№ 146
гр. С.З., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20225500500165 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от „Е.Ю.“ ЕАД , гр.П.,
чрез юриск.Станимира Раева против Решение № 48 от 27.01.2022г.
постановено по гр.дело № 3451/2021г. по описа на Районен съд С.З., с което
се осъжда „Е.Ю.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в
гр. П., ул. „*******, да заплати на „В.К.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. С.З., ул. „*******, сумата в размер на 532.28лв.,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - Извод З. - с. З., с
ИТН ****, за периода 01.08.2016 - 31.08.2016 г., по фактура
№**********/31.08.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда - 23.07.2021г. до окончателното й изплащане, както
и разноските по делото в размер на 735 лв.
Във въззивната жалба са наведени твърдения, че първоинстанционното
решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
материалните и процесуалните правила.
Въззивното дружество счита, че събраните в производството пред
първоинстанционния съд писмени доказателства, както и изслушаните
съдебни експертизи не могат да формират крайни изводи за основателност на
предявения иск, каквито са били обективирани в обжалваното решение.
Намира, че мотивите на първоинстанционния съд се свеждали единствено до
убеждението, че щом измерването на електрическата енергия е извършено на
ниво ниско, вместо на ниво средно напрежение, то е неправилно и поради
1
това цената за достъп не е дължима. Твърди, че независимо дали
измервателната група е била поставена на ниво средно напрежение или на
ниво ниско напрежение, въззиваемият дължи заплащане на достъп до
електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор - било то „Е.Ю."
ЕАД или „Е."ЕАД. Счита, че решението е постановено в противоречие със
законовата регламентация на обществените отношения и по-точно начинът на
определяне на цените за използваните мрежови услуги, като водещо за това
дали се дължи или не цена за достъп до електроразпределителната мрежа е не
правото на собственост на съоръженията, а именно това дали обектът на
клиента е присъединен към електроразпределителната мрежа.
Претендира се отмяна изцяло на първоинстанционното решение, като
съдът постанови ново, с което изцяло да отхвърли предявените искове от
„В.К.“ ЕООД, както и присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Възразява срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в размер
по-голям от еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззиваемият „В.К.“ ЕООД гр.С.З., чрез пълномощника си адв.Е.М. от
АК - С.З. е депозирал писмен отговор, в който вземат становище, че
въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а
първоинстанционното решение потвърдено. Излагат подробни съображения.
Намира за несъстоятелни доводите на въззивника, че събраните в
производството пред първоинстанционния съд писмени доказателства, както
и изслушаните съдебни експертизи не можели да формират крайни изводи за
основателност на предявения иск. Цитира константната практика на
съдилищата по реда на чл.290 от ГПК. Твърди, че ЕВН ЕР ЕАД няма
технически достъп до подстанция „Дъбово" за електропровод „З.", няма
разходи по този достъп и няма техническо основание да калкулира на
въззиваемия цена за достъп нито на ниво средно напрежение, нито на ниво
ниско напрежение. Сочи, че дължимите суми за достъп до
електроразпределителната мрежа се формират като определената
предоставена мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по
определената от КЕВР цена за достъп за процесния период и не зависят от
нивото на напрежението. Намира, че извършеното от въззивника измерване е
в нарушение на Наредба № 6/9.06.2004 г./отм./, поради което въззиваемото
дружество не е имало задължение да заплаща начислената от ответното
дружество цена за достъп до разпределителната мрежа.
Претендира оставяне в сила на постановеното решение, както и
присъждане на направените по делото разноски във въззивната инстанция.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
2
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищецът „В.К.” ЕООД твърди, че е потребител на ел.енергия за обект с
ИТ № **** - Извод З. - с. З., който обект бил присъединен към
електропреносната система Помпена станция „З.", собственост на
дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало
със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната
ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собствения на
дружеството трафопост на ниво средно напрежение (СН).
Ищецът твърди още, че за периода от 01.08.2016г. - 31.08.2016г. „В.К.”
ЕООД заплатило на ответното дружество сумата 532,28 лв. по фактура №
**********/31.08.2016 г., представляваща такса за достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект, собственост на ищеца Извод З. - с. З..
Сумата 532,28 лв. по фактура № **********/31.08.2016 г. била измерена
и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на средно
напрежение /СН/, след който започвал собствения на ищеца „З.“ в ЗРУ на
подстанция „Д., като измерването по този начин конкретно на това място
било незаконосъобразно и водило до начисляване за заплащане на недължими
суми.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР,
цената, която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два
компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за
пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативната уредба, относима за процесния период, клиенти
и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа,
дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната
мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна
инстанция.
За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се
заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен
оператор съгласно договорите по чл.12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали
от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена
мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2
и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение
на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава
3
трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към
електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод,
собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.
В конкретния случай границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищцовото дружество било Извод
З. - с. З., след който започвало собствения на ищцовото дружество
електропровод/въздушно трасе, чрез който се захранвала Помпена станция
„З.".
Във връзка с изложеното по - горе относно мястото на измерване на
използваната електрическа енергия, „В.К.“ ЕООД било отправяло
няколкократни писмени искания от „Е.Б.“АД с искане за промяна на мястото
и нивото на измерване.
С Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от „Е.Б.“ АД
писмо, ищцовото дружество било изпратило писмо за промяна на мястото на
измерване, ведно с приложени документи, за следните обекти:
Подстанция „Т.“ - извод „Венеция“ /т.е. за електропровод „Венеция“/; -
Извод „Рила“ - Вик - З.; - ПС Ханчето;
След получаване на писмото от страна на „Е.Б.“ АД, по отношение на
Извод „Рила“ и Вик - З. била извършена промяна на мястото и нивото на
измерване, като енергията се измервала на ниво СН. „В.К.“ ЕООД било
собственик Извод З. - с. З. и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото
били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на
дружеството върху имотите и съоръженията.
Още едно доказателство за това, че „Е.Б.” АД признавали собствеността
на ищеца върху процесния обект бил и факта, че видно от процесната
фактура, „Е.Б.” АД спирал да начисля такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на средно напрежение, собственост на
ищеца - Извод З. - с. З.. В абсолютно противоречие с горното, такса за достъп
до електропреносната мрежа, продължавала да начислява от
електроразпределителното предприятие неоснователно.
Намират за безспорно, че ищецът е собственик на Извод З. - с. З. и
прилежащия му електропровод, чрез който се захранвала Помпена станция
„З.“. Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995 г., когато били
включени в капитала на дружеството.
Твърдят, че „Е.Б." АД не бил собственик на ел. разпределителната
мрежа, поради което ищецът не дължал заплащане на такса пренос, която към
процесния период „Е.Б." АД не начислявали и съответно ищеца не заплащал
към ответника. Доказателство за това била и самата процесна фактура, в
4
която липсвало начислена такса за пренос по ел. разпределителната мрежа.
Освен че ищецът не дължал такса пренос по ел. разпределителната
мрежа ищеца, по същите съображения не дължал и такса достъп до
електроразпределителната мрежа. Ответникът притежавал лицензия, но не
притежавал собствеността върху мрежата, а тя била собственост на „ВиК“
ЕООД гр. С.З..
Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца било
извършено чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед
разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване
било обусловено от границата на собственост на електрическите съоръжения,
тъй като именно на нея се поставяли и средствата за търговско измерване.
Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и
тези на потребителя се определяли от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се
касаело за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, границата на собственост следвало да се определи съгласно чл.
29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била в мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за
търговско измерване се монтирали в електрическата уредба на преносното
или съответното електроразпределително предприятие. Цитираните
разпоредби налагали извода, че в хипотезата на присъединяване на
потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на
мястото на търговско измерване било единствено границата на собственост на
електрическите съоръжения, а не дали потребителят бил присъединен към
електропреносната или към електроразпределителната мрежа.
При това възниквал правен интерес за ищцовото дружество да предяви
към ответното дружество, иск за заплащане на платените суми за такса за
достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния период.
Искането на ищеца до районния съд е да постанови решение, с което на
основание чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника
„Е.Ю.” ЕАД, да заплати на „В.К.” ЕООД, сумата 532.28 лв. /петстотин
тридесет и два лева и 28 стотинки /, представляваща недължимо платена сума
за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно
напрежение - ИЗВОД З. - с. З., с ИТ № ****, за периода 01.08.2016 -
31.08.2016 г., по фактура № ********** от 31.08.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Е.Ю.” ЕАД е подал отговор, с който
счита предявения иск за допустим, но неоснователен, поради което го
оспорва, както по основание, така и по размер.
5
Излага подробни съображения за фактическите и правните основания,
даващи право на „Е.Ю.” ЕАД да начислява такса пренос по ел.
разпределителната мрежа до обекта.
Твърди, че за процесния период от време отношенията му с ищеца във
връзка с предоставянето на услугите достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа се уреждали със сключен помежду им
договор от 19.06.2013 г.
Твърди още, че услугата достъп до електроразпределителната мрежа
представлявала предоставяне на правото на ползване на същата за пренос на
електрическа енергия до обекта на клиента, при условията, определени в
договора и приложимите нормативни катове и цената й отразявала
постоянните разходи, които мрежовият оператор извършвал за всеки един
клиент.
Твърди също така, че мястото на измервателните уреди за процесния
период било определено правилно и в съответствие с договореното между
страните и нормативната уредба.
Освен това, излага подробни съображения, че таксата за достъп не
зависела нито от мястото на измерване на електрическа енергия, нито от
собствеността на присъединителните съоръжения, нито от доставчика на
електроенергия и че ищецът като всеки друг потребител дължал цена за
получените мрежови услуги. Позовава се на Директива 2009/72/ЕО и
Директива 2003/54/ЕО.
В обобщение счита, че са неоснователни исковите претенции за
недължимост на цената за такса за достъп до електроразпределителната
мрежа.
Затова моли да бъде отхвърлен иска. Претендира разноски. Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Безспорно е, че ищецът и ответникът са страни по договор за достъп и
пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа от 19.06.2013 г.
(представен по делото).
Не е спорно също така, че процесният обект на ищеца с ИТН ****-
ИЗВОД З. - с. З. бил присъединен към електропреносната система в ЗРУ на
подстанция „Д., собственост на дружеството.
Понастоящем не е спорно, че ищецът е собственик на обект на средно
напрежение - ИЗВОД З. - с. З. и прилежащия му електропровод „З.“ 20 kV,
изходящ от подстанция „Д., което се установява от представните по делото
писмени доказателства - заповед № 220/20.02.1985г. на ОНС - С.З., протокол
на приемателна комисия от 28.09.1984г., инвентаризационен опис за земя,
сгради и съоръжения на ПС „З." и писмената кореспонденция между
страните.
Видно от представената по делото данъчна фактура №********** от
31.08.2016г., издадена от „Е.Ю.” ЕАД, е била начислена на „В.К.” ЕООД
ел.енергия на стойност за 114081.52лв е заплатена по сметката на Е.Б. в С.
6
АД, видно от преводни нареждания (л.26-28).
Видно от писмо на Е. ЕАД, между него и ищеца няма сключен договор
за присъединяване, достъп и пренос през електропреносната мрежа. (л.139)
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно -
икономическата експертиза (неоспорена от страните), която съдът кредитира
като пълна, ясна и съответна на писмените доказателства. В нея е посочено,
че сумата по Фактура №********** от 31.08.2016г. е изцяло изплатена от
ищеца. Начислената във фактурата такса за достъп до разпределителната
мрежа е определена въз основа на предоставената на процесния обект ИЗВОД
З., с.З., ИТН ****, за периода 01.08.2016г. - 31.08.2016г., мощност, която по
фактура е 1040.000 кВт и е 532.28лв. Броят на дните за периода 01.08.2016г. -
31.08.2016г. е 31 дни.
Видно от заключението на съдебно - техническата експертиза, което
съдът приема като добросъвестно изготвено, през периода 01.08.2016г. -
31.08.2016г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната
фактура за обект помпена станция „З.“, ИТН **** се е извършвало на ниво
средно напрежение в закритата разпределителна уредба /ЗРУ/ 20 kV в
помпена станция „З.“ собственост на ищеца. Вещото лице е посочило, че
процесният обект няма никакъв достъп до електроразпределителната мрежа
на Е.Е.Ю. ЕАД и той се захранва на ниво средно напрежение по собствен
електропровод, директно от подстанция на Е. ЕАД. През процесния период
ответникът няма никаква собствена ел.разпределителна мрежа по цялата
верига на електроснабдяване на процесния обект, не е оператор на
електропровод „З.“, захранващ помпена станция „З.“, собственост на ВиК
ЕООД.
При така събраните по делото писмени доказателства,
първоинстанционният съд е намерил, че предявеният иск е основателен и
доказан по следните съображения:
Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е търговска
продажба по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с
договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а
продавачът се задължава да предаде стоката.
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум
на ВС първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато
още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на
основание е в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а
в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след
прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е
станало без наличието на някакво правоотношение или пък след погасяване
на задължението и т.н.
По иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД
7
в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на ответника - да
установи, че е налице основание за получаване на сумата, респективно за
нейното задържане.
От събраните по делото доказателства е установено, че за процесния
период 01.08.2016г. - 31.08.2016г. ищецът е заплатил на ответника такса
достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение обект
с ИТН **** Извод „З.“, с. З. в размер на 532.28лв. по фактура
№**********/31.08.2016г., представляваща начислена от ответното
дружество във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа. Съдът
приема и за доказано правото на собственост на ищеца върху електропровод
„З.“, захранващ помпена станция „З.“. Спорният въпрос е дали ответникът е
имал право да начислява такава такса.
Относно предпоставките, при които се дължи цена за пренос и достъп
на ел.енергия на ниво средно или ниско напрежение е формирана
задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК с решение №227 от
11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС, съгласно което дължимостта на
цената за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно
измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от
спазването на установени от Правилата за измерване на количеството
ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното
управление на електроенергийната система, като целта е при формирането им
да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното
настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и
цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо
значение за дължимостта на същите - измерването в места, различни от
уговорените между страните или от нормативно определените, не е основание
за начисляване на цена за достъп и цена за пренос.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. I г.о. на
ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост
върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл.
127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие
и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.
Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /2007 и 2013 г., отм. /, е предвидено, че при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната /електроразпределителната/ мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един
потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е
8
необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба /трафопост/ и
тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. В
хипотезата, когато съоръжението /трафопоста/ и кабелите за пренос са на
съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се
извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското
напрежение. Следователно, от важно значение е къде е границата на
собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се
поставят СТИ.
Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя, се определя от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата
границата на собствеността следва да се определя от мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата.
Цитираните разпоредби налагат извода, че в хипотезата на
присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за
определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на
собственост на електрическите съоръжения. Тази граница в конкретния спор
се установява от заключението на вещото вещо лице по СТЕ, според което
границата на собствеността му са изводите на електропровод „З.“ в ЗРУ на
подстанция „Д., на ниво средно напрежение или това е извод „З.“.
С оглед на това правилно съдът приема, че ответникът няма технически
достъп до подстанция „Д. за електропровод „З.“, няма разходи по този достъп
и няма техническо основание да калкулира на ищеца цена за достъп нито на
ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение. Дължимите суми за
достъп до електроразпределителната мрежа се формират като определената
предоставена мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по
определената от КЕВР цена за достъп за процесния период и не зависят от
нивото на напрежението.
Ето защо, съдът намира, че извършеното от ответника измерване е в
нарушение на Наредба № 6/9.06.2004 г./отм./, поради което ищецът не е имал
задължение да заплаща начислената от ответното дружество цена за достъп
до разпределителната мрежа. С начисляване „такса достъп“ до ел.
разпределителна мрежа до обект ИЗВОД З., ИТН **** на средно напрежение
в приложената фактура, ответникът е получил нещо без основание и се е
обогатил за сметка обедняване на ищцовото дружество.
По гореизложените съображения неоснователни са доводите на
ответника, обективирани в отговора му и във въззивната жалба, за дължимост
на такса достъп, единствено и само на основание, че ищецът е потребител на
ел. енергия, без значение кой е доставчикът, начинът на присъединяване,
собствеността на съоръженията.
Ето защо, правилно и законосъоБразно РС-С.З. е приел, че ответникът
9
„Е.Ю.” ЕАД следва да бъде осъден да заплати недължимо платената му от
ищеца сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на
средно напрежение - ИЗВОД З. - с. З., с ИТН ****, за периода 01.08.2016 -
31.08.2016 г., по фактура № ********** от 31.08.2016 г., в размер на
532.28лв., съгласно заключението на СИЕ по делото.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото
доказателства.
С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба,
следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените
разноски в настоящото производство, които са в размер на 360лв. с ДДС,
съгласно представените доказателства по делото, представляващи адвокатски
хонорар за въззивната инстанция. Направеното от въззивника възражение за
прекомерност на адв. Възнаграждение съдът намира за неоснователно, тъй
като то съответства на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48 от 27.01.2022г., постановено по
гр.дело № 3451/2021г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „Е.Ю.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. *******, ДА ЗАПЛАТИ на „В.К.” ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. „*******, сумата в
размер на 360 лева, представляваща направените от него разноски за
въззивната инстанция –адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10