№ 5339
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110161865 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищецът Т. З. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Пловдив, ул.
„***“ №1, ет.04, ап.015 чрез адвокат Г. и ответникът „***“ АД, Германия, чрез търговско
представителство „***“ с БУЛСТАТ: *** и адрес: гр. София, ул. „Л***“ № 5, С***, сграда
Б, ЕТ. 5.
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО)
261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 42906/2023г, а именно: 400,00
евро – обезщетение за закъснял полет LH 1431 София - Франкфурт, изпусната връзка с
полет LH 1172 Франкфурт – Лисабон по маршрут София-Франкфурт-Лисабон на 24.06.2022
г., ведно със законна лихва за период от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника, с
който оспорва предявения иск– прави възражение за погасителна давност, закъснението се
дължи на влошени метеорологични условия на летище София– обстоятелство извън
контрола на превозвача, което застрашава сигурността на пътниците
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сключил договор за въздушен превоз за
посочения полет, че полетът е закъснял с повече от 3 часа от разписанието.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че закъснението се дължи на
обстоятелство извън контрола на превозвача, което застрашава сигурността на пътниците.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира от фактическа и правна следното:
От представените от ищцата писмени документи (л. 9 и 10 по делото) се установява, че
1
ищцата Т. З. М. е имала закупени билети на свое име за полет № LH 1431 по маршрут
София – Франкфурт с дата на излитане 24.06.2022 г., както и билет за полет № LH 1172 по
маршрут Франкфурт-Лисабон с дата за излитане 24.06.2022 г.
От изявленията на страните следва, че не спорят относно следните обстоятелства: между
страните е бил сключен договор за въздушен превоз по маршрут София-Франкфурт-
Лисабон на 24.06.2022 г., че полет LH 1431 София – Франкфурт е закъснял и пътникът е
изпуснал връзката си с полет LH 1172 Франкфурт – Лисабон, като е пристигнал в крайната
дестинация с повече от 3 часа спрямо обявеното разписание.
От назначената по делото СТЕ и представените доказателства /представения METAR отчет
от ДП „Ръководство на въздушното движение“/ се установява, че към момента на излитане
на самолета метеорологичната обстановка на Летище София не е била усложнена от
неподходящи метеорологични условия, като посочва, че актуалната метеорологична
обстановка през целия ден е била следната: вариращ по посока или северозападен вятър, със
скорост до 3 м/с, видимост на повече от 10 км., несъществена облачност, липса на опасни
метеорологични явления, очакване метеорологичното време да не се променя съществено,
като въз основа на така посочените данни вещото лице достига до извода, че
метеорологичната обстановка на летище София не е създавала опасност за самолета и
пътниците. Въз основа на направена справка и предоставена информация от „СОФ Кънект“
АД по отношение на кацащи и излитащи самолети от и на летище София се установява, че е
имало не малък брой закъснения или анулирания на излитащи полети в часовия диапазон
между 16:15 ч. – 21:15 ч. местно време на 24.06.2022 г., за които е дадена допълнителна
информация под формата на Delay code. Конкретно по отношение на процесния полет № LH
1431 в справката за излитащи полети е изписан код на закъснение DL81 (AT): AT restriction
en-route or capacity, което означава, че е наложено ограничение от контрола на въздушното
движение по отношение на трафика по маршрута или поради превишен капацитет на
трафика във въздуха. От справката, дадена от РВД, и въз основа на полетния план на
процесния полет и съобщението, прикачено към него от „Евроконтрол“, вещото лице
установява, че поради различни регулации или причини на въздушното пространство, на
процесния полет се дава ново разчетно време, като с последното съобщение SRM, получено
от Европейската структура, свързана с управление на потоците на въздушното движение, е
дадено време на излитане на самолета в 18:31 ч. UTC, което съответства на 21:31 ч. местно
време, като причина за забавянето е посочена 84 (AW): ATC restriction due to weather at
destination – ограничение от контрола на въздушното движение поради лошо
метеорологично време на летището за кацане. Вещото лице, посочва, че причина за забавяне
на полета е заради промяна на часа за излитане от страна на „Евроконтрол“.
Съдът намира заключението на вещото лица за обективно, компетентно дадено, правилно и
пълно, поради което го кредитира.
Относно възражението за погасителна давност: Съгласно чл.111, б. „б“ ЗЗД вземанията за
обезщетения за неизпълнение се погасяват с изтичане на 3-годишна давност (в този смисъл
са и Решение №60/8.9.2010г. по т.д. № 763/2008г. на ІІ т.о. и решение №82/2.6.2015г. по т.д.
2
1799/2014г. на ІІ т.о.). В настоящия случай се претендира обезщетение за закъсняло
изпълнение на договор за превоз, поради което вземането се погасява с изтичане на 3-
годишна давност. Същата е започнала да тече от датата на изпълнение със закъснение на
полета –– 24.6.2022 г. /изтича на 24.6.2025г./ и е прекъсната с подаване на заявлението по
чл.410 ГПК на 28.7.2023г., поради което възражението е неоснователно. Регламентът няма
собствена уредба на давността. Съгласно Решение на съда на ЕС (трети състав) 22 ноември
2012 година по дело C-139/11 (Joan Cuadrench Moru), цитирано от ответника: Регламент (ЕО)
№ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91,
трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет
изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение, се определя
съгласно правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск.
Разпоредбата на чл. 135 ЗГВ в относимата му за спора редакция (преди изменението с ДВ
бр. 16/23.02.2021 г.) предвижда специален давностен срок. Систематичното тълкуване на
нормата, която се намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации,
давност“ обуславя извод, че посоченият двугодишен давностен срок е приложим единствено
към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при
липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент №
261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137 ЗГВ, според който сроковете по чл.
135 от ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство. Доводи за обратното
не могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо изменение на
закона, нито от измененията и допълненията на чл. 135 от ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.
Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно
действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния
превозвач по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле
на чл. 135 от ЗГВ.
Относно наличието на извънредни обстоятелства: ответникът възразява срещу предявения
иск в с твърдението, че не е осъществил полета съгласно първоначалното разписание поради
лоши метеорологични условия на летище София, като впоследствие конкретизира, че
полета не се е осъществил според първоначалното разписание поради даден по-късен час за
излитане от страна на „Евроконтрол“.
Според чл. 7, § 3 от Регламент (ЕО) № 264/2004 г. опериращ въздушен превозвач не е
длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки. В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно
изброяване на „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при
вземане на всички разумни мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия,
несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани
дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху
3
дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни
обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на
въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо
закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече
полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен
превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. Доколкото дерогира принципа,
че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ №
261/2004 г. следва да се тълкува стриктно. Според утвърдената съдебна практика (Решение
на Съда на ЕС по дело С-12/11, Решение на Съда на ЕС по дело С-315/15, Решение на Съда
на ЕС по дело С-549/07, Решение на Съда на ЕС по дело С-257/14), с термина „извънредни
обстоятелства“ се обозначава събитие, което не е присъщо на нормалното упражняване на
дейността на съответния превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето
естество или произход. В Решение на съда на ЕС по дело С-28/20, Airhelp, е прието, че с
понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент №
261/2004 г. се обозначават събитията, които поради своето естество или произход не са
присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването
им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай. В Решение на Съда на ЕС
по дело С-315/15 г. се посочва, че за да може извънредните обстоятелства да освобождават
от отговорност, следва да се установи, че те не биха могли да бъдат избегнати чрез
съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на
тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически
условия, поносими за съответния въздушен превозвач. За да се прецени дали въздушен
превозвач действително е взел необходимите превантивни мерки за намаляване и дори за
предотвратяване на евентуален риск, позволяващи му да се освободи от задължението си за
плащане на обезщетение на пътниците по чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., съгласно
цитираното решение по дело С-315/15 г. на СЕС трябва да се вземат предвид само мерките,
за които той действително носи отговорност, и да се изключат тези, които са от
компетентността на трети лица, като например компетентни в това отношение оператори на
летища или полетни диспечери. При съобразяване на дефиницията на понятието „слот“ в
Регламент (ЕО) 793/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за общите правила за
разпределяне на слотове в летищата на общността – разрешението, дадено от координатора
за използване на пълния обем от необходимата инфраструктура на летището за
извършването на въздушна транспортна услуга в координирано летище на определена дата
и в определено време с цел кацане или излитане, предоставени от координатора съгласно
Регламента, както и на обстоятелството, че на територията на ЕС управлението на
въздушния трафик се осъществява от организацията „Евроконтрол“, съдът приема, че
случай, при който въздушен превозвач е длъжен да забави или отмени полет при
пренатоварено летище поради лоши метеорологични условия, включително ако тези
условия водят до недостиг на капацитет – каквато в частност е установената по делото
причина за отмяната на процесния полет LH 1431, не представлява по своето естество или
4
произход събитие, което е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния
въздушен превозвач, а отделно от това е и извън неговия контрол, тъй като е възникнало
следствие на фактори от природно естество и на действия на трети лица. Поради това
предоставените слотове за излитане за по-късен час от първоначално определения са по
своята същност непредсказуемо събитие, което възниква независимо от действията или
бездействията на превозвача и на които последният не може да повлияе. С оглед естеството
и характера си същите не е можело в конкретната ситуация да бъдат избегнати и
предотвратени, поради което са налице извънредни обстоятелства, освобождаващи от
отговорност ответника.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен в цялост.
По разноските: При този изход на делото право на разноски има единствено ответникът. По
делото ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и
такса за експертиза в размер на 400 лв. По делото са представени доказателства (л. 39 по
делото) за заплащане от страна на „***“ АД по сметка на адвокатско дружество „Ташева и
съдружници“ на сума в размер на 2376 евро, като е представен списък с адвокатски
възнаграждения по конкретни дела, включени в тази сума (л. 37-38), с посочване, че
дължимото възнаграждение по настоящото дело е в размер на 180 евро /352,05 лева/.
Представени са доказателства за заплащане на депозит за съдебно-техническа експертиза
(л.31 по делото) в размер на 300лв. Предвид изложеното, на ответника следва да се присъди
сумата 652,05 лв. разноски в настоящото производство.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. З. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ №1,
ет.04, ап.015 чрез адвокат Г. срещу „***“ АД, Германия, чрез търговско представителство
„***“ с БУЛСТАТ: *** и адрес: гр. София, ул. „Л***“ № 5, С***, сграда Б, ЕТ. 5. иск за
сумата 400,00 евро, представляваща обезщетение за отмяна на свързващ полет LH 1431
София - Франкфурт, както и на полет LH 1172 Франкфурт – Лисабон за една резервация по
маршрут София-Франкфурт-Лисабон на 24.06.2022 г.
ОСЪЖДА Т. З. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ №1, ет.04, ап.015 чрез
адвокат Г. да заплати на „***“ АД, Германия, чрез търговско представителство „***“ с
БУЛСТАТ: *** и адрес: гр. София, ул. „Л***“ № 5, С***, сграда Б, ЕТ. 5 сумата 652,05 лв.
разноски по делото.
5
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6