РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Благоевград, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20211210201251 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на СП. СТ. СП. от с.К , Община-С , против
НП№19-1116-000208/29.03.2019г., издадено от Началник група Сектор „ПП“
при ОДМВР-Б , в частта му, с която на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. и кумулативно с
това му е наложено „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6
месеца, във връзка с нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Със същото НП е
разпоредено и отнемане на 10 бр. точки от контролния талон на
жалбоподателя въз основа на Наредба № Iз-2539 на МВР .
С жалбата и в съдебно заседание се поддържа, че атакуваното НП е
незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е извършил от субективна
страна, вмененото му административно нарушение и не е знаел, че управлява
дерегистрирано МПС към датата на процесната проверка. Иска се отмяна на
обжалваният акт.
Административно-наказващият орган и РП-Бл , редовно и своевременно
призовани, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата
.
1
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН .
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства в процеса се
установи по несъмнен и категоричен начин, че на 31.01.2019г., длъжностно
лице –мл.автоконтрольор П.К. при Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР-Б , в
присъствието на колегата си св. Вл.Л., е съставил на жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение №184881 за това, че на
31.01.2019г., в 14.45 часа, в гр.Б , по ул.“А “ в посока М към ул. „ “, е
управлявал лек автомобил с марка „Ф “ с рег.№ , собственост на Л Т , като
при извършена проверка и справка РСОД и дежурен ОДЧ във в 02 РУ Б , е
установено, че този автомобил е служебно дерегистриран на 22.01.2019г. във
вр. с чл. 143, ал.15 от ЗДвП. Описаното деяние е квалифицирано от
актосъставителя като административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от
ЗДвП. Акта е връчен лично и срещу подпис на нарушителя на датата на
съставянето му, без отразяване на негови възражения.
Въз основа на АУАН, на 29.03.2019г., Началника на група Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград, е издал обжалваното НП №19-
1116-000208, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 вр. с чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административни наказания –“Глоба”, в
размер на 200.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява
МПС“ за срок от 6 месеца. Със същото НП е разпоредено и отнемане на 10
бр. точки от контролния талон на жалбоподателя въз основа на Наредба № Iз-
2539 на МВР. Постановлението е връчено лично на жалбоподателя на
18.08.2021г. и в законният срок срещу него е депозирана разглежданата по
делото жалба /18.08.2021г./.
Свидетелите по акта К. и Л. твърдят, че поддържат отразеното в този
документ, както и, че са извършили лично проверката на жалбоподателя
докато управлявал описаният в акта автомобил на процесната дата и място. В
хода на тази проверка, извършили и справка за управляваният от С.
автомобил и така констатирали, че той е служебно дерегистриран .
Свидетелите потвърждават, че управляваният от жалбоподателят автомобил в
2
деня на проверката, не бил негова собственост .
При дадените от С. обяснения същият е категоричен, че не е знаел, че
управлява дерегистриран автомобил към датата на процесната проверка
.Твърди, че автомобилът бил на негов приятел, който пътувал заедно с него в
автомобила и причината за придвижването с този автомобил била да се
закара детето на приятеля му до дома, след като на последният към този
момент било отнето СУМПС . Категоричен е , че този му приятел, не му
споделил преди управлението на автомобила, че е служебно дерегистриран .
С. твърди също така, че е баща на 3 деца и ежедневно ползва и му трябва
автомобил за придвижване на семейството му и работа.
В подкрепа на твърденията на жалбоподателят В , с която живее
жалбоподателят . Същата заявява, че живеят заедно със С. и децата им в с.К ,
а той пътува всеки ден до с.М за работа именно с автомобил . За процесният
случай, св.В установява, че и на нея С. споделил, че не е знаел, че
управляваният от него автомобил на неговият приятел, е бил служебно
дерегистриран .
От приложената справка за нарушител/водач, се установява, че
жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и е санкциониран
неколкократно за нарушения по ЗДвП до 2019г.
Със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, се
удостоверява материалната компетентност на издателя на обжалваното НП,
както и материалната компетентност на съставителя на АУАН, в качеството
му на мл.автоконтрольор.
Видно от представената декларация за материално и имотно състояние
на жалбоподателят, същият е семеен, баща на три деца, не притежава
движимо и недвижимо имущество , а месечните му доходи възлизат на
500.00лв.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателят за
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен за това орган, като в тази
насока се представи и нарочна заповед на министъра на МВР /Заповед
№81213-515 от 14.05.2018г./ АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34
3
от ЗАНН и са надлежно връчени на дееца-лично и срещу негов подпис .
Наред с това, съдът констатира, че както АУАН, така и НП съдържат всички
задължителни за тях реквизити по чл.42 и респ. чл.57 от ЗАНН, поради което
обжалваното постановление се явява процесуално законосъобразно.
Независимо от горното съдът счита, че със събраните по делото писмени
и гласни доказателства, не се установи по несъмнен и категоричен начин,
че жалбоподателят е извършил от субективна страна вмененото му
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. От своя страна , реда за такова
регистриране на МПС е регламентиран с НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства . Съгласно чл.2 на същата
Наредба, моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за
регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по
постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на
регистрация - за стопанските субекти, а по аргумент от пар.2, т.1 от ДР към
Наредбата, по смисъла на този подзаконов акт, "Превозни средства" са
моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета (полуремаркета),
подлежащи на регистрация съгласно чл. 2.
В конкретният казус безспорно се установи, че на процесната
дата/31.01.2019г., в 14.45 часа/ и на процесното място /гр.Бл , по ул.“А “ в
посока на движение от М към ул.“ “/, жалбоподателят е управлявал
посоченият в НП лек/с марка „Фо “ с рег.№ /, който на практика е бил без
регистрация , заради служебното му дерегистриране /прекратяване на
4
регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП/, с което
формално жалбоподателят С. е осъществил от обективна страна, вмененото
му административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Безспорно също така е обаче че управляваният автомобил от
жалбоподателя на процесната дата не е бил негова собственост, а такава на
неговият приятел Л Т , който е пътувал заедно със С. към момента на
проверката за да придвижат детето на Т с този автомобил до дома му .
Жалбоподателят С. бил помолен от Т да шофира процесният автомобил
защото и след като било отнето СУМПС на последният. Траянов обаче не
споделил преди това придвижване и ползване на процесният автомобил
от С., че е дерегистриран служебно , респ. не го е уведомил за това, че
въпросното МПС е без надлежна регистрация заради служебното му
дерегистриране по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП и в тази насока са както
обясненията на жалбоподателя, така и показанията на св.В . /Собственика Т
не бе разпитан по обективна причина–продължителното му отсъствието от
страната и установяване за живеене и работа на неизвестен адрес в Англия./
Предвид изложеното и след като санкционният орган не доказа, че
жалбоподателят С. е знаел, че управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежен ред при процесната проверка, а доказателствената тежест за
установяване на този факт бе именно на тази страна в процеса, съдът приема,
че не е доказана вината и субективната страна на дееца в този казус за
извършване на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В допълнение на
този правен извод на съда следва да се отбележи, че след като С. не е бил
собственик на управляваният от него автомобила на процесната дата и място,
то той не е бил длъжен да знае и за последиците от нерегистриране на
промяната в собствеността на това МПС по чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като в
качеството си на ползвател на автомобила , не е адресат на тази норма и на
задължението за регистриране промяната в собствеността на управляваното
от него МПС в настоящият казус в 2-месечен срок, за да преклудира
дерегистрацията му.
Като не е отчел изложеното и е издал атакуваното НП в обжалваната му
част, с което е ангажирал административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя С. за нарушение, което не е извършил от субективна страна,
наказващият орган е изготвил частично незаконосъобразен акт, който не
5
кореспондира с материалният закон /ЗДвП/.
С оглед на тази си материална незаконосъобразност, атакуваното НП
следва да се отмени в обжалваната му част , в това число и в частта за
отнемане на 10 бр. контролни точки от талона на водача С. въз основа на
чл.6, т.5 от Наредба № Iз-2539 на МВР вр. с чл. 175, ал.3 от ЗДвП и вр.
именно с нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. .
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№19-1116-
000208/29.03.2019г. , издадено от Началник група Сектор „ПП“ към
ОДМВР-Б , в частта му, с която на СП. СТ. СП. с адрес: с.К , Община-
Сандански , е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200.00лв. /двеста лева/, кумулативно с това му е наложено „Лишаване от
право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца, във връзка с нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП и е разпоредено отнемане на 10 бр. точки от
контролният му към СУМПС въз основа на Наредба № Iз-2539 на МВР, вр. с
чл. 175, ал.3 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Б в 14-дневен
срок, считано от датата на обявяването му за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6