Р Е
Ш Е Н
И Е
№_17______/
18.02.2016 год.,гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение
На единадесети февруари
2016 год.
В открито заседание в
следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА
ПАНАЙОТОВА
Секретар:Б.М.-Юсуф
като разгледа
докладваното от съдията Адриана Панайотова
търговско дело
№ 122 по
описа за 2015 год.
за да се произнесе
съобрази следното:
Делото е образувано по подадена от „Б.“ЕАД срещу ответниците М.М.Н. ЕГН-********** и Г.П.Г.
ЕГН-********** ,с която е заведен
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване,че
ответниците дължат солидарно на банката сумата от 356 532,17 евро, по договор за кредит от 12.10.2007 г.,в това число: 334 872,72 евро
главница;16 200,78 евро неплатена редовна лихва;956,88 евро лихвена
надбавка и 4 501,79 евро неплатена заемна такса, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба.
Твърди се в исковата молба,че на 12.10.2007
г. „Б." ЕАД е предоставила на кредитополучателя М.М.Н. ипотечен кредит в
размер на 354 800 евро , със срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване.
Съдлъжник по договора за кредит бил и Г.П.Г.. Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот - УПИ
с ид. № ** с площ от 2890 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда с площ от 369,50 кв.м., находящ се в на ул. „П." в с. Р.,
община Балчик.
Поради неизпълнение от
страна на длъжника на задължението му за погасяване на месечни вноски по
погасителния план, „Б." ЕАД
отправила нотариална покана до
длъжниците, с която ги
уведомила , че поради забава в погасяване на задълженията по сключения договор
Банката обявява кредита за предсрочно изискуем,като М.М.Н.
получила поканата лично на 06.02.2015 г.,а Г.П.Г.-по реда на чл.47 от ГПК,чрез залепване на уведомление.Длъжниците били допуснали забава в погасяване на задължението си от 216
дни или 7 броя непогасени месечни вноски.
На 25.02.2015 г. ДРС уважил подаденото от „Б." ЕАД заявление
по чл.417 ГПК и издал заповед за
незабавно изпълнение № 67/25.02.2015 г. и изпълнителен лист срещу длъжниците М.М.Н.
и Г.П.Г. в размер на 356 532,17 евро, неиздължена главница и
лихви по договор за ипотечен кредит от 12.10.2007 г., като присъдил и законната лихва
върху главницата до окончателното й изплащане, както и сторените
съдебно-деловодни разноски.
На 05.03.2015 г. „Б."
ЕАД образувала изпълнително дело №
31/2015 г. по описа на ЧСИ Н. Н., рег. № 810,а на 27.03.2015
г. , в законоустановения двуседмичен срок
длъжниците подали до Районен съд - гр.
Добрич възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, вследствие
на което съдът указал на „Б." ЕАД
да предяви настоящия установителен иск.
В срока по чл.367 ГПК, ответниците са депозирали отговор,
с който намират предявеният иск за неоснователен.Правят възражение,че процесния договор за ипотечен кредит
от 12.10.2007 г. е нищожен,на основание чл.26,ал.2,предл.пето от ЗЗД,като
привиден.Действителен кредитополучател било лицето М. Ж. Д.,работодател на
ответницата М.М. по онова време.Тъй като същият искал да получи кредит,който не
можело да бъде на негово име,помолил ответницата, да стане кредитополучател.За
целите на кредита,на 10.08.2007 г. ,тя сключила
договор за покупко-продажба на недвижим имот, - УПИ с ид. № ** с площ от 2890
кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от
369,50 кв.м., находящ се в на ул. „П." в с. Р., община Балчик,собственост на М.Д..По отношение
на този имот била учредена ипотека,като обезпечение на отпуснатият й заем.
Отпуснатият кредит бил преведен
по сметката на М. Д..На 07.10.2010 г. М. Д. й издал нотариално заверена декларация,с
която декларирал,че ще поеме задължението по ипотечния договор за кредит.
С предварителен договор за
продажба от 15.10.2010 г. ,ответницата М.М. продала недвижимия имот,предмет на
обезпечението по кредита на М. Д.,като
окончателния договор бил сключен на 14.12.2010 г.
