№
гр. София, 28.05.2019 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание
на шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Алина Тодорова,
разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 8580 по описа за 2018 г.
по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 31 от 10.04.2018 г., постановено по
гр. д. № 33742/2017 г. на СРС, 31 състав, е признато за установено по
предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, че С.А.Р. не
дължи на „Ч.Е.Б.” АД сумата от 975,78 лева главница и сумата от 26,83 лева
мораторна лихва, начислени във фактура № **********/30.04.2017 г. за клиентски №
300063940218 и обект в гр. София, бул. „*******, въз основа на констатации след
проверка по констативен протокол № 1014414/02.06.2016 г.
Срещу
решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна
жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД, в която същото се счита за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано поради нарушения на процесуалния закон. Сочи
се, че възражението за незаконосъобразност на методиката е било направено като
общо и евентуално. Счита се, че ПИКЕЕ са издадени въз основа на валидна
законова делегация, в съответствие с чл. 26, ал. 2 ЗНА и до момента на отмяната
им са пораждащ действие нормативен административен акт. Намира се, че СРС няма
правомощие да осъществява инцидентен контрол за законосъобразност по отношение
на ПИКЕЕ, тъй като не е бил сезиран с такова искане/възражение от страната и
осъществявайки го се е произнесъл по непредявен иск, а и самите ПИКЕЕ не могат
да бъдат предмет на контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК. Твърди се, че чрез извършени
плащания ищецът е признал, че процесният електромер обслужва имота му. Намира
се, че съществува ред за уведомяване на клиента за извършената корекция.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца С.А.Р., в който жалбата се счита за неоснователна и
неаргументирана, като се заявява, че СРС в рамките на своята компетентност е
упражнил косвен контрол за законосъобразност на ПИКЕЕ. Сочи се, че незаконният
административен акт не може да бъде основание за разместване на блага между
частноправни субекти и гражданският съд е длъжен да откаже правно действие на
такъв акт. Излага, че не е бил надлежно уведомен за извършените проверки. Намира,
че ответникът не е ангажирал доказателства относно действащите общи условия и
влизането им в сила по законоустановения ред. Твърди, че съставеният протокол
не е изготвен от лицата, определени по реда на чл. 77 ЗЕ и представлява частен
свидетелстващ документ, изходящ
от ответника и удостоверяващ изгодни за него обстоятелства. Сочи, че се е
позовал на неравноправността на чл. 17 и 18 от Общите условия, които предвиждат
санкция за потребителя, без да изискват негово виновно поведение. Счита, че едностранна
корекция може да се извършва само при доказано виновно умишлено поведение на
потребителя. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт и възраженията на насрещната страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
СРС, 31 състав, е бил сезиран с искове с правно
основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, предмет на въззивна проверка.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се
основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно
извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца, съдът
следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са
предпоставките за неговото упражняване.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, при отрицателен установителен иск, ответното
дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на електрическа енергия, наличието на предпоставки за
извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено
преизчисляването на сумите. Ищецът следва да докаже възраженията си срещу
вземането, респективно срещу неговата изискуемост.
Между страните не се спори, че ищецът е потребител
на електрическа енергия, както и че през исковия период между страните
съществуват облигационни отношения по договор за продажба на електрическа
енергия и ищецът е купувач на такава. В този смисъл последният е носител на
права и задължения по ЗЕ и е обвързан от клаузите на Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД (одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ – 059/07.11.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЕ
електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента.
Ищецът твърди, че не дължи сумата от 975,78 лева,
представляваща коригирана цена на ел. енергия, начислена служебно по
констативен протокол от 02.06.2016 г. за обект, находящ се в гр. София, бул. „*******
за периода. Проверката на средството за търговско измерване и корекцията на
сметката са извършени при действието на ПИКЕЕ, приети с решение на ДКЕВР от
14.10.2013 г., обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.
С оглед обстоятелството, че ответното дружество
основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна корекция на
количеството потребена от ищеца енергия за минал период – 16.10.2013 г. –
10.09.2014 г., основният правопораждащ вземането юридически факт е установяване
наличието на възникнало в полза на ответника потестативно право да извърши тази
корекция, т.е. установяване съществуването на законово основание за доставчика
на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия.
Според създадената трайна съдебна практика,
обективирана в постановени решения на ВКС, се приема, че със ЗИДЗЕ (обн. ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2,
т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при наличие на одобрени правила за измерване количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда на тяхното обслужване, включително за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и за извършване на корекцията на сметките за предоставената
електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното
дружество да създаде посочените правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на новата законова
уредба, въведена с изменението на ЗЕ, както съответно и общи условия на
договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция, т.е. правото за извършване на
корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия при кумулативното
наличие на посочените две предпоставки.
В случая ответното дружество, чиято е
доказателствената тежест да установи елементите на фактическия състав на
претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на сметката
на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира убедителни доказателства
в този смисъл, а именно, че съществува ред за уведомяване на крайния потребител
при извършена корекция на сметката му. Налага се извод, че не е изпълнен
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като
снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде
и публикува нови Общи условия или да измени действащите такива, чието
съдържание да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба,
доколкото в действащите общи условия липсва уреден ред за уведомяване на
клиента при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с решение
№ ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат клауза, с която да се урежда редът
за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на
сметка. Уговорката в чл. 18, ал. 2 от тези Общи условия не е такава, която да
отговаря на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в нея е
предвидено единствено задължение на продавача на електрическа енергия да
уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в тази клауза не е
разписан редът, по който следва да става това.
По изложените съображения се налага извод, че в
тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител
цената на неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция
на сметката за минал период, което прави предявения отрицателен установителен
иск изцяло основателен.
На следващо място трябва да се отбележи, че ПИКЕЕ,
приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г., са издадени по силата на законовата
делегация, разписана в нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Посочената разпоредба
предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че
правилата по ал. 1, т. 4-6 се приемат от комисията по предложение на
енергийните предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и комисията
на интернет страниците им. Следователно със ЗЕ законодателят е предоставил на ДКЕВР
делегация за приемане на нормативни правила за предвидените в закона случаи, в
това число и за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
Нормите на чл. 48-51 ПИКЕЕ уреждат начина на
определяне и изчисляване на стойността на количеството електрическа енергия при
установена при извършените проверки на средствата за търговско измерване
неточност или неотчитане в измерването – конкретно при неправилно отчитане на
средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологична
проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата. Разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ сочи,
че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата
за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен
протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на
изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията.
Анализът на посочените разпоредби налага извода,
че законодателят в чл. 83 ЗЕ е делегирал възможност на съответния държавен
орган по чл. 21 ЗЕ – ДКЕВР, да приеме правила, в които да бъде уреден и
въпросът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, т.е. да уреди единствено начините на извършване
на проверката на средствата за търговско измерване на електрическата енергия,
но не и последващите тази констатация действия. По силата на законовата
делегация, в приетите правила /ПИКЕЕ/ може да се създават само норми, уреждащи
изчерпателно посочената в закона материя. Следователно с чл. 48 ПИКЕЕ се
надхвърлят рамките на така определената законова делегация, като се въвеждат
правила за създаване на санкции за потребителите на електрическа енергия, чрез
въвеждане на фикция за потребена от тях електроенергия за минал период от
време, действителната консумация на която не може да бъде установена. По този
начин се допълва разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, за което не са
делегирани правомощия по надлежния ред на ДКЕВР и се нарушава нормата на чл. 12
ЗНА, съгласно която актът по прилагането на закон може да урежда само
материята, за която е предвидено той да бъде издаден.
По изложените съображения се налага изводът, че
едностранната корекция на сметката на потребителя, извършена след надлежно
констатиране на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, остава действие, лишено от законово основание, тъй като извършването
му е регламентирано от ДКЕВР в нарушение на делегираната от закона компетентност.
Според чл. 15 ЗНА не се прилага подзаконов нормативен акт, който противоречи на
нормативен акт от по-горна степен. Съответно не се прилага и подзаконов
нормативен акт, издаден без законова делегация. Като подзаконов акт по неговото
прилагане, с правилата може да се урежда само материята, за която е предвидено
те да бъдат издадени (чл. 12 ЗНА). Не е допустимо в подзаконовия нормативен
акт, каквито са процесните ПИКЕЕ, да бъдат предвидени разпоредби, с които да се
допълват или изменят законовите разпоредби, за прилагането на които е издаден
подзаконовият нормативен акт. Настоящият съдебен състав е длъжен на основание
чл. 15, ал. 3 ЗНА да не прилага правилата на чл. 48-51 ПИКЕЕ, без да е
необходимо същите да бъдат отменени или прогласени за нищожни от ВАС.
Следователно към процесния период, 16.10.2013 г. –
10.09.2014 г., не съществува законово
основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките
на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане
или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на
същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на
потребителя. Както е и посочено в решение от 28.07.2015 г. на ВКС по т. д. №
877/2014г., I т. о., възможността за корекция на сметката за потребена
електрическа енергия не се извежда от недоказаност на точното изпълнение на
задължението на потребителя по договора да не въздейства върху средството за
техническо измерване. Задължението на потребителя е за бездействие, поради
което основание за ангажиране на отговорността му възниква при доказано
действие, каквото същият се е задължил да не осъществява. Именно поради това
тежестта на доказване е на доставчика на електрическа енергия. В случая е
установена манипулация върху електромера на процесния имот, но не и че същата е
осъществена от ищеца.
С оглед изложеното обжалваното решение е правилно
и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и предвид изричното
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по
делото разноски.
Претендирано е адвокатско възнаграждение в размер на 680 лева, за което
е представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, в
който е уговорено заплащането му изцяло при подписване на договора. Предвид
направеното възражение за прекомерност и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 ГПК съдът
намира, че на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300,18
лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и съобразно
цената на иска настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-Г
въззивен състав
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 31 от 10.04.2018 г., постановено по гр. д. № 33742/2017 г. на СРС, 31 състав.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *********, да
заплати на С.А.Р., ЕГН **********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 300,18 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.