Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №260014

 

 

гр. София, 08.03.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Христина Боровинова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 236 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            С.В.С. ***, с ЕГН **********, е предявил срещу Г. фонд иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 във вр. с чл.558, ал.5, предл.1-во от КЗ – за заплащане на сумата от 150 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – душевни болки, страдания и психически стрес вследствие на смъртта на неговия близък С. Г. В. с ЕГН **********, настъпила при ПТП, причинено на 27.09.2019 год. в гр. Е. П., на кръстовището на бул. „С.“ и бул. „Б.“, по вина на неустановен водач на неустановено МПС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.04.2020 год. до окончателното й заплащане.

            Претендират се направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

С исковата молба се твърди, че на 27.09.2019 год. в гр. Е. П. на кръстовището на бул. „С.“ и бул. „Б.“ неустановен водач на неустановено МПС вследствие нарушаване на правилата за движение по пътищата причинил ПТП, като блъснал пешеходеца С. Г. В., който вследствие на получените травми починал. Във връзка с горното било образувано ДП № 83/2019 год. на ОДМВР – София, пр.пр. № 2862/2019 год. по описа на СОС, неприключило понастоящем.

Твърди се, ищецът С.В.С. бил отгледан от С. Г. В. като негов роден син. Твърди се, че внезапната смърт на В. е приета изключително болезнено от неговия близък С. и му е причинила нестихващи болки и душевни страдания. Приживе помежду им е съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и уважение, починалият е бил опора на ищеца, пример за подражание, осигурявал го е и финансово. В резултат на трагичната загуба психическото състояние на ищеца е изключително тежко, в него е налице постоянно усещане за тревожност и отчаяност. Ищецът се променил – станал мрачен и необщителен, затворил се в себе си, страда и от нарушение на съня.

Твърди се, че с молба вх. № 24-01-36/14.01.2020 год. ищецът сезирал ответника за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, но до изтичане на срока по чл.496 от КЗ Г. фонд не се произнесъл по претенцията.

            Препис от и.м и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил иска като неоснователен, взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорват твърденията по и.м., че смъртта на С. Г.В. е настъпила по вина на неустановен водач на неустановено МПС, като се сочи, че пешеходецът сам е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, като е станал самостоятелна причина, а при условията на евентуалност – като е допринесъл за настъпването на произшествието и леталния изход. Оспорва се и представения с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица – в частта му относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, за която част се сочи, че не съставлява официален свидетелстващ документ и няма материална доказателствена сила за установяване на същите.

Ответникът сочи, че ищецът няма материалноправна легитимация за предявяване на настоящата искова претенция, тъй като не е сред лицата от кръга с право на обезщетение за неимуществени вреди, определен изчерпателно и ограничително с ППВС № 4/1968 год. и ППВС № 5/1969 год. Оспорват се твърденията по и.м. С.В.С. да е бил отгледан от починалия като собствено негово дете. Оспорват се твърденията за непрекъсната хармонична и безконфликтна връзка между ищеца и пострадалия, за споделеност и разбирателство, както и че по причина от възникване на пътния инцидент психическото му състояние е изключително тежко, както и твърденията за настъпване на неимуществени вреди, надвишаващи възприеманата по човешка презумпция реакция на скръб.

Ответникът оспорва и размера на предявения иск като несъобразен с принципа за справедливост съгл. чл.52 от ЗЗД. Сочи, че претендираното обезщетение е прекомерно и по аргумент от възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия. Отделно намира размера на предявения иск като прекомерен и в противоречие с §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (обн., ДВ, бр.101/2018 год.), съгласно който до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2 от КЗ обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ – какъвто е настоящият случай, се определя в размер до 5 000 лева.

            Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

            Видно от служебно изисканата от съда справка от НБД „Население“ за родствени връзки на С. Г. В. с ЕГН **********, починал на 28.09.2019 год., същият е имал приживе съпруга и девет деца. Ищецът С.В.С. няма родствена връзка с починалия – той е дете на съпругата на В. – В. С. В..

            Видно от представения с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1026-1007/30.09.2019 год. на полицай от ПП при РУ – Е. П., в същия е отразено настъпило ПТП на 27.09.2019 год. в гр. Е. П. на кръстовището на бул. „С.“ и бул. „Б.“ между неизвестен участник и пешеходеца С.В.С., починал. Съдът не обсъжда горния протокол в частта му „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото протоколът е съставен от лице, което не е възприело лично обстоятелствата за настъпване на процесното събитие, поради което в тази му част не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно описаните обстоятелства и причини.

Във връзка с горното произшествие е образувано ДП № 83/2019 год. на ОДМВР – С., пр.пр. № 2862/2019 год. по описа на СОС, неприключило понастоящем. В хода на същото са изготвени протокол за оглед на местопроизшествие от 28.09.2019 год., нечетливо ръкописно копие от което е изпратено от СОП с писмо от 23.04.2021 год., както и съдебномедицинска експертиза на труп, ценена от съда като писмено доказателство единствено в констативно-съобразителната й част. Видно от последната, при проведената на 30.09.2019 год. аутопсия на трупа на С. Г. В., на 72 години, е констатирана тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в травматично разрушаване на главата, многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и основа, контузия и разкъсване на мозъка, разкъсване на твърдата и меките мозъчни обвивки, счупване на костите на лицевия масив, охлузвания и кръвонасядания на кожата на лицето, разкъсноконтузна и порезна рана на лявата ръка, както и наличие на етилов алкохол в кръвта в концентрация 3 промила – отговарящо на тежка степен на алкохолно опиване.

            От заключението по назначената по делото автотехническа експертиза, оспорено от пълномощника на ищеца, се установява че единствените относими материали за изготвяне на АТЕ, приобщени по делото, се съдържат в протокола за оглед на местопроизшествие от 28.09.2019 год. от ДП № 83/2019 год. на ОДМВР – София, въз основа на който в.л. е изготвило скица на произшествието с обозначение на мястото, където е открит трупа на С. Г. В. на кръстовището на бул. „С.“ и бул. „Б.“ в гр. Е. П.. Експертизата обаче е категорична, че няма никакви данни, които да позволяват определяне на механизма на произшествието, всички участници в него, причините за настъпването му и предотвратимостта му от пострадалия.

В хода на производството по делото са изслушани показанията на свидетелите Д. П. /зет на ищеца/, В. В. /майка на ищеца/, Р. В. /сестра на ищеца/ и В. Л./дъщеря на починалия С. В./, от които се установява, че починалият Стоил Г. В. е отгледал ищеца в своето семейство в с. К., Софийска област. С. не е бил син на Стоил, а дете от друг брак на В. В. – съпруга на В.. Живеели в едно домакинство откакто С. навършил 3-4 години; не познавал истинския си баща. Всички свидетели дават общи показания, че Вучков отгледал ищеца „като свой син“, хранел го, купувал му дрехи, лекарства; викали си „татко“ и „синко“.

Когато В. отишъл в гр. Е. П., според съпругата му В. В. отишъл да види другите си деца от предишен брак, били пет. Свидетелите и ищеца разбрали, че тогава бил прегазен, като отново дават общи показания за състоянието на С.С. – станало му лошо, „ревеше, не ядеше“, „стана тревожен“.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

            Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).

            Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл.380. Размерът на обезщетението, изплащано от Гаранционния фонд, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие, а лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497 – чл.558, ал.1 от КЗ.

В настоящия случай допустимостта на предявения иск бе установена с представената с и.м. претенция вх. № 24-01-36/14.01.2020  год. по описа на Г. фонд, подадена от ищеца С.В.С. – за заплащане на обезщетение на причинени му неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия близък, по която с писмо вх. № 24-01-36/20.01.2020  год. ответникът е изискал представяне на допълнителни документи и номер на банкова сметка. ***ставени, както и Г. фонд да се произнесъл по претенцията до изтичане на срока по чл.496 от КЗ.

По основателността на предявения иск съдът намира следното :

            Фактическият състав, от който в конкретната хипотеза възниква имуществената отговорност на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение на близките на починалото лице за причинени им неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки :  1. делинквентът виновно да е увредил пострадалия, като му е причинил травми, довели до летален изход, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при ПТП с участието на водач на моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено; 3. да са настъпили твърдените неимуществени вреди.

В настоящия случай ищецът не установи главен факт от значение за спора – че нанесените на неговия близък С.В. телесни увреждания, причинили смъртта му, са в резултат на ПТП и виновно са причинени от водач на неидентифицираното моторно превозно средство. Обсъдените по-горе констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед и заключението по назначената АТЕ не установяват твърдения с и.м. механизъм на произшествието и обстоятелството, че участник в него е бил неустановен водач на неустановено МПС – единственото, което същите установяват е, че трупът на С. В. е бил намерен на кръстовището на бул. „С.“ и бул. „Б.“ в гр. Е. .П. с тежки, несъвместими с живота увреждания – тежка черепно-мозъчна травма, видно от обсъдената съдебномедицинска експертиза на труп. Така констатираните увреждания, както и разположението на трупа на кръстовището, несъмнено индицират, че смъртта на Вучков вероятно е била причинена при ПТП, но не и от кого – а обстоятелството, че вторият участник в ПТП следва да е бил именно моторно превозно средство, подлежи на пълно доказване, доколкото е елемент от състава на разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, на която се основава предявения иск.

Независимо от горното, съдът намира предявения иск за недоказан и на друго основание – доколкото ищецът не е от кръга на лицата, легитимирани да получат застрахователно обезщетение съгл. ППВС № 5/24.11.1969 год., същият не установи, че съгл. т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год., ОСНГТК, е лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Горното също не бе установено – разпитаните по делото свидетели, негови роднини и близки, дават общи и неконкретизирани показания, от които несъмнено се установява, че ищецът и починалия са живели в едно домакинство, но не и че са изградили силна, трайна и изключителна емоционална връзка – като баща и син. Следва да се отбележи, че С. Г. В. е имал приживе девет деца от различни съпруги, а никой от свидетелите не дава конкретни показания за отношенията помежду им за да бъдат съпоставени с тези между починалия и доведения му син.

            В обобщение съдът приема, че доколкото ищецът не установи наличието на всички твърдени кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, то не установява и фактическия състав на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, поради което предявеният иск следва да се отхвърли изцяло.

 

            По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като с определение № 296/11.06.2020 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е бил освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото няма основание за възлагането на ДТ върху ответника на осн. чл.78, ал.6 от ГПК. Направените разноски от бюджета на съда – изплатено възнаграждение на в.л. по назначената АТЕ, остават за сметка на държавния бюджет.

            С оглед изхода на делото на пълномощника на ищеца не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото – размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на иска, а същият с настоящото решение следва да се отхвърли изцяло.

В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 150 лева – внесен депозит за АТЕ. Тъй като ответникът е бил представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, се определя от съда в максималния размер от Наредбата – 360 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 540 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 690 лева, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от иска.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.В.С. ***, с ЕГН **********, срещу Г. фонд иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 във вр. с чл.558, ал.5, предл.1-во от КЗ – за заплащане на сумата от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – душевни болки, страдания и психически стрес вследствие на смъртта на неговия близък С. Г. В. с ЕГН **********, настъпила при ПТП, причинено на 27.09.2019 год. в гр. Е.П., на кръстовището на бул. „С.“ и бул. „Б.“, по вина на неустановен водач на неустановено МПС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.04.2020 год. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК С.В.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на Г. фонд сумата от 690 лева /шестстотин и деветдесет лв./, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :