Р Е Ш Е Н И Е № 260591
Гр.
Пловдив, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХХІІ н.с., в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
при секретар Тихомира
Калчева, разгледа докладваното от съдията АНД № 7318 по описа на Съда от 2020 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.4 и следващи от УБДХ и е образувано по изпратени материали по
административната преписка по описа на 01 РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, за
налагане на административно наказание спрямо нарушителя М. Р. Р..
Нарушителят
М. Р. Р. се явява в съдебно заседание. Дава частични обяснения, изразява
искрено съжаление и критично отношение за стореното, моли за наказание „глоба“
в размер на 500 лева.
РП –
Пловдив, уведомена за производството, не изпраща представител.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Нарушителят М. Р. Р. е роден на *** г. ***, живущ ***
/постоянен адрес/, настоящ адрес ***, ****, български гражданин, неженен, с
средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********.
На 22.11.2020 г. нарушителят Р.
около 22,30 часа се намирал в гр. Пловдив, ресторант „Сени“, където консумирал
алкохол. Престоят му не бил кратък, като през по-голямата част от времето
същият влизал в дрязги с персонала. Когато наближило времето да плаща сметката същият отказал да я плати и
започнал да вика на сервитьорката и на останалите служители от персонала: „Смешници, нищо няма да ви платя. Знаете ли
кой съм аз. Ще ям и ще пия колкото си искам. Какви сте вие, че ще ви плащам.
Ядосам ли се ще стане страшно.“ Поведението на нарушителя Р. агресирало,
тъй като непосредствено преди това същия обявил, че няма български банкноти, с
които да заплати консумираното от него. Р. поискал от персонала да му обменят
200 еврова банкнота за български левове и
след като готвачът в заведението З. се съгласил и извършили смяната на
парите, внезапно нарушителят Р. се отказал от тази обмяна, което обяснява с
твърдението, че евровата банкнота му била обменена на по-неизоден за него курс
спрямо лева, а именно 1,90 лева вместо 1,95, което провокирало у нарушителя още
повече вербалната агресия. При тези обстоятелства и след като Р. отказал да
заплати сметката, а също така и да върне левовите банкноти на З., въпреки че
последния вече му ги бил предал, както и му бил върнал банкнотата от 200 евро,
персоналът на заведението се видял принуден да извика помощ, като задействали
паник бутона, в резултат на което първоначално на място се отзовали служители
на СОТ, а в последствие и полицейски служители на Първо РУ при ОД на МВР –
Пловдив. Изпратеният на място полицейски екип установил нарушителя Р., както и
че същият е в нетрезво състояние и се е държал грубо с персонала и със
служителите на „Трафик СОТ“. При опита на полицейските служители да изяснят
случая, същия проявил агресия и спрямо тях, като поведението му било грубо и
провокативно. Всичко това налажило нарушителят Р. да бъде отведен в Първо РУ
при ОД на МВР – Пловдив, където бил тестван за наличие на алкохол с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер ARNA -0182, чиято проба отчела 2,29 промила в издишания
въздух от Р.. Последният бил задържан за 24 часа в Първо РУ при ОД на МВР –
Пловдив, където бил обискиран, а на 23.11.2020 г. нарушителят предал на З.
сумата от 390 лева.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установено въз основа на частичните обясненията
на нарушителя и на приложените към административната преписка материали –
обяснения на очевидците – А. В. К., Г. М. Г., И.Д. З. и И. Г. В., докладни
записки, справка за лице – установен извършител на престъпление, заповед за
задържане и обиск на лице, както и АКПДХ.
Съдът кредитира изцяло приложените
по делото писмени доказателства, намирайки ги за обективни, достоверни и
неоспорени от страните. Фактите, релевиращи състава на нарушението, се извеждат
от самостоятелния и съвкупен анализ на доказателствена маса и същите не се
оспорват от страните. Напротив, биват подкрепени от направеното от страна на
нарушителя самопризнание.
За съдебния състав по безспорен
начин е установено, че от страна на нарушителя М. Р. Р. е осъществена проява по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, а именно на дребно хулиганство, представляващо
непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към
гражданите и към органите на властта, с които се нарушава обществения ред и
спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление по чл. 325 от НК.
При индивидуализацията на вида и
размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на непристойната
проява и личността на нарушителя, поради което и прие да определи и наложи на
нарушителя по – лекото по вид наказание, а именно „ГЛОБА”, като относно размера
й същият като адекватен на извършеното и на нарушителя прие да бъде 500 лева.
Нарушителят Р. е с добри
характеристични данни - полага обществено полезен труд, като е трудово ангажиран,
признава вина, изразява укоримост към действията си. Същевременно съдът отчита,
че извършеното деяние е с висока степен на обществена опасност, макар личната
опасност на дееца да е по-ниска. Това е така, тъй като се касае за действия, с
които нарушителят Р. е нарушил обществения ред и спокойствие на множество хора.
Неговата деятелност е реализирана на обществено място, посещавано от множество
хора. Действията му показват един висок интензитет и упоритост при
осъществяването им. Нарушителят Р. не е преустановил нарушаването на
обществения ред и спокойствие дори и когато на место са се отзовали служители
на „Трафик СОТ“, както и на органите на реда – полицейските органи от Първо РУ
при ОД на МВР – Пловдив. Тези обстоятелства, както и съобразени с имущественото
положение на нарушителя – същият е финансово обезпечен, получава трудово
възнаграждение в минимален размер от 1500 евро, което съвкупно налага извода за
наличие на превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, досежно високата
степен на обществена опасност на деянието. Това в крайна сметка мотивира съда
да наложи наказанието глоба в максимален размер, а именно 500 лева. По тези
съображения Съдът намира, че с така определеното по вид и размер наказание ще
се постигне нужния поправително-превъзпитателния ефект на същото спрямо
нарушителя, поради което и то се явява справедливо.
Мотивиран от горното Съдът
Р
Е Ш И:
НАЛАГА
на М. Р. Р. – роден на *** г.
в *** живущ *** /постоянен адрес/, настоящ адрес ***, ****, български гражданин,
неженен, с средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********, административно
наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено на 22.11.2020 г.
в гр. Пловдив дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ,
представляващо непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и
държане към гражданите и към органите на властта, с които се нарушава
обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена
опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.
Решението подлежи на обжалване и протест в
24 часов срок от днес по реда на касационните основания на НПК пред ПОС, като в
случай на постъпили жалба и/или
протест насрочва делото в открито съдебно заседание пред ПОС за 26.11.2020 г. от 15:00 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
Вярно с
оригинала!
Т.К.