РЕШЕНИЕ
№ 6660
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110100533 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] против Д. БР. ХР. за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 44066/2021 г. по описа на СРС, 43-ти
състав.
В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник за
суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в [адрес]. Тъй като издадената заповед била оспорена
от длъжника – настоящ ответник, на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск
за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
1
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
[фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период
в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия
от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от
2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да
заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че
след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с [фирма]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна
енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след
края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на
ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през
процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на
ответника бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите, както следва:
2532,89 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в [адрес], 395,14 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2018 г. до 05.07.2021 г.; 33,55 лева, представляваща главница за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и
от сумата от 6,18 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 05.07.2021 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда – 27.07.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира и направените в хода
на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който ответникът оспорва предявените против него искове. Сочи, че в жилището не се
ползва топлинна енергия за отопление, тъй като радиаторите са извадени от тръбите.
Предходното е извършено поради опасност от наводнение Изразява становище, че
сметките са многократно увеличени и непосилни за плащане от хората. Излага още, че
не е безизвестно обстоятелството, че договорите на топлофикационното дружество и
подчинените му фирми, се прекратяват по съдебни и технически причини.
2
Претендират се сметки, които са безкрайно увеличени и с високи лихви. Излагат се и
други съображения, които съдът намира за неотносими към предмета на спора.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - [фирма] изразява становище, че е
изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 008900 в съответствие с действащите през
процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през исковия
период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 44066/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника - настоящ ответник, с която е
разпоредено последният да заплати на кредитора сумите, както следва: сумата от
2532,89 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в [адрес], сумата от 395,14 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 05.07.2021 г.; сумата от 33,55 лева, представляваща
главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018
г. до 30.04.2020 г., както и от сумата от 6,18 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до
05.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 27.07.2021 г. до окончателното
изплащане.
С разпореждане № 36294/02.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 44066/2021 г. по описа на
СРС съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника, поради което
на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си,
което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
По делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 111, том
LXLIII, дело № 18530/1996 г. по описа на Л.Л., Първи нотариус при Софийския
районен съд, от който се установява, че Н.В.В. и К.О. Х.а са дарили на Д. БР. ХР.
/настоящ ответник/ процесния недвижим имот – апартамент № 90, находящ се в
гр.София, [АДРЕС], до който ищцовото дружество твърди да е доставяло топлинна
енергия, като дарителите са запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване
върху целия имот, предмет на договора.
По делото са приложени справки от Национална база данни „Население“, от
които се установява, че първата дарителка е починала на 19.12.1997 г., а втората –
18.08.2018 г.
По делото е приложен протокол от проведено на 20.10.2000 г. Общо събрание на
етажните собственици на сградата, в която се намира и процесния апартамент, в който
3
е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ с [ФИРМА]. Към протокола е приложен списък на
присъствалите на събранието. По делото е приложен и договор от 26.10.2000 г.,
сключен с горепосоченото дружество в изпълнение на взетото решение.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ, който съдът намира за неотносим към исковия
период, поради което не го обсъжда.
По делото са представена справка за издадени фактури през процесния период,
както и приложимите ОУ.
От страна на третото лице-помагач по делото са приложени справки за
отопление и топла вода за имота през периода 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г.,
известие за доставянето им, както и протоколи за извършено посещение на адрес и
неосигурен достъп.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице е посочило, че през процесния период фирмата за дялово
разпределение не е начислила суми за изразходвана топлинна енергия за отопление на
имота, поради демонтирани отоплителни тела, както и за отопление на общи части,
вследствие изключване на отоплителната инсталация в стълбищната клетка. Вещото
лице е посочило, че са начислени разходи за ТЕ за сградна инсталация,
пропорционално на пълния отопляем обем на абоната. През първия отчетен период
2017г./2018 г. разходите за топла вода са изчислени по отчет на водомера, но през
2018г./2019 г. и 2019г./2020 г. разходът за топла вода е начислен по реда на Наредба №
16-334, поради неосигуряване на достъп за отчет. В заключението вещото лице е
посочило, че разпределението на ТЕ в процесния имот е в съответствие с действащата
нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че за процесния период ищцовото дружество е издавало
кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия, които са
сторнирани и са издадени общи фактури. Съгласно заключението дължимата сума за
главница за процесния период е в размер на 2566,44 лева, в т.ч. и сумата от 33,55 лева
за дялово разпределение. Обезщетението за забава върху главницата за ТЕ възлиза на
сумата от 401,32 лева, в т.ч. 6,18 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
4
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по
силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР ЗЕ (в
редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време) определя
като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо
лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение
№35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
В конкретния случай от представения по делото нотариален акт се установява, че
дарителите са запазили пожизнено вещно право на ползване върху процесния
недвижим имот, поради което собственикът е лишен от правомощието да ползва
имота, тъй като това правомощие е прехвърлено на ползвателя /в този смисъл е
решение №14/20.03.2015г. по гр.д.№5426/2014г., ІІ г.о. на ВКС/. С оглед предходното
следва да се приеме, че облигационната връзка по силата на публикувани общи
условия възниква между доставчика на топлинна енергия от една страна, и ползвателя
по силата на вещно право на ползване, от друга. По смисъла на цитираните разпоредби
от закона и съдебната практика ползвателят, притежаващ ограничено право на
ползване, изключва собственика в правоотношението с дружеството – доставчик на
топлинна енергия. Това е така, тъй като ползвателят е носител на правото да използва
вещта по предназначение и същият съгласно чл.56 и чл.57 ЗС е длъжен да плаща
5
разноските, свързани с ползването на вещта. В закона не е предвидена солидарна
отговорност на собственика и ползвателя, такава не е предвидена и в общите условия
на ищцовото дружество. За да насочи претенцията си спрямо собственика, ищецът
следва да докаже пълно и главно, че последният е упражнявал правомощието ползване
на имота, въпреки учреденото в полза на трето лице ограничено вещно право.
В конкретния случай началната дата на исковия период е 01.05.2017 г., като
видно от справката НБД „Население“ е, че един от дарителите – майката на ответника е
починала на 18.08.2018 г. Ето защо, до тази дата следва да се приеме, че ответникът, в
качеството на собственик, не е упражнявал ползването върху имота поради учреденото
в полза на трето лице ограничено вещно право. Следва да се отбележи също, че в
случая ищецът претендира процесните суми от ответника в качеството му на клиент на
топлинна енергия, а не като задължение по силата на наследствено правоприемство.
С оглед предходното, исковите претенции /главни и акцесорни/ се явява
неоснователни за периода от 01.05.2017 г. до 18.08.2018 г., поради което в тази част
подлежат на отхвърляне.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба, като ищецът е приспадал технологичните разходи в
абонатната станция от доставяната топлинна енергия в абонатната станция. Установява
се също, че топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно търговско
измервателно устройство, отговарящо на изискванията на закона и минало редовни
периодични прегледи за годност. Следва да се отбележи, че заключението на СТЕ се
базира не само на изходящи от ищеца документи, но и на база ежемесечните отчети на
общия топломер и годишните отчети на уредите за дялово разпределение, изготвени от
третото лице-помагач. Установява се още, че поради неосигурен достъп за отчет в
имота, през двата отчетни периода – 2018/2019 г. и 2019/2020 г. в имота е начислено
количество за гореща вода по реда на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334 от 06 април
2007 г. за топлоснабдяването.
С оглед предходното, съдът приема предявения иск за главница за доставена
6
топлинна енергия в процесния недвижим имот за основателен за периода от 19.08.2018
г. до 30.04.2020 г. При съобразяване на заключението на вещото лице по допусната и
изслушана съдебно-счетоводната експертиза, съдът приема, че при определяне
стойността на доставената топлинната енергия задълженията по обща фактура №
96525421/31.07.2018 г. не следва да бъдат взети предвид /доколкото касаят период,
през който имотът се е ползвал от дарителя/, както и задълженията по изравнителни
сметки, както следва: изравнителна сметка, обективирана във фактура №
97855054/30.09.2018 г., тъй като касае периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. / видно
от таблица към задача № 2 от заключението на ССчЕ/, както и изравнителна сметка,
обективирана във фактура № 97772947/30.09.2018 г., тъй като касае периода от
01.07.2017 г. – 30.04.2018 г. / видно от таблица към задача № 2 от заключението на
ССчЕ/. Тъй като издадената обща фактура № *********/31.07.2019 г. на обща стойност
900,35 лева обхваща периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. /през който до 18.08.2018
г. дарителят е имал учредено право на ползване/, съдът приема, че от тази фактура
ответникът дължи сумата от 767,01 лева /след приспадане на сумите за месеците от
05.2018 г. до м.08.2018 г./. Ответникът дължи и цялата сума по издадена обща фактура
№ **********/31.07.2020 г. на обща стойност 1102,01 лева и за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г, или главница за доставена топлинна енергия на обща стойност
1869,02 лева. Върху тази сума се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 27.07.2021 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че основателността
на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.33, ал.1
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от
ОУ, при неизпълнение в срок, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и
компетентно дадено е, че лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия
възлиза на сумата от 394,14 лева и не е начислявана такава за периода, през който
имотът е ползван от дарителя.
Предвид гореизложеното акцесорната искова претенция за обезщетени за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия следва да бъде уважена в
претендирания размер.
Настоящият съд намира за неоснователна претенцията на ищеца за сумата от
сумата от 33,55 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на
7
топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане, както и за сумата от 6,18 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 05.07.2021 г.
Действително, съгласно чл.36 от ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена
на „услугата разпределение“, извършвана от избран от клиентите търговец, като по
делото се установява, че третото лице-помагач е извършвало услугата в жилищната
сграда, в която се намира и процесния топлоснабден имот. По делото няма данни как е
формирана сумата от общо 33,55 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума
на третото лице-помагач за извършената услуга, съответно за него да е възникнало
право да я претендира в настоящото производство. При горните съображения този иск
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед предходното, искът за лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 6,18 лева, също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от приложения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът е
направил и претендира разноски в общ размер на 751,96 лева /191.96 лева – довнесена
държавна такса, и по 280,00 лева – депозит за ССчЕ и СТЕ/. На основание чл.78, ал.8
ГПК на ищеца следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в минимален размер от 100,00 лева. Това е така, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, като същото е приключило само в две
открити съдебни заседания. С оглед предходното и съразмерно на уважената част от
исковете на ищецът се дължат разноски в размер на 649,69 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. В хода на производството
няма данни за направени разноски от ответника, поради което съдът не присъжда
такива.
С оглед задължителните указания на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело
8
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съразмерно на
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество направените в заповедното производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 83,40 лева.
В заповедното производство също няма данни за направени от длъжника-
настоящ ответник разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422 ГПК,
вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД
предявени от [фирма], ЕИК {ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС]
срещу Д. БР. ХР., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1869,02
лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през
периода от 19.08.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в [АДРЕС],
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 394,14 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до 05.07.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за топлинна енергия за сумата над 1869,02
лева до пълния предявен размер от 2532,89 лева и за периода от 01.05.2017 г. до
18.08.2018 г. вкл., както и за сумата от 33,55 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.07.2021 г. до окончателното изплащане и за сумата от 6,18 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.07.2018 г. до 05.07.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. БР. ХР., ЕГН ********** да заплати
на [фирма], ЕИК {ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] сумата от
649,69 лева, представляваща направените разноски по исковото производство
съразмерно на уважената част от исковете и сумата от 83,40 лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 44066/2021 г. по описа на СРС,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице [ФИРМА], със седалище
и адрес на управление:{АДРЕС], помагач на страната на ищеца [фирма], ЕИК {ЕИК].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10