РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Русе, 31.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д а
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публично заседание на девети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СИРМАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
БАЛКОВ
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при участието на секретаря Недялка
Н. и прокурора ……, разгледа докладваното
от съдия Ралица Герасимова в.н.ч.х. дело №118 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл.
от НПК.
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
С присъда №137 от 22.11.2018 г.
по н.ч.х.д. №614/2018 г., РРС, НО, 2ри наказателен състав подсъдимата
Н.С.А. – Б. е била призната за невинна в това, на 06.12.2017 г. в гр.Русе, в
съдебно заседание по гр.дело №807/2015 год., по описа на Окръжен съд -
Русе, да е казал нещо унизително за
честта и достойнството на Е.Т.Ш., в
нейно присъствие, а именно „Образованието и житейската реализация на Ш. предполагат
интелектуални възможности в рамките на долната граница на нормата, които се
потвърждават и при настоящото ***** освидетелстване”, като обидата да е
нанесена публично, поради което и на основание 304 от НПК е била оправдана по
повдигнато и обвинение по чл.148 ал.1, т.1, вр.чл.146,
ал.1 от НК.
РРС, 2 – ри наказателен състав
отхвърлил предявения от тъжителя Е.Т.Ш. срещу подс. Н.С.А.
– Б., граждански иск за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от престъплението по чл.148,
ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, в размер на 5 000 лв., ведно със законната
лихва, както и направените по делото разноски, като неоснователен и
недоказан.
Със същия съдебен акт подсъдимата Б. била
призната и за не-винна в това, на 06.12.2017 год. в
гр.Русе, в съдебно заседание по гр.дело №807/2015год., по описа на Окръжен със
- Русе да е разгласила позорно обстоятелство за Е.Т.Ш., а именно, че
„Образованието и житейската реализация на Ш. предполагат интелектуални
възможности в рамките на долната граница на нормата, които се потвърждават и
при настоящото ***** освидетелстване” , като клеветата да е нанесена публично,
поради което и на основание 304 от НПК е била оправдана и по повдигнато и обви-нение за осъществен състав на
престъпление по чл.148 ал.2,пр.1, вр.ал.1, т.1, вр. чл.147 ал.1 от НК.
Отхвърлен бил и предявения от Е.Т.Ш.
срещу подс. Н.С.А. – Б. граждански иск за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, болки и страдания, от престъплението по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1
от НК, в размер на 5000 лв., ведно със
законната лихва, както и направените по делото разноски, като не-основателен и
недоказан.
Тъжителят Е.Т.Ш. била осъдена да заплати на подс. Н.С.А. – Б. направените разноски в размер на 1000
лв., адвокатско възнаграждение.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от тъжителя Ш., с
която се иска отмяна на съдебния акт или алтернативно-връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда. В жалбата и допълнителните съображения към
нея се конкретизира, че допуснатите от първоистанционния съд процесуални нарушения се изразяват в
това, че свидетел е бил разпитан преди тъжителя Ш., че първо въпроси са били
задавани от защитника на подсъдимата, че съдебният състав е бил предубеден, а
не се е отвел, както и че е било
нарушено правото и на защита в производството. Сочи се още, че атакуваният
съдебен акт е неправилен, доколкото в рамките на съдебното дирене пред РРС са
били събрани категорични доказателства в насока осъществяване на престъплението
обида от страна на подсъдимата чрез писменото и устно потвърждаване на
инкриминирания израз засягащ честта и достойнството на тъжителя Ш.. Твърди се,
че приетата от първостепенния съд фактическа обстановка е в противоречие с доказателствената съвкупност, че изводите в мотивите към
съдебния акт са неправилни и развива подборни съображения в тази насока.
В съдебно заседание
жалбоподателят и служебно назначеният и повереник молят
присъдата на РРС да бъде отменена като неправилна,
необоснована и процесуално незаконосъобразна по подробно изложените в жалбата и
допълнението към нея съображения. Претендират делото да бъде върнато за ново
разглеждане на първостепенния съд или в случай, че въззивната
съдебна инстанция не констатира съществено нарушение на процесуални правила –
да се постанови нов акт по същество, с който подс. Б.
бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатото и с тъжбата обвинение.
Упълномощеният защитник на подс. Б. счита жалбата за неоснователна, а постановената
присъда – за правилна, законосъобразна и обоснована. Моли същата да бъде
потвърдена, а жалбата – оставена без уважение. Конкретизира, че неоснователни
се явяват доводите на въззивната жалба и допълненията
към нея, касателно наличието на допуснати съществени процесуални нарушения.
Счита също така, че първоинстанционният съдебен състав е обсъдил всички относими към предмета на доказване доказателства и въз
основа на обстоен и задълбочен анализ достигнал до фактическите си и правните
си изводи, приемайки несъставомерност на
инкриминираното деяние – както от обективна, така и от субективна страна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Убеждението на
контролирания съдебен състав по фактите е формирано на основата на анализ на
събраните по делото доказателствени материали – показанията на
св. Н. Н. , както и приобщените писмени доказателства – *****, вх. №10775/03.10.2017
год., по описа на ОС – Русе, протокол от проведено съдебно заседание от
06.12.2017 год. в ОС – Русе, заверени копия от Диплома за висше образование сер.А91 № 008803 от *****;
Свидетелство за ***циализация № 1467 от *****; Лиценз
№ 3718/07.02.1995 г. от *****;
Удостоверение № 422 от *****за педагогическа квалификация; Уверение от *****,
*****№ 105/03.02.2016 г.; Студентска книжка от *****; Академична справка №
003/20/23.08.2010 г. от *****; извадка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ
за „Бюро за правна помощ” – Фондация; Регистър на кандидатите за избор на кмет
на ***** от 16.10.1999 г.; Клетвен лист от
29.10.1999 г. и медицински документи.
Изброените и обсъдени от първата
съдебна инстанция доказателствени материали са еднопосочни. Същите са
достатъчни за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства. Въз
основа на тях се установява, че подсъдимата Н.С.А. – Б. била ***циалист по ***** *****. Като такава била вписана в *****.
През 2017 г. подс.
Б. била назначена като *****по гр.д. №807/2015 г. по описа на ОС – Русе. В това
качество и било възложено изготвянето на ***** на тъжителя Ш., ищец по
гражданското дело.
След определянето и за *****подсъдимата
Б. изготвила и представила пред съда ***** вх. №10775/03.10.2017 г., по описа
на ОС – Русе. При *****в бук. „б” – „Относно базисните *****” на тъжителката, подс. Б. отразила, че „образованието и житейската
реализация на Ш. предполагат интелектуални възможности в рамките на долната
граница на нормата, които се потвърждават и при настоящото ***** освидетелстване.” В проведеното в ОС – Русе открито съдебно
заседание на 06.12.2017 г., в присъствието на тъжителката, при приемане на *****
изследване подс. Б. потвърдила заключението си, като
разяснила, че „…за средна норма се говори при коефициент на интелигентност
между 80/85 и 120.” Добавила, че това „е средна норма”, както и че „…никъде не
съм твърдяла, че ищцата не е средно интелигентна, т.е. че нейната
интелигентност не е в рамките на нормата. Само съм написала, че е в долните
граници на нормата…., за един средно интелигентен човек…”.
Тъжителят Ш. се почувствала
засегната от изразеното ***** мнение на подс. Б..
Първоинстанционният съдебен състав е изградил фактическите си изводи въз
основа на гласните доказателствени източници, ведно с писмените такива,
отчитайки липса на противоречия в приобщената доказателствена
съвкупност. Този доказателствен извод на първата съдебна инстанция, касателно безпротиворечивостта на приобщените доказателства се
възприе и от въззивния съдебен състав. Последното от своя страна per argumentum a contrario от
предписанията на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК не налага прецизната съпоставка и
анализ на отделните доказателствени източници.
На основата на така изяснената
фактическа обстановка въззивният съд намира от правна
страна следното:
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимата Н.С.А. - Б. не е осъществила състава на
повдигнатото с тъжбата обвинение по чл. 148, ал.2, вр.
ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК и по чл.148,
ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.
В съответствие с безспорно
установените факти първоинстанционният съд е приел, че чрез депозирането на
писмено ***** становище по назначената в гражданското производство ***** вх.
№10775/03.10.2017 г., подсъдимата Б. не е осъществила обективните признаци от
съставите на престъпленията „клевета“ и „обида“.
Законосъобразни са изводите на
проверяваната съдебна инстанция, че безспорно от цялата доказателствена
съвкупност, приобщена в рамките на съдебното дирене се установява, че в *****в бук. „б” е бил включен инкриминирания израз: „образованието и житейската реализация на Ш.
предполагат интелектуални възможности в рамките на долната граница на нормата,
които се потвърждават и при настоящото ***** освидетелстване.”
Въззивната съдебна инстанция
възприе доводите на РРС ддосежно обвинението по
чл.148 , ал. 2, във вр. с ал. 1 , т. 1 , във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
Съставомерността на
престъплението „обида”, уредено в разпоредбата на чл.146, ал.1 от НК (по
основния състав) предпоставя казване или извършване
от страна на определено наказателноотговорно лице на
нещо унизително за честта или достойноството на
другиго в негово присъствие т.е “обидата” в наказателноправен
а***кт се изразява в умишлено унижаване на чувството
за лично достойнство на дадено лице. Обектът охраняван с наказателната норма са
обществените отношения свързани и
гарантиращи оценката на всеки за
собствената му обществена стойност и значимост.
От обективна страна състава урежда две алтернативно дадени изпълнителни
деяния-казване или извършване на нещо. В зависимост от това би могло да се
касае за обида реализирана с думи или такава чрез действия. В настоящия случай
повдигнатото с тъжбата обвинение навежда твърдение за осъществено изпълнително
деяние по първата, уредена от закона хипотеза. По безспорен и категоричен начин
в хода на съдебното дирене се установи, че на процесната
дата в *****на изготвената от подсъдимата *** е бил вписан израза, които
тъжителят Ш. е възприела като обиден. По категоричен начин при разглеждането на
делото пред контролираната съдебна инстанция се установи, че се касае за
вписване на израз в отсъствието на тъжителя Ш., както и че е била използвана
писмена форма за възпроизвеждането му. В тази насока всички доказателства по
делото са безпротиворечиви. В случая не е било налице
и опосредено отправяне към тъжителя Ш. на определения от нея обиден
израз. Така лаконично, в допълнение към изложеното от РРС, следва да се
отбележи, че липсва вторият обективен
признак на основния състав на престъплението по цитирания по горе текст. В тази
насока съдебната практика е категорична - възможно и допустимо е обидата да се
осъществи опосредено, но само и единствено ако деецът
цели, съобщавайки на друго лице определени обидни квалификации, посредством
последното те да достигнат до засегнатия, докато задочната обида не е криминализирана (в тази насока Решение № 406 от 1971 г. по
н. д. № 287/1971 г., ІІ н. о; Решение № 528 от 1971 г. по н. д. № 456/1971 г.,І
н. о; Решение № 390 от 09.07.1970 г. по н. д. № 337/70 г., I н. о.)
За пълнота и прецизност и настоящият съдебен състав намира, че следва да се
посочи, че не е налице и последната обективна особеност на състава-използвания
в процесното решение израз да има характера на
изявление, унизително за честта и достойнството на Ш.. Конкретно това, което Ш.
е възприела като обидно и засягащо честта и достойнството и се свързва с
излагането на посочения по горе израз. Настоящият съдебен състав както и
първоинстанционният такъв намира, че израза в контекста на цялостното *****
обсъждане, оценка и заключение няма характера на изявление унижаващо честта и
достойнството на тъжителя Ш.. При преценката на обидната форма на даден израз и
доктрината и практиката са възвели обективен критерий за преценка-следва да се
изхожда не просто субективното възприятие на засегнатия, а от приетите в
обществото морални норми. Така изрично и в теорията и практиката се е изградило
становището, че следва да се касае унизителни епитети, отразяващи отрицателни
качества, ругателни думи и изрази или унизителни разсъждения за качествата на
пострадалия. Конкретно в процесния случай
инкриминираният израз, ведно с
надлежните уточнения на подсъдимата в качеството и на *****в производството
пред РОС няма характера на обиден такъв-същият
е изваден от контекста на цялостното изложение и определя Ш. като средно
интелигентен човек, макар и в долните граници на нормата и както правилно е
посочил първостепенния съд е резултат от *** оценка, дадена от подсъдимата.
Тук следва да се посочи, че по отношение на това обвинение без правно
значение се явява истинността или неистинността на казаното, доколкото при
обидата се касае за отрицателна оценка, респ. лично мнение за определен човек,
а не се навежда твърдение за настъпване на определени факти (което е и
основната разлика между престъпленията “обида” и “клевета”). Единственото,
което е достатъчно в тези случаи е казаното да съдържа нещо унизително, каквото
и настоящият състав намира, че не е налице в инкриминирания изрази. Така
многократно в съдебната си практика ВС и ВКС са се произнасяли категорично в
указаната насока.
Предвид липсата на елементи от обективната страна на основния състав не
следва да се анализира наличието, ре***ктивно липсата на квалифициращите обстоятелства наведени с
тъжбата, както и на субективната страна на състава.
На последно място за пълнота и прецизност следва да бъде посочено, че въззивният съдебен състав намира, че твърденията в тъжбата
за разгласяване на неверни обстоятелства в рамките на депозиране на ***** *****
биха могли да осъществяват единствено престъпление срещу правосъдието –
лъжесвидетелстване по чл. 291 НК. ***цифичното място
на разпространяването на твърдените неистински обстоятелства за другиго, както
и функционалната насоченост на подобно поведение – да не бъдат установени правилно
конкретни правнорелевантни обстоятелства за
граждански спор, съчетани с особеното качество на дееца ***, носител на
процесуалното задължение да даде правдива *******на обстоятелства, за
установяването на които съдът не притежава съответните ***циални
знания от дадена област, съвкупно показват, че подобно деяние (съобразно
описанието му) обективно е било насочено и е било годно да засегне обществените
отношения, свързани с правилното осъществяване на съдебната правораздавателна
дейност – в случая по граждански дела, а не обществената оценка за
достойнството и доброто име на гражданите.
По отношение на обвинението по чл.148 , ал. 2, във вр.
с ал. 1 , т. 1, във вр. с чл.147,ал.1, пр.1 от НК въззивната съдебна инстанция възприе изцяло изложеното от
страна на контролираната такава.
Съгласно чл. 147 ал. 1 от НК клеветата е умишлено разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него
престъпление. В случая обект на престъплението са обществени отношения,
осигуряващи неприкосновеноста на доброто име на
човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.
От обективна страна е необходимо
конкретно да се назове пострадалия - в случая тъжителят Ш., от конкретно
физическо лице - в случая подсъдимата Б., като изпълнителното деяние е
разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия устно или писмено,
чрез довеждане до знанието на трето лице
на конкретно несъществуващо позорно обстоятелство.
От данните по делото не се установява наличието на конкретни факти, които биха могли да изпълнят
съдържанието на обективните признаци на престъплението клевета, чрез използвания
от подсъдимата в *****инкриминиран израз. Както и РРС е посочил - както
съдебната практика, така и съдебната доктрина приемат, че предмет на
престъплението клевета могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание,
които носят информация за настъпването на точно определено обстоятелство,
време, място и лице. Във всички случаи за съставомерността
на клеветата разгласените обстоятелства следва да бъдат обективно позорни за
честта на другиго. Следва да се касае за твърдение за осъществени постъпки, при
това такива, които възбуждат презрение към наклеветения от страна на
общественото мнение, които се смятат за безнравствени или несъответни с
общественото понятие за чест или пък с положението на наклеветения. В този
смисъл твърденията на тъжителя Ш., че с инкриминирания израз са разгласени
позорни обстоятелства са неоснователни, защото не намират опора в конкретното
им словесно съдържание. В последната
насока въззивният съд изцяло възприема изложеното от
РРС, което не намира за нужно да преповтаря – с израза не се изнася конкретно
твърдяно настъпване на факт, на информация за постъпка, с време място и лице, а
за *******, ***** становище на подсъдимата.
В обобщение постановявайки
присъда с оправдателен диспозитив първоинстанционният
съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде изцяло
потвърден.
При липса на осъществено деяние
от обективна страна е безпредметно обсъждането на субективната страна на
състава.
Законосъобразни се явяват и
доводите на контролираната съдебна инстанция касателно предявените и приети за
съвместно разглеждане граждански претенции-предвид акцесорния
характер на същите и съответно липсата на деликт
законосъобразно те са били отхвърлени като неоснователни.
Правилно е и произнасянето на
първостепенния съд в частта за дължимостта на
разноските в производството-с оглед императивните предписания на чл.190, ал.1
от НПК – същите правилно са били възложени на тъжителя.
По отношение на твърденията за допуснати
процесуални нарушения, следва да се посочи, че въззивният
съдебен състав не констатира наличието на такива. Безспорно е, че в съдебното
заседание от 22.11.2018 г. е бил освободен повереникът
на тъжителя Ш., но същата изрично е заявила, че ще се защитава сама и не желае
назначаването на служебен повереник. В този смисъл и
липсва твърдяното процесуално нарушение, свързано с накърняване права на
частното обвинение.
При цялостна служебна проверка на
присъдата въззивната инстанция не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, с оглед на което прие, че съдебният акт следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.
338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Русенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №137 от 22.11.2018 г. по н.ч.х.д. №614/2018 г., РРС, НО, 2-ри
наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.