Р Е Ш Е Н И Е
№:613 09.06.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: Илияна Георгиева
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 119 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от С.Д.С.,***, чрез пълномощника
адвокат С. ***, срещу решение № 277 от 21.10.2019г., постановено по НАХД № 1077/2019г.
по описа на Районен съд - Несебър, с което е изменено наказателно постановление
(НП) № 577/18.06.2019г. на началник-сектор „ОП“ в РУ-Несебър при МВР, с което за нарушение на чл.64, ал.1 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР), на основание
чл.257, ал.1 от ЗМВР й е наложено административно наказание: глоба в
размер на 200 лева, като районният съд е намалил размера на глобата на 100
лева.
Касаторът С. намира оспореното съдебно решение за
неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон,
поради което иска неговата отмяна. Счита, че от ангажираните доказателства не
може да се направи извод, че е осъществила визирания състав на нарушение. От
разпита на актосъставителя се установява, че от С.С. е била сама при проверката,
а при извършения по-късно личен обиск било установено, че тя не носи документ
за самоличност. Поради това за нея било невъзможно да изпълни полицейското
разпореждане и следвало да й бъде съставен акт за неносене на документ за
самоличност, но не и за неизпълнение на полицейско разпореждане. Освен това се
твърди, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и издаване на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения –
липса на описание на нарушението, защото не било посочени чие полицейско
разпореждане не било изпълнено. Посочените в касационната жалба и допълнението ѝ
оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на
процесуални правила. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се
представлява и не ангажира доказателства.
Ответникът – началник-сектор „ОП“ в РУ-Несебър при МВР, редовно уведомен, не се явява пред съда, не изпраща представител и
не изразява становище по касационната жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен
акт като правилен и законосъобразен.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
С него Районен съд - Несебър е изменил процесното НП № 577/18.06.2019г. на
началника на сектор „ОП“ в РУ-Несебър
при МВР, с което за нарушение по чл.64, ал.1 от ЗМВР, на основание чл.257, ал.1
от ЗМВР, на касатора била наложена глоба в размер на 200 лева, като съдът е
намалил глобата на 100 лева. В хода на съдебното следствие била установена
следната фактическа обстановка: На 13.06.2019г. през нощта актосъставителят
Петър Палов, заедно със свои колеги – полицейски служители, извършвали обход на
главната алея в к.к.Слънчев бряг и проверки на лица, осъществяващи търговия с
газ и балони, по подозрения, че притежават наркотични вещества. Около 01:00
часа полицейските служители забелязали С.С., която продавала газ и балони и
пристъпили към извършване на проверка. Легитимирали пред нея, след което
поискали да представи документи от които да установят самоличността ѝ. С.
отговорила грубо на поканата и не представила искания документ на органите. Тя
била предупредена, че ако пречи на проверката и не представи документ за
самоличност ще й бъде съставен акт. Въпреки това С. не изпълнила разпореждането
на служителите и тръгнала да се отдалечава от тях с цел да осуети извършването
на полицейската проверка. Вследствие на тези действия тя била задържана в РУ
Несебър, където била установена самоличността ѝ. Там актосъставителят
Палов съставил на С. АУАН бл. № 909977 с № 577 от 13.06.2019г. за нарушение на
чл.72, ал.1, т.2, вр. чл.64, ал.1 от ЗМВР, за това че съзнателно е пречила на полицейските
органи да изпълнят задълженията си, неизпълнявайки техните разпореждания. Актът
бил предявен за подпис на нарушителя С., която го подписала с възражение, че
полицейският служител без да се представи и да поиска личната ѝ карта,
започнал да я дърпа и извил ръката ѝ. В последствие било издадено и
оспореното пред районния съд наказателно постановление.
За да измени процесното НП районният съд е намерил, че установената в него
фактическа обстановка е безспорно доказана, а при издаването на НП и АУАН не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При намаляване на
наказанието съдът е отчел приложението на факторите по чл.27, ал.2 от ЗАНН и е
преценил, че целите по чл.12 от ЗАНН могат да бъдат постигнати в наказание
глоба в размер на 100 лева.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Направените с касационната жалбата възражения са неоснователни.
Съставът на административното нарушение по чл.257, ал.1 от ЗМВР, включва от
обективна страна следните елементи: да е налице разпореждане, то да изхожда от
орган на МВР, да е направено в изпълнение на функциите на полицейския орган и
да не бъде изпълнено. За да е доказано административното нарушение по чл.257,
ал.1 от ЗМВР, е необходимо да са налице безпротиворечиви данни, че
разпореждането по чл.64 от ЗМВР е възприето от своя адресат и въпреки това да
не е изпълнено – чл.64, ал.4 от цитирания нормативен акт придава на
полицейските разпореждания задължителен характер, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. В случая
процесното полицейско разпореждане е дадено с оглед необходимостта от извършване
на провеждащата се полицейска проверка, за което установяване на самоличността
и присъствието на С.С. е било наложително за проверка на съмнението на
полицейските органи за търговия с наркотични вещества. В тази насока
установяването на самоличността и особено присъствието ѝ е било
задължително, а полицейското разпореждане да представи документ за самоличност
не налага извършването на очевидно нарушение или престъпление, като нещо повече
– за да осигури присъствието на проверяваното лице законодателят е предвидил правомощие
за полицейските служители дори да задържат проверявано лице което им пречи да
изпълнят задълженията си – чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР. Това свое правомощие
органите са осъществили с оглед опита на С. да напусне мястото на проверката. Поведението
на същата правилно е било квалифицирано като неизпълнение на полицейско
разпореждане.
Със същото деяние в условията на идеална съвкупност, тя е осъществила и
втори състав на нарушение това по чл.80, т.5 от Закона за българските лични документи, за което не е ясно дали ѝ е
наложена санкция. Това не отменя осъществяването на състава на чл.257, ал.1 от ЗМВР, чрез което нарушение тя е целяла да избегне извършването на полицейска
проверка, извършвайки и опит да напусне мястото.
Неоснователно е възражението на касатора С., че след не е имала в себе си
документи, то нямало как да е извършила посоченото нарушение. От описанието на същото
става ясно в какво се състои деянието и кога е извършено, като липсва логическо
противоречие в установените факти. Няма и съмнение чие полицейско разпореждане
не е било изпълнено, което се потвърждава и от разпита на актосъставителя пред
съда. Изяснено е кога С. не е изпълнила разпореждането на полицейския орган, с
което му е попречила да изпълни задълженията си, като това неизпълнение на
полицейско разпореждане, освен че се квалифицира като административно нарушение
по чл.257, ал.1, вр. чл.64 от ЗМВР, е станало и повод за задържането ѝ по
чл.72, ал.1, т.5 от ЗМВР. Полицейското задържане не представлява санкция, а е
средство за обезпечаващо приключването на полицейската проверка, която С.С. с
поведението си се е опитала да осуети.
При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че
решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 277 от 21.10.2019г., постановено по НАХД №
1077/2019г. по описа на Районен съд - Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.