Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 05.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, II-„А”
въззивен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
ноември през двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 1083 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Т.С.” ЕАД срещу решение от 15.11.2019г. по гр.д. № 31824/2019г.
на СРС, 61 с-в, с което са отхвърлени изцяло предявените от жалбоподателя срещу
„С.А.Г.“ ЕООД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.04.2019г. по
ч.гр.д. № 20042/2019г. на СРС, 61 с-в.
В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение. В тази връзка се поддържа, че
ответното дружество неоснователно се е обогатило с процесните суми, като е
ползвало доставената му топлинна енергия в присъединена към топлопреносната
мрежа сграда. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение и да уважи исковете изцяло,
претендира направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По
делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че
решението е правилно. Въззиваемият „С.“ ЕООД поддържа, че реално не е ползвал
процесния имот, тъй като същият е бил негоден за обитаване до
24.07.2017г., а след това е ползван от
трето за спора лице – наемател. Отделно твърди, че в процесния магазин няма
монтирани отоплителни тела и консуматори на БГВ, връзките с разпределителната
мрежа за отоплителната инсталация са затапени, като има водомер, но с нулево
потребление. Сочи, че начислената сума за главницата не почива на реален отчет, поради което е
недължима, поради което е неоснователна и акцесорната претенция за мораторна
лихва. Моли въззивния съд да остави жалбата без уважение като неоснователна и
недоказана и да потвърди решението, с присъждане на разноски.
Софийски градски съд, след преценка
по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
При
преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на
чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното, с оглед доводите в
жалбата:
Жалбата е неоснователна.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 59 и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответното
дружество дължи на ищеца сумата 105. 58 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2016г. – 30.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. ******, магазин № 21 А и сумата 31. 97 лв. – цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2016г. – 30.04.2018г., както и
сумите 15. 83 лв. – лихва за забава върху първата главница за периода 01.12.2016г.
– 07.03.2019г. и 6. 05 лв. - лихва за забава върху втората главница за
периода 30.06.2016г. – 07.03.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20042/2019г. на СРС, 61 с-в.
В исковата
молба ищецът твърди, че въпреки отправена покана от негова страна, между страните не е подписан
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния магазин
№ 21А, ползван от ответника и поради това последният се е обогатил
неоснователно със стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
признал, че е собственик на процесния магазин № 21А, с твърдения, че между
страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, съгласно изискванията на чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ и чл. 1 и 2 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, поради изричното
му противопоставяне. Сочи, че магазинът
не е свързан с топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, както и че не
ползва реално обекта.
По
делото е безспорно, а се установява и от представените писмени доказателства,
че ответното дружество е собственик на
процесния магазин, както и че сградата, в която се намира, е присъединена към
топлопреносната мрежа на гр. София.
Съгласно представен по делото
договор за наем от 22.05.2017г., процесният магазин е предоставен за ползване
от ищцовото дружество на трето по делото лице.
Съгласно заключението на приетата
СТЕ, начислената за процесния период главница за топлинна енергия на ответното
дружество представлява ТЕ за сградна инсталация, като в имота няма начислена
сума за БГВ и отопление.
СРС е отхвърлил иска по
съображения, че по делото не е доказано ползване на процесния имот за
претендирания период от ответника, поради което не е налице доказано обогатяване
със спестените разходи за наем, поради липса на доказателства за реално
ползване на имота от ответното
дружество.
По същество обжалваното решението е правилно.
По делото няма спор, че страните не са сключили писмен договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на чл. 149, ал.1, т.
3 ЗЕ, като по делото са представени писма, обективиращи предложение за сключване на договор, но не са
налице документи , които да обективират приемане. Ето защо не е налице и
хипотезата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, предвиждаща, че страната не може да се позове на
нищожността на търговска сделка поради липса на форма за валидност, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението. В случая ответникът изрично е оспорил това, не е заплащал суми за
топлинна енергия, поради което не е налице облигационна връзка между страните по
договор за доставка на топлинна енергия.
По изложените съображения, в случая за
уважаване на исковете за главници, ищецът следва да установи, че в процесния
имот е доставена топлинна енергия, с чиято незаплатена стойност за него ще е
налице обедняване за сметка обогатяването на ответника, който е ползвал
топлоснабдения имот. В конкретния казус обаче не е налице такова доказване от
ищеца, чиято е доказателствената тежест. По делото не са ангажирани доказателства,
установяващи пасивната материалноправна легитимация по иска - фактическо
ползване на имота от страна на ответното дружество за целия процесен период, като
за част от процесния период са налице доказателства за наличие на ползването му
от трето за спора лице. Предвид изложеното, не е налице фактическият състав на
субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, т.е. наличие на обедняване на ищеца за сметка
обогатяване на ответното дружество със спестените разходи за консумативи за
топлинна енергия на процесния ползван топлоснабден имот. По изложените
съображения, исковете за главниците са неоснователни и недоказани.
Предвид акцесорния характер на исковете
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва, че са
неоснователни и претенциите за мораторни лихви.
По изложените съображения, жалбата на „Т.С.“
ЕАД е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия
– ответник следва да се присъдят претендираните и доказани разноски в размер на
сумата 300 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.11.2019г. по гр.д. № 31824/2019г. на
СРС, 61 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******да
заплати на „С.А.Г. Г.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
300 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.