когато се провежда традиционния пазар, така наречение битак, в гр. Севлиево. Търговският обект се намира точно на това място, а и не без значение е факта, че инкриминираното деяние е извършено по време на провеждащия се ежегодно Есенен севлиевски панаир, известен с наличието на множество скари и заведения на открито. В тази връзка следва да се отбележи, че възражението на жалбоподателя, направено от него при предявяване на АУАН, че въпросният ден приготвял храна за свои гости, звучи твърде несериозно и остана недоказано, още повече, че проверяващите заявиха по несъмнен начин, че са възприели жалбоподателят да извършва продажби на храни и напитки, да получава пари от клиенти за тях, без да издава касов бон за продажбите и наличието на клиенти на заведението, седнали на масите да се хранят при започване на проверката, които си тръгнали веднага след това.

Що се касае до възражението, направено от процесуалния представител на жалбоподателя, че в АУАН и НП не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, тъй като не бил посочен номера на улицата «***», на който се намирал обекта, съдът намира същото за несъстоятелно, тъй като и в АУАН, и в НП търговският обект е индивидуализиран по несъмнен начин, като е посочено точно къде е разположен и на коя улица.

Безспорно е и обстоятелството, че в търговския обект е нямало фискално устройство, на което да се отчитат извършените продажби от страна на жалбоподателя, което обстоятелство не се и оспорва от него.

Съобразявайки изложеното до тук, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят М.С. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредбата във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, което е и основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност.

По отношение на наложената санкция съдът намира, че в случая наказващият орган неправилно е определил нейния размер. Според посочената санкционна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. В случая липсват каквито и да е мотиви за налагане на санкция в размер над минималния. Настоящият съдебен състав намира, че извършеното нарушение не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. Нарушението се явява първо за жалбоподателя и няма данни до момента на същото да са налагани санкции за други подобни нарушения. Липсват и данни за имущественото състояние на жалбоподателя, като в тази връзка следва да се съобрази обстоятелството, че представляващият го адвокат е защитавал жалбоподателя, без да му е заплатено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради обстоятелството, че С. е материално затруднено лице.   По тези съображения съдът счита, че наказателното постановление следва да се измени в частта за размера на глобата, като същата се намали до минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба, а именно 300,00 лв., който е напълно достатъчен на този етап за постигане на целите на превенцията.        

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че защитата на жалбоподателя е осъществена от адвокат, на когото същият не е заплатил адвокатско възнаграждение поради затрудненото си материално положение, съдът следва да определи дължимото се адвокатско възнаграждение съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съразмерно на изменената част на глобата. Това възнаграждение съдът определя в размер на 180,00 лева. От своя страна жалбоподателят дължи на наказващия огран разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на намалената част на санкцията, което съдът определя в размер на 50,00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 485871-F518091 от 19.12.2019 година, издадено от Началника на Отдел «Оперативни дейности» - Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на М.И.С., ЕГН: **********,***, за извършено нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ  във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък добавена стойност и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС му е наложено наказание глоба в размер на 500,00 лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 500,00 лв. на 300,00лв.  /триста/ лева.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ЦУ НА НАП, ЕИК: 1310631880291, да заплати на М.И.С., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 180,00лв. /сто и осемдесет/ лева, дължимо адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН: **********,***, да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ЦУ НА НАП, ЕИК: 1310631880291, юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на сумата от 50,00лв. /петдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: