НОХД № 1121/2013г.
МОТИВИ :
Производството
по делото е образувано по внесен от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен
акт против подсъдимият К. Йораднов Е. *** за престъпление по чл.215 ал.1 от НК
във връзка с чл.194 ал.1 от НК и във връзка с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 27.11.2012 г. в дома си в с. Л., с цел да набави за себе си имотна
облага е укрил чужди движими вещи - меден котел с вместимост от 30 литра, 3 бр. алуминиеви
тави с диаметър 30 см.,
1 бр. тефлонов тиган с пластмасова дръжка и диаметър 30 см. и 1 бр. затварачка за
буркани – на стойност 147 лв., собственост на С.Д.П. ***, за които вещи е
знаел, че са придобити от Д.Г.М. и Д.И.Ш. чрез престъпление – кражба .
Подсъдимият Е. не се признава за виновен, като в обясненията си
твърди, че не е укривал вещи предмет на кражба .
Прокурора поддържа обвинението и
пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание на подсъдимият .
Защитата
пледира за оправдателна присъда на основание чл.218б от НК или чл.9 ал.2 от НК.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Пострадалата С.П. притежавала наследствена къща с
двор в с. Л., на ул. „Иван Илчев“ № 9, която посещавала веднъж месечно. В лятна
кухня в имота съхранявала различни вещи между които меден котел с вместимост от
30 литра,
3 бр. алуминиеви тави с диаметър 30
см., 1 бр. тефлонов тиган с пластмасова дръжка и
диаметър 30 см.,
1 бр. затварачка за буркани и 17
метра мостов двужилен кабел.
В с. Л., на ул. **** № 2 се намирал Център за
обществена подкрепа с управител св. Ц.Н.Б..
На 26.11.2012 г. вечерта
Д.М., Д.Ш., П.Б. и подс.К.Е. се били събрали в дома на обв. П.Б. ***, където
употребявали алкохол. След полунощ около 01.30 ч., вече на 27.11.2012 г.,
решили да се разходят из селото. В един момент обвиняемите се заговорили да
влязат в някоя къща и да извършат кражба, след което да продадат откраднатото и
да си поделят парите.
Единствено св.Д.М. и свело Ш. обаче се запътили
към къщата на пострадалата Н.П., а св. Б. и подс.Е. останали да ги чакат
в една пресечка наблизо.
Св.М. и св.Ш. прескочили оградата
и влезли в имота на св. П. и взели окачения на куката меден котел с вместимост
от 40 литра,
свв Ш. прескочил обратно
оградата, св.М.
му подал котела, след което и той прескочил оградата. После двамата обвиняеми
отишли заедно с котела при св.Б. и подс.Е., които разбрали, че котела е бил откраднат от М. и Ш.. Св. М. предложил на св.Б. да вземе и укрие
котела докато св.М. го вземе и продаде. Св.Б. се съгласил и казал, че може да
го скрият в автомобила му „Фолксваген Голф“ с рег. № РА *** АМ. Всички заедно
тръгнали към дома на Б., като св. М. и св.Ш. носели котела, а св.Б. и подс. Е. вървели с тях.
Пред къщата на св.Б. *** бил паркиран лекия автомобил. Св.Б. отворил багажника и
след като М. и Ш. го поставили вътре го затворил.
След това четиримата
отново тръгнали из селото. Св.М. предложил на останалите да влязат в друга къща, имайки
предвид имота на пострадалата С.П. и да извършат кражба, да продадат
откраднатото и да си поделят парите. И този път обаче само св.Шишньов се съгласил и
тръгнал с него. Двамата прескочили оградата и влезли в лятната кухня на
пострадалата, откъдето изнесли посочените по-горе вещи - меден котел с вместимост
от 30 литра
като в него поставили и 3 бр. алуминиеви тави с диаметър 30 см., 1 бр. тефлонов тиган
с пластмасова дръжка и диаметър 30
см., 1 бр. затварачка за буркани и 17 метра мостов двужилен
кабел.
После занесли всичко при
подс.Е. и св.Б., които стояли и
чакали на няколко метра в страни от оградата. Те видели, че М. и Ш. излизат от
имота на пострадалата и несъмнено разбрали, че посочените вещи са откраднати от
там.
Св.М. предложил на подс.Е. да остави и укрие
котела с вещите вътре, в дома му, докато св.М. го вземе и продаде, при което подс.Е. се съгласил. Св. М. и Ш. занесли
котела и намиращите се в него предмети в къщата на подс.Е. *** и го оставили
там.
Св.Б. от своя страна се
съгласил по предложение на св. М., да укрие 17-те метра мостов кабел, поради което го
взел, занесъл и поставил в багажника на лекия си автомобил при котела, който
бил откраднат от дома на пострадалата Н.П..
Преди да си тръгнат по
домовете си, четиримата се разбрали на следващия ден да се съберат, да продадат
вещите и да си разделят парите.
С Протокол за доброволно
предаване от 27.11.2012 г. обв. Б. предал намиращите се в автомобила му вещи –
меден котел, собственост на пострадалата Н.П., 17 метра кабел,
собственост на пострадалата С.П. и още 8 метра многожичен алуминиев кабел с
неустановен до момента собственик.
С Протокол за доброволно
предаване от 27.11.2012 г. Подс.Е. предал
намиращите се в дома му вещи – меден котел с вместимост от 30 литра, 3 бр. алуминиеви
тави с диаметър 30 см.,
1 бр. тефлонов тиган с пластмасова дръжка и диаметър 30 см., 1 бр. затварачка за
буркани, собственост на пострадалата С.П..
С разписка от 07.12.2012
г. на пострадалата С.П. били върнати откраднатите й вещи - меден котел с
вместимост от 30 литра,
3 бр. алуминиеви тави с диаметър 30
см., 1 бр. тефлонов тиган с пластмасова дръжка и
диаметър 30 см.,
1 бр. затварачка за буркани и 17
метра мостов двужилен кабел.
От заключенията на
съдебно-оценъчните експертизи стойността на вещите предмет на престъплението по
чл.215 ал.1 от НК извършено от подс.Е.
възлиза общо
на 147 лв.
Видно от
представеното по делото уверение, е че подс.Е. е студент в *** „*****” гр.Велико Търново.
Тази
фактическа обстановка съдът възприе възоснова на обясненията на подс.К.Е., в частта, в която
същия не отрича, че вещите са били отрити в дома му и той е ги предал на
полицията, показанията на свидетелите С.П., К.Г., Г.Б., Г.Т., Д.Ш., Д.М., П.Б.,
заключението на оценъчната експертиза и писмените доказателства по делото.
Съдът не дава в. на обясненията на подсъдимия, в частта, в която същия твърди,
че не е знаел, че вещите са откраднати, тъй като същите се опровергават о
категоричен начин от показанията на св.Д.М. и писменото доказателство –
протокол за доброволно предаване, от което е видно, че той е предел процесните
вещи на полицията. Също така в подкрепа на тезата, че подсъдимия е знаел, че
вещите са открадни са обстоятелствата при които е извършено деянието, а именно
през нощта, когато нямо логично обяснение от къде са се появили вещите, освен
чрез отнемането им от собственика. Така, че съдът счита, че фактическата
обстановка описана по горе е установена по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства. Единствените противоречия в доказателствения материал са
именно твърденията на подсъдимия, че не е знаел, че вещите са открадни, но тези
твърдения се опровергават от показанията на св.М. и писмените доказателства по
делото. Също така в подкрепа на тезата, че подсъдимия е знаел, че вещите са откраднати
са и показанията на св.Г., Б. и Т..
При така
изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страда съдът
намира, че подс.К.Е. формално е
осъществил състава на престъплението по чл.215 ал.1 от НК, като на 27.11.2012 г. в дома си в с. Л., с цел да набави за себе си имотна
облага е укрил чужди движими вещи - меден котел с вместимост от 30 литра, 3 бр. алуминиеви
тави с диаметър 30 см.,
1 бр. тефлонов тиган с пластмасова дръжка и диаметър 30 см. и 1 бр. затварачка за
буркани – на стойност 147 лв., собственост на С.Д.П. ***, за които вещи е
знаел, че са придобити от Д.Г.М. и Д.И.Ш. чрез престъпление – кражба .
По
делото е установено от събраните доказателства в хода на съдебното следствие,
че подсъдимият на посочената дата е укрил вещите, който са били отнети от
свидетелите, като е знаел, че същите са откраднати. Тези му действия са били
повлияни до голяма степен от употребения алкохол и от поведението на
свидетелите, които са настояли да оставят вещите в дома му.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици т.е действал е при
пряк умисъл .
При това
положение съдът намира, че в случая по отношение на подс.Е. е налице хипотезата
на чл.9 ал.2 предл.1 от НК с оглед данните за личността на подсъдимия,
обстоятелствата при които е извършено престъплението, и стойността на предмета
на престъплението / 147 лева /.
За да
определи деянието като малозначително съдът на първо място взе предвид данните
за личността на подсъдимия, а те са следните: Подсъдимият не е осъждан, има
добри характеристични данни, студен е в ВУ „Васил Левски” гр.Велико Търново и
няма данни за извършени от него противообществени прояви. По всичко личи, че
извършеното него деяние по чл.215 ал.1 от НК е инцидентна по характер проява,
която е била извършена от подсъдимия под влияние на приятелите му, а не толкова
по негово собствено желание.
Малозначителността
на деянието съдът определи и възоснова на данните за стойността на предмета на
престъплението съдържащи се в оценъчната експертиза, а именно 147 лева. Следва
да се отбележи, че тази стойност е под минималната за страната заплата и то под
половината от минималната за страната заплата, която е 310 лева. Ниската
стойност на предмета на престъплението определя неговата малозначителност,
поради което обществената опасност на деянието е силно занижена и недостатъчна
за квалифицирането на деянието като престъпление.
Малозначителността
на деянието се обосновава и от факта, че вещите предмет на престъплението са
били върнати на собственика и по този начин са били възстановени причинените
вреди.
Малозначителността
на деянието се подкрепя и от обстоятелствата, при които е извършено деянието, а
именно под влияние на изпития алкохол и настояването на приятелите на
подсъдимия да оставят вещите в дома му. При това положение е логично поведението
на подсъдимия да е било продиктувано от влиянието
на употребения алкохол и от поведението на приятелите му.
За да приеме,
че деянието е малозначително съдът взе предвид и възрастта на подсъдимия Е.,
който е млад човек, студент във военното училище „Васил Левски” гр.Велико
Търново, който няма противообществени прояви и има добри характеристични данни.
Съдът съобрази обстоятелството, че евентуална осъдителна присъда за подсъдимия,
при налагане на най-лекото възможно наказание пробация би довело до сериозни
последици за бъдещето развитие на подсъдимия, като студент във военното училище
в гр.Велико Търново и бъдещето му изграждане като един добър гражданин на РБ.
Следва да се отбележи, че извършената от него инцидента проява сама по себе си
не е дотолкова тежка, че да обоснове неблагоприятните последици, каквото би
имало едно наказание пробация, маркар и в минимален размер за личността на
подсъдимия и неговото бъдеще.
Също така съдът счете, че за поправянето на
подсъдимия и неговото поведение за в бъдеще достатъчна роля е изиграл и самия
съдебен процес, като възпитателно въздействие върху неговата личност.
Не да
последно място следва да се вземе предвид и оказаното съдействие от подсъдимия
на разследващите органи и полицията, като веднага е предал с протокол за
доброволно предаване вещите предмет на деянието.
Всичко Това
води извода, че деянието извършено от подс.Е. макар и формално да осъществява
състава на престъплението по чл.215 ал.1 от НК, поради своята малозначителност
не е обществено опасно. Липсата на обществена опасност води до липса на състав
на престъпление, поради което съдът на основание чл.304 от НПК оправда подс.Криниян
Е. по повдигнатото му обвинение.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :