ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 347
гр. Враца, 08.07.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав, в закрито заседание на 08.07.2022 г., през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
като разгледа докладваното от съдия М.
РАДЕНКОВА адм. дело № 329 по описа на
АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
определение № 4989/26.05.2022 г., постановено по адм. дело № 4502/2022 г. на
Върховен административен съд, АдмС-Враца е определен като компетентният съд да разгледа
жалбата на Г.В.В., понастоящем в Затвора
– Плевен, с правно основание чл. 276 от ЗИНЗС.
Съдът, като
прецени редовността и допустимостта на жалбата, предвид изискванията на чл.
149-151 от АПК, вр. с чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, съобрази следното:
Формулираното
от жалбоподателя искане е: Прекратяване и преустановяване на нарушението на
забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, чрез преустановяване на претърсванията (тарашите),
връщане на иззетите вещи, продължаване на скайпа и на фитнеса и преместване в друг
затвор.
Правната защита в производството по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС се отнася за фактически действия, които
са извършени, извършват се или могат да бъдат извършени от администрацията,
включена в органите по изпълнение на наказанията, в настоящият случай – Затвора
Плевен, по повод изпълнение на наказанието, наложено на жалбоподателя. В това
производство е допустимо произнасяне на съда с разпореждането към органите да
извършат фактически действия или да се въздържат от извършване на такива, но
само по отношение на действия, които не се основават на правен акт.
Всички
цитирани по-горе искания на жалбоподателя се основават на административни
актове, два от които са приложени към жалбата, а останалите са конкретно
посочени в направеното доказателственото искане за прилагането им като
доказателство по делото от страна на Затвора Плевен.
Производството по чл. 276 от ЗИНЗС няма за цел защитата срещу
незаконосъобразни актове на администрацията, тъй като защитата може да се
осъществи чрез оспорването на актовете по съответния ред.
Съобразно константната съдебна практика, правната защита по реда на чл. 276
от ЗИНЗС е само досежно извършване на фактически действия, които не се
основават на административни актове, а в случая всички посочени действия, които
се иска да бъдат прекратени и преустановени от органите на изпълнението на
наказанията, се основат на административни актове. Ако се приеме, че подобно
искане е допустимо в производството по чл. 276 от ЗИНЗС, това би означавало, че паралелно с производството
по оспорване на конкретен административен акт и настоящото производство следва
да имат един и същи предмет, доколкото се оспорват в случая основанията за
извършени претърсвания, изземвания, лишаване от достъп до скайп и фитнес и
отказ за преместване в друг затвор, които са предмет на конкретни, предходни административни
производства.
Правната уредба не допуска подобна възможност за дублиране на
производствата, в които се решават тези въпроси, затова са предвидени отделни
процедури, свързани с различни форми на правна защита, в случаят по този ред защитата
е само досежно фактически действия, каквито не се изискват с процесните искания
на жалбоподателя.
Недопустимо е по този ред съдът да разпорежда на административния орган да
извършва правни действия, които са от неговата компетентност и са му предоставени
в условията на оперативна самостоятелност. Съдът не може да изземва
правомощията на Началника на Затвора, които са му предоставени от закона и да му
указва в производство, различно от производството по оспорване на конкретен
административен акт, какви правни действия да извърши.
Същевременно съдът констатира, че жалбоподателят не е внесъл дължимата по
делото държавна такса, с оглед на което и на основание чл. 7, ал. 1 и чл. 77 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК следва да бъде осъден да внесе същата.
Водим от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.В.В., понастоящем в Затвора – Плевен, с правно основание чл. 276
от ЗИНЗС, съдържаща искане за прекратяване и преустановяване на претърсванията,
връщане на иззетите вещи, продължаване на скайпа и на фитнеса и преместване в
друг затвор.
ОСЪЖДА
Г.В.В., понастоящем в Затвора – Плевен, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Административен
съд-Враца държавна такса в размер на
10,00 лева съгласно т. 2б, б. ”а” от
Тарифа № 1 от ЗДТ.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 329/2022 г. по описа на АдмС – Враца.
Определението
подлежи на
обжалване с частна жалба пред тричленен състав на АдмС-Враца в 7-дневен срок от
уведомяване.
На основание
чл. 138 от АПК на страната да се изпрати препис от настоящото определение.
Административен
съдия: