№ 197
гр. Ямбол, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20252330100905 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от М. Ц. М. и А. И. Н. за
издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителите
домашно насилие от страна на А. А. И. – техен син.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които се
твърди да са извършени твърдените актове на домашно насилие. Молителите
посочват, че ответникът ги подлагал на системен психически и физически тормоз, за
да му дават пари. На 20.03.2025 год. , когато се прибрали от работа установили, че
ответникът е нанесъл побой на синът им И.. Бил много агресивен. Започнал да блъска
молителите и да ги заплашва. Около 19,30 часа сигнализирали на тел. 112 за помощ.
Дошъл полицейски екип и ответникът бил отведен. На 21.03.2025 год., около 1, 30 часа
през нощта го чули да влиза в къщата , след което разбил вратата на тяхната стая и
отново започнал да ги заплашва искайки пари. През цялата нощ молителите не спали,
не отишли и на работа, за да търсят помощ от институциите. Молителите посочват, че
се страхуват за здравето и живота си.
Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.
3 от ЗЗНД.
В съдебно заседание молбата се поддържа от двамата ищци и процесуалния им
представител. Ангажират се гласни доказателства.
Ответникът, редовно и своевременно уведомен, не се явява и не изразява
становище по молбата.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в
нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к.
се твърди, че актовете на домашно насилие са осъществени на 20 и 21.03.2025 г. ,
1
пред родово и местно компетентен съд.
Установява се от служебно изготвените по реда на ЗЗДН справки, че ответникът е
син на двамата ищци, както и че последните не са осъждани, а ответникът е осъждан
многократно за периода 2017- 2022 година.
От изисканата от РУ на МВР - Я. справка се установява, че на 20.03.2025 год. е
бил посетен сигнал за агресивни психично болно лице на *******. На място е
установен А. А. И., живущ на същия адрес. Последният е отведен в ЦСМП за преглед,
след което освободен за домашно лечение.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. И. – син на
ищците и брат на ответника посочва, че на 20.03.2025 год. А. И. е започнал да го бие,
т.к. искал пари за наркотици. Родителите му се прибрали от работа след 19 часа и той
започнал да тормози и тях. Блъскал ги, удрял, ги, поради което и се наложило
свидетелят да ги прибере в неговата стая. Извикали полиция, но след 3- 4 часа брат
му се върнал и продължил с тормоза. Този тормоз продължавал три години. Бил
агресивен. Разбил вратата. След подаване на молбата за защита отново идвала полиция
в дома им, за да го вземат, защото нарушавал заповедта.
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и
съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът
изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от
предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка , във фактическо съпружеско съжителство, или интимна връзка.
В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че
е налице осъществено по отношение на двамата молители психическо и физическо
насилие, по начина и времето посочени в молбата за защита.В процесния случай
декларацията по чл.9,ал. 3 от ЗЗДН , на осн. чл. 13,ал.3 от същия закон може да служи
като единствено основание за издаване на заповед за защита. Същата се подкрепя в
пълна степен от останалите събрани по делото доказателства – писмени и показанията
на разпитания свидетел, ценени при условията на чл. 172 от ГПК, които съдът
кредитира като логични, безпротиворечиви и последователни. Ответникът , въпреки
предоставената възможност и дадените указания , не е ангажирал никакви
доказателства в процеса, още повече такива, оборващи съдържанието на декларацията.
При установеността на извършеното домашно насилие през процесния период,
следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира
защитата на молителя. Съдът намира, че следва да бъдат наложени мерките по чл.5,
ал.1, т.1 , т.2 и т.3 от ЗЗДН,за срок от осемнадесет месеца, при приспадане срока на
действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН- чл.
5,ал.2 ЗЗДН, като при преценката си отчете конкретиката на настоящия казус, близката
роднинска връзка между страните, изключително дръзкото и неуважително отношения
на ответника спрямо родителите му, наличните данни, че са налице и предходни
актове на насилие , т.е. налице е системност в поведението му, като при съобразяване
на примерните критерии по ППЗЗДН, съдът приема,че в процесния случай е налице
високо ниво на риск.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, в тежест на ответника следва да се възложи
2
заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв.
Ищците не претендират разноски в производството.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от
ЗЗДН, Ямболският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита на М. Ц. М., ЕГН ********** и А. И. Н., ЕГН
********** срещу осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на А. А. И.,
ЕГН **********, КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА А. А. И. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на М. Ц. М. и А. И. Н..
ОТСТРАНЯВА А. А. И. от съвместно обитаваното с М. Ц. М. и А. И. Н.
жилище, находящо се в гр. Я. ****, за срок от 18 месеца /при приспадане срока на
действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН/.
ЗАБРАНЯВА на А. А. И. да приближава М. Ц. М. и А. И. Н., жилището,
местоработата и местата им за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от
100 м. за срок от 18 месеца /при приспадане срока на действие на мерките по
издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН/.
ОСЪЖДА А. А. И., ЕГН **********да заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в размер на 25 лв.
Да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдената държавна
такса.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава А. А. И., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на
страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР - Ямбол.
Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен
срок , считано от 16.04.2025 год.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3