Р Е Ш Е Н И Е
№
01.11.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Петя Иванова и прокурора.....................,
като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 4154/2017г. по описа на ПлРС, за да се
произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”, ЕАД, гр. София, чрез адв. И.В., против Р.С.С., с
която се твърди, че между ответника С. и „Космо България Мобайл”- понастоящем с
наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”, ЕАД, е сключен договор за мобилни услуги от
22.04.2013г., с предпочетен номер, за срок от 12 месеца, срещу заплащане на
стандартен месечен абонамент от 7,90лв. твърди се, че между страните, към
договора, е сключено допълнително споразумение от 01.03.2014г, с което
ползването на услугите е продължено с 24 месеца, считано от датата на изтичане на първоначалния срок . посочва се,
че ответникът не е заплатил дължимият абонамент, в размер на 13,26лв., за
периода 10.01.2015-09.02.2015г. Твърди се, че до ответника е изпратена покана
за заплащане на сумите, като след изтичане на дадения срок, договорът е
прекратен едностранно от ищеца, и е начислена неустойка в размер на 91лв.–сбор
от дължимите абонаментни такси до края на договора. Посочва се, че за задълженията
са издадени фактури- № **********/10.02.2015г, за сумата от 20,06лв., по която
има плащане от 6,80лв. и фактура №**********/10.04.2015г, за сумата от 91лв.
Твърди се, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр.д.№ 2771/2017г., по описа на ПлРС, срещу която е постъпило
възражение от страна на длъжника. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 104,26лв-
съставляваща сбор от неплатени месечни абонаменти и неустойка, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор, отв. Р.С.С.,
ред ув., не изразява становище .
Съдът, като съобрази становищата
на страните и на основание закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение № 1740/24.04.2017г. по ч. гр.д.№2771/2017г. по описа на ПлРС, срещу
издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда
едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е
допустим.
По делото се установява също, че
между Космо Мобайл България ЕАД- като доставчик и ответника Р.С.– като
потребител, е сключен договор за мобилни услуги от 22.04.2013г., със стандартен
месечен абонамент от 7,90лв. /месечно и срок от 12 месеца. Установява се също,
че между страните е сключено споразумение от 01.03.2014г, с което срокът на
договора продължен 24 месеца, като потребителят продължава да използва
избраната от него услуга, въз основа на първоначалния договор. По делото се
установява също факта на издаване на фактура № **********/10.02.2015г, на стойност
30,25лв., с отчетен период 10.01.2015-09.02.2015г, със срок да плащане –
25.02.2015г. Установява се също факта на издаване на фактура №**********/10.04.2015г,
на стойност 104,26лв., включваща сумата от 91лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договора и сумата от 13,26лв.- задължение за предходен период.;
срок за заплащане на задължението по фактурата- 25.04.2015г. По делото се
установява също, че до ответника е изпратено уведомление, от 10.03.2015г., с
което същият се уведомява, че при неплащане на задължението си /към онзи момент
в размер на 28,26лв./, договорът му ще бъде прекратен, и ще му бъде начислена неустойка,
в размер на 91лв.
По делото се установява също,
видно от приложените Общи условия- чл. 19б, че доставчикът има правото да прекрати
едностранно индивидуален договор, в случая- б.в.- че не е платил дължимите суми
след изтичане сроковете за плащан, съобразно установеното в Общите условия.
Нормата на чл. 27 от Общите условия предвижда, че задължението следва да бъде
заплатено в срока, посочен в самата фактура, но не по- късно от 18 дни от
датата на издаването й.
По делото се установява също, че
на 28.09.2017г, отв. С. е заплатил сумата от 104,26лв. за което е представил
надлежни доказателства. Факта на плащането на процесната сума не се оспорва от
страна на ищеца, и в с.з. неговият пълномощник моли съда при постановяване на
съдебното решение на бъде отчетено същото .
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съдът намира за безспорно
установен факта на съществуването на валиден договор за мобилни услуги от
22.04.2013г., между Космо Мобайл България ЕАД- като доставчик/ понастоящем с
наименование Т.Б. ЕАД/ и ответника Р.С.– като потребител, изменен с
допълнително споразумение от 01.03.2014г. установява се също и факта на
приемане на Общите условия от страна на ответника- потребител. Съдът намира за установен
и факта на едностранното прекратяване на договора, поради настъпване на
посоченото в Общите условия основание- неплащане на дължимите суми в
установените за това срокове. От съдържанието на Общите условия, не се
установява в този случай, прекратяването на договора да се извършва след
изпращане на предизвестие. По делото се установява факта на изпращането на
покана за плащане до ответника, в която е включено предупреждение, че при
неплащане ще бъде прекратен договора, както и че ще бъде начислена неустойка в
размер на 91лв. Въпреки че по делото няма доказателства за получаване на
поканата, същата следва да се счита за връчена с връчването на исковата молба и
приложенията й. В тази връзка, следва да бъде отчетен и факта на извършване
на плащане на претендираната сума, в
хода на процеса. Съдът намира, че плащането на
дължимата сума в хода на процеса от страна на длъжника- ответник, освен
изпълнение, макар и със закъснение, инкорпорира в себе си и признание на
ищцовата претенция.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1
от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени, като
погасени чрез плащане в хода на процеса-
арг. чл. 235, ал.3 от ГПК .
Тъй като ответникът е станал
причина за завеждането на делото, следва същият да понесе направените от ищеца
разноски, както в настоящето, така и в заповедното производство, в размер на
385лв.- за всяко.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано от С.Ф., за признаване за установено, на основание чл.422,
ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр чл.92, ал.1 от ЗЗД, че Р.С.С.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ сумата от 104,26лв- главница съставляваща сбор
от неплатени месечни абонаменти /13,26лв./ и неустойка /91лв/, по Договор за
мобилни услуги от 22.04.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 21.04.2017г.., до
окончателното изплащане на сумата, за която суми има издадена заповед за
изпълнение №1740/24.04.2017г. по ч. гр.д.№2771/2017г. по описа на ПлРС, като ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, от ГПК, Р.С.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от С.Ф. сумата от 385лв.-разноски по настоящето
дело и сумата от 385лв.- разноски по
ч. гр.д.№ 2771/2017г. по описа на ПлРС.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок, от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: