Присъда по дело №530/2020 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 26 от 16.09.2020 година
по НОХД № 530/2020 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (ДП) № 151/2020 година по
описа на ГПУ - Свиленград, преписка с вх.№ 1183/2020 година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград, Милена Славова - Прокурор при Районна прокуратура –
Свиленград повдига обвинение на Е. А. , родена на ********** година в град Емирдаг,
Република Турция, туркиня, турска гражданка, живуща в град ***********, с адрес за
призоваване: град ************, омъжена, с начално образование, неосъждана, за това че
30.08.2020 година през ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, влязла през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта - престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК.
Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал.
3, т. 3 и т. 4, б. „в” от НПК в отсъствие на подсъдимия Е. А. , тъй като
1./ отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на
обективната истина;
2./ повдигнато обвинението не е за тежко умишлено престъпление;
3./ редовно е призована на посочения адрес за призоваване, не е
посочила уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата
по чл. 247б, ал. 1 от НПК и
4./ намира се извън пределите на Република България и редовно е
призована на посочения адрес за призоваване и не е посочила уважителни
причини за неявяването си.
В съдебното заседание, проведено на 16.09.2020 година, участващият по делото
Прокурор Милена Славова поддържа обвинението, така както е предявено с ОА. Изразява
становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло
потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и
установени съставомерните – обективни и субективни признаци на вмененото
престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и
авторството му в лицето на подсъдимия Е. А. . Поради това, Прокурорът пледира за
признаването й за виновна и осъждането й, като й бъдат наложени предвидените в чл. 279,
ал. 1 от НК наказания съобразно константната практика на Районен съд – Свиленград. С
конкретни размери на наказанията представителят на Районна прокуратура – Свиленград не
се ангажира. Предлага разноските за превод да останат за сметка на съответния орган, който
ги е направил; а веществените доказателства – да бъдат изпратени на ОД на МВР - Хасково.
Защитникът на подсъдимия Е. А. , договорен, по личен избор и
надлежно упълномощен в БП - адвокат ВБ, в хода на съдебните прения,
пледира за налагане на минимални по размери наказания при наличие на
посочени от него смекчаващи по ефекта си обстоятелства.
1

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност, събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства - гласни и писмени,
последните приобщени по надлежния ред на чл. 283 от НПК, съпостави ги със
закона, приема за безспорно установено от фактическа страна, следното:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1039
от 16.09.2020 година, издадена от Централното бюро за съдимост при
Минстерството на правосъдието - София чрез Бюро за съдимост при Районен
съд - Свиленград, подсъдимият Е. А. не е осъждана.
Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние подсъдимият Е. А. няма доходи и
не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства (МПС).
Съпругът на подсъдимия Е. А. живее от 25 години във Франция.
Двамата имат три деца, като преди 9 години Е. А. успява да отиде при
съпруга си във Франция, където живее цялото семейство.
Тъй като няма легални документи за пътуване, а трябва да се
прибере до Република Турция, тъй като баща й бил болен, а после починал, Е.
А. решава да ползва документите за самоличност на сестрата на съпруга си -
ЙЮ и по границите да се представя за нея и така да се върне до Франция.
За да може да излезе от Турция без проблем, съпругът й взема
предварително и й предоставя за ползване Турски паспорт с № U23487895,
издаден на 16.06.2020 година и Френско разрешително за пребиваване с №
RDB6V3040, двата документа на името на ЙЮ, родена на ****** година.
Решават, че по границите подсъдимият Е. А. ще ползва именно тези
документи, като мислят, че двете с ЙЮ си приличат и се надяват полицаите
да не разберат, че всъщност Е. А. ползва чужди документи за самоличност.
Така минават без проблем турския граничен пункт и се явяват за
влизане в страната на ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, област Хасково, на
30.08.2020 година около 01.20 часа.
Междувременно свидетелят Д. Д. Н. – служител на ГПУ -
Свиленград, за времето от 20.00 часа на 29.08.2020 година до 08.00 часа на
30.08.2020 година е на работа нощна смяна на ГКПП „Капитан Андреево” -
шосе и е разпределен на платното за влизащи в страната леки автомобили,
когато около 01.20 часа на 30.08.2020 година за влизане в страната от
Република Турция пристига лек автомобил марка „Ситроен” с френски
регистрационен № CV-630-MJ. В същия пътуват мъж и три жени. От
представените документи става ясно, че това са ЙЮ, роден на 16.12.1971
година, СЮ, родена на 18.01.1998 година, ГЮ, родена на 10.04.2000 година и
ЙЮ, родена на ****** година. За всички лица са представени Турски
паспорти и Френски разрешителни за пребиваване. При извършената
проверка е установено, че лицето от снимката на последните документи не се
идентифицира с лицето, представящо се за ЙЮ, въпреки, че лично
потвърждава, че това е тя и се казва именно така. Свидетелят Недялков пита
2

лицето за датата на раждане, която същата не знае. Не говори и френски,
въпреки представеното Разрешително за пребиваване, което още повече
засилва подозренията на граничния служител. Лицата са спрени от пътуване и
изпратени за проверка на втора линия. При извършената експертна
идентификационна справка, се установява, че лицето от снимката на
представените документи не се идентифицира с това, което ги е ползвало.
Последното признава, че това са чужди документи, а именно на сестрата на
мъжа й, като собствената си самоличност удостоверява с представяне на
личния си Турски задграничен паспорт с № U 00922837, от който се
установява, че това е именно подсъдимия Е. А. .
Разпитана в хода на БП подсъдимият Е. А. подробно описва
механизма на извършване на деянието. Признава се за виновна. Изразява
съжаление за случилото се, но заявява, че е била принудена от
обстоятелствата да постъпи по този начин – искала да бъде със семейството
си във Франция, но се наложило и да пътува до Турция поради здравословни
проблеми и в последствие настъпила смърт на баща й.
По делото се извършени множество процесуално-следствени действия: разпити
на свидетели, разпит на подсъдимия, изискани са и са приложени множество писмени
документи и т.н.
Изведената въз основа на събираните и проверени доказателствени
средства, фактическа обстановка, която Съдът изложи, е установена, за което
се цениха приложените към БП и приобщени по надлежния ред - чл. 283 от
НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Докладна записка; Турски задграничен
паспорт с № U 00922837; Турски задграничен паспорт с № U23487895;
Френско разрешително за пребиваване с № RDB6V3040; Справки за пътуване
на лица – чужди граждани; Експертни справки; Протокол за доброволно
предаване; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние; Справки за съдимост и др. Кръгът на гласните доказателства,
обхваща показанията на свидетелите, разпитани пред настоящия Съдебен
състав, а именно: Д. Д. Н. и А. Д. С. . Доказателствата, приобщени по делото,
включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в
съответната форма. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като са
относими към предмета на делото и поради систематиката им, корелацията и
взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в
писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането
им. Предвид изложеното Съдът оцени показанията на всички свидетели като
достоверен и надежден източник на информация, т.е. като убедителни.
Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на
изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от
събраните на БП и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справки за съдимост, Докладна
3

записка, Турски задграничен паспорт с № U 00922837, Турски паспорт с №
U23487895, Френско разрешително за пребиваване с № RDB6V3040, Справки
за пътуване на лица – чужди граждани, както и от събраните в съдебната фаза
на процеса, доказателства. Т.е. въз основа на съвкупното обсъждане на
събраните по делото гласни доказателства, в съотнасяне и аналитичен анализ
с писмените доказателствени средства, се формираха фактическите и правни
изводи относно времето - календарната дата и мястото на нелегалното
преминаване на държавната граница, както и изпълнителният механизъм на
конкретното престъпление, включително настъпването на престъпния
резултат, както и авторството.
Обясненията на обвиняемия Е. А. , дадени в това качество на
досъдебната фаза на процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2,
предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК, също се възприеха от Съда за
достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите
доказателства и доказателствени средства от БП - кредитирани, поради което
липсват основания изложеното от тях да се счита обективно невярно.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
веществените доказателства, предявени в хода на съдебното следствие по
реда на чл. 284 от НПК.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено
възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият Е. А. е осъществила
състава на престъплението чл. 279, ал. 1 от НК.
Съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз
основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава
категорично правно съждение, да е доказано извършването на престъплението,
предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият Е.
А. е осъществила, както от обективна, така и от субективна страна,
престъпния състав по чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като на 30.08.2020 година на
ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, е влязла през границата на страната ни от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта. Времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние,
както и неговото авторство са доказани пряко от кредитираните показания на
свидетелите, както и от обясненията на обвиняемия, дадени в това качество на
досъдебната фаза на процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2,
предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК.
От обективна страна, касае се за престъпление, чиято обществена
опасност се свързва с това, че нарушава отношения, свързани с дейността на
държавни органи. С инкриминираното по чл. 279, ал. 1 от НК деяние се
нарушава установения в страната режим и ред за преминаване на държавната
граница, осъществено във формата на първата хипотеза: „преминаване през
границата на страната, без разрешение на надлежните органи на властта”.
4

Същото, извършено от страна на подсъдимия Е. А. , обхваща действията й по
физическо пресичане – преминаване през държавната граница на Република
България и влизане на територията на страната ни, в района на регламентирано
за преминаването й място – функциониращ ГКПП без разрешение на
надлежните органи на властта. Еднопосочни в тази насока са доказателствата
по делото – писмените и показанията на разпитаните свидетели, кредитирани
от Съда. С идентична насоченост са обясненията, дадени от самия обвиняем в
това качество, пред разследващия орган и прочетени по съответния
процесуален ред пред настоящия Съдебен състав.
Деянието, квалифицирано с престъпния състав на чл. 279, ал. 1 от НК
е довършено, с оглед доказаното място на престъплението – ГКПП и
дестинацията - на влизане в страна, с оглед организационно –
административното местоположение - ситуирано вече на българска държавна
територия, след линията на фактическата държавна граница. От тук и
настъпилият престъпен резултат – преминаването и установеност във
вътрешната, суверенна територия на Република България.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно,
при пряк умисъл. Тъй като подсъдимият Е. А. е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е неговите последици и от волева страна е
целяла тяхното настъпване. Тя в съзнанието си е имала формирана представа,
че преминава държавната граница на Република България и влиза в страната
ни, имала е представата и за действащия пропускателен режим. От тук и
аргумент за съзнавано от нейна страна, че преминаването си осъществява не по
установения ред, следователно и противозаконно, като от волева страна пряко
е целяла и искала това, за реализиране крайната си цел. Прекият умисъл е
обективиран в конкретните действията на подсъдимия Е. А. по преодоляване
на действащия граничен режим. Допълнително съображение за наличието на
умисъл, в измерението на волевите му елементи, се явяват и наличието на
мотив за осъществяване на деянието, предопределил и целта му – нелегално да
влезе на територията на Република България, в търсене на път до крайна
дестинация - Франция. Поради това, Съдът прие, че е налице пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, който правен извод се подкрепя изцяло от
събраните по делото доказателства.
Подсъдимият Е. А. е родена на ********** година в град Емирдаг,
Република Турция. Турска гражданка е от турски произход. Живее в град
***********. Омъжена е. С начално образование е. Не е осъждана. Домакиня
е.
При определяне вида и размера на наказанията, Съдът се съобрази с
двата основни принципа на наказателноправната ни система, а именно
принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на
наложените наказания.
5

Съгласно първия принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия Е. А. престъпление в специалния текст на чл.
279, ал. 1 от се предвиждат наказание „Лишаване от свобода” за срок до 5
години и наказание „Глоба” в размер от 100 лв. до 300 лв. Съставът на
престъплението няма специален минимум, което позволява замяната на
наказанието „Лишаване от свобода” с друго наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия Е. А. , Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства чистото й съдебно минало, добросъвестното процесуално
поведение във фазата на БП, тежкото й финансово състояние и социално
положение - същата не работи – домакиня е, не притежава движимо и
недвижимо имущество и че с обясненията си съдейства за разкриване на
обективната истина, както и подбудите за извършването на престъплението –
желанието й да бъде със семейството си, установявено във Франция, но и
желанието й да види баща си, които имал здравословни проблеми и в
последствие починал, по данни от личните й обяснения, кредитирани от Съда;
а като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха проявеното от
подсъдимия Е. А. грубото незачитане на законите на страната ни и правилата
за преминаване през държавната граница, явяваща се в случая и външна
граница на Европейския съюз (ЕС) и липсата на морално-волеви задръжки.
Посоченият мотив, макар и да не е от естество да оправдае подсъдимия Е. А. ,
все пак разкрива че извършването на деянието не е самоцел. В този смисъл по
убеждение на Съда това обстоятелство като обективен факт, следва да се
цени единствено с ефекта на смекчаващо такова. В тази връзка не може да се
отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на подсъдимия Е. А. ,
доколкото възрастта от 50 години предполага житейски опит, който е
достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин,
позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не
може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на
смекчаващо вината обстоятелство.
Обществената опасност на дееца не е завишена предвид изложеното
по–горе, за разлика от обществената опасност на деянието, която е завишена
предвид зачестилите в последно време случаи на подобни нарушения на
държавната граница на Република България, която е и външна граница на ЕС и
трябва много по–зорко и внимателно да се съблюдава за сигурността й,
включително и по медицински причини – данни за наличие на „коронавирус” в
Република Турция. За да прецени, че е налице завишената обществена
опасност на деянието Съдът отчете и завишеното обществено недоволство и
критика към подобни престъпления предвид граничния район, на територията,
на който се намира Районен съд – Свиленград и непоносимостта на
обществото и гражданите на пограничния район към подобни деяния.
Съдът прецени че индивидуализацията на наказанията следва да се
проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие че е налице превес на
смекчаващите обстоятелства и при незавишена обществена оспасност на дееца
6

и завишена такава на деянието. Смекчаващите обстоятелства, в случая не са
нито многобройни, нито пък изключителни, поради което не обосновават
основание за смекчаване на наказателната репресия при условията на чл. 55 от
НК. Всичко изброено по-горе сочи, че освен чистото съдебно минало,
добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия Е. А. във фазата на
БП, тежкото й финансово състояние и социално положение и че с обясненията
си съдейства за разкриване на обективната истина, както и подбудите за
извършването на престъплението, които Съдът взе предвид при определяне на
наказанията й, не са налице други смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, което изключва и наличие на многобройни такива. Съдът
намира, че не са налице и изключителни такива, тъй като изключително
обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за
масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до
извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви
несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не
правило. Случаят не е такъв. Поради това, Съдът намира, че не може да се
направи извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко за подсъдимия Е. А. . Ето защо Съдът призна подсъдимия
Е. А. за виновна по обвинението и при приложението на чл. 54 от НК й наложи
справедливи наказания, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 7 месеца и
наказание „Глоба” в размер на 200 лв.
Наказанието „Лишаване от свобода” не следва да се изтърпи
ефективно, тъй като наложеното наказание „Лишаване от свобода” е до 3
години, подсъдимият Е. А. е с чисто съдебно минало, с оглед установените
смекчаващи отговорността обстоятелства и личността й и тъй като за
поправянето й не е наложително да се изтърпи наказанието ефективно, за да
бъдат постигнати целите на наказателната репресия и за реализиране
положителното, превъзпитателно и превантивно въздействие върху личността
на подсъдимия, предвид приоритета на личната превенция. В контекста на
изложеното, тъй като Съдът намери за осъществен фактическия състав на чл.
66, ал. 1 от НК, поради това и на същото правно основание, отложи
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години - минималния,
установен от закона, съобразен с конкретния размер на наложеното наказание
„Лишаване от свобода”. Началото на изпитателния срок е датата на влизане в
сила на настоящата Присъда.
По отношение размера на наложеното на подсъдимия Е. А. наказание
„Глоба” - определен е в средния, посочен в чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като
Съдът отчита обстоятелството, че към настоящия момент – датата на
съдебното заседание пред първата инстанция няма доходи, както и че не
притежава МПС-та и недвижими имоти, с продажбата на които би могла да
заплати един по-голям размер на Глобата. Един подобен размер от 200 лв. не
би я затруднил с оглед трудоспособната възраст, в която се намира и липсата
на доказателства в кориците на делото за наличие на здравословни или други
проблеми. От друга страна Съдът счита, че подсъдимият Е. А. лесно би могла
7

да си намери работа с оглед заплащане на така наложеното наказание
„Глоба”, тъй като към момента както в България, така и в другите страни от
ЕС, а и в Република Турция, има множество свободни работни места, т.е. има
недостиг на работна ръка в областта селското стопанство (предвид факта, че
започва селскостопанската година), както и в много други области.
Възможност за ненагане на посоченото наказание не съществува при
приложението на чл. 54 от НК.
Индивидуализирани така по вид и размер, наложените на
подсъдимия Е. А. наказания, в съвкупността си и при приложението на
института на условното осъждане, Съдът прецени за необходими, достатъчни
и справедливи. Т.е. така индивидуализираните наказания ще въздействат в
достатъчна степен върху личността на подсъдимия Е. А. като предизвикат
положителни промени в съзнанието и я мотивират към правомерно
поведение в бъдеще, без с тези по-малки по размер наказания да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В случая наказанията
биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като
с тях подсъдимият Е. А. ще бъде предупредена, че подобно поведение не
може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде
възможност тя да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това
да се повиши чувството й за отговорност, за да не допуска занапред подобни
престъпления на законовия ред. От друга страна определените при
горепосочените съображения наказания на подсъдимия, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление наказателната репресия и
необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за преводач в общ
размер на 160 лв. на БП остават за сметка на съответния орган, т.е. остават за
сметка на органите, които са ги направили и така както са били сторени.
Относно веществените доказателства:
Турският паспорт и Френското разрешително за пребиваване в
съответствие с разпоредбата на чл. 112, ал. 4 от НПК, следва да бъдат
изпратени на ОД на МВР – Хасково.
Мотивиран от изложеното, Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)
8

Номер на акта:	26
Дата:	16 септември 2020 г. (в сила от 2 октомври 2020 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20205620200530
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 септември 2020 г.

Присъда по дело №530/2020 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите