№ 11383
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110156590 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 299495/25.09.2024 г. на Л. Е. И.
/коригирана с искова молба с вх. № 341348/28.10.2024 г./ срещу „************“ ЕАД, с
която е предявен осъдителен иск за връщане на сумата от 103 лв., получена от ответника на
отпаднало основание. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника на 14.06.2024 г. договор за предоставяне на
услуги – телевизия и интернет, по който заплатил сумата от 103 лв., но предоставянето на
услугите изобщо не започнало, защото получил само устройство за телевизия, което след
активирането му се оказало неизправно, а предприетите от него действия за замяна на
устройството били неуспешни поради нежелание на служителите на дружеството да се
ангажират с конкретен срок за замяната и отказ да приемат негова писмена рекламация.
Заявява, че за да не му се начисляват задължения за услуга, която не може да ползва, подал
заявление за отказ от услуги. Счита, че по този начин е развалил договора или го е
прекратил преди началото на изпълнението му. Сочи, че при отказа от услуги е върнал
устройството, но въпреки че изпълнението на услугата изобщо не било започнало, му било
отказано връщането на платената сума от 103 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
„************“ ЕАД, с който оспорва предявения иск. Твърди, че между страните са
сключени на 14.06.2024 г. Договор за мобилни услуги № ********* към мобилен номер
++359********* и Договор за услуга Yettel TV № ********* за абонаментен план TV Favorite.
Оспорва между тях да е сключван договор за предоставяне и на услуга интернет. Посочва, че
по втория договор е предоставено на ищеца устройство за временно ползване с цел достъп
до услугата, по отношение на което е неприложимо правото на рекламация по ЗЗП, защото
устройството не е обект на покупко-продажба. Твърди, че поради възникнали технически
проблеми с устройството на ищеца била предложена неговата замяна, с която обаче той не
се съгласил. Излага, че ищецът е подал Заявление за отказ от услуги № *********, наред с
което на 17.06.2024 г. доброволно е извършил две плащания, като общата платена сума била
в размер на 118.64 лв., което счита за конклудентно действие, признаващо наличието на
дължими суми към датата на прекратяване на договора. Твърди, че по абонатния номер на
1
ищеца са издадени Фактура № **********/15.06.2024 г., с която са начислени авансовите
месечни такси за услугите, и Фактура № **********/15.07.2024 г., с която са преизчислени
същите до датата на прекратяване на договора. Счита, че с извършените плащания
дружеството е получило стойността на предоставените услуги по договора. Посочва, че
плащанията са приспаднати във втората фактура и е останал отрицателен краен баланс в
размер на -29.53 лв., който ищецът може да получи в търговски обект след подаване на
писмено заявление за възстановяване на сума. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са предвидени искове за връщане на получено без
основание, на неосъществено или отпаднало основание, което предполага, че между
страните е имало разменена имуществена престация.
За да достигне до извод относно правната квалификация на предявения иск, т.е. по
кой от трите фактически състава се претендира връщане на процесната сума, съдът съобрази,
че предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или
отричаното от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а
правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които
се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска, като дадената от ищеца цифром и словом правна квалификация
не е обвързваща за съда. В случая от изложените фактически твърдения и заявения петитум
е видно, че е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, доколкото в исковата
молба се поддържа сключването между страните на валиден договор, който обаче
впоследствие е отпаднал като основание за извършване на имуществени престации между
страните, тъй като ищецът го е развалил/прекратил преди началото на неговото изпълнение.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: даването
на ответника на сума в общ размер на 103 лв.; отпадане на твърдяното от ответника
основание за това имуществено разместване, което в случая предполага да установи, че за
ищеца е възникнало правото на разваляне на Договор от 14.06.2024 г. за услуга Yettel TV №
********* за абонаментен план TV Favorite, което е упражнил надлежно.
В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за задържане на
процесната сума в размер на 103 лв., което в случая предполага да установи следните факти:
сключването между страните на Договор от 14.06.2024 г. за услуга Yettel TV № ********* за
абонаментен план TV Favorite, по който е получена от ответника сумата от 103 лв., и
неговото съдържание; точно изпълнение на задълженията на дружеството по договора,
включително, че е предоставило на ищеца функциониращо устройство за достъп до
телевизия, респ. че му е предложило да замени нефункциониращото устройство, но той е
отказал, както и че е предоставило услугата за периода от сключването на договора до
17.06.2024 г.
В случая с Определение № 6241/06.02.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: даването от ищеца на ответника
на сума в размер на 103 лв. по сключен между тях Договор от 14.06.2024 г. за услуга Yettel
TV № ********* за абонаментен план TV Favorite; предоставянето от ответника на ищеца на
нефункциониращо устройство за достъп до услугата телевизия; подаване от ищеца до
ответника на заявление за отказ от услугата.
По въпроса дали е налице неизпълнение на договора от страна на ответника, даващо
право на ищеца да го развали, съдът намира следното:
2
Действително по делото е безспорно, че на ищеца е било предоставено
нефункциониращо устройство за достъп до услугата телевизия, в който смисъл са и
показанията на свид. **********, в чиято достоверност съдът няма повод да се съмнява.
Въпреки изричните указания на съда ответникът не ангажира доказателства за това, че е
предложил на ищеца да замени нефункциониращото устройство, но той е отказал. От друга
страна обаче, от представения от ответника договор /л. 30 – 32/ се установява постигнато
съгласие между страните, че услугата може да бъде ползвана не само чрез оборудване,
предоставено от оператора за временно ползване, но и чрез уеб браузър, мобилно
приложение или приложение за смарт телевизор. Щом ищецът е имал още три възможности
за достъп до услугата телевизия, фактът, че му е било предоставено нефункциониращо
устройство, което не е било заменено от ответника, не обосновава извод, че мобилният
оператор е бил в неизпълнение на задълженията си по договора. При положение че
ответникът е бил изправна страна по договора, за ищеца не е възникнало правото по чл. 87,
ал. 1 ЗЗД да го развали.
За пълнота следва да се посочи и това, че от Заявление от 17.06.2024 г. за отказ от
услуга е видно, че като причина за отказа е вписано: „Не използвам вече посочения номер.“,
като заявлението е подписано от ищеца и подписът му под него не е оспорен. Никъде в
заявлението не е посочено, че е налице каквато и да е форма на неизпълнение на договора от
страна на мобилния оператор, поради което изобщо не може да се приеме, че документът
съдържа волеизявление за разваляне на договора.
Съдът намира, че в случая на 17.06.2024 г. е извършено едностранно прекратяване на
договора от страна на потребителя. Изпълнението на договора към момента на прекратяване
вече е било започнало, защото ищецът е имал достъп до услугата по посочените в договора
три от общо четири технически възможни начина. Същевременно изявлението му в
Заявление от 17.06.2024 г. за отказ от услуга, че не използва вече посочения номер,
имплицитно съдържа признание, че услугата е била използвана преди това. Този извод се
потвърждава и от извършеното заедно с отказа плащане от потребителя на суми за услугата,
което представлява изразено с конклудентни действия признание, че услугата му е била
предоставена. Дори обаче тя да не беше фактически ползвана от него, това не променя
извода на съда, че за срока до прекратяването на договора ищецът е могъл да я ползва,
поради което месечният абонамент е дължим.
Обстоятелството дали след прекратяване на договора са останали надплатени от
ищеца суми, както се сочи в отговора на исковата молба, е без значение за изхода на делото,
защото за тях не е предявен съответен иск – такъв за връщане на платени при начална липса
на основание суми, какъвто е случаят при надплащане, респ. не може наличието на
надплатена сума да обоснове частична основателност на предявения иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В обобщение съдът намира, че основанието, с оглед на което е дадена от ищеца на
ответника сумата от 103 лв., не е отпаднало с обратна сила, респ. искът за връщане на
сумата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора на ответника се дължи на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8
ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Е. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
***********, срещу „************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
3
управление: гр. **********“, *********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
връщане на сумата от 103 лв., получена от ответника на отпаднало основание.
ОСЪЖДА Л. Е. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***********, да заплати
на „************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
**********“, *********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4