РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1860
гр. Пловдив, 23.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г. разгледа докладваното от
съдията Л. Несторова
административно дело № 890 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/
Образувано е по жалба, предявена от С.Й.М., ЕГН: **********, с посочен адрес:
***, против Ревизионен акт № Р-16001619001060-091-001 от 24.09.2019г., издаден
от И.К.К.- началник
сектор, възложил ревизията и П.С. Д.- главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 124 от 13.03.2020г.
на ИП директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр.
Пловдив относно допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 1 777,75 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 1 155,67 лв., за 2013г. в размер на 44 745,21 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 24 541,76 лв., за 2014г. в размер на
7 565,87 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 380,94 лв., за
2015г. в размер на 6 430,99 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
2 218,99 лв. и за 2016г. в размер на 4 568,94 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 113,13 лв.; допълнително определената
дължима сума за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 20 496
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 13 323,95 лв. и допълнително
определените вноски за ЗОВ: за 2012г. ДОО в размер на 1 990,34 лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 1 372,42 лв., ДЗПО – УПФ в размер на
777,48 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 536,10 лв. и ЗО в размер на
1 243,97 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 798,95 лв.; за 2013г.
ДОО в размер на 2 260 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 286,81 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 882,82 лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 502,66 лв. и ЗО в размер на 1 412,50 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 804,29 лв.; за 2014г. ДОО в размер на 2 201,26 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 1 030,92 лв., ДЗПО – УПФ в размер на
859,87 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 402,71 лв. и ЗО в размер на
1 375,78 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 644,29 лв.; за 2015г.
ДОО в размер на 2 829,68 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 023,76 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 105,34 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 399,89 лв. и ЗО в размер на 1 768,55 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 639,86 лв. и за 2016г. ДОО в размер на
2 780,13 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 724,49 лв., ДЗПО – УПФ
в размер на 1 085,99 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 283,01 лв.
и ЗО в размер на 1 737,58 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
452,82 лв.
С жалбата се
навеждат доводи, обосноваващи материалноправна и процесуална
незаконосъобразност на оспорения административния акт. Според жалбоподателя,
действително е получило недвижими имоти от дружеството „ПАЛАС 27“ ЕООД под
формата на бартерна сделка срещу право на строеж. Същевременно, М. е поръчител
по договор за заем, сключен между си ФИНАНСИ ГРУП“ – заемодател и „ПАЛАС 27“
ЕООД – заемополучател и е заплащал дължими суми от заемополучателя именно от
продажбите на недвижимите имоти. При ревизията е игнорирано и обстоятелството,
че против „ПАЛАС 27“ ЕООД е образувано производство по несъстоятелност и
сидникът по него е предявила претенции към М. за попълване на масата на
несъстоятелността с обекти в сградата в ***. Налице е и друго съдебно
производство, образувано по искова молба на „ПАЛАС 27“ ЕООД срещу жалбоподателя
М. за заплащане на извършени СМР на посочената сграда. Претендира се отмяната
на обжалвания РА и присъждане на направените по делото разноски. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена
защита от пълномощника адв. Б..
Национална агенция за приходите – Дирекция
„Обжалване и данъчноосигурителна практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалният си
представител юр. С., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да
я остави без уважение. Представя подробни писмени съображения. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Ревизионният акт,
обект на настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това
процесуален срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация
орган, който е счел същият за законосъобразен, потвърдил го е в оспорената
част.
Така постановеният от приходния
орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок
налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Следва да бъде съобразено обстоятелството, че от страна на ответника не са
представени надлежни доказателства за връчване на жалбоподателя на решение № 124
от 13.03.2020г. на ИП директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ – гр. Пловдив.
Ревизионното производство се явява повторно
такова, след като с решение № 83 от 11.02.2019г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – гр. Пловдив е отменен частично първоначално издаденият РА №
Р-16001617008435-091-001 от 02.11.2018г. по отношение на допълнително
определените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от
2012г. до 2016г., ведно с прилежащите лихви и допълнително определените вноски
за ЗОВ за самоосигуряващо се лице за същия период и на основание чл. 155, ал. 4
от ДОПК преписката е върната на органа по приходите, издал ЗВР, за издаване на
нов ревизионен акт. В останалата си част, по отношение допълнително
установените задължения по ЗДДС, ведно с прилежащите лихви, РА № Р-16001617008435-091-001 от 02.11.2018г.
е потвърден от горестоящия административен орган и като необжалван по съдебен
ред е влязъл в сила.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619001060-020-001 от 20.02.2019г.
/л. 1274 - 1275/ е сложено
начало на повторната ревизия на жалбоподателя. ЗВР е издадена от А.Д.- началник сектор при ТД на НАП – гр.
Пловдив на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и на основание Заповед №
РД-09-1 от 03.01.2017г., ведно с приложение № 1 към нея, изменена и допълнена
със Заповеди №№ РД-09-21 от 10.01.2017г. и РД-09-1230 от 11.07.2017г. на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 5 – 9 гръб). Определено е ревизията да обхване следните
задължения на М.: данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за самоосигуряващо се лице за периода от
01.01.2012г. до 31.12.2016г.
Със ЗВР са определени: Й.П.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, и Х.Р.на
длъжност главен инспектор по приходите да извършат ревизията.
Определен е срок за
завършване на ревизията - до три месеца от датата на връчване на заповедта. ЗВР
е връчена лично на М. на 13.03.2019г.,
видно от саморъчно попълнената разписка – л. 1275 по делото.
Първоначално издадената
ЗВР е изменена със ЗИЗВР № Р-16001619001060-020-002 от 15.03.2019г. /л. 1268/, с която е променен органът по
приходите, възлагащ ревизията – И.К.– началник сектор и член от екипа,
извършващ ревизията – П.Д.– главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията. Определен е срок за завършване на ревизията до 13.06.2019г., като
ЗИЗВР е връчена по ел. път на 18.03.2019г. /удостоверение за извършено връчване
по електронен път – л. 1270/. Срокът за извършване на ревизията е
последователно удължаван със ЗИЗВР №№ Р-16001619001060-020-003 от 10.06.2019г.
и Р-16001619001060-020-004 от 03.07.2019г., надлежно връчени по електронен път
/л. 1263 – 1265 и л. 1257 – 1258 и л. 1301/.
ЗВР и ЗИЗВР са
подписани с валиден ел. подпис към дата на издаването им, видно от разпечатки
за квалифициран ел. подпис /л. 22 и л. 1300/.
Съгласно чл. 114, ал.
1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече
от датата на връчването на заповедта за възлагане. Разпоредбата на чл. 114, ал.
2 от ДОПК определя, че ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде
продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил
ревизията. Сроковете на ревизията са съобразени със законовите изисквания.
В срока по чл. 117,
ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад № Р-16001619001060-092-001 от 27.08.2019г. и е подписан
от ревизиращите органи по приходите - главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията П.Даскалова, надлежно оправомощена със Заповед №
РД-09-1801 от 28.09.2018г., изменена със Заповеди №№ РД-09-400 от 11.03.2019г.
и РД-09-1233 от 15.07.2019г., издадени от директора на ТД на НАП – гр. Пловдив и
от главен инспектор по приходите Х.Р., с валиден електронен подпис към датата
на издаването му /л. 24 - 28 по делото/.
РД е връчен редовно по
електронен път.
Против констатациите в РД, в
законоустановения срок е постъпило възражение вх. № 94-00-5597 от 17.09.2019г.,
без приложени към него писмени доказателства.
В хода на производството, в срока по чл.
119, ал. 3 от ДОПК и на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден Ревизионен
акт № Р-16001619001060-091-001 от 24.09.2019г. от И.К.- началник сектор,
възложил ревизията и от П.Д.- главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията при ТД на НАП – Пловдив. РА е подписан от ревизиращите органи с ел.
подпис, валиден към датата на издаването му, установено от приетите по делото
удостоверения за ел. подпис. Същият е връчен по ел. път на 01.10.2019г., видно
от удостоверение за извършено връчване – л. 81 по делото. В РА са обсъдени
направените от лицето възражения и са намерени за неоснователни.
Решението на горестоящия
административен орган е издадено от надлежно оправомощен орган по приходите,
съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР – 23 от 16.06.2017г., издадена от изпълнителния
директор на НАП (л. 1298) и представени доказателства за отсъствие на титуляра
към 13.03.2020г. (заповед № 2422 от 12.03.2020г. на изпълнителния директор на
НАП).
При ревизията е установено, че С.М., в
качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и на
основание чл. 8, ал. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за доходи, получени
през данъчната година от източници в страната и чужбина. За периода от
01.01.2012г. до 31.12.2016г. М. се е намирал в трудови правоотношения с
дружеството „ПАЛАС 27“ ЕООД и е получавал доходи с източник трудови
правоотношения. През посочения времеви период не са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които да са декларирани доходи от други източници.
С нотариален акт № 199 от 02.10.2009г.
„ТИВАМЕКС и КО“ АД е учредило на „ПАЛАС 27“ ЕООД право на строеж, пристрояване
и надстрояване и прехвърляне право на собственост срещу задължение за
строителство на комплекс с жилищно – обществени функции, находящ се в ***. С
нотариален акт № 2 от 02.10.2009г. „ПАЛАС 27“ ЕООД е продало на жалбоподателя С.М.
право на строеж на 19бр. обекти за сумата от 2 245 лв., като данъчната
оценка на посочените обекти възлиза на общо 266 987 лв.
С протокол серия АА № 1575260 от
06.06.2019г. към доказателствения материал към настоящото ревизионно
производство са приобщени издадените на „ПАЛАС 27“ ЕООД Ревизионен акт /РА/ №
Р-160016170001091-091-001 от 14.03.2019г., ведно с РД № Р-160016170001091-092-001
от 28.01.2019г. и събраните при ревизията доказателства във връзка с издадените
документи за степените за завършеност на строежа. При ревизията са събрани
удостоверения за степен на завършеност на груб строеж изх. №№ 94006-306 от
12.06.2011г. и 940169-30893 от 29.08.2011г.; удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж изх. № СТ-05-284 от 15.02.2013г. за тела „А“, „Б“ и „Г“
на сградата и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж изх. № 86 от
10.06.2014г. за тяло „В“ на сградата.
От страна на РЛ са изискани документи
за извършени разходи за строителството на 19-те бр. недвижими имоти, предмет на
правото на строеж, като такива не са представени. Съгласно НА № 199 от
02.10.2009г. РЗП на обекта в *** е общо 10 077,07кв.м и се състои от
четири обекта, съответно тела „А“, „Б“, „В“ и „Г“, като на жалбоподателя М. е
продадено право на строеж на 3бр. обекти – магазини в тяло „А“, 8бр. обекти –
апартамент – мезонет, склад и офис в тяло „В“ и 8бр. обекти – апартаменти и
гаражи в тяло „Г“ /таблица на л. 100/. От страна на М. са извършени продажби на
обектите с обща данъчна оценка от 365 133,54 лв. (колона предпоследна от
таблицата на л. 100 гръб) на обща продажна цена от 295 000 лв. (колона
последна от таблицата на л. 100 гръб) с НА, по години, както следва:
-през 2012г. с НА № 57 от 02.08.2012г.
са продадени гараж № 03 и апартамент № 4.3 в тяло „Г“ на обща пазарна цена от
16 113лв. Данъчната оценка на обектите възлиза общо на 22 807,40лв.;
-през 2013г. с НА № 137 от 04.12.2013г.
са продадени апартамент – мезонет № 5.7, апартамент – мезонет № 5.8 и склад №
12 в тяло „В“, без посочени продажни цени, но с обща продажна цена от
295 000лв.; с НА № 47 от 14.02.2013г. е продаден склад № 11 в тяло „В“, с
НА № 27 от 24.10.2013г. е продаден магазин № 1.14 в тяло „Г“, с НА № 145 от
26.09.2013г. е продаден апартамент № 5.11 в тяло „Г“ и с НА № 42 от
30.04.2013г. и НА № 80 от 23.08.2013г. – общо 0,43% идеални части от ПИ,
възлизащи общо на 9,37кв.м на обща пазарна цена от 55 623лв. Данъчната
оценка на обектите възлиза общо на 463 700,05лв.;
-през 2014г. с НА № 112 от 29.10.2014г.
е продаден апартамент № 4.15 (преустроен от офис № 4.15) в тяло „В“, с НА № 10
от 02.07.2014г. са продадени 0,22% идеални части от ПИ, възлизащи на 4,80кв.м,
с НА № 15 от 04.07.2014г. са продадени 1,75% идеални части от ПИ и с НА № 117
от 31.10.2014г. са продадени 0,34% идеални части от ПИ, които съответстват на
идеалните части на закупени от лицата обекти в сградата, на обща пазарна цена
от 31 191,40лв. Данъчната оценка на обектите възлиза общо на
71 647,21лв.;
-през 2015г. с НА № 157 от 23.03.2015г.
е продаден склад № 10 в тяло „В“, с НА № 79 от 14.08.2015г. е продаден
апартамент № 4.18 (преустроен от офис № 4.18) в сграда „В“ и с НА № 127 от
27.05.2015г. е продаден гараж № 0.5 в тяло „Г“ на обща пазарна цена от
66 180лв. Данъчната оценка на обектите възлиза общо на 79 718,43лв.;
-през 2016г. с НА № 14 от 20.01.2016г.
е продаден апартамент № 4.16 (преустроен от офис № 4.16“ в тяло „В“ и с НА № 38
от 11.10.2016г. са продадени 0,34% идеални части от ПИ, възлизащи на 5,40кв.м,
които съответстват на идеални части от закупен от лицето обект в сградата, на
обща пазарна цена от 60 150лв. Данъчната оценка на обектите възлиза общо
на 60 047,05лв.
Представени са доказателства, че за
закупеното право на строеж на всички 19бр. обекти с РЗП от 1 274,98лв.
жалбоподателят М. е заплатил обща сума от 2 245лв. В последствие, с НА №
25 от 31.07.2012г. „ТИВАМЕКС и КО“ АД е прехвърлил 22,44% от ПИ, находящ се в ***
с обща площ от 2 259кв.м, които идеални части са съответни на
притежаваните от М. самостоятелни обекти от построената сграда в ПИ с РЗП от
10 077,07кв.м. Прието е, че дружеството „ПАЛАС 27“ ЕООД е извършило
безвъзмездна доставка на услуга по СМР към М. съответно в размер на
7 771,29лв. за 2012г., 91 703,56лв. за 2013г. и 45 431,42лв. за
2014г. Разходите за придобитите обекти са определени като процентно отношение
от застроената площ на всеки един обект към общата застроена площ на целия
комплекс от 10 077,07кв.м. Така, през периода 2012г. – 2013г. от „ПАЛАС
27“ ЕООД са отчетени разходи за
извършено строителство на всички обекти в тела „А“ и „Г“ на обща стойност от
553 171,17лв., а през периода 2012г. – 2014г. – разходи за извършено
строителство на всички обекти в тяло „В“ на обща стойност
2 071 657,24лв. Изчисленията са направени поотделно за обекти в тяло
„Г“ и тяло „В“ (таблица на л. 104 – 105), като са посочени общо извършени
разходи за СМР от „ПАЛАС 27“ ЕООД на обща стойност от 144 906,27лв.
Продажните цени на част от недвижимите
имоти са определени по следния начин: през 2012г., с НА № 57 от 02.08.2012г.
Петър И. и С.М. са продали на Снежана Пенкова 2бр. недвижими имоти – апартамент
№ 4.3, собственост на М. и склад № 3, собственост на И., на обща продажна цена
от 14 000лв., заплатена изцяло на 10.02.2010г. За определяне на пазарната
цена от 13 113лв. е изчислена, като общата продажна цена от 14 000лв.
е разделена на общата квадратура на апартамента и склада от 67,71кв.м
(63,42кв.м + 4,29кв.м) и е получена цена на кв.м от 206,764лв. Цената на кв.м е
умножена по квадратурата на апартамента от 63,42кв.м и е получена продажна цена
от 13 113лв. През 2015г. с НА №
142 от 08.06.2015г. В.И.а, И.И. и С.М. са продали на „НЕОКОР 18“ ЕООД по 10/30
идеални части всеки от свой собствен недвижим имот за сумата от 9 000лв. И.
прехвърля част от своите идеални части, а именно 8/30 на купувача срещу
задължението да построи и въведе в експлоатация
за своя сметка обект в ***. За доход на М. за годината е приета сумата
от 4 500лв. = ½ от заплатената сума от 9 000лв.
Изчислени са нетни размери на приходите
от продажби по години, като от приходите от продажби по НА и изчислени от
ревизиращия екип, е приспадната съответната част на заплатеното право на строеж
по години (таблица на л. 103 гръб). Така, за 2012г. са изчислени приходи от
продажби на стойност 15 863,49лв. (16 113лв. – 249,51лв.), за 2013г.
– на стойност 349 705,85лв. (350 623лв. – 917,15лв.), за 2014г. – на
стойност 31 050,72лв. (31 191,40лв. – 140,68лв.), за 2015г. – на
стойност 65 976лв. (66 180лв. – 203,91лв.) и за 2016г. –
60 030,55лв. (60 150лв. – 119,45лв.).
Изчислени са данъчни основи за облагане
с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ по години, като от изчислените приходи от
продажби за 2013г., 2014г. и 2016г. са приспаднати стойностите на ДДС,
изчислени в РА № Р-16001617008435-091-001 от 02.11.2018г., влязъл в сила в тази
си част (таблица на л. 103 гръб). При съобразяване на изчислените извънредни
приходи от доходи в непарична форма, приходи и разходи за придобиване на
недвижимите имоти и разходи за строителство, са изчислени данъчни основи по
години, както следва: за 2012г. – 15 863,49лв., за 2013г. –
302 856,05лв., за 2014г. – 54 876,05лв., за 2015г. –
48 576,88лв. и за 2016г. – 36 063,30лв. (таблица на л. 105 гръб).
Данъчната основа е определена като сбор от приходите от продажба на недвижими
имоти и безвъзмездно придобито имущество, намалена със съответстващите разходи
за право на строеж и съответстващи на приходите от безвъзмездно придобито
имущество.
Ревизиращият екип е направил извод, че
предвид извършеният брой на сделките през ревизирания период, М. е осъществявал
независима икономическа дейност, за която не е подавал ГДД. Касае се за
търговски сделки по чл. 1, ал. 1, т. 14 от ТЗ, които подлежат на облагане с
пряк и косвен данък. По отношение облагането с ДДС, първоначално издаденият РА
№ Р-16001617008435-091-001 от 02.11.2018г. не е обжалван по съдебен ред и е
влязъл в сила, а в хода на настоящото ревизионно производство е определена
данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ на основание
разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Тъй като не са подавани ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ за извършената икономическа дейност под формата на продажби на
недвижими имоти, обособени обекти в жилищно – обществена сграда, е налице
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК за провеждане ревизията по
особения ред на чл. 122 от ДОПК. На РЛ е връчено уведомление, с което е
уведомен за извършването на ревизията по особения ред, изискано е представяне
на документи и писмени обяснения и попълване на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В указания в искането срок не са представени изисканите документи и
писмени обяснения.
На основание разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 от ЗДДФЛ е изчислена данъчна основа за облагане на М., като действащ като
ЕТ без регистрация. Реализираните непарични доходи са признати за извънредни
приходи в годината, в която е осъществена безвъзмездната СМР услуга, съответно
приходите от продажба на недвижими имоти са определени съгласно годината на
документирането им с НА.
Предвид формираната данъчна основа за
облагане на доходите от дейност като ЕТ, формирана по реда на глава Пета,
раздел Втори от ЗДДС, е прието, че М. дължи авансови вноски за ЗОВ върху
минималния размер на годишния осигурителен доход от 5 040лв. за всяка една
от ревизираните години, определен със ЗБДОО. За ДОО дължимата вноска е в размер
на 12,8% върху минималния годишен размер на осигурителния доход от
5 040лв. за целия период; за ДЗПО – УПФ дължимата вноска е в размер на 5%
от осигурителен доход в годишен размер от 5 040лв., а за ЗО – 8% от
осигурителен доход в годишен размер от 5 040лв.
При направените изчисления в таблици на
л. 119 – 120 гръб са определени невнесени авансови вноски за ДОО за периода
2012г. – 2016г. в общ размер на 3 225,60лв., ведно с прилежащите лихви в
общ размер на 1 683,79лв., в таблици на л. 122 – 123 гръб – невнесени
авансови вноски за ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 260лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 657,72лв. и в таблици на л. 125 – 126 гръб –
невнесени авансови вноски за ЗО в общ размер на 2 016лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 993,55лв.
Изчислени са вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ
и ЗО за годишно изравняване, като е съобразено, че през годината са внесени
вноски върху осигурителен доход от трудови правоотношения и при ревизията са
изчислени авансови вноски върху минималния размер на осигурителния доход,
съгласно ЗБДОО за съответната година. Тъй като през всяка една от ревизираните
години размерът на осигурителния доход, реализиран от РЛ, надвишава максималния
годишен размер на осигурителния доход, върху който се довнасят ЗОВ, определен
със ЗБДОО за съответната година, вноските за ЗОВ за годишно изравняване са
изчислени върху осигурителен доход, получен като разлика между максималния
размер на осигурителния доход и осигурителния доход, върху който са внесени,
съответно вменени за внасяне ЗОВ (таблици на л. 121, 124 и 127).
За 2012г. са дължими вноски за ДОО за
годишно изравняване в размер на 12,8% върху осигурителен доход в размер на
10 509,60лв. = 24 000лв. – (8 450,40лв. + 5 040лв.), ДЗПО –
УПФ за годишно изравняване в размер на 5% върху осигурителен доход в размер на
10 509,60лв. и ЗО за годишно изравняване в размер на 8% върху осигурителен
доход в размер на 10 509,60лв. При така направените изчисления, са
определени допълнително вноски за ДОО в размер на 1 345,22лв., вноски за
ДЗПО – УПФ в размер на 525,48лв. и вноски за ЗО в размер на 840,77лв., ведно с
прилежащите лихви. Определени са допълнително вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО
(авансови + вноски за годишно изравняване) за годината в общ размер на
4 011,79лв., които подлежат на приспадане от общо изчислената данъчна
основа по реда на чл. 122 от ДОПК.
По аналогичен начин са изчислени
вноските за ЗОВ за годишно изравняване за 2013г. в общ размер на
4 555,32лв., за 2014г. – в общ размер на 4 436,91лв., за 2015г. – в
общ размер на 5 703,57лв. и за 2016г. – в общ размер на 5 603,70лв.
За 2012г. е изчислена данъчна основа за
облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 11 851,70лв.
(15 863,49лв. – 4 011,79лв.), върху която е дължим данък 15% в размер
на 1 777,75лв., ведно с прилежащите лихви (таблица първа на л. 117 гръб).
По аналогичен начин са изчислени данъчни основи за облагане с данък по чл. 48,
ал. 2 от ЗДДФЛ и дължимият данък за 2013г. (таблица втора на л. 117 гръб), за
2014г. (таблица на л. 117 гръб – 118), за 2015г. (таблица първа на л. 118) и за
2016г. (таблица втора на л. 118), ведно с прилежащите лихви.
Наред с определените доходи от
икономическа дейност, облагаеми с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, е извършена
съпоставка между приходите и разходите на РЛ по години (таблици на л. 110 гръб
– 114 гръб), като в приходната част са включени доходите от трудови
правоотношения, постъпленията от прехвърляне на имущество, други постъпления по
банкови сметки и заеми, а в разходната част -
комунални разходи, разходи по задължения към трети лица, разходи за
предоставяне на парични заеми на трети лица и разходи за заплащане на такси.
При извършените рекапитулации са съобразени и наличните средства по банкови
сметки в началото и края на годината, тъй като не са декларирани стойности на
налични парични средства в брой. При рекапитулацията е констатирано превишение
на доходите над извършените разходи, като същевременно за 2012г. са установени
постъпления по банкови сметки в общ размер на 204 960лв. с основание
„захранване на сметка“ (таблица на л. 108 гръб – 109). В отговор на ИПДПОЗЛ М.
не представя изисканите му документи и писмени обяснения относно основанията за
извършените преводи, предвид на което при ревизията е направен извод, че се
касае за друг доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
От страна на дружеството „ПАЛАС 27“
ЕООД също не са представени документи и писмени обяснения относно основанията
за извършените преводи. С протокол серия АА № 1575260 от 06.06.2019г. към
доказателствения материал по ревизионното производство са приобщени като
доказателства РА № Р-160016170001091-091-001 от 14.03.2019г., ведно с РД №
160016170001091-092-001 от 28.01.2019г., ведно с приложени по преписките
баланси. Съгласно данните в балансите, няма отразени заеми на М., няма и
аналитично счетоводно отчитане, за да може да се установи предназначението на
банковите преводи.
При анализ на събраните доказателства,
е направен извод, че е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7
от ДОПК и М. е уведомен, че ревизията ще бъде проведена по особения ред на чл.
122 от ДОПК. В отговор на надлежно връчено ИПДПОЗЛ не са представени изисканите
документи и писмени обяснения и не са попълнени декларациите по чл. 124, ал. 3
от ДОПК.
Сумата в размер на 204 960лв.,
постъпила по банкови сметки на М. през 2012г., е приета за друг доход по
смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, подлежащ на облагане с данък по чл. 48, ал. 1
от ЗДДФЛ. Върху тази данъчна основа е дължим данък в размер на 20 496лв.,
ведно с прилежащите лихви.
В съдебното заседание на 29.09.2020г. е прието
заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото
лице Н.Г., с направено възражение за необоснованост от пълномощника на
жалбоподателя. Настоящият съдебен състав кредитира заключението като
обосновано, съответстващо на останалите събрани по делото доказателства и
даващо изчерпателен отговор на поставените задачи.
След анализ на представените по делото
доказателства, вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-задача 1: съгласно методиката на ревизиращите
органи по приходите, за периода 2012г. – 2016г. са извършени безвъзмездни
строителни услуги от „ПАЛАС 27“ ЕООД към жалбоподателя М., които за него
представляват извънредни непарични доходи, в общ размер на 144 906,27лв.
(таблица на л. 105 гръб). По години, са изчислени следните размери на
извънредни непарични доходи: за 2012г. – 7 711,29лв., за 2013г. –
91 703,56лв. и за 2014г. – 45 431,32лв. Безвъзмездната строителна
услуга се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат
приходът от нея, съгласно ЗСч и приложимите СС. При анализ на данните в
събраните по делото доказателства, по-конкретно разрешения за ползване - за
тела „А“, „Б“ и „Г“ и удостоверение за въвеждане на строеж в експлоатация – за
тяло „Г“ строителната услуга за първите три строежа е завършена през 2012г. и
2013г., а за четвъртия строеж – през 2014г.
Размерите на разходите за строителство, извършени
от „ПАЛАС 27“ ЕООД под формата на непарични доходи за М., са изчислени въз
основа на констатациите на влезлия в сила РА № Р-16001617001091-091-01 от
14.03.2019г., ведно с РД № Р-16001617001091-092-01 от 28.01.2019г. възлизат
общо на 144 906,27лв. Същите са определени като процентно отношение от
застроената площ на всеки един имот към общата застроена площ на целия комплекс
от 10 077,07кв.м и спрямо отчетени разходи от дружеството за тяло „А“ и
тяло „Г“ за 2012г. – 2013г. в размер на 553 171,17лв. и за тяло „В“ за
2012г. – 2014г. в размер на 2 071 657,24лв. Така, за гараж № 3 в тяло
„Г“ с площ от 66,76кв.м е изчислено процентно съотношение от 0,662% =
66,76кв.м/10 077,07кв.м. С този процент са умножени общо направените разходи за
тяло „Г“ и са изчислени разходите за построяване на обекта в размер на
3 661,63лв. = 553 171,17лв. х 0,662%.
Размерът на разходите за строителните обекти,
придобити от жалбоподателя за периода 2012г. – 2016г. са в общ размер на
1 630,70лв. (таблица на л. 105 гръб). Този размер се изчислява като се
умножи площта на съответния обект в кв.м по единична цена на кв.м от 1,761лв.,
получена като съотношение между заплатената обща цена на правото на строеж от
2 245лв. и общата площ на обектите, предмет на правото на строеж от
1 274,96кв.м (таблица на л. 103 гръб). Продажната цена и квадратурата на
процесните 19бр. обекти е посочена в НА № 2 от 02.10.2009г. (л. 56 – 58).
При следване на методиката на органите по
приходите вещото лице констатира математически точни изчисления на дължимия
данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (таблици на л. 105 гръб и л. 117 гръб – 118).
-задача 2: вещото лице е направило експертна
констатация, че обстоятелството, че жалбоподателят е погасявал задължение на
„ПАЛАС 27“ ЕООД с част от реализираните приходи от продажби, не представлява
необлагаем разход по смисъла на чл. 13 от ЗДДФЛ. Математически точно са
изчислени данъчните основи за облагане съобразно източниците на доходи, които
са:
-от продажба на множество недвижими имоти – въз
основа на данните в НА на л. 942 – 944, 946, 948 – 950, 952 – 953, 955 – 961 и
963 – 1018;
-от постъпления на парични средства по банкова
сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр С.М. за 2012г. на обща стойност
204 960лв. с основание „захранване на сметка“;
-задача 3: при използване на методиката на
изчисление на ревизиращия екип вещото лице е направило експертно заключение за
математически точни изчисления на вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, ведно с
прилежащите лихви (таблици на л. 119 – 127).
В разпита си в съдебното заседание по приемане на
заключението вещото лице е потвърдило констатацията в РА, че разходът на ФЛ,
което погасява задължение на ЮЛ, не е сред изчерпателно изброените необлагаеми
разходи, съгласно разпоредбата на чл. 13 от ЗДДФЛ.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира следното от правна страна:
Възраженията в жалбата, по повод на която е
образувано настоящото съдебно производство в значителна степен преповтарят
доводите на лицето, направени при обжалването на РА по административен ред. На
всяко едно от възраженията от горестоящия административен орган е даден
обоснован отговор, който се споделя и от настоящия съдебен състав.
По конкретно направените възражения в жалбата
следва да бъдат изложени следните допълнителни аргументи:
Възраженията в жалбата, на първо място, се
свеждат до обстоятелството дали продажбата на обекти в строящата се сграда,
въведени в експлоатация във времевия период до 2014г. представлява независима
икономическа дейност. Съдът намира същите за неоснователни, предвид
констатациите в първоначално издаденият РА № 16001617008435-091-001 от
02.11.2018г., в който е посочено, че предвид броят на извършените сделки и
времевия период на извършването им обосновава извод за извършване на търговски
сделки по занятие по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 14 от ТЗ. В посочения РА се
съдържат изрични констатации, че в следствие извършваната независима
икономическа дейност Найденов е достигнал облагаем оборот за задължителна
регистрация по ЗДДС, не е подал заявление, поради което и му е вменено
допълнително задължение за внасяне на косвен данък, ведно с прилежащите лихви.
В решението си горестоящият административен орган е отменил РА № 16001617008435-091-001 от
02.11.2018г., в частта му на допълнително определени дължими суми за данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и вноски за ЗОВ, ведно с прилежащите лихви единствено
поради неправилното определяне на данъчната основа за облагане на
недекларираните доходи и прилагане към нея на данъчната ставка от 10%.
При повторната ревизия, резултатите от която са предмет на настоящото
съдебно производство, задължителните указания на горестоящия административен
орган са спазени, като е определена данъчна основа за облагане по чл. 122 от ДОПК, във връзка с чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, при съобразяване разпоредбата на чл.
26, ал. 1 от ЗДДФЛ. Към така определената данъчна основа за всеки един от
отчетните периоди е приложена данъчната ставка по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ от 15%
и отделно предмет на облагане е и констатиран друг доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, към който е приложена данъчната ставка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ от 10%.
В жалбата се възразява срещу начина на определяне на размерите на дохода в
непарична форма, в следствие извършена безвъзмездна строителна услуга от „ПАЛАС
27“ ЕООД към ФЛ Найденов, както и срещу определяне размера на разходите за
придобиване на имущество, по-конкретно невключване в общата стойност на
разходите по обекти на разходите за СМР, предмет на търг. дело № 448 от 2019г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, 19-ти състав. Според жалбоподателя, в
случай, че предявеният иск от „ПАЛАС 27“ ЕООД срещу С.М. бъде уважен, това ще
доведе до различен размер на разходите за придобиване на имущество, съответно
до различен размер на недекларираните доходи по години.
Настоящият съдебен състав намира, че исковата молба е подадена от синдика
на „ПАЛАС 27“ ЕООД (в несъстоятелност) едва на 06.06.2019г., т.е. след
извършване на ревизионното производство на дружеството и след запознаване с
констатациите в РА (влязъл в сила) и РД към него. Касае се за независимо от
настоящото съдебно производство, с предмет претенция за неоснователно
обогатяване на жалбоподателя М., резултатите от което ще намерят отражение при
дружеството, и то в годината на влизане в сила на съдебното решение. По делото
не са представени доказателства за постановен съдебен акт по делото, само за
неговата висящност пред Окръжен съд – Пловдив и поради което резултатите от
приключването на това дело да бъдат взети предвид при извършване на ревизията.
В тази връзка, възраженията, че М. е бил солидарен длъжник заедно с „ПАЛАС 27“
ЕООД и с получените доходи е правил погасителни вноски за задължението не води
до необлагаем доход. Ревизиращият екип е направил правилен извод, че
необлагаемите доходи са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 13 от ЗДДФЛ
и неправилно от жалбоподателя се тълкува разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗДДФЛ
за приспадане на разход с източник погасяване на чуждо задължение.
Съдът намира, че следва изцяло да бъде кредитирано заключението на вещото
лице по ССчЕ като обосновано и съобразено с останалите събрани по делото
доказателства. В заключението подробно е преповторен редът, по който в
ревизионното производство е определена данъчната основа за облагане с данък по
чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 26 от ЗДДФЛ. Следва да бъде посочено,
че ревизиращият екип е подходил по максимално обективен за жалбоподателя начин,
като независимо от непредставяне на доказателства за извършени разходи по
придобиване на недвижимите имоти (извън правото на строеж) и на непаричните
доходи, придобити в следствие на извършена безвъзмездна доставка в полза на М.
от „ПАЛАС 27“ ЕООД, са извършени такива изчисления, обобщени в таблиците на л.
104 – 105 и л. 105. В случая, стойността на извършените разходи за строителство
от „ПАЛАС 27“ ЕООД е изчислена въз основа на направените констатации в
издадения и влязъл в сила РА на дружеството, като не жалбоподателят е оспорил
тази стойност, а синдикът в производството по несъстоятелност, с твърдения за
неоснователно обогатяване на М. като получател на СМР услуга на значителен брой
обекти в строящата се сграда срещу заплатено право на строеж на много по-малка
стойност. Съдът намира за обективен подхода при ревизията за определяне
съответната стойност на правото на строеж за всеки един обект за кв.м, при
изчислено съотношение спрямо общата площ на всички построени самостоятелни
обекти, предмет на последваща продажба. Вещото лице е направило експертен извод
за математически точни изчисления на ревизиращите органи по приходите, като в
подкрепа на направеното оспорване от страна на пълномощника на жалбоподателя не
са ангажирани доказателства.
При така изложените аргументи, съдът намира за неоснователна жалбата, в
частта й относно допълнително определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за периода 2012г. – 2016г., ведно с прилежащите лихви и относно
допълнително определените вноски за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване) за
същия период, ведно с прилежащите лихви.
При ревизията е направена констатация за допълнително дължим данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012г., срещу която в жалбата не са наведени конкретни
възражения и при съдебното обжалване не са ангажирани доказателства,
включително поставяне на задача на вещото лице по ССЕ. Съдът намира обжалваният
РА за правилен и законосъобразен и в тази му част, доколкото нито жалбоподателят
М., нито дружеството „ПАЛАС 27“ ЕООД са представили доказателства за характера
на постъпленията на парични средства по банковата сметка, за които като
основание за внасяне е посочено единствено „захранване на сметка“. Правилен е
изводът, че тъй като не са ангажирани доказателства относно конкретен вид доход
на жалбоподателя М., същият подлежи на облагане като друг доход по чл. 35, т. 6
от ЗДДФЛ.
По така изложените аргументи, жалбата е
неоснователна и в тази й част, съответно обжалваният РА – правилен и
законосъобразен.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен приходен орган и е
приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентен приходен орган и определя
данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което
същият не страда от пороци, определящи неговата нищожност.
При този изход на делото и своевременно направеното искане,
на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде
присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено
съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към
03.08.2020г.) възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита възлиза
на 4 195,33 лв. (четири хиляди сто деветдесет и пет лева и тридесет и три
стотинки).
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Съдът, ХV състав
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Й.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Ревизионен акт № Р-16001619001060-091-001
от 24.09.2019 г., издаден от И.К.К.- началник сектор, възложил ревизията и П.С. Д.- главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП-Пловдив,
потвърден с Решение № 124 от 13.03.2020 г. на ИП директора на дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив относно допълнително
определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер
на 1 777,75 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 155,67 лв.,
за 2013г. в размер на 44 745,21 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
24 541,76 лв., за 2014г. в размер на 7 565,87 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 3 380,94 лв., за 2015г. в размер на
6 430,99 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 218,99 лв. и за
2016г. в размер на 4 568,94 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 113,13 лв.; допълнително определената дължима сума за данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 20 496 лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 13 323,95 лв. и допълнително определените вноски за ЗОВ: за
2012г. ДОО в размер на 1 990,34 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 372,42 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 777,48 лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 536,10 лв. и ЗО в размер на 1 243,97 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 798,95 лв.; за 2013г. ДОО в размер на 2 260 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 286,81 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 882,82 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 502,66 лв. и ЗО в размер на 1 412,50
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 804,29 лв.; за 2014г. ДОО в размер
на 2 201,26 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 030,92 лв.,
ДЗПО – УПФ в размер на 859,87 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 402,71
лв. и ЗО в размер на 1 375,78 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
644,29 лв.; за 2015г. ДОО в размер на 2 829,68 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 1 023,76 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 105,34 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 399,89 лв. и ЗО в размер на 1 768,55
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 639,86 лв. и за 2016г. ДОО в размер
на 2 780,13 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 724,49 лв., ДЗПО –
УПФ в размер на 1 085,99 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 283,01
лв. и ЗО в размер на 1 737,58 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 452,82
лв.
ОСЪЖДА С.Й.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Националната агенция за
приходите /НАП/ - гр. София сумата в размер на 4 195,33 лв. (четири хиляди сто деветдесет и пет лева и
тридесет и три стотинки).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/