Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                              21.12.2015 г.                           град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                   V  граждански състав

На седми декември                                             Година две хиляди и петнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

                                                                                

                                                Председател: Стела Георгиева

 

                                                                                                                                            

 

 

Секретар: В.П.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Стела Георгиева гражданско дело № 3966 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе, предвид следното :

 

 

Ищецът Й.Г.Й. твърди в исковата си молба, че бил бивш служител на Министерството на вътрешните работи /МВР/, където заемал длъжността „командир на отделение" в РУ „Полиция" Раднево. Служебното му правоотношение било прекратено със Заповед № УРИ: 349з-135/19.01.2015 г. на Директора на ОДМВР Стара Загора, с правно основание чл.226, ал.1, т.13 от ЗМВР, поради придобиване право на пенсия.

Твърди още, че имал стаж в посоченото ведомство повече от 27 години и съгл. чл.234, ал.1 от ЗМВР му се дължало обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имал, но не повече от двадесет.

Сочи, че ответникът начислил дължимото възнаграждение, като определил чиста сума за получаване в размер на 19 960.00 лв. Съгл. чл.234, ал.10 от ЗМВР ответникът бил длъжен да изплати дължими­те се обезщетения в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебно­то правоотношение. Този срок бил изтекъл на 20.04.2015 г., като до настоящия мо­мент дължимото се обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР не било изплатено, което пораждало правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск.

От друга страна, съгл.чл. 86 от ЗЗД, ищецът имал право да получи обезщетение за забава на паричното задължение на ответника за периода 20.01.2015 г. - 13.08.2015 г. - датата на предявяване на настоящия иск.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 19 960.00 лв., представля­ваща обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата от 19 960.00 лв., считано от 14.08.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 143.30 лв., представляващо обез­щетение за забава на парично задължение на ответника за периода 20.01.2015 г. - 13.08.2015 г. Претендира заплащане на направените от него разнос­ки по делото в размер на 1160 лв. - платен адвокатски хонорар. В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Стара Загора, с който счита предявения иск за неоснователен.

Сочи, че със Заповед УРИ: 349з-135-19.01.2015 год. на Директора на ОДМВР - Стара Загора било прекратено служебното правоотношение на държавен служител от МВР - Й.Г.Й. на основание чл.226, ал.1, т.13 от ЗМВР, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по искане на служителя, считано от дата на връчване на заповедта. Съгласно горепосочената заповед на служителя следвало да бъдат изплатени дължимите обезщетения по ЗМВР. В разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМВР било предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имали право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Служителят имал прослужени 25 години, за което имал право на обезщетение в размер на 20 месечни възнаграждения. Съгласно чл.239, ал.1 от ЗМВР обезщетенията по този закон се изплащали на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, което включвало: 1. основното месечно възнаграждение; 2. допълнителни възнаграждения за прослужено време, за работа при специфични условия, за изпълнение на специфични служебни дейности, за научна степен. В конкретния случай определената по разписания в закона начин база, въз основа на която се изплащало обезщетението, било месечно възнаграждение в размер на 996.80 лв., от които: основна заплата 682,00 лв., 272,80 лв. - процент прослужено време и 42.00 лв. допълнителни възнаграждения за патрулно-постова дейност и опазване на обществения ред. Така определено месечно възнаграждение се съобразявало с прослужените години при спазване на законовия максимум от 20, т.е. с оглед прекратяването със Заповед УРИ: 349з-135-19.01.2015 г. на Директора на ОДМВР - Стара Загора, на ищеца следвало да бъде заплатено обезщетение в размер на 20 месечни възнаграждения по 996,80 лв. всяко или общо обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР в размер на 19936.00 лв., което не било изплатено до настоящия момент. Оспорва размера на претендираната сума от 19960 лв.

В ЗМВР, действащ към момента на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, нямало разпоредба по отношение на срока, в който следвало да бъде изплатено посоченото обезщетение, поради което следвало да намери приложение общият ред, предвиден в Закона за задълженията и договорите. Цитираната в исковата молба разпоредба на чл.234, ал.10 от ЗМВР въвеждала срок за изплащане на обезщетенията по този текст в рамките на три месеца от прекратяване на служебното правоотношение, но същата била приета с ДВ бр. 14/2015 година и била в сила от 23.02.2015 год. В този смисъл към момента на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца посочената материалноправна норма не била в сила, и тъй като имало действие занапред, не можело да намери приложение по отношение на юридически факт, настъпил в предходен момент. Поради изложеното приложими били общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите. Цитираната в исковата молба разпоредба на чл.86 от ЗЗД определяла обезщетение при неизпълнение на парично задължение, но от деня на забавата. Съгласно чл.69 от ЗЗД, когато задължението било без срок, кредиторът можел да иска изпълнението му веднага. Поканата до длъжника била абсолютно необходима да изпадне същият в забава, когато нямало определен срок за изпълнение. В случая не били налице доказателства относно искане на изпълнение от страна на служителя, чието правоотношение било прекратено, поради което счита, че настоящата искова молба била неоснователна. Искане за изплащане на дължимите обезщетения не било депозирано пред ОДМВР - Стара Загора. Когато дадено задължение било без срок, какъвто бил и настоящият случай, кредиторът можел веднага да поиска изпълнение и длъжникът веднага трябвало да го изпълни. Едва с депозирането на настоящата искова молба обаче Й. поискал изпълнение.

Сочи още, че мораторна лихва се дължала при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата. За да изпаднел длъжника в забава при задължения без срок, било необходимо до него да е отправена покана за изпълнение, с която да му се предостави подходящ срок за изпълнение. Задължения без срок били изискуеми веднага, но едва след изтичане на срока за изпълнение, предоставен с поканата, длъжникът изпадал в забава и от него можели да се претендират лихви. Въз основа на гореизложеното счита, че претенцията относно посочената лихва била неоснователна.

Счита, че била налице и прекомерност на договореното в договора за правна помощ адвокатско възнаграждение в размер на 1160 лв. за представителство по гражданско дело. В случая се касаело за претенция, произтичаща от съществувало служебно правоотношение дело, което не било с голяма фактическа и правна сложност. В този смисъл моли съда при постановяването на решението размерът на направеното адвокатско възнаграждение да бъде намален.

Оспорва така предявения иск за изплащане на сумата от 19960.00 лв., представляваща обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР, мораторна лихва в размер на 1143.30 лв. за периода от 20.01.2015 - 13.08.2015 година, законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски, поради което моли съда да отхвърли като неоснователна и недоказана исковата молба, ведно със законните последици от това. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание възраженията се поддържат от юрисконсулт Р. М..

 

Съдът  като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

 

Страните по делото не спорят, че ищеца Й.Г.Й. е заемал длъжността „Командир на отделение” в РУ „Полиция” – Раднево. Не е спорно, че със Заповед УРИ 349з -135-19.01.2015г. на Директора на ОД на МВР  Стара Загора служебното му правоотношение е прекратено на основание чл.226, ал.1, т.13 от ЗМВР – поради придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от КСО – по искане на служителя /заявление рег. №327р-195/12.01.2015г./, считано от датата на връчване на заповедта. С заповедта е разпоредено да се изплатят дължалите обезщетения по ЗМВР.

 

По делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От същото се установява, че ищецът има прослужени 25г., 3м. и 11 дни. Дължимото обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР е в размер на 19936 лева. Размерът на обезщетението за забава на паричното задължение на ответника за периода 20.01.2015г. – 13.08.2015г. е1142.17 лева.

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМВР, при прекратяване на служебните правоотношения държавите служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не  повече от 20.

 

Страните по делото не спорят, че ищецът има прослужени 25г., 3м. и 11 дни т.е. при прекратяване на служебното правоотношение има право на обезщетение в размер на 20 броя работни заплати. Ответника признава размера на обезщетението до сумата  19 936 лева. От заключението на съдебно – счетоводна експертиза се установява, че през месец декември 2014г. /предходният месец преди датата, от която е прекратено служебното правоотношение/ ищецът е получил брутно трудово възнаграждение, при отработен пълен месец в размер в размер на 996 т.е 19 936 лева. На ищеца  е определено обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР в този размер. Ответното учреждение в  писмения отговор по чл.131 от ГПК е направило признание, че определеното на ищеца обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР в размер на 19 936 лева не е изплатено и до настоящия момент, както и дължимостта на задължението.

Предявеният иск с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР се явява основателен до размера на 19 936 лева, като над този размер до претендираните 19 960 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

Съдът намира предявения иск  за заплащане на лихва за забава за периода 20.01.2015г. – 13.08.2015г. в размер на 1 143.30 лева за неоснователен по следните съображения :

 

Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 от ЗЗД.

В настоящия случай ищецът се позовава на разпоредбата на  чл.234, ал.10 от ЗМВР,  определяща 3 – месечен срок за изплащане на обезщетението по чл.234, ал.1 от ЗМВР. При прекратяване на служебното правоотношение  на ищеца – 19.01.2015г. разпоредбата на  чл.234, ал.1о от ЗМВР не е действаща. Същата е е влязла в сила в сила на 23.02.2015г., ДВ, бр.14/2015г. По тези съображения съдът приема, че задължението на ответното учреждение е станало изискуемо веднага. За да бъде поставен ответника в забава както бе посочено по - горе /чл.84, ал.2 от ЗЗД/ е било необходимо същия да бъде поканен от ищеца да изпълни задължението си. По делото липсват доказателства до завеждане на настоящия иск ответника да е бил поканен да  изплати дължимото обезщетение. Следователно ответника  е изпаднал в забава едва със завеждането на настоящата искова молба, тъй като последната има характер на покана.

 

По изложените съображения, предявения иск се явява основателен и доказан до размера на 19 936 лева, като над този размер до претендираните  19 960 лева следва да бъде отхвърлен, като недоказан, ведно със законна лихва считано от 14.08.2015г. /с оглед диспозитивното начало, въпреки, че исковата молба е подадена на 13.08.2015г./ до окончателно й изплащане. Искът с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава за периода 20.01.2015г. – 13.08.2015г. в размер на 1 143.30 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

 

                                 Относно разноските

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част на иска. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер 1 160 лева.  Възражението на ответника за прекомерност на този размер е неоснователно, тъй като същото е в законноустановения минимум по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ, бр.28/2014г./.

 

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско  възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска в размер на 16.59 лева.

 

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай нито ищеца, нито ответника е представил списък на разноските.

 

На основание чл.84, т.1 от ГПК държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост са освободени от заплащане на държавна такса.

 

 

Воден от горните  мотиви, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА  Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи град Стара Загора,  улица „Граф Игнатиев” №16 представлявана от директора Иван Христов Чолаков да заплати на Й.Г.Й., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат Т. Д., сумата от 19 936 лева, представляваща обезщетение по  чл.234, ал.1 от ЗМВР, дължимо при прекратяване на служебното правоотношение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2015г. до окончателното изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Й.Г.Й., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат Т. Д. против Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи град Стара Загора,  улица „Граф Игнатиев” №16, представлявана от директора Иван Христов Чолаков за заплащане на лихва за забава за периода 20.01.2015г. – 13.08.2015г. в размер на 1 143.30 лева, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА  Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи град Стара Загора,  улица „Граф Игнатиев” №16, представлявана от директора Иван Христов Чолаков да заплати на Й.Г.Й., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат Т. Д., сумата от 1511.50 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА  Й.Г.Й., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат Т. Д., да заплати на Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи град Стара Загора,  улица „Граф Игнатиев” №16, представлявана от директора Иван Христов Чолаков, сумата от 16.59 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи град Стара Загора,  улица „Граф Игнатиев” №16, представлявана от директора Иван Христов Чолаков да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Стара Загора, сумата в размер на 90 лева, представляващо възнаграждение за вещо лице.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Стара Загора.

 

 

 

 

 

 

 

Районен съдия: