№ 175
гр. С., 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20252200500193 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №1135/26.11.2024г. по гр.д.
№1686/2024г. на С.ски районен съд, с което е прекратен с развод по взаимно съгласие,
сключения с Акт №17 на 21.08.2000г. на Община Т. граждански брак между Т. Б. Б. и
Я. Д. Б., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия, на
основание чл.49, ал.1 от СК, като е признато, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е на съпругата Я. Д. Б.. С Решението са присъдени на ищеца
разноски в размер на 2700лв.
Въззивна жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното
производство Я. Д. Б. чрез назначеният й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител адв. Д. Х., която обжалва посоченото първоинстанционно решение
изцяло.
С Решение №134/13.02.2025г. по гр.д. №1686/2024г. на СлРС е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в първия ред на диспозитива на Решение
№1135/26.11.2024г. по гр.д.№1686/2024г. на СлРС, като са заличени думите „взаимно
съгласие“.
Против Решението за поправка на ОФГ е подадена въззивна жалба от Я. Д. Б.
1
чрез назначеният й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Д. Х..
Въззивницата Я. Б. чрез особения си представител по чл.47, ал.6 от ГПК адв. Х.,
посочва, че обжалваното първоинстанционно решение, с което е прекратен брака
между страните, на първо място е недопустимо, тъй като е постановено прекратяване
по взаимно съгласие, а такъв иск не бил предявен. Предявеният иск бил по чл. 49, ал.1
от СК. Моли съда да обезсили решението и да върне делото на първоинстанционния
съд за произнасяне по предявения иск. В случай, че съдът приемел, че се касае до
техническа грешка, посочва, че решението е неправилно. Съдът не преценил правилно
събраните по делото доказателства и твърденията в исковата молба. Позовал се
единствено на свидетелските показания на сестрата на ищеца, която обаче
възпроизвежда единствено твърденията на ищеца, няма преки впечатления от
семейния живот на страните и е контактувала с брат си само по телефона, тъй като от
дълги години живее в Гърция. Следвало да се отчете и родствената връзка. Моли съда
да отмени обжалваното решение като неправилно и да постанови ново, с което да
отхвърли предявения иск за развод.
Във въззивната жалба против Решението за поправка на ОФГ, въззивницата Б.,
чрез особения си представител адв. Х. посочва, че същото е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила. Не било посочено по чия молба
съдът се е произнесъл. Посочен било проведено на 25.10.2024г. открито съдебно
заседание, за което тя не била призована, а и предхождала молбата за поправка.
Посочва, че не й бил връчван препис от молбата за поправка на ОФГ, не й бил даден
срок за отговор. На следващо място счита, че не е допусната ОФГ, а съдът се е
произнесъл по непредявен иск и първоначалното решение е недопустимо. Моли съда
да отмени решението и да отхвърли молбата за поправка на ОФГ.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор само на въззивната жалба
против Решението за поправка на ОФГ от насрещната страна - Т. Б. Б..
С отговора се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемата
страна намира обжалваното решение за поправка на ОФГ за правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че отразеното в
решението открито съдебно заседание е това по първоначалното решение. Друго
заседание не е провеждано. Системата автоматично давала тези атрибути на акта,
съдът не можел да ги промени.
С въззивните жалби и с отговора на втората жалба няма направени
доказателствени искания за въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивницата Я. Д. Б., редовно призована, не се явява. Представлява се от
назначеният й по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Д. Х., която
поддържа подадените въззивни жалби и моли за уважаването им по изложените в тях
съображения. Развива подробни съображения, аналогични на изложените във
2
въззивните жалби.
В с.з., въззиваемият Т. Б. Б., редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. Х., който оспорва въззивните жалби
като неоснователни и моли въззивният съд да потвърди обжалваните съдебни актове,
като правилни и законосъобразни. Претендира присъждане на направените пред
настоящата инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваните съдебни решения са валидни, а с оглед пълния
обхват на обжалването – и допустими.
Във връзка с възраженията за недопустимост на Решение №1135/26.11.2024г. по
гр.д.№1686/2024г. на С.ски районен съд, основаващи се на твърдения за произнасяне
на първоинстанционният съд по непредявен иск по чл. 50 от СК, следва да се посочи,
че същите са неоснователни.
Запознавайки се подробно с исковата молба, доклада на районния съд по чл.146
от ГПК и двете обжалвани решения на СлРС, въззивният състав намира, че първото
решение, с което е прекратен брака между страните е допустимо, като не страда от
сочения във въззивната жалба порок.
С.ският районен съд е бил сезиран с предявен брачен иск за прекратяване на
сключения между страните брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения, с правно основание чл.49, ал.1 от СК, ведно с
искане съдът да се произнесе и относно вината за разстройството на брака, съгласно
чл. 49, ал.3 от СК.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част
на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора
и е дал съответна правна квалификация на предявения иск – чл.49, ал.1 от СК.
Направил е доклад по делото, по който не са направени възражения. Осигурил е на
страните пълна и равна възможност за защита в производството.
В решението си, районният съд е посочил отново правната квалификация на
брачния иск, ведно с искането за произнасяне относно вината за разстройството на
брачните отношения. Изложил е мотивирано становище относно настъпилото дълбоко
и непоправимо разстройство на брачните отношения и невъзможността да се запази
брачната връзка, както и мотиви, защо приема, че вината за това разстройство е на
съпругата.
3
При това положение, въззивният състав приема, че районният съд е приел и
разгледал брачен иск по чл. 49, ал.1 и ал.3 от СК.
Никъде в мотивите районният съд не е посочил, че разглежда искане за развод
по взаимно съгласие и че ще се произнесе по такова. Едва в диспозитива, при
постановеното прекратяване на брака, районният съд е вмъкнал „по взаимно съгласие“,
но е посочил, че го прекратява поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брачните отношения и е посочил чия е вината за това.
Поради това, съдът приема, че е налице допусната ОФГ при вмъкването в
диспозитива на съдебното решение на израза „по взаимно съгласие“, но в
действителност съда не е разгледал и не се е произнесъл по непредявен иск - по чл.50
от СК, вместо по чл.49, ал.1 и ал.3 от СК.
Следователно не е налице твърдения с въззивната жалба порок на
първоинстанционното решение произнасяне по непредявен иск и обжалваното
решение е допустимо.
На следващо място съдът извърши контрол за законосъобразност и правилност
върху обжалваните две решения на С.ски районен съд, в рамките на изложеното във
въззивните жалби.
I. На първо място и с оглед изложените съображения във връзка с преценката за
допустимост, съдът ще се спре на Решение №134/13.02.2025г. по гр.д. №1686/2024г. на
СлРС, с което е отстранена ОФГ в Решение №1135/26.11.2024г. по гр.д.№1686/2024г.
на С.ски районен съд.
Въззивната инстанция по изложените по-горе съображения приема, че
действително е налице допусната ОФГ в Решение №1135/26.11.2024г. по гр.д.
№1686/2024г. на С.ски районен съд при вмъкването в диспозитива за прекратяване на
брака между страните с развод на израза „по взаимно съгласие“. Както бе посочено,
съдът е сезиран с брачен иск по чл.49, ал.1 от СК, ведно с искане по чл. 49, ал.3 от СК
и именно този иск е разгледан от съда, по него са формирани решаващите изводи и е
изведена ясната воля на съда да прекрати брака между страните с развод, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения по вина на
съпругата. Тази ясно формирана и изразена в мотивите воля е изразена и в
диспозитива, но съдът по грешка е вмъкнал и израза „по взаимно съгласие“, каквато
воля няма изразена в мотивите на решението. Безспорно при вмъкването на този израз
е допусната очевидна фактическа грешка, която районният съд е отстранил с валиден
акт. Не е налице грешка в правото, тъй като съдът не е разгледал и не се е произнесъл
по иск по чл.50 от СК.
Действително, районният съд е допуснал процесуално нарушение при
изпълнение на процедурата по чл.247 от ГПК, като не е уведомил ответната страна за
4
исканата поправка на ОФГ от страна на ищцовата страна и не й е предоставил срок за
отговор. Това процесуално нарушение обаче не опорочава в такава степен
постановеното решение, че да го прави нищожно, недопустимо или неправилно и да
води само по себе си до отмяна на решението, само на това основание. Разгледана по
същество молбата за отстраняване на ОФГ, макар и неадминистрирана надлежно, е
основателна и постановеното въз основа на нея решение за поправка на ОФГ е
правилно. Тъй като въззивната инстанция е инстанция по същество, то за нея не
съществува законова възможност да отмени съдебен акт и да върне дело на първата
инстанция само поради допуснати процесуални нарушения.
По отношение на посоченото в решението произнасяне в публично съдебно
заседание, следва да се отбележи, че съдът неправилно е обявил акта си в ЕИСС към
проведеното по делото о.с.з., вместо към ново закрито с.з., но това също не опорочава
крайния съдебен акт, който е правилен по същество.
Щом като крайния извод по съществото на спора, в случая налице ли е ОФГ,
съвпада, то решението следва да бъде потвърдено, независимо от допуснатите
процесуални нарушения при администриране на молбата. Както бе посочено, по
въпроса дали е допусната ОФГ въззивният съд споделя изцяло извода на СлРС за
допусната такава и правилното й отстраняване с обжалваното Решение
№134/13.02.2025г. по гр.д. №1686/2024г. на СлРС. Подадената против него въззивна
жалба е неоснователна. Решението следва да бъде потвърдено.
II. По въззивната жалба против Решение №1135/26.11.2024г. по гр.д.
№1686/2024г. на С.ски районен съд:
От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, въззивният съд установи следното от фактическа страна:
Страните в първоинстанционното производство са съпрузи, като са сключили
граждански брак на 21.08.2000г. в гр. Т..
От брака си страните имат родени три деца, които към момента на подаване на
исковата молба са навършили пълнолетие.
От показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел Тодорка Б. –
сестра на ищеца, се установява следното: Ищецът и съпругата му живеят в Англия.
Самата свидетелка живее от дълги години в Гърция, като поддържа с брат си връзка
само по телефона и от него знае, че се е разделил с жена си от 4-5 години. От брат си
знае, че откакто са в Англия съпрузите имат разправии, жена му не му готвила, карали
се често, не спели заедно. Свидетелката разбрала от брат си, че жена му имала връзка с
друг мъж. Към момента ищецът и ответницата не поддържат връзка помежду си.
Настоящата инстанция, въз основа на установеното от фактическа страна, намира, че
решението на районния съд е частично неправилно и незаконосъобразно в частта
5
относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения.
Предявеният иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак с
развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл. 49, ал.1 от
СК е основателен.
Налице е дълбоко разстройство в отношенията между страните, което е довело до
разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между
съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала.
По делото безспорно се установи, че след установяването им във Великобритания,
отношенията им се изострили много, имало постоянни скандали между тях, като се стигнало
до пълно преустановяване на отношенията им, като съпрузите са разделени от 4-5 години.
От тогава до настоящия момент не поддържат никакви контакти помежду си. Така са
преустановени всякакви духовни, емоционални и физически връзки между тях, при което
техният брак, съществуващ само юридически не е в техен интерес. Видно от събраните по
делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.
По въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, въведен с изрично искане от страна на ищеца с исковата молба, на основание
чл.49, ал.3 от СК:
След преценка на събраните доказателства, съдът счита, че вина за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения имат и двамата
съпрузи.
Понятието за брачна вина се изгражда на общото понятие за вина в правото.
Общоприето е, че вината представлява субективното отношение на дееца към
собственото му противоправно поведение и противоправния резултат. С оглед на това
може да се каже, че брачната вина е субективното отношение на съпруга към брачните
му нарушения и техния резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака
/ППВС №10/1971г./. Вината при развода трябва да бъде доказана. В практиката обаче
се отдава значение преди всичко на брачните нарушения, от които се прави извод за
брачна вина.
В случая, първото твърдение за брачно нарушение, а от там и извода на
районния съд за наличие на брачна вина единствено и само у ответницата –
въззивницата Я. Б. е свързано с твърденията за наличие на извънбрачна връзка, която
ответницата установила с друг мъж.
Въззивният съд, анализирайки свидетелските показания в тази насока и
заинтересоваността на основната свидетелка в тази насока – Тодорка Б. – сестра на
ищеца, намира, че това твърдяно брачно провинение не е доказано по несъмнен начин.
Свид. Б. говори само за чутото от нея единствено и само от брат й – ищеца. Не е
посочила, че е узнала това обстоятелство и от друг източник, нито, че има преки
6
впечатления от семейния живот на страните. Напротив, свидетелката от дълги години
живее в Гърция и поддържа контакти с брат си само по телефона. Не е посещавала
семейството във Великобритания, няма преки впечатления от семейния живот на
страните. Тя не е възприела непосредствено конкретни факти, от които по несъмнен
начин да се направи извод за установена извънбрачна връзка на Я. Б. с друг мъж.
Поради това, съдът не приема за безспорно установено това брачно провинение
– установена извънбрачна връзка от страна на ответницата Я. Б..
От единствено установеното – чести разправии между страните, не си говорили
след поредната караница и обстоятелството, че не спели заедно като съпрузи, не може
да се направи извод за вина единствено на единия съпруг за разстройството на брака.
Не се установи причината за честите разправии. Анализирайки тези обстоятелства,
настоящият състав стигна до извода, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Причина за чести скандали имат и
двамата съпрузи, като и двамата са допуснали ежедневните проблеми и разногласия да
доведат до срив в техните отношения, като не са предприели необходимите действия
за изясняване на спорните въпроси и преодоляване на разногласията. Налице е
отдръпване и на двамата от съпружеските задължения, отделянето им един от друг и
заживяването на самостоятелен живот, без поддържане на контакти помежду си. Не се
установи някой от двамата, при наличие на съмнение, недоволство или разногласие по
някои въпроси да са ги обсъждали заедно и да са търсили решение на въпроса,
евентуално проблема. Отделянето им емоционално един от друг, незаинтересоваността
и дистанцирането от социалния живот на другия, необсъждането на проблемите,
внушаването и задълбочаването на евентуални подозрения за неправомерно поведение
у другия, без да се поставя проблема открито за обсъждане и решаване, постепенно е
довел до състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, вина за което
обаче, поради изложеното, имат и двамата съпрузи.
Като е стигнал до друг извод по въпроса за вината, районният съд е постановил
неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в тази му част и
вместо него да се постанови ново, с което да се признае за установено, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр. второ от ГПК с оглед установената
вина и на двамата съпрузи, съдебните разноски следва да останат в тежест на всяка от
страните така, както са ги направили, в т.ч. и тези направени пред въззивната
инстанция. Поради което първоинстанционното решение следва да се отмени и в
частта, с която на ищеца са присъдени сторените по делото разноски.
Районният съд не е определил окончателна държавна такса, поради което това
следва да стори въззивната инстанция, която определя такава в размер на 50лв.,
платима по равно от двете страни, съответно по 25лв.
7
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №1135/26.11.2024г. по гр.д.
№1686/2024г. на С.ски районен съд, в частта, с която е признато за установено, че
вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на съпругата Я.
Д. Б., както и в частта относно осъждането на Я. Д. Б. да заплати на Т. Б. Б.
направени пред първата инстанция разноски размер на 2700лв., като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че дълбокото и непоправимо разстройство на
брака е настъпило по ВИНА на двамата съпрузи.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №1135/26.11.2024г.,
постановено по гр.д.№1686/2024г. на С.ски районен съд в останалата част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №134/13.02.2025г., постановено по гр.д.
№1686/2024г. по описа на С.ски районен съд.
ОСЪЖДА Т. Б. Б. с ЕГН ********* от гр. Т., общ. С., ул. „Ж.В.“ № 18 да
заплати в полза на съдебната власт по сметка на СлОС окончателна държавна такса в
размер на 25лв.
ОСЪЖДА Я. Д. Б., с ЕГН ********** от гр. Т., общ. С. да заплати в полза на
съдебната власт по сметка на СлОС окончателна държавна такса в размер на 25лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8