Р Е Ш Е Н И
Е № 260502
гр. Пловдив, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на втори
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Габриела Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 14356 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от Я.П.К., ЕГН **********,*** против ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК: *********,
гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б обективно
съединени искове с правно основание чл. 432 КЗ
и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 24 000 лв. – главница, представляваща неплатен
остатък обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер от 38 000
лв., вследствие на ПТП на ******** г. в гр. П., при което Г. Т. С. при управление на МПС – микробус „*******“ с рег. № ********** МС е нарушил правилата
за движение – чл. 20а, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост й е причинил средна
телесна повреда, ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано
от 25.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 4063,89 лв.-
обезщетение за забава за периода от 06.09.2019 г. до 24.09.2020 г., определено
върху главницата от 38 000 лв. .
Претендират се и разноски.
В исковата молба
се посочва, че с влязло в сила решение на ПРС Г. Т. С. е признат за
виновен в това, че на ******** г. в гр. П. при
управление на МПС – микробус „*****“ с рег. № ******* е нарушил правилата за движение – чл. 20а,
ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на ищцата.
Телесните повреди
се сочи, че се изразяват в контузия на лявата колянна става със синовит и
травматичен оток в ставата, с ограничени и болезнени движения в нея,
травматична лезия на вътрешния менискус, дисторзио на предна кръстна връзка,
вътреставен излив ляво коляно, трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник, контузия на долната част на гърба и таза. Тези движения се посочва, че
са затруднили ежедневното битово обслужване на ищцата, намалили са нейната
работоспособност, ограничили са двигателната й активност и социалния й живот и са
наложили да търпи болки и да проведе лечение, свързано с ограничение на
движението. Освен това тези увреждания
са й причинили и психично страдание, изразено в силен стрес, плашливост при
движение по улиците, неспокоен сън и сънуване на кошмари. И до днес ищцата
сочи, че е нерешителна при пресичане на улиците в градовете, дори и на
пешеходна пътека.
Изразено е
становище, че за така причинените й неимуществени вреди е следвало да бъде
обезщетена от ответника – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
на виновния за причиненото ПТП водач на лек автомобил с рег. № **********. В тази връзка
сочи, че е отправила към ответника застрахователна претенция, по която е
образувано застрахователна преписка № **********. След събиране на всички
необходими по преписката документи, ответникът с писмо от ******** г. определил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 14 000 лв., като платил същото по сметка на
ищцата на ******* г.
Ищцата счита, че
справедлив размер на дължимото й обезщетение се явява сумата от 38 000 лв.
Претендира разликата между тази сума и платената от застрахователя, както и
обезщетение за забава на цялата сума, считано от изтичане на тримесечния срок
за произнасяне на застрахователя по преписката до датата на плащане на сумата
от 14 000 лв. За периода след датата на плащане на сумата от 14 000 лв.
претендира законна лихва върху претендираната сума от 24 000 лв. Моли исковете
да се уважат. Претендира разноски.
Обстоятелства,
които произтичат от твърденията на ответника:
В законоустановения едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва исковата
претенция по основание и размер. Твърди, че определеното застрахователно
обезщетение в размер на 14 000 лв. е съобразено с претърпените неимуществени
вреди вследствие на ПТП-то. Сочи, че са изпълнени законовите изисквания по
определянето му, като същото е съобразено със съдебната и обществена практика
относно размера на обезщетенията за ***** г. Ответникът посочва, че при определянето на
размера на обезщетението е отчетено обстоятелството, че пострадалата е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат, пресичайки на неопределено
за целта място. Счита, че към настоящия момент е настъпило пълно и окончателно
възстановяване на претърпените от пострадалата трамви.
Оспорва
предявения размер, като завишен и неотговарящ на действително претърпените
вреди, като счита, че изплащането на обезщетение в този размер би довело до
неоснователно разместване на материални блага и нарушаване на принципа за
справедливо обезщетяване. Прави възражение за намаляване на отговорността на
застрахователя по чл. 51, ал. 2 ЗЗД т.е. възражение за съпричиняване. В тази връзка посочва, че приносът на
пострадалата за настъпване на ПТП-то е отчетен и в постановените по образуваното
наказателно дело мотиви на съдебния акт. Цитира разпоредбите на чл. 113 във вр.
с чл. 114 ЗДвП, уреждащи задълженията на пешеходците. Твърди, че пострадалата сама се е поставила в
опасност и е допринесла за вредоносния резултат.
С оглед на изложеното се моли искът да се
отхвърли или обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено, като се
отчете, че е налице съпричиняване.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Влязлото в сила решение по АНД
6394/2019 г. по описа на ПРС се ползва със сила на пресъдено нещо за изчерпателното посочените в чл. 300 ГПК
обстоятелства, че деянието е извършено, че то е
противоправно, че деецът е виновен, както и относно размера на
причинените вреди, представляващи средна телесна повреда, доколкото същите са
елемент от фактическия състав на престъплението.
С така постановения съдебен акт е
установено със сила на пресъдено нещо, че при ПТП, настъпило на ******** г. в
гр. П. водачът на МПС с рег. № ******** е нарушил правилата за движение, а
именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП, като е причинил по непредпазливост на ищцата
средна телесна повреда –травма на ляво коляно, изразяваща се в синовит,
травматична лезия на вътрешния менискус, дисторизо на предна кръстна връзка,
вътреставен излив ляво коляно, довела до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.
Не се спори и от приетите писмени
доказателства се установява, че ищцата е депозирала застрахователното дружество
– ответник, при който е застраховано процесното МПС по застраховка „Гражданска
отговорност“, като й е заплатено от ответника застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 14 000 лв.
Доколкото причинените на ищцата увреждания,
вследствие на ПТП-то са установени със сила на пресъдено нещо и не се спори за
наличието на застрахователно правоотношение към датата на ПТП-то, то не следва
да се обсъждат събраните в тази връзка доказателства.
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е размерът на обезщетението на неимуществени вреди, както и
направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищцата.
По отношение на интензитета на
претърпените болки и страдания са събрани писмени и гласни доказателства и е
изслушано заключение на съдебно – медицинската експертизи, което съдът
кредитира изцяло, като обективно, пълно, компетентно изготвено и неоспорено от
страните по делото.
От приетите писмени доказателество
– амбулаторни листове, лист за преглед на пациент и СМУ, издадени в периода от
датата на ПТП-то ******** г. до ******** г. се установява, че първоначалното
оплакване на ищцата е от болка в лявото коляно, болезнени и ограничени движения
в лявата глезенна става. Видно от амбулаторен лист от ******** г. ищцата е
съобщила, че освен болките има и главоболие, сърцебиене, световъртеж,
умореност, тревожност, проблеми със съня, сънуване на кошмари и други, като
поставено диагноза „остра стресова реакция“. Това психическо състояние е
констатирано и при следващите прегледи на ищцата. От представения амбулаторен
лист от ****** г. – повече от * месеца след инцидента се установява първична
гонартроза, като е източена **** мл бистра синигиална течност и е направен
локално Депомедрол. Има данни за отток, като на ******* г. е предписано ЯМР.
От приетото като писмено
доказателство изследване: МРТ (магнитно – резонансна томография) на лявата
колянна става, направено на ***** г. се установява наличие на комплексна увреда
на костните и мекотъканните компоменти на лявата колянна става, включваща
костно – мозъчен едем следствие понесената контузия, травматична лезия на заден
рог на медиалния менискус, вътреставен излив и др.
На ****** г., видно от приетия
като писмено доказателство амбулаторен лист е препоръчана артроскопия на лява
колянна става. Констатиран е отток и
нестабилна походка.
Представени са и приети като
писмени доказателства и други медицински документи, които обаче съдът счита, че
не необходимо да обсъжда, доколкото са
взети предвид при изготвяне на приетото по делото заключение на съдебно –
медицинската експертиза, както и с оглед обстоятелството, че причинените на
ищцата увреждания в причинно – следствена връзка с процесното ПТП са установени с влязъл в сила акт.
От показанията на св. Е. Б., с
който живее на семейни начала от **** г., се установява, че на процесната дата
ищцата се свързала с него и тъй като той бил на дежурство в С. З. я посъветвал
да отиде в Хирургиите. Когато пристигнал, ищцата била минала прегледите, като
било установено, че има контузия в ляво коляно, като имала и болки в левия
лакът, леко накуцвала, боляло я. Дните след това, ищцата се оплаквала от болки
в коляното, като на рентгенографията в болницата не било установено счупване.
Св. Б. посочва, че ищцата не е активен спортист, но прави гимнастика, около 50
кг. е, 160 см висока, като болките в коляното продължили, получила и блокаж на
ставата, което наложило ЯМР. Това се случило след няколко месеца, като през
този период накуцвала и като изминела половин – един километър пеша получавала
болки. Първият път, когато блокирала ставата й, и свидетелят и ищцата не знаели
как да реагират и въпреки, че са доктори се притеснили. Наложило се св. Б. да
носи ищцата до болницата. Лекарят показал на св. Бъчваров как да освобождава
ставата, ако пак блокира, като подробно обяснява как става това, като сочи, че
може да се направи само от друг, но не и от лицето, чиято става блокира.
Случило се ставата на ищцата да блокира, докато е в автобуса – сама и се
наложило тя да вика линейка, тъй като свидетелят не бил до нея да освободи
ставата й. Блокиране на ставата й се случило и на работното й място в
санаториум в гр. Х., където я отблокирал кинезитерапевта в санаториума.
Вследствие на ЯМР се установило, че има увреждане на кръстна връзка и
разкъсване на менискус. Препоръчали й операция, но вследствие на пандемията
решили да отложат операцията, за да не заразят, въпреки че са ваксинирани. Дава
сведения за 5-6 блокажа на ставата, както е седнала и коляното й е на 90
градуса при опит за изправяне ставата не се изправя, като посочва, че парченце
от разкъсания менискус се разкача и блокира ставата. Св. Б. посочва, че ищцата
много трудно се изправя от клекнало положение, а спорт и гимнастика не може да
прави. В острия период сочи, че ищцата не можела да се обслужва, защото я
боляло и имала оток, като св. Б. вършел домакинската работа и личната й
хигиена. Към момента сочи, че ищцата още изпитва страх да излезе сама из града
и като повърви километър започва да куца. Психически още не е възстановена,
като се наложило да посети и психиатър заради страха си от автомобили. От
показанията на св. Б. се установяват и твърденията на ответника, като същото не
се оспорва и от ищеца, че на мястото, на което е пресичала ищцата няма
пешеходна пътека и не е имало към датата на ПТП-то. Относно механизма на ПТП
свидетелят сочи, че ищцата споделила, че шофьорът на буса почти е успял да
намали и спре, но пак я е закачил, като тя щадейки лявата колянна става е
натоварила кръста и гръбнака, като това е довело до нарушение на биомеханиката.
Относно времето, по което ищцата се обадила си спомня, че е било около *****
часа.
Съдът изцяло кредитира
показанията на св. Б., доколкото същите са в съответствие с останалите събрани
по делото писмени доказателства и с приетите заключения, вътрешно логични са,
безпротиворечиви и последователни.
От приетото по делото заключение
на съдебно автотехническата експертиза се установява, че ударът е настъпил на
платното за движение в конфликтната точка на първоначален контакт, която се
намира: по дължина на около 18,4 м южно от ориентира, приет в протокола за
оглед и по широчина на около 1,1 м западно от източната граница на платното за
движение на ул. „А*****“. Вещото лице е категорично, че няма
хоризонтална и/или вертикална маркировка, предназначена за преминаване на
пешеходци. Това обстоятелство не се оспорва изрично и се потвърждава и от
събраните в тази връзка гласни доказателства. Установява се от приетото
заключение, че при всички възможни варианти с бягане и бърз ход на пешеходката
водачът е имал техническа възможност да започне да възприема пешеходката от
момент на навлизане на платното за движение. При вариант на бавен и спокоен ход
на пешеходката видимостта на водача на автомобила е била ограничена от мястото
на навлизане на пешеходката на платното за движение. В тези случаи вещото лице
посочва, че скоростта на автомобила е била технически несъобразена с видимостта
на платното за движение, или водачът е реагирал със закъснение на навлизане на
пешеходката. Вещото лице установява, че
максималната възможна скорост на автомобила аз преодоляване на завоя към ул. „*****“
е около 23,87 км/ч. При всяка по – ниска скорост в този момент техническата
възможност за спиране на водача на автомобила преди мястото на контакт (удар) с
пешеходката би се увеличила.Относно разрешената за движението скорост, вещото
лице се въздържа от заключение, с оглед обстоятелството, че разрешената скорост
се определя от мястото, където е настъпило ПТП-то, като в тази връзка сочи, че
същото е настъпило в населено място. Относно вариантите за предотвратяване на
произшествието от страна на двамата участници в него, вещото лице С. посочва,
че при вариант, че пешеходката преди удара не се е спирала на платното за
движение: в изследваната хипотеза при всички видове ходене на пешеходката
водачът на автомобила е имал техническата възможност да спре преди настъпване
на удара, ако е бил започнал да реагира на навлизането на пешеходец на платното
за движение в конкретната пътноклиматична обстановка, в случая водачът е
действал със закъснение на навлизането на пешеходката на платното за движение.
Вещото лице С. посочва, че при
бягане на пешеходката без да се спира до настъпване на удара, водачът е нямал
техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удар.
При вариант, че пешеходката преди
удара се е спирала на платното за движение, като се вземат предвид мотивите на
решението по наказателното дело, то и при ходене и при бягане на пешеходката
водачът на автомобила е имал техническа възможност да спре преди настъпване на
удара, ако е бил започнал да реагира на навлизане на пешеходец на платното за
движение в конкретната пътноклиматична обстановка. В обобщение на изложеното вещото лице сочи,
че автомобилът се е движил с технически съобразена скорост при навлизане на
пешеходец с технически параметри на пострадалата за спиране преди да настъпи
удар, но в случая водачът е действал със закъснение на навлизането и движението
на пешеходката на платното за движение.
От приетото по делото заключение
на съдебно – медицинската експертиза се установява, че във връзка с
претърпяното ПТП на ******** г.
пострадалата Я.К. е получила: мекотъканни увреди на лява колянна става,
изразяващи се в разкъсване на вътрешния менискус, дисторзио на предна кръстна
връзка, вътреставен излив, увреждане на вътрешна колатерална връзка. Вещото лице К. посочва, че уврежданията са
травматични и са вследствие на претърпяното ПТП, като към настоящия момент не
са възстановени. Към момента се установява, че ищцата има трайно затруднение на
ходенето, което затруднява ежедневното й обслужване. Относно предстоящите
действия за преодоляване на състоянието се сочи, че предстои оперативно
лечение, след което рехабилитация и физиотерапия. Проведената до момента
рехабилитация и физиотерапия е без успех. На прегледа от ****** г. ( почти *
години след инцидента) се установява
затруднено ходене и болки при клякане, ляво коляно леко оточно,
палпаторна болка по медиална става цепка с данни за излив, ограничени и
болезнени движения. Не се установява планираното в края на **** г. оперативно
лечение да е осъществено.
Не се оспорва и от приетите в тази връзка писмени доказателства, ответникът и собственика на микробуса е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, по силата на който
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане са установени със сила на пресъдено нещо.
Налице е спор относно размера на
претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и възражението на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат.
При определяне размера на
обезщетенията за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципа на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от деликта
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото
произшествие, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и обществото и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
както и да се съобрази с дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.
Не
се оспорва и със сила на пресъдено нещо е установено, че на в причинно
следствена връзка с процесното ПТП са следните причинени средни телесни
повреди, а именно: контузия на лявата колянна става със синовит и травматичен
оток в ставата, с ограничени и болезнени движения в нея, травматична лезия на
вътрешния менискус, дисторзио на предна кръстна връзка, вътреставен излив ляво
коляно, трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, контузия на
долната част на гърба и таза. От събраните в хода на производството
доказателства се установява, че повече от 4 месеца след инцидента се налага провеждане на апаратно изследване
ЯМР, при което се установява, че е налице травматична лезия на заден рог на
вътрешния менискус, дегенеративни промени на предните рога на външен и вътрешен
менискус, сепарации на лезии по хода на двата пателарни ретинакулума и
вътреставен излив. През март **** г. около 9 месеца след инцидента се налага и
пункция на коляно след пореден блокаж на същото, като е 150 мл. кръвениста
синовиална течност. Предписана е и извършвана рехабилитация от ищцата, но тя не
е довела до резултат, като март ***** г. – 1 година и 9 месеца след инцидента и
след неуспешното лечение с рехабилитация и физиотерапия е предложена оперативно
лечение след пандемията. През **** г. от гласните доказателства и от приетото
заключение се установява, че продължават блокажите на лявото коляно, като св.
Бъчваров посочва, че в случай, че ищцата е сама при настъпил блокаж, тя не може
да го отблокира и съответно се налага незабавна медицинска намеса. Това
продължаващо период четири години след инцидента състояние на ищцата
предизвиква не само физически болки, но и психически и емоционален дискомфорт
от ищцата, която изпитва страх да излезе сама, а дълго време след инцидента е
имала страх от автомобил, като от показанията на св. Бъчваров се установява, че
се е наложило да посети и психиатър, за което са налице и писмени данни. От
събраните гласни доказателства се установява, че първоначално ищцата не е могла
да се грижи за ежедневните домакински дейности и е изпитвала освен физически и
психически дискомфорт, вследствие на стреса от случилото се. Не се представят
доказателства, нито се установява периодът, в който ищцата е била нетрудоспособна,
като от разпита на св. Б. може да се направи извод, че след преминаване на острия период, който не се установява какъв
е, ищцата е продължила да работи, като
един от блокажите на коляното й се сочи да е настъпил на работното й място в
санаториума в гр. Х. От разпита на св. Б. и от приетото по делото заключение на
съдебно – медицинската експертиза се установява, че и към настоящия момент
ищцата има трайно затруднение на ходенето, което затруднява и ежедневното
обслужване, както и болки при клякане, болки в коляното след продължително
около километър ходене и блокажи на коляното. Не се установява да е извършена
планираната в края на ******** г.
операция, като специалистите са категорични, че проведената рехабилитация и
физиотерапия не е дала резултат.
Съдът,
като отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищцата са
били причинени физически увреждания, довели до болки и страдания през
продължителен период от време, които продължават и към настоящия момент, както
и психическа травма, която и към настоящия момент не е изцяло преодоляна, като
ищцата продължава да изпитва страх да излиза сама; възрастта на пострадалата,
която към датата на ПТП е на ** години, а към настоящия момент вече е ** –
годишна и останалите установени по делото и описани по – горе обстоятелства,
касаещи физическото й и психическо състояние, намира, че предявеният от ищцата
иск е основателен за сумата от 24 000 лв., която съдът приема за справедлив с оглед
обезщетяване на претърпените и установени по делото от събраните в хода
доказателства неимуществени вреди. При определяне на размера на обезщетението
съдът отчита освен гореизложените обстоятелства, касаещи претърпените болки и
страдания, психически дискомфорт и фактът, че ищцата все още не е възстановена,
но и обстоятелството, че не са засегнати
жизненоважни органи, а усложненията и
липсата на резултат от лечението на травматичните увреждания, които всъщност са
обусловили предимно претърпените от ищцата физически страдания, се дължат и на
обстоятелството, че все още не е извършена определената като необходима още през *** г.
операция. Действително всяка операция крие рискове от допълнителни усложнения,
особен и когато организмът не е толкова млад и съответно по – трудно се
възстановява, но доколкото продължителната физиотерапия и рехабилитация не е
дала резултат, то очевидно е необходимо същата да бъде извършена. Не следва
ответникът да носи отговорност за забавяне на оздравителния процес и
възстановяването, вследствие на липсата на осъществена от ищцата предписана от
съответните специалисти операция на ляво коляно. Предстоящата операция се
взе предвид и като обстоятелство,
обуславящо по – висок размер от определеното и изплатено от застрахователя
обезщетение, доколкото необходимостта от нея се . При определяне на размера съдът взе предвид и
фактът, че не се установи от събраните в хода на производството доказателства
„острият период“, в който св. Б. установява с показанията си, че ищцата не е
могла да се обслужва и да се грижи за домакинските дейности, да е продължил по
– дълго от обичания за причинените увреждания период. Не се установява ищцата
също да се занимава с активна спортна дейност, поради и което въпреки, че
вследствие на увреждането същата не може да се занимава със спорт и изпитва болки
при движение, не може да се приеме, че е настъпила толкова голяма промяна в
начина й на живот, обуславяща определяне на размер на претендираното
обезщетение. По отношение на размера на претенцията е взета предвид и
постановена от ВКС практика от тази и
предходната година по сходни случаи, като е отчетена спецификата на всеки
случай – възраст; установени в хода на производство по безспорен начин
продължителни и високи по интензитет болки и страдания; характер; вид и брой на уврежданията и др. . (в този смисъл Решение № 11 от 8.06.2022 г. на
ВКС по т. д. № 2338/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 60140 от 11.11.2021 г.
на ВКС по т. д. № 1905/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 102 от 11.05.2021 г. на ВКС по
т. д. № 1911/2020 г., II т. о., ТК, Определение
№ 292 от 27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 2162/2020 г., II т. о. и др.).
Предвид
изложеното съдът счита, че обезщетението в размер на 24 000 лв. напълно съответства на установените по делото
претърпени от ищцата неимуществени вреди в причинно – следствена връзка с
причинените при ПТП увреждания. Доколкото не се спори, че ответникът е заплатил
на ищцата сумата от 14 000 лв., то предявеният иск за определяне на обезщетение в размер на
38 000 лв. и присъждане на обезщетение в размер на още 24 000 лв., се
явява основателен и доказан до размера от 10 000 лв.
Ответникът
е направил своевременно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с
оглед нарушаване от страна на ищцата на законовите разпоредби на чл. 113 във вр. с чл. 114 ЗдвП и
пресичането на неопределено за целта място.
В
множество решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение №
117/08.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №
153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
96/15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
106/15.10.2012 г. по т. д. № 618/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
79/06.07.2016 г. по т. д. № 1787/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове/ е посочено, че за определяне наличието и степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и на водача
на увреждащото моторно - превозно средство, въз основа на която съдът следва да
определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При
преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид, както
изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства и
нарушенията на правилата за движение по пътищата, допуснати от водача на
съответното МПС, така и задълженията на участниците в движението, включително
на пострадалия.
В
случая от приетото и неоспорено от страните заключение на авто- техническата
експертиза, което съдът кредитира изцяло се установява, че при всички възможни варианти с бягане и бърз
ход на пешеходката водачът на автомобила е имал техническата възможност да
започне да възприема пешеходката от момента на навлизане на платното за
движение. Вещото лице С. установява, че
пешеходецът при навлизане на пътното платно не е попадал в опасната зона на
автомобила, а скоростта на автомобила е била по – малка от скоростта, с която
водачът би имал техническа възможност да спре преди удара, ако е започнал да
реагира при навлизане на пешеходката. Изводът на вещото лице е, че водачът е
действал със закъснение.
Предвид
така установеното, съдът счита, че не се доказа да е налице поведение на
ищцата, което да е в причинно – следствена връзка с вредоносния резултат, като
същата не е нарушила сочените законови разпоредби. Не се установява по делото
ищцата да е да навлязла внезапно на платното за движение или да е пресичала платното за движение при
ограничена видимост.
Не
се оспорва и от събраните гласни доказателства и приетото заключение на САТЕ се
установява, че ищцата не е пресичала на пешеходна пътека. Причина за настъпилия
вредоносен резултат обаче е не това обстоятелство, а фактът, че водачът на буса
не е реагирал своевременно.
Неоснователни съдът счита и доводите на
ответника, че в наказателното производство пресичането от страна на ищцата на
място, което не е обозначено, като пешеходна пътека, е отчетено като смекчаващо
обстоятелство и следва да се вземе предвид и при преценка на възражението за
съпричиняване.
По въпросите за съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на пострадал, доказателственото значение на влязлата в сила
присъда и доколко констатациите на наказателния съд в мотивите на присъдата
обвързват гражданския съд, касационният съд в решение № 168 по т. д. № 509/2009
г., II т. о., определя, че фактът на съпричиняване подлежи на самостоятелно
доказване в гражданското производство и за него гражданският съд не може да
формира изводите си въз основа събраните в наказателното производство доказателства,
нито въз основа интерпретацията им от наказателния съд в мотивите на присъдата
относно деянието, в причинна връзка, с която се претендира обезщетение за вреди
и спрямо вредоносния резултат и се въвежда възражение за съпричиняване. В
решение № 67 по т. д. № 1873/2013 г., I т. о., касационният съд отрича
възможността изводът за съпричиняване на вредоносния резултат да може да се
основава единствено на мотивите на наказателния съд. Предмет на изследване в
наказателното производство е поведението на делинквента, но не и поведението на
пострадалия, освен ако съпричиняването не е елемент на престъплението. В
гражданското производство, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса,
тези факти подлежат на изрично доказване, независимо дали по отношение на
същите вече са били събрани доказателства в хода на наказателното производство.
Предвид гореизложените изводи и цитираната съдебна практика, съдът счита,
че от събраните в хода на настоящото производство доказателства не се установи
основателността на възражението за съпричиняване.
На основание гореизложените съображение предявеният иск за главница се
явява основателен и доказан до размера от 10 000 лв., като за разликата до
пълния предявен размер от 24 000 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
С оглед основателността на иска за
главница в по – голям размер от платения
от застрахователя, то основателен се явява и иска за присъждане на обезщетение
за забава за претендирания период.
Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва следва на
основание чл. 162 ГПК чрез използване на онлайн калкулатор да се изчисли върху
размера на приетата главница в размер на
24 000 лв. Искът за присъждане на обезщетение за забава за периода от ******************
г. се явява основателен и доказан до размера от 2566, 66 лв., като до този
размер следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 4063,89
лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът
счита за основателно и искането за ищеца за присъждане на законна лихва върху
уважената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба –
02.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
С
оглед изхода на спора разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78,
ал.1 ГПК. Ищецът претендира разноски в размер
от 1500 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, от които съразмерно на уважената искова претенция следва да се
присъдят разноски в размер на 625 лв. Направеното от ответника възражение за
прекомерност съдът счита за неоснователно, доколкото размерът на
възнаграждението е съобразен с минималния такъв по чл. 7, ал. 2 , т. 3 от
НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ и дължимото ДДС и напълно съответства на усилията на процесуалния
представител на ищцата по осъществяване на защитата по делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция. Ответникът е представил списък с разноски по
чл. 80 ГПК и доказателства за направени разноски, както следва: 200 лв. – депозит за АТЕ и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съразмерно на отхвърлената
искова претенция ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски
по делото в размер на 175 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 502,66 лв. – държавна такса върху уважените искове за главница и обезщетение за
забава, както и сумата от 350 лв.- депозит за съдебно – медицинска експертиза.
Общият размер на сумата, която следва да се плати в полза на бюджета е 852,66
лв.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК: *********,
гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на Я.П.К., ЕГН **********,*** сумата
от 10
000 лв. – главница, представляваща неплатен остатък обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в общ размер от 24 000 лв., вследствие на ПТП
на ******** г. в гр. П., при което Г. Т. С. при управление на МПС –
микробус „********“ с рег. № ********* е нарушил правилата за движение – чл.
20а, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда, ведно
със законна лихва върху претендираната главница, считано от 25.09.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 2566,66 лв.- обезщетение за
забава за периода от 06.09.2019 г. до 24.09.2020 г., определено върху
главницата от 24 000 лв. и разноски в размер на сумата от 625 лв. – адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената претенция, като ОТХВЪРЛЯ предявените от Я.П.К.,
ЕГН **********,*** против ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б за
разликата до пълния предявен размер на главницата от 38 000 лв., ведно със законна лихва върху претендираната
главница, считано от 25.09.2020 г. до окончателното й изплащане и за разликата до
пълния размер на обезщетението за забава в размер на 4063,89 лв.
ОСЪЖДА Я.П.К., ЕГН **********,***
да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б сумата от 175 лв.- разноски по съразмерност на отхвърлените претенции.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от
общо 852,66 лв., включваща сумата
от 502,66 лв. – държавна такса
върху уважените искове за главница и
обезщетение за забава, както и сумата от 350 лв.- депозит за съдебно –
медицинска експертиза
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Г.Й