РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Пловдив , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Славка Г. Димитрова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
в присъствието на прокурора Данаила Станкова Станкова (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300600941 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 260011 от 18.01.2021 г., постановена по НОХД №
6565/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХX наказателен състав,
подсъдимият В. Й. Г. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че за
времето от месец май 2019 г. до месец август 2020 г. /включително/, в гр.
Пловдив, обл. Пловдив, след като е осъден с определение от 05.06.2017 г., по
гр. дело № 4062/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в законна
сила на 05.06.2017 г., да издържа свои низходящи – като заплаща на
непълнолетните си деца издръжка, както следва: за детето А. В. Г. - месечна
издръжка в размер на 150 лв. и за детето Б. В. Г. - месечна издръжка в размер
на 150 лв., платими чрез майката К. Р. К., съзнателно не е изпълнил
задължението си към всяко от двете деца в размер на повече от две месечни
вноски, а именно за А. В. Г. – 16 месечни вноски, на обща стойност 2 400 лв.,
за Б. В. Г. – 16 месечни вноски, на обща стойност 2 400 лв., или всичко на
обща стойност 4 800 лв. - престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, поради което и
1
на основание чл. 303, ал. 2, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. 372, ал. 4, вр. чл. 371,
т. 2 от НПК, чл. 183 ал. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 5, вр. чл. 54, вр.чл.36 от НК е
осъден на наказание Пробация за срок от една година, включваща следните
пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес гр.П., ул. „Л. К.“ № **
за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност ДВА пъти седмично.
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от една година.
Срещу присъдата е депозирана жалба от подсъдимия Г., чрез
защитника му адв. А.. В жалбата се излагат доводи, че обжалваната
присъдата е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, постановена
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на
присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава. Прави се и
алтернативно искания присъдата да се отмени и делото да се върне на
първоинстанционния съд за ново разглеждане или присъдата да бъде
изменена, като наложеното на подсъдимия наказание бъде намалено.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав, представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив намира жалбата за неоснователна и моли
същата да бъде оставена без уважение. Смята, че присъдата на Районен съд
Пловдив е правилна и законосъобразна, а наложеното на подсъдимия Г.
наказание е справедливо, съобразено с установените по делото смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, включително здравословното
състояние на последния.
Защитникът на под. Г. - адв. А., поддържа жалбата си. Не оспорва
обвинението, но смята, че в случая са налице условията за приложение на
чл.9, ал.2 от НК. Изтъква доброто поведение на подсъдимия, плащането на
издръжка в минал период, както и обстоятелства около пандемичната
обстановка, които го затруднявали да си намери работа. Моли съдът да
приложи чл.55 от НК и да наложи на подсъдимия най-ниското предвидено за
престъплението наказание.
Подсъдимият Г. поддържа казаното от защитника му.
В последната си дума моли за намаляване на наложеното му
2
наказание пробация на шест месеца.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания,
становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши
цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314,
ал.1 от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка.
През 1998 г. свид. К. Р. К. заживяла съпружески с подсъдимия Г..
През време на съвместното им съжителство на 16.08.2003 г. се родили
синовете им А. и Б. В. Г.
През 2016 г. свид. К.К. и подсъдимият Г. се разделили. След тяхната
раздяла двамата постигнали споразумение за отглеждането на децата, тяхното
местоживеене и упражняването на родителските права, както и режима на
осъществяване на контакти на подсъдимия Г. с тях. Така постигнатото
споразумение било одобрено с определение от 05.06.2017 г. постановено по
гр. дело № 4062/2017 г. по описа на РС Пловдив – І бр.с. Упражняването на
родителските права на родените през време на съвместното им съжителство
деца А.В. Г. и Б.В. Г. било предоставено на майката – свид. К.Р.К., при която
било определено и местоживеенето на децата. С одобрената спогодба
подсъдимият В. Й. Г. бил осъден да заплаща на свид. К.Р.К., в качеството й на
майка и на законен представител на децата А.В. Г. и Б.В. Г., месечна
издръжка в размер от по 150 лв. за всяко едно дете, платими до 10-то число
на текущия месец, до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменяване или прекратяване. Определението, в частта за одобряване на
спогодбата е влязло в законна сила на 05.06.2017 г.
След като свид. К.К. и подсъдимият Г. се разделили, последната
заживяла заедно със синовете си – свидетелите А.В. Г. и Б.В. Г. в гр. П., ул.
“Б.“ № **, което било известно на бащата – подсъдимият Г..
В цитираното по-горе съдебно определение, била направена изрична
уговорка за начина на заплащане на дължимата месечна издръжка. Двамата се
уговорили, дължимите като месечна издръжка средства, да бъдат превеждани
от подсъдимия Г. по банкова сметка на свид. К. в „Юробанк България“ АД.
3
След влизане на спогодбата в сила, до месец април 2019 г., подсъдимият В.
Й. Г. редовно превеждал дължимите месечни вноски за децата. През месец
май 2019 г. подсъдимият Г. не превел дължимите парични суми, като тази
тенденция продължила и в последвалите месеци. През месец ноември 2019 г.
свид. К. се свързала по телефона и разговаряла с подсъдимия Г., като се
интересувала за причината за спиране на плащанията. Тогава подсъдимият Г.
я уведомил, че е останал без работа и няма възможност да плаща. След този
разговор свид. К. не потърсила повече подсъдимият Г.. Той от своя страна
останал пасивен и дезинтересиран от вмененото му задължение, като по този
начин окончателно, считано от м. май 2019 г. преустановил плащанията.
През последвалия период от време, макар и да изпитвала финансови
затруднения и да имала и необходимост от парични средства за полагане на
адекватни грижи за двете деца, свидетелите А.В. Г. и Б.В. Г., свид. К.,
успявала да изпълни своите задължения и да осигури оптимални условия за
отглеждането им.
От своя страна, след като се дезинтересирал от всякакви грижи по
отношение на синовете си, подсъдимият В.Г. допуснал последователно
неплащане на повече от две месечни вноски, поради което свид. К.
депозирала молба в Районна прокуратура Пловдив.
Въпреки, че бил осъден да изплаща издръжка на децата си от месец
май 2019 г. до месец август 2020 г. /включително/, подсъдимият В. Й. Г. не
изплатил дължимите вноски от по 150 лв. за всяко едно от децата за период
от 16 месеца, като по този начин общо непогасените му задължения,
произтичащи от дължими месечни издръжки възлизали на 4 800 лв. В този
смисъл и размера на съзнателно неизплатените от него месечни вноски след
влизане в сила на съдебното решение за определяне на дължимата издръжка,
възлиза общо в размер на 4 800 лв.
Така описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е
намерил за установена от събраните по досъдебното производство
доказателства –показания на свидетелите от досъдебното производство
К.Р.К., Б. В. Г., А.В. Г., от обясненията на подс. В. Й. Г. дадени в хода на
досъдебното производство и пред съда и от приложените по делото писмени
доказателства, копие на определение от 05.06.2017 г., постановено по гр. дело
4
№ 4062/2017 г. по описа на ПРС – І бр.с., справки от Агенция по заетостта и
Дирекция Бюро по труда –Пловдив според която няма данни подсъдимият да
е бил регистриран като безработен през периода от 01.05.2019 г. до момента
на изготвяне на справката, справка съдимост и справка за характеристични
данни за подсъдимия делото, копия на платежни документи за периода от
2017 г. до месец април 2020 г.. от които се установява, че след влизане на
съдебното определение в законна сила до месец април 2019 г., подсъдимият
В. Й. Г. редовно превеждал дължимите месечни вноски за децата по
банковата смета на св.К..
Така приетата от Районния съд фактическа обстановка, настоящата
въззивна инстанция намира за безспорно установена, а и същата не се оспорва
от страните. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят в пълна степен от
събраните на досъдебното производство доказателства.
Съдебното следствие е проведено по реда на глава XXVII от НПК -
съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК, направено
от подс.Г. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрично изразено съгласие да
не се събират доказателства за същите. Съобразно ТР № 1/2009 г., цялостното
признание от подсъдимия на фактите по обстоятелствената част на
обвинителния акт обуславя и пределите на въззивната проверка. Съставът на
второинстанционния съд следва да провери основно дали процесуалната
дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на
нормативната уредба на диференцираното производство. В конкретния
случай са спазени изискванията на закона за допускане и провеждане на
съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, а акта на съда е
постановен в съответствие с изискванията на чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК.
Видно от мотивите на присъдата, първоинстанционният съд е формирал
своето вътрешно убеждение въз основа на пълен анализ на всички събрани по
делото доказателства и доказателствени средства, въз основа на които са
установени всички факти от значение за правилното решаване на делото. В
достатъчна степен, ясно и разбираемо, е изложил доводи защо приема изцяло
показанията на свидетелите и отделно самопризнанията на подсъдимия.
Анализирал е подробно показанията на свидетелите, ролята на писмените
доказателства. Логично е приел, че системата от доказателства, които
5
взаимно се допълват, в съвкупност водят до единствен и несъмнен,
категоричен извод, че подс.Г. е извършил вмененото му деяние.
Въз основа на така възприетите фактически обстоятелства и въз
основа на логичния и непротиворечив анализ на доказателствения материал,
първоинстанционният съд правилно е приел, подс.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183 ал.1 от
НК за това, че за времето от месец май 2019 г. до месец август 2020 г.
/включително/, в гр. П., обл. П., след като е осъден с определение от
05.06.2017 г., по гр. дело № 4062/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив,
влязло в законна сила на 05.06.2017 г., да издържа свои низходящи – като
заплаща на непълнолетните си деца издръжка, както следва: за детето А.В. Г.
- месечна издръжка в размер на 150 лв. и за детето Б.В. Г. - месечна издръжка
в размер на 150 лв., платими чрез майката К.Р.К., съзнателно не е изпълнил
задължението си към всяко от двете деца в размер на повече от две месечни
вноски, а именно за А.В. Г. – 16 месечни вноски, на обща стойност 2 400 лв.,
за Б.В. Г. – 16 месечни вноски, на обща стойност 2 400 лв., или всичко на
обща стойност 4 800 лв.
Правилно първостепенният съд е приел, че са налице са всички
елементи от обективна и субективна страна на престъплението по чл.183 ал.1
от НК, поради което и правилно го е признал подсъдимия Г. за виновен по
така повдигнатото му обвинение.
Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл.183, ал.1 от
Наказателния кодекс се свързва с наличието на съдебно решение без да
съществува изискване да е образувано изпълнително производство за
събиране на вземанията. Съдебните решения относно заплащане ежемесечна
издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е
задължен да намери начин за престиране на сумите при условията, посочени
в решението на съда. С чл. 183, ал.1 от НК са създадени допълнителни
гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно
заплащане на издръжка от родител на дете като е предвидена наказателно
правна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно
най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на
образование. За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е
необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на
6
посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна – това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл.183 от НК е
формално и продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние
във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен
период от време. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след
изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой низходящ
става неизправен длъжник, ако не е платил най-малко за две месечни вноски.
Чрез разпоредбата на чл.183, ал.1 НК се държи наказателно отговорен Субект
на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да
издържа своя низходящ и съзнателно не изпълни задължението си в размер на
две или повече месечни вноски. В случая подс.Г. не е изпълнил повече от две
месечни вноски за децата си, а именно за А.В. Г. – 16 месечни вноски, на
обща стойност 2 400 лв., за Б.В. Г. – 16 месечни вноски, на обща стойност 2
400 лв., или всичко на обща стойност 4 800 лв.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл. Той е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката в
размер на повече от две месечни вноски и пряко го е целял.
Наведените с жалбата оплаквания не могат да бъдат споделени.
Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие лица по
принцип има безусловен характер, като изключение може да се направи
единствено ако осъденият да дава издръжка реално няма фактическата
възможност да я дава, поради непреодолими пречки. Размерът на издръжката
се определя с оглед нуждите на детето и възможностите на родителя да я
дава, при законоустановен минимален размер на издръжката.
Въпреки твърдяното усложнено здравословно състояние (по делото
няма конкретни доказателства в тази насока) и епидемиологичната
обстановка в страната, не се установява подсъдимият да е бил в обективна
невъзможност да полага труд, за който да получава възнаграждение и да
изпълнява задължението си да плаща присъдената издръжка. От приложените
по делото справки от НАП и Агенция по заетостта е видно, че подсъдимият Г.
няма сключен трудов договор и не е регистриран като безработен. Макар че
7
присъдената издръжка е в размер малко над минималния предвиден в закона,
за подсъдимия е съществувала възможността по съдебен ред да поиска
нейното намаляване, ако е смятал, че се намирал в обективна невъзможност
да набавя тези средства с труд или от имуществото си, но и такива действия
не са били предприети. В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав,
подсъдимия заявява, че поради влошеното си здравословно състояние му е
трудно да намери работа, като „това което се намира е все за по 600-700
лева“. Сумата, която последният е осъден да заплаща ежемесечно като
издръжка, е в размер на 300 лева – по 150 лева за всяко от децата му, и с
месечно възнаграждение в размер на 600-700 лева, което е в рамките на
минималната към момента работна заплата в страната, подсъдимият е могъл
да покрива тези задължения. Тези обстоятелства говорят за явно неглижиране
на родителските му задължения, и по-специално, да осигури дължимите и
необходими за отглеждането на непълнолетните му децата средства. Ето
защо, аргументите на защитата за влошено здравословно състояние на
подсъдимия и трудното намиране на добре платена работа са неоснователни.
Следва да се остави без уважение и възражението на защитата за
приложението на чл.9, ал.2 от НК. Законодателят е предвидил нисък праг на
търпимост за неизпълнение на парично задължение за издръжка, като е
преценил, че съзнателното неплащане на две или повече месечни вноски е
основание да се търси наказателна отговорност от дееца. Това е така, защото
при липса на минимални средства за посрещане на ежедневните им нужди,
непълнолетните и/или нетрудоспособни лица, които нямат собствени доходи,
биват поставени в особено затруднено положение. Задължението да се плаща
издръжка не е санкция, а дължима престация и основен ангажимент на
родител или родственик. Текущите разходи за отглеждане на дете са
необходими ежедневно и възможните неблагоприятни последици не винаги
могат да се компенсират с евентуално изплащане на средствата в по-късен
момент.
От доказателствата по делото е видно, че подсъдимият не е
изпълнявал задълженията си да дава издръжка в продължение на 16 месеца, за
всяко едно от децата си, като така е застрашил нормалното физическо и
социално развитие на две непълнолетни лица. По делото няма данни към
момента да е погасил някаква част от дължимата сума. Според настоящия
8
съдебен състав, това е голям период от време, през който подсъдимият не е
полагал усилия да осигури дори минималните ежедневни нужди и жизнена
издръжка на децата си, поради което неможе да се приеме, че е налице
маловажен случай.
Този значително дълъг период на престъпно бездействие е съобразен
от Районния съд при определяне размера на наказанието.
За престъплението по чл.183, ал.1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода до една година или пробация. Районният съд е приел, че
в конкретния случай на подс. Г. следва да бъде наложено наказание пробация,
включваща следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес гр.П., ул. „Л. К.“ № **
за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност ДВА пъти седмично.
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от една година, което въззивният съд намира за правилно, законосъобразно и
справедливо.
Правилно в мотивите към първоионстанционната присъда е
посочено, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.58а, ал.5 от НК
– наказанието „пробация“ е от вида наказания, които не подлежат на
редукция с една трета, когато производството е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие.
При определяне на наказанието и неговият размер първостепенният
съд е преценил всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Съдействието и признаване на вината от страна на подсъдимия
е отчетено в достатъчна степен като смекчаващо вината обстоятелство, при
преценка на размера на наказанието. Обстоятелството, че до месец май 2019 г.
подсъдимият е заплащал дължимите суми, не може да се отрази на
съставомерността на деянието, нито да се приеме като изключително
смекчаващо вината обстоятелство, доколкото за посочения период,
подсъдимият е изпълнявал съдебно решение, както и свой морален и
обществен дълг, да полага грижи за децата си, поради което следва да бъде
оставено без уважение и възражението на защитата в тази насока.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира
9
да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.
С оглед на гореизложеното, настоящата въззивна инстанция прие да
потвърди изцяло обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна,
поради което, и на основание чл.334, т.6 във вр. с чл.338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260011 от 18.01.2021 г., постановена по
НОХД № 6565/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХX наказателен
състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10