Сделката била привидна,поради симулация,което
се установявало с обратното писмо/декларация/,издадено от М. Д..Като действителен кредитополучател,М. Д. погасявал задължението по кредита,след
което спрял да го обслужва.Твърди,че в момента се водели преговори между ищеца
и дружество ,едноличен собственик на капитала на което е М. Д.,за закупуване на дълга.
Добрички окръжен съд,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от представеният Договор за ипотечен кредит ,че на 12.10.2007 г. „Б."
ЕАД е предоставила на кредитополучателя М.М.Н. ипотечен кредит в размер на 354
800 евро , със срок на издължаване 360
месеца, считано от датата на неговото усвояване,като ответникът Г.П.Г. е
съдлъжник по договора за банков кредит,а кредитът е бил обезпечен с ипотека
върху недвижим имот.Отпуснатият кредит е бил целеви-за закупуване на недвижим
имот.Съгласно Общите условия на Банката по жилищни кредити,които съгласно чл.11
от Договора са неразделна част от него,при забава в плащанията на главница или
лихва повече от 90 дни ,целият остатък от кредита,става предсрочно изискуем.
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза,което съдът възприема като напълно като
компетентно дадено и обосновано,се установява че договорът за ипотечен кредит е
бил усвоен на 19.10.2007 г.,чрез превеждане на сумата по кредита по сметката на
продавача на ипотекирания недвижим имот М. Ж. Д..
Последното плащане по кредита е
на 31.07.2014 г.
Съгласно заключението на вещото
лице,към датата на подаване на заявлението задълженията по договора за банков
кредит са били в размер на 334 872,72 евро главница;16 200,78 евро
неплатени редовни лихви;956,88 евро и 4 501,79 евро неплатени заемни
такси.
Приложени са към ч.гр.дело №667/2015 на ДРС,по което е издадена
заповедта за изпълнение нотариални
покани,с които Банката уведомява длъжниците,че обявява кредита за предсрочно
изискуем и им дава седмодневен срок за доброволно плащане,като М.М.Н. е
получила поканата лично на 06.02.2015 г.,а Г.П.Г. е бил уведомен по реда
на чл.47 от ГПК,чрез залепване на уведомление. Видно от доказателства по
ч.гр.дело,в
законоустановения срок е постъпило възражение от ответниците – длъжник и
съдлъжник, срещу издадената Заповед за изпълнение,а искът
е заведен от кредитора в срока по чл.415 ГПК.
Пред настоящата инстанция,не се
представиха доказателства за извършено от ответниците плащане на претендираните
суми.
В заключението си вещото лице установява при отговора на
поставена задача,че плащанията по
договора за кредит са били извършени чрез погасявания на главници и лихви освен
от кредитополучателката М.М.,така също и от «М.»АД и от още 5 физически лица.
В подкрепа на твърденията си,че
сделката по кредита е привидна поради симулация, ответниците представят
нотариално заверена декларация ,подписана на 07.10.2010 г. от М. Ж. Д.,в която
същият декларира,че ще договаря с Банката и ще поеме задълженията на кредитополучателя и задължените лица по
Договор за ипотечен кредит с Б. от 12.10.2007 г.
След преценка на събраните по делото
доказателства,съдът направи следните изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск
за установяване съществуването на парично вземане в полза на кредитора , установено със заповед за незабавно изпълнение и издаден
изпълнителен лист в заповедно производство , на основание чл. 418 от ГПК във вр. с чл. 417 т. 2 от ГПК.
Предмет на исковото производство по чл.422 от ГПК е установяване съществуването на самото „изпълняемо право“, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение и което е било
предмет на преценка в заповедното производство . Ето защо в исковото производство предмета на доказване е обусловен от „основанието“ , на което е издадена заповедта за
изпълнение.
Доказателствената тежест се разпределя по правилото на чл. 154 ал. 1 от ГПК – всяка от страните е длъжна да установи фактите и обстоятелствата , на
които основава своите искания и възражения .Това означава ,че кредитора
трябва да установи и докаже основанието и размера на вземането си. Той
трябва да установи онези факти и обстоятелства , от които произтича вземането
му. Длъжникът трябва да установи и докаже възраженията си против вземането.
За да се уважи
предявения иск трябва да се установи , че длъжника е „неизправна страна“ по
договора за банков кредит ,което означава ,че трябва да се установи ,че длъжника не е изпълнил задължението си по чл. 430 ал. 1 от ТЗ/ да върне в
уговорения срок заетата сума пари заедно с дължимите лихви/.
От
представените по делото писмени доказателства , както и от заключението на СИЕ
се установява,че длъжниците са преустановили плащането на 31.07.2014 г.
Както в извлечението от счетоводните книги,така и в исковата молба ищецът
сочи,че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила на 06.02.2016 г.
От представените писмени доказателства се установява,че Банката валидно е упражнила правото си да поиска от длъжника
предсрочно да върне кредита,според приетото в договора и Общите условия на
банката и това е сторила при забавата на длъжниците от 7 месеца/или повече от
90 дни/ и преди подаване на заявлението за издаване на заповед,като изявлението
й за предсрочната изискуемост е стигнало до длъжниците.
Не може да бъде прието за основателно и доказано,направеното едва в
пледоарията по същество от процесуалния представител на ответника Г.П.
твърдение,че относно него не е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита,поради оспорване на редовността на нотариалното отразяване на
уведомяването му по реда на чл.47 от ГПК,с твърдението,че представената нотариална покана не установявала ,че
уведомлението е достигнало до него и че не била спазена процедурата по залепване
на уведомлението.
Вярно е,че към нотариалната покана до него,представена в заповедното
производство не е приложено самото обявление,но такова възражение ,че
уведомлението не стигнало до него,не е направено в отговора на исковата
молба,нито в хода на съдебното производство и същото е преклудирано.Недопустимо
е в пледоариарията по същество да се навеждат нови възражения,които не са били
известни на страните по делото и по които не са събирани доказателства.Поради
липсата на своевременно оспорване на процедурата по връчването по чл.47 от ГПК,същата следва да се приеме за правилно проведена и уведомлението да се
счита за връчено.
Не може да се приеме за доказано и твърдението за привидност на договора за
бакнов кредит,с представянето на декларация от лицето М. Д..Същата не съдържа установяване на
съглашение между банката,кредитополучателя М. Маринов и декларатора,че действителния
кредитополучател е декларатора,а М.М. е подставено лице.Съдържанието на
декларацията сочи за наличието на вътрешни взаимоотношения между
кредитополучателя М.М. и М. Д.,в които
не участва банката и които по никакъв начин не се отразяват на валидността на
договора за банков кредит.
За действителността на договора
за кредит, въпроса кой е погасявал кредита,също е неотносим.Такива са и
направените в устните състезания твърдения,че Банката следвало да уведоми и
другия съдлъжник за предсрочната изискуемост на кредита ,както и
възражението,че договорът за кредит следвало да бъде обезпечен със законана,а
не с договорна ипотека.
С оглед на гореизложеното , съдът намира, че искът
за установяване вземането на ищеца е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен, съобразно петутима на
исковата молба.
Ищецът е направил и искане за присъждане на
разноски по делото.Съгласно приложеният списък същите са размер на 19 962,91 лв. и следва
да се възложат в тежест на ответниците.
Като се води от
гореизложеното,Добрички окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване на вземането на „Б.“ЕАД
, гр. С. ЕИК-** по отношение
на ответниците М.М.Н. ЕГН-********** и Г.П.Г.
ЕГН-********** ,в общ размер 356 532,17 евро,
по договор за кредит от 12.10.2007 г.,в това число: 334 872,72
евро главница;16 200,78 евро неплатена редовна лихва;956,88 евро лихвена
надбавка и 4 501,79 евро неплатена заемна такса, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 28.05.2015 г. до
окончателното й изплаща,за което задължение е издадена Заповед за незабавно
изпълнение №67 от 25.02. 2015 год. по ч.гр.д. № 667 на ДРС за
ОСЪЖДА М.М.Н. ЕГН-********** и Г.П.Г. ЕГН-********** да заплатят на „Б.“ЕАД , гр. С. ЕИК-** сумата от 19 962,91
лв. съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: