№ 3895
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110151694 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ **** от 15 март 2023 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 51694 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 198517/26.09.2022г. на
СРС, уточнена с Молба, вх. № 230211/27.10.2022г. на СРС, и Молба, вх. №
14456/19.01.2023г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение от
10.03.2022г. по ч.гр.д. № 10010/2022г. на СРС.
Ищецът "**********" ЕООД чрез юрк. Г.П. е предявил срещу
ответника Н. П. Д. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1
ЗПКр, чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
200,00 лева - главница по Договор за потребителски кредит №
*********/06.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(25.02.2022г.) до окончателното изплащане;
57,21 лева - лихва за забава за периода 10.07.2020г.-24.02.2022г.
Предявени са и осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3
ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца във връзка с Договор за потребителски кредит
№ **********/12.04.2016г., сумите, за които съдът в заповедното
производство е отказал да издаде заповед за изпълнение, както следва:
17,16 лева - възнаградителна лихва за периода 01.04.2020г.-01.07.2020г.
по Договор за потребителски кредит № *********/06.03.2020г.;
60,00 лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
"Фаст" във връзка с Договор за потребителски кредит №
*********/06.03.2020г. и 72,00 лева възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги "Флекси" във връзка с Договор за потребителски
кредит № *********/06.03.2020г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(25.02.2022г.) до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника сключили Договор за потребителски
кредит № *********/06.03.2020г., по силата на който ищецът предоставил на
ответника в заем сумата от 200,00 лева, която следвало да бъде върната за
четири месеца при размер на месечната вноска от 54,29 лева, годишен
процент на разходите от 46,35%, годишен лихвен процент от 40,50%, като
общото задължение по кредита било 217,16 лева. Бил избран и закупен пакет
от допълнителни услуги "Фаст" на цена от 60,00 лева, и пакет от
допълнителни услуги "Флекси" на цена от 72,00 лева, които следвало да се
изплатят на вноски по общо 33,00 лева всяка. Така общо месечната вноска
ставала 87,29 лева. Ответникът се съгласил с всички параметри на отпуснатия
му заем и свързаните с това плащания. Заетата сума от 200,00 лева била
изплатена на ответника чрез ИзиПей. Крайният срок за погасяване на
задълженията бил 10.07.2020г. Заемополучателят не заплатил задълженията
си по договора. Тъй като съдът в заповедното производство бил отхвърлил
исканията за издаване на заповед за изпълнение за възнаградителната лихва,
както и за възнагражденията за закупени допълнителни пакети от услуги, за
които ищецът поддържа позиция, че му се дължат, за същите се предявяват
осъдителни искове. За насроченото по делото публично съдебно заседание
ищецът не изпраща представител.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. П. Д. не се е възползвал от
правото си да подаде отговор на исковата молба. За насроченото по делото
публично съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставките за
решаване на делото с неприсъствено решение. За да се постанови такова,
съобразно чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, е необходимо предявените искове да са
вероятно основателни. Такава вероятност в настоящия случай не може да
бъде изведена за част от предявените искове, доколкото претенцията на
ищеца се основава на явно нищожна/неравноправна договорна клауза. При
това положение няма как за едни от исковете да бъде постановено
неприсъствено решение, а за други – решение по общия ред, доколкото с
решението си съдът се произнася по същество на целия правен спор по делото
и по всички искове, които го съставят. Не съществува правна възможност
съдът да прекрати съдебното дирене по отношение на едни искове, а по
отношение на други – да продължи същото. Аргумент за това е нормата на чл.
239, ал. 3 ГПК, според която при липса на предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение съдът направеното в тази насока искане и
продължава разглеждането на делото в цялост, а не само на отделни,
предявени за разглеждане в него, искове.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
предявените искове е за ищеца. Същият следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че между него и ответника е възникнало валидно
правоотношение по договор за кредит, предоставянето на съответната сума на
заемателя по уговорения от страните начин и задължаване на ответника да я
върне, както и възникване на задължения за извършване на свързани с това
плащания от страна на заемополучателя, в това число и възникването на
задължения за заплащане на лихви и допълнителни възнаграждения. В тежест
на ищеца е да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на
предварителна информация на потребителя, че е получено съгласието на
потребителя за сключване на договора. В тежест на ищеца е да докаже, че
клаузите на сключения договор за заем не са неравноправни, както и че
ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в
заблуждение. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
установи погасяване на паричното си задължение, съответно обстоятелства,
които го освобождават от него. В тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Видно от представеното заверено копие, между страните е сключен
Договор за потребителски кредит "******" № *********/06.03.2020г., по
силата на който ищецът като заемодател е отпуснал на ответника като
заемател сумата от 200,00 лева. В договора е уговорено, че заетата сума ще
бъде върната на четири анюитетни погасителни вноски за срок от 4 месеца
при годишна възнаградителна лихва от 40,50% и ГПР 46,35%.
Пасивното поведение на ответника не освобождава ищеца от
3
процесуалното задължение да докаже пълно и главно своите претенции
спрямо него, освен при наличие на предпоставки делото да бъде решено с
неприсъствено решение, каквито, както вече съдът изложи съображения, не са
налице.
Ищецът не доказа, че заемополучателят е получил отпуснатата в заем
сума от 200,00 лева. По делото е представена разписка за извършено плащане
№ 2000000206427101/09.03.2020г. В нея е посочено, че наредител е
"**********" ЕООД, а получател - Н. П. Д.. Описано е, че сумата съставлява
паричен превод към ИзиПей. Тази разписка не носи подпис на ответника,
нито са представени други доказателства, че той е получил описаната в нея
сума. Затова и фактът на отпускане на предоставената в заем сума остана
недоказан. Тъй като не се установи ответникът да е получил сумата от 200,00
лева - главница по заема, то договорът за заем не е породил действие, а
предявените по делото искове са вкупом неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Въпреки това и с оглед пълнота съдът намира, че следва да изложи
някои съображения относно част от уговорките по договора за кредит.
На първо място, видно от представеното заверено копие от договора,
размерът на възнаградителната лихва по заема е определен на 40,50%. По
действащото българско право максималният размер на договорната лихва,
независимо дали възнаградителна или компенсаторна, е ограничен
единствено от добрите нрави (арг. от чл. 9 ЗЗД), като страните са свободни да
уговорят размер на възнаградителната лихва по свое усмотрение. Тази тяхна
свобода обаче се простира до пределите, определени с чл. 10, ал. 2 ЗЗД, който
допуска размерът на лихвите да може да се уговаря до размер, предвиден от
Министерския съвет, а ако уговореният е по-голям, то той да се намалява по
право до този размер. Тъй като към настоящия момент Министерският съвет
не е определил такъв размер, критерият за извършването на съответната
преценка следва да намери своята опора в размера на законната лихва (по
аналогия с чл. 19, ал. 4 ЗПКр), но без непременно да е необходимо да се
равнява по нея. С оглед изискването на закона при договаряне между
страните да не се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те
налагат максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми
за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна
част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват
с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Съдебната практика приема, че противоречи на
добрите нрави възнаградителна лихва, която е в размер на повече от два до
три пъти размера на установената законна лихва за забава. В този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд – р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-
ІІг.о., р.1270/09.01.2009г.-гр.д.5093/2007г.-ІІг.о., опр. 901/10.07.2015г.-
гр.д.6295/2014г.-ІVг.о., както е и налице практика на Софийския градски съд -
опр.260283/17.09.2020г.-ч.гр.д.9521/2020г.-СГС,ТО-VІ,
опр.266415/17.12.2020г.-ч.гр.д.10945/2020г.-СГС-ІІ-Г,
опр.266852/29.12.2020г.-ч.гр.д.7204/2020г.-СГС-І-24с-в,
опр.260551/12.01.2021г.-ч.гр.д.12338/2020г.-СГС-ІV-Д,
опр.261885/29.01.2021г.-ч.гр.д.10946/2020г.-СГС-І, опр.264704/11.03.2021г.-
ч.гр.д.842/2021г.-СГС-І, опр.267499/22.04.2021г.-ч.гр.д.3671/2021г.-СГС, ТО-
4
VІ, опр.268991/20.05.2021г.-ч.гр.д.5247/2021г.-СГС-ІІІ-В,
опр.1227/16.07.2021г.-ч.гр.д.8622/2021г.-СГС,ІV-Е, опр.1614/09.08.2021г.-
ч.гр.д.9449/2021г.-СГС-ГК, опр.2820/30.09.2021г.-ч.гр.д.10400/2021г.-СГС-
ГО-ІV-А, опр.2810/01.10.2021г.-ч.гр.д.11619/2021г.-СГС-ЧЖ-І-К,
опр.3352/14.10.2021г.-ч.гр.д.5828/2021г.-СГС-ГО-ІV-Е,
опр.275245/29.10.2021г.-ч.гр.д.5236/2021г.-СГС-ІV-В, опр.3737/29.10.2021г.-
ч.гр.д.11615/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр.3689/28.10.2021г.-ч.гр.д.11629/2021г.-СГС-
ІІ-Б, опр.5127/15.12.2021г.-ч.гр.д.14401/2021г.-СГС, опр. 260474/21.01.2022г.-
ч.гр.д.2624/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр. 1161/15.02.2022г.-ч.гр.д.890/2022г.-СГС-І-К,
опр.6623-12.07.2022г.-ч.гр.д.898/2022г.-СГС-І, опр.6309/01.07.2022г.-
ч.гр.д.190/2022г.-СГС-ГО-ІVГ, опр.6150/28.06.2022г.-ч.гр.д. 1249/2022г.-СГС-
ГО-ІІД, опр.7483/02.08.2022г.-в.ч.гр.д.3669/2022г.-СГС-ГО-ЧЖ-ІІ-Д, и много
други. Законната лихва за забава за периода на договора е около 10%
годишно. Следователно уговореният размер от 40,50% за година, който
надхвърля над четири пъти размера на законната лихва за забава, е в
противоречие с добрите нрави, а съответната клауза в договора е нищожна –
следва да се приеме, че възнаградителна лихва не е уговорена и такава не се
дължи (арг. р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-ІІг.о.). Затова и съдът в
заповедното производство е отхвърлил искането за издаване на заповед за
изпълнение за същата, като актът му е потвърден от въззивния съд -
Определение № 7483/03.08.2022г. по в.ч.гр.д. № 3669/2022г. на СГС.
Възнаградителна лихва не се дължи.
На второ място е нищожна и уговорката, според която длъжникът-
ответник дължи суми за закупени допълнителни пакети от услуги. Както е
изтъкнал съдът в заповедното производство, като изводите му са потвърдени
от въззивната инстанция с Определение № 7483/03.08.2022г. по в.ч.гр.д. №
3669/2022г. на СГС, се касае за неравноправни клаузи, уговорени в
противоречие с правната логика при сделки от типа на процесната:
потребител заплаща цена, съизмерима с главницата по отпуснатия заем, за да
придобие правото да иска при определени условия, доста тясно формулирани
и със съмнителна практическа приложимост и полза, определени действия от
кредитора по повод клаузите и действието на договора. И без да плаща, и без
наличие на съответни условия, потребителят може да отправя съответните
искания до кредитора, но дали те ще бъдат уважени зависи от насрещното
съгласие на заемодателя, като плащането за пакета от услуги не поражда за
последния задължение да уважи искането. Реално смисълът на тези уговорки
е обогатяването на кредитора, като се заобиколят разпоредбите, недопускащи
наличието на прекомерно високи лихви и годишен процент на разходите,
установени в защита на правата на потребителите, като се цели реализирането
на допълнително обогатяване на кредитора-заемодател посредством
чрезмерното натоварване на заемателя-потребител с допълнителни суми по
вноските. Сумите за закупени допълнителни пакети от услуги не са дължими.
Всички предявени искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора
право на разноски има само ответникът. Съдът следва да се произнесе и по
разноските в заповедното производство. Ответникът не е доказал сторени
разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
5
Доколкото в заповедното производство ответникът-длъжник е
представляван безплатно от адв. Мирослав Михайлов по реда на чл. 38, ал. 1
ЗАдв, в полза на последния следва да бъде присъдено възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗАдв. При отчитане на присъдения с Разпореждане №
99161/18.10.2022г. по ч.гр.д. № 10010/2022г. на СРС хонорар, съдът намира,
че в полза на адв. Михайлов следва да се присъдят още 48,93 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "**********" ЕООД , ЕИК
*************, със седалище в град София, срещу Н. П. Д., ЕГН
**********, от град София, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
200,00 лева - главница по Договор за потребителски кредит №
*********/06.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(25.02.2022г.) до окончателното изплащане;
57,21 лева - лихва за забава за периода 10.07.2020г.-24.02.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "**********" ЕООД , ЕИК
*************, със седалище в град София, срещу Н. П. Д., ЕГН **********,
от град София, искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 9, ал.
1 ЗПКр, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца във връзка с Договор за потребителски кредит №
**********/12.04.2016г., сумите, за които съдът в заповедното производство
е отказал да издаде заповед за изпълнение, както следва:
17,16 лева - възнаградителна лихва за периода 01.04.2020г.-01.07.2020г.
по Договор за потребителски кредит № *********/06.03.2020г.;
60,00 лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
"Фаст" във връзка с Договор за потребителски кредит №
*********/06.03.2020г. и 72,00 лева възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги "Флекси" във връзка с Договор за потребителски
кредит № *********/06.03.2020г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(25.02.2022г.) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "**********" ЕООД, ЕИК *************, със седалище в
град София, да заплати на адв. М.В.М. от АК-Пловдив, ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 48,93 лева, представляваща
възнаграждение за оказана на длъжника Н. П. Д. безплатна адвокатска помощ
по чл. 38, ал. 1 ЗАдв в заповедното производство (ч.гр.д. № 10010/2022г. на
СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7