МОТИВИ по НОХД №5257/17 год. на СГС,НО,26 състав.
СГП е внесла обвинителен акт срещу М.Г.С. за това,че
през периода от 23.10.2009 год. до 26.10.2009 год.,в гр.София,чрез съставяне на
преправен документ-подмяна на стр.4 от акт за прихващане и възстановяване /АПВ/
№ 901482/23.10.2009 год.,издаден за фирма „В.К.Р.”-ООД,като върху страницата
вместо банковата сметка на последната собственоръчно вписвала банковата сметка
на „Б.”ЕООД и съзнателно дала възможност на това юридическо лице да получи на
23.10.2009 год. сумата от 12 427.86 лв. и на 26.10.2009 год. сумата от
160 949.83 лв.,без правно основание чуждо движимо имущество-на „В.К.Р.”
ООД-парична сума в размер на 173 377.69 лв.,като документната измама е в
особено големи размери и представлява особено тежък случай,мотивиран от
отговорното служебно положение на С. и възложената й функция на орган по
приходите да следи законосъобразното прихващане и възстановяване на надвнесени
данъци-престъпление по чл.212,ал.5,пр.1 във вр. с
ал.2,алт.3 от НК.
Представителят на СГП поддържа повдигнатото
обвинение с изключение на частта,че
получената сума е в размер на 173 377.69 лв.,тъй като приема за
установено,че получената сума чрез преправения документ е в размер на
50 000 лв.От фактическа страна поддържа изцяло правните и фактически
изводи,изложени от прокуратурата в обвинителния акт,като счита за установено по
безспорен начин,че към инкриминирания период подс.С.
е заемала длъжността „инспектор по приходите” към сектор „Проверки” при ТД на
НАП-София,офис „Възраждане“ и е била наясно със своите служебни задължения,тъй
като е подписала длъжностната си характеристика на 04.07.2006 год.Намира за
установено,че в това си качество и във връзка с жалба на фирма „В.К.Р.”ООД,която
е била подадена срещу ревизионен акт № 011 от 11.05.2009 год.,с решение на
изпълнителния директор на дирекция за обжалване и управление на
изпълненията,актът е бил отменен в частта,с която е бил отказан данъчния кредит
за периода от м.юни до м.септември 2008 год.Актът за прихващане и
възстановяване е бил изготвен от С. и
връчен на св.Т.,като пълномощник на „В.К.Р.“ООД.На стр.4 от акта подсъдимата
собственоръчно записала банкова сметка,***ирмата,а
след това подменила тази страница и ръкописно посочила различна банкова сметка-***,чийто
управител бил синът й.На същата дата АПВ е бил внесен в счетоводството на офис
„Възраждане”,на Г.Г.,която го е обработила и изпратила.След
това на 23.10.2009 год. и на 26.10.2009 год. синът на подсъдимата-св.Б.,е
изтеглил сумите от 10 000 лв. и от 40 000 лв. или общо 50 000
лв.
С оглед на застъпената от подсъдимата и защитникът й
теза,че св.Б. е предал тези пари на св.С. счита,че същата не се подкрепя от
събраните по делото доказателства,вкл. и от видеотехническата
експертиза,тъй като заснетите изображения са негодни за изследване.Излага,че не
следва да се кредитират показанията на св.Б.,на лицето,с което С. е живяла на
съпружески начала и на неговият брат,тъй като същите са заинтересовани от
изхода на делото и още по малко обясненията на самата подсъдима,тъй като с тях
се цели да се изгради защитна теза.
С оглед на установения размер от 50 000 лв.
заявява,че деянието може да се преквалифицира по основния състав на чл.212 от НК и поради това,че сумата е върната
преди приключване на съдебното следствие пред първата инстанция е възможно да
се приложи привилегирования състав на чл.212б от НК.
Пледира за постановяване на осъдителна присъда и
налагане на наказание на подс.С. около средния
размер,което да се изтърпи ефективно,както и конфискация на ½ от
имуществото и лишаване от права.
Защитникът на подсъдимата твърди,че прокуратурата е
приела за установено,че на М.С. е било възложено съставянето на АПВ,което тя е
направила,положила е подписа си,написала е ръкописно банковата сметка на фирма „Б. ” и парите са отишли при
последното.Счита обаче,че са налице много празноти,неясноти и недоказаност в
тази верига.
На първо място посочва,че има 4 акта с един и същи
номер,които са различни,като два по два са еднакви в сумата,която е отразена за
връщане,а именно 160 949.83 лв. и лихвата от 12.427 лв.,която е еднаква в
четирите акта.
Акцентира върху различията в четирите акта-условно
обозначения №1 съдържа сумата за превод,истинската банка „И.Б.”,която е на „В.К.Р.”,подписа
на И.Т. за получил на 23.10.2009 год.В другият сумата е насочена в „А.Б.”,но в
него няма подпис на връчител,но има такъв на
контрольор.Твърди,че са налице два АПВ за 169 016.94 лв.-единият до „А.Б.”,който
не е връчен,а другият с „И.Б.” е връчен на И.Т..
Поставя въпросите защо счетоводителката Г. е правила корекции по акта и какви са били
нередностите,каква е намесата й,за да нареди сумата на 23.10.2009 год.-в деня
на издаване на акта,кой го е занесъл от офиса на „Константин Величков”,където е
работела С.,до офис „Възраждане”,на ръка ли е бил занесен,минал ли е през
деловодството,кой е донесъл решението на ОУИ и как е стигнало до
счетоводителката,която е установила някаква по-различна сума,но не и това,че
банковата сметка не е на „В.К.Р.”,а на „Б.”,която нито е регистрирана по
ДДС,нито пък има право да получи тези пари от ОУИ,ако е разполагала с
решение.Заявява,че С. е съставила акта,като същите са били 4 на брой и кой от
тях и кой го е занесъл за изпълнение,приключена ли е била процедурата.Счита,че
този въпрос не е изяснен,но пари у С. и синът й не са постъпили.В този смисъл
твърди,че след като същата е работила 20 години като данъчен инспектор и е
имала намерение тези пари да ги насочи към сметката на синът си,защо е трябвало
да участва С.,който се е оплакал ,че е бил заплашен,както и св.С. и по повод на
това е станало разплитането на случая,както и неговото
мултиплициране.Поддържа,че С. не е наредила тези пари,за да ги присвои и няма
как това да е станало без помощта на счетоводителката,на някой от вътре.
Позовава се на показанията на св.Т. и Т.,които са
контактували със С.,както и на тези на св.Б.,според които С. е поискал неговата
сметка,за да получи някакви пари,които да му предаде и нищо не опровергава
заявеното от Б.,че С. е бил в банката при получаването на парите и които пари
са върнати обратно на 28.10.2009 год.
Счита,че ако деянието има някаква противоправност,трябва
да се приложи разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК ,тъй като сумата е възстановена
два дни след това,от което следва,че обществената опасност е незначителна.
Отново се връща на 4-те акта,с различни реквизити и
съдържание и на кой именно от тях прокуратурата твърди,че е подменена
страницата,като отделно от това счита,че липсват доказателства за това
твърдение на прокуратурата,тъй като свидетелите се позовават на изказване на С.,но
последният отрича категорично.
Пледира за постановяване на оправдателна присъда,а
като алтернатива моли съдът да съобрази продължителността на наказателното
производство,продължило 10 години и да приложи разпоредбата на чл.55 от НК.Моли
да не се прилага конфискация,тъй като С. няма имущество ,а по отношение на
лишаването от права изтъква,че същата вече от 10 години не работи в НАП.
Прокурорът репликира,че по
безспорен начин е доказано,че е подменена страница 4 на акта,съдържащ вярната
банкова сметка,***,на което е било възстановено прихващането и е бил връчен на Т.,като
е написана от подсъдимата ,видно от графическата експертиза,друга банкова
сметка.
***олучаването от нейния син
в банката.
Подс.С. дава обяснения по обвинението.Твърди,че в деня,в
който са се разпределяли проверките,й било връчено да направи проверка на „В.К.Р.”,тъй
като за тях не се изисква много време,конкретизирани са ,написани са
сумите,които трябва да се върнат и се пише просто един акт,който трябва да се
връчи.Винаги си правила чернови на актовете за прихващане и възстановяване,както
и колегите й,които се давали на ръководител екип да ги провери и след това се
преминавало към следващите процедури.Направила чернова на АПВ-то на „В.К.Р.” и
го оставила като всички останали подготвени актове върху бюрото.Не била в
сградата,а на проверка навън,когато С. влязъл и взел акта от бюрото й.Връчил го
след това на Т. и го занесъл лично в счетоводството на главната
счетоводителка,която установила,че по този акт има несъответствие на сумата по
лихвата и главницата.Казала това на С. и когато тя се върнала от
проверката,същият отишъл при нея и й казал,че е взел и придвижил актовете,тъй
като са на негови познати хора.Казала му,че не е трябвало да го прави,защото не
е съгласуван с ръководител екип,не е издържан,защото ръководител екип трябва да
се подпише на единия акт,на другия трябва да се направи отметка,както е по
процедура.С. й казал,че ще говори с Р.Н.
и това ще се оправи впоследствие.Поискала от него да й върне акта,който е
връчил и в който е била сгрешена сумата на лихвата и главницата,за да направи
нов,но той й отговорил,че актовете са при счетоводителката,да изкара три,а той
ще й продиктува сметката.Държал в ръката си листче със сметка,която й издиктувал и която тя написала на трите акта.С. й казал,че се е обадил на Т.,който
ще го чака в счетоводството,ще се подпише пак на актовете и ще се обади на Р.Н..След
около 30 минути се обадила счетоводителката и й казала,че и по втория акт,който
й е занесъл С.,има разминаване на сумата и на главницата.Отговорила й,че иска
да стопират процедурата,за да съгласува с ръководител екип,което и наистина
направили,защото Р.Н. била в стаята,когато разговаряла по телефона със
счетоводителката и след това в екип направили справка за правилната сума като
главница и лихва и Н. я помолила да видят и банковата сметка,да направи нов акт
и когато последната погледнала след това,всичко било както трябва и я помолила
да се обади на фирма „В.К.Р.”,за да ги уведоми,че каквито и актове да имат,те
не са реални,защото сумата не отговаря на истината и съответно да отидат при
нея,когато се получат оригиналите.Актът е бил подписан от Р.Н. същия
ден-23.10.2009 год.След това спокойно си седяла на бюрото,когато дошъл синът й
и казал,че банковата му сметка е запорирана заради
фирма „В.К.Р.”.Краката й се подкосили,върнала се мислено назад и си казала,че Г.С. е направил нещо,тъй като
синът й казал,че С. го помолил да ползва банковата му сметка,за да постъпят по
нея негови пари,тъй като е бил данъчен инспектор и за да не съмняват в
него,искал да ползва фирмата му.Подсъдимата твърди,че тогава се обадила на С.
по телефона и го попитала какво е направил,но той й затварял.Хванала го във
фоайето,където работят,но той й казал да се оправят.Уведомила веднага за
случилото се Р.Н.,която я посъветвала да се върнат парите,което и сторили.В
тази връзка се обадили на С.Т. заедно със синът й да внесат парите и след това
помолила Т. да отиде при нея,за да се проведе разговор със С. и Р.Н..Сумата била
внесена и срещата била проведена,но без нея,тъй като нито Н.,нито Т.,а и С. си
вдигали телефона.След известно време,в края на месеца,С. връхлетял в
стаята,където нейният син се занимавал със счетоводство и казал,че когато му
изчистят името,тогава ще им върне парите.Надявала се да й ги върне,но през
всичките дни до 09.11.2009 год. той не искал да чува за такова нещо,избягвал
разговорите и тя,като крайна мярка,му казала,че ще внесе сигнал в полицията за
финансова измама.Вмъква,че през целия този период,когато е получен грешния
превод в счетоводството,счетоводителката на 30.10.2009 год. е написала платежно
нареждане без наличие на акт,преведено е по сметката на „В.К.Р.” с реалната
банкова сметка,***а фирмата да отиде да си вземе парите,без наличие на
акт,защото актът не е бил подписан,бил е на бюрото й и изчаквала процесуалните
действия да бъдат направени както трябва.Твърди,че няма представа,при
условие,че при нея са били първия и втория грешни актове,тя как е написала
платежно с реалната сума,която е съгласувана по телефона с нея и с Н.,а е взела
банковата сметка на „Б.”,като и досега не може да намери отговор на
това.Заявява,че не е имала право да подписва платежни нареждания за банката и
единственото,което е направила са чернови,в които нито банковата сметка
отговарят,нито сумите за лихва и главница,нито пък са връчени.Заявява,че има
при себе си всички актове,от които може да се види,че е връчен само
първият,който също е грешен,а вторият и третия не са връчени и не са изпълнени
процесуалните действия,за да може да има в досието на фирмата един акт,т.е.
първия и втория ги няма,а само третият,който е подписан от Р.Н..Първите чернови
в досието на фирмата ги няма.
На поставените от страните и съда въпроси пояснява,че
постъпилите по сметката на синът й 50 000 лв.,той лично ги е дал на С.,като
са били заедно вътре в банката,след което последния е излязъл и се е качил в
„Ауди”.Когато разбрала за това,нейни колеги я уведомили,че срещу С. са вършени
бомбени атентати,взривявали са му апартаментите,бил е дисциплинарно уволняван
навсякъде.Тогава живеела на семейни начала с Д.М.,който бил с добро финансово
състояние и когато го помолила да й даде тези 50 000 лв.,той й ги дал.Досежно отношенията между синът й и С. заявява,че
последният предложил на синът й да му праща хора,за да им води счетоводството,а
след това синът й му казал,че една от неговите фирми,на които е извършил
счетоводна услуга,не е платила и му дал банковата си сметка,за да може С. да я
даде на своя познат да му преведе сумата,дължима за услугата.
Подала жалба в полицията-03-то РУ срещу С. и С.,но
нямало отзвук.
Изяснява още,че счетоводителката не е разполагала с
ревизионния акт и няма идея как е установила,че има грешка в лихвата и
главницата,но тя по принцип й се обадила да й каже,че трябва да се коригира
сумата и от втория акт.Тогава присъствала и Р.Н. и тя имала черновата на
ревизионния акт,от който съгласували сумите.Твърди,че плащането е извършено по
третия вариант на акта,подписан от ръководител екип Р.Н.,която е подписала
всяка страница на този акт с дата 23.10.2009 год. и с отметката при
счетоводителката,като третия акт трябва да се намира при управителя на
фирмата,но този трети акт не е връчен както всички останали,връчен е само
първият.
В хода на съдебните прения,подсъдимата излага в своя
защита,че през целия си живот е била честен и съвестен човек,20 години е била в
системата на НАП и никога не е била наказвана,напротив,награждавана е. Твърди,че
деянието е направено умишлено от С..Посочва,че на 23.10.2009 год. е провела
един разговор с „В.К.Р.” за връчване на акта,когато го е съставила за четвърти
път,последен път и когато е казала,че каквито и актове да са били връчвани,те
са неизрядни,защото имат разлика в сумите и в банковите сметки.Счита,че е
обвинена по една чернова,която нито е била връчена,нито е била издържана от
гледна точка на сумата,а банковата сметка й е била продиктувана от С. и това е
човекът,който единствен твърди,че е подменила страниците.Не спори по факта,че
собственоръчно е записала банковата сметка на синът си във вторият акт,който е
направен и тя й е била издиктувана от С.,който й
занесъл само четвърта страница,а другите страници били при Г.Г..Заявява,че не е знаела,че това е сметката на синът й и
трябва да е много луда,за да му причини такова нещо.Твърди,че след това е
написан трети акт с разлика в сумата и вече на 23.10.2009 год. четвърти,след
проведен разговор със счетоводителката,подписан от Р.Н.,която е била
ръководител на екип,отново е бил разговор с Г.,уточнена е била сумата,банката и
тогава е бил проведен разговор и с управителя на фирмата да се яви и да подпише
акта.
Твърди,че за уговорките на синът й със С. е
разбрала,когато синът й се е върнал от банката и му казали,че сметката е била запорирана.Разказал й,че С. му казал,че ще постъпят негови
пари и даже щял да го възнагради с някаква сума,за да ползва банковата му
сметка,по която да се получат 50 000 лв.В рамките на два дни след това
синът й възстановил парите,грешният превод се върнал в НАП”Възраждане” с
обяснение са грешен превод.
Когато С. й дал номера на банковата сметка й казал
само „Ето ти банковата сметка.Аз ще ти я издиктувам”
и това бил целият разговор.Счита,че е постъпила наивно,но не е предполагала,че
точно колега може да злоупотреби с нея по този начин.
Отново изтъква,че в един и същи ден е направила четири
акта,но всичко се върти около един от тях,който не е бил връчен на фирма „В.К.Р.”
и Г. е избрала да вземе банковата сметка от този акт,който не е връчен и е
грешен,като нейно задължение е било да провери банковата сметка.
В последната
си дума моли да бъде оправдана,тъй като не е извършила никакво деяние,съвестно
и честно си е вършила работата 20 години и след цялата тази история десет
години не може да си намери работа,освен като чистачка,като каквато и работи.
Съдът ,като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подс.М.Г.С. е
родена на 27.02.2960 год. в гр.Етрополе,българка,българска гражданка,с висше
образование,неосъждана,ЕГН **********.
Към 2009 год.същата била назначена на длъжност
„Инспектор по приходите” н сектор „Проверки”,дирекция ДОК при ТД на
НАП-София,офис „Възраждане” и била запозната с длъжностната
характеристика,която подписала на 04.07.2006 год.
Във връзка с жалба от фирма „В.К.Р.”ООД с управител С.Т.
срещу ревизионен акт № ********** от 11.05.2009 год. ,с решение на и.д.
директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” № 1455 от
20.10.2009 год. акта е бил отменен в частта,с която е отказан данъчен кредит за
периода от м.юли до м.септември 2008 год.
Въз основа на решението св.Р.Н.,заместваща
ръководителя на екип „Проверки” К.М.,с резолюция от 22.10.2009 год. възложила
на С. да извърши проверка,която да обхване установяването на сумите за
прихващане и възстановяване на „В.К.Р.”ООД ,с краен срок на проверката
20.11.2009 год.
По същото време св.Б.-син на подсъдимата, имал
счетоводна къща,офисът на която се намирал в сградата на „Нипроруда”,в
която бил и офисът на НАП.В него работела и подсъдимата.Тя го запознала със св.С.,също
служител на НАП,офис „Възраждане”,който обещал да му помага,като му намира
клиенти.Преди 23.10.2009 год. С. го попитал дали могат да бъдат преведени пари
по неговата фирмена сметка,които му дължал приятел за оказана услуга.Б. се
съгласил и му дал ,записан на листче, номера на банковата си сметка.
На 23.10.2009 год. С. изготвила акт за прихващане и
възстановяване /АПВ/ № 901482,с който възстановила на фирма „В.К.Р.”ООД сумата
от 169 016.94 лв. главница и 12 427.86 лихва по сметка BG 38IORT81041000009900 в ТБ”И."и го оставила на бюрото си.Докато тя
извършвала проверка извън офиса на дирекцията,св.С. взел изготвените екземпляри
от АПВ,един от тях връчил на пълномощника
на дружеството Т. и след това ги занесъл на главната счетоводителка Г.Г..Последната установила несъответствие на сумата,за което
казала на С.,а той впоследствие уведомил С.,че е взел акта,тъй като бил за
негови познати.С. поискала от него екземпляра,връчен на Т. със сгрешената
сума,но С. й отговорил,че актовете са при счетоводителката и й казал да изкара
нови три екземпляра,като ще й продиктува банковата сметка,която имал записана
на листче и държал в ръката си.Казал й още,че се е обадил на Т.,който ще го
чака в счетоводството и ще се подпише отново.С. се съгласила и на стр.4 в новите
екземпляри записала сумата от 169 016.94 лв. главница и 12 427.86
лихва ,но банковата сметка,дадена й от С.,а именно : IBAN ***,BIC
*** „И. А.Б.”АД,която принадлежала
на фирма „Б.”ЕООД с управител Б.Б., със задължено
лице „В.К.Р.”.Малко по-късно Г. й се обадила и й казала,че отново има разминаване
в сумата.След това подсъдимата и Р.Н. направили справка за дължимата сума и
подсъдимата съставила нов АПВ за сумата от 160 949.83 лв. главница и
12 427.86 лв. лихва.Последната помолила С. да се обади на „В.К.Р.”,което тя
сторила,като уведомила дружеството,че предишният акт е сгрешен,поради което е
необходимо да им се връчи нов.
Междувременно св.С. занесъл на главната счетоводителка
Г.Г. решението по обжалвания ревизионен акт,постановено
от Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”-София,/което Г.
изискала/,след което издала платежно нареждане и предала същото на обслужващата
банка „С.”ЕАД.Към този момент при нея били първият вариант на АПВ-с грешна сума,но
вярната сметка на задълженото лице „В.К.Р.”,връчен и подписан от пълномощник на
последното и вторият вариант –със сгрешена сума и вече различна банкова сметка-***
„Б.”ЕООД,невръчен на задълженото лице,но издала нареждането за плащане след
като съпоставила АПВ и решението,в
резултат на което установила,че сумата за плащане е по-малка- 160 949.83
лв. главница и 12 427 лв. лихва.На 23.10.2009 год. сумата от 12 427.86 лв.,представляваща
лихва, била преведена по сметката на „Б.”ЕООД,а на 26.10.2009 год. по същата
сметка била преведена от НАП и сумата от 160 949.83 лв.главница.
Междувременно С. посетил св.Б. и го подканил да
провери дали са постъпили суми по банковата му сметка.На 26.10.2009 год. св.Б.
се обадил в „А.Б.” и след като разбрал,че такива са преведени,заедно със св.С.
отишли в банката. Б. изтеглил сумата от 10 000 лв.,която веднага предал на
С. и след това се прибрал в офиса.По-късно същият ден С. отново го попитал дали
има нов превод,след което двамата отишли отново до банката,откъдето Б. изтеглил
сумата от 40 000 лв.,която също предал веднага на С..На следващият ден
последният му дал номер на банкова сметка,***а фирма „В.К.Р.”.
На другият ден св.Б. разбрал от банковите служители,че
по фирмената му сметка са били преведени суми от ДДС,което го притеснило,тъй
като фирмата му не била регистрирана по ДДС,както и че сметката му ще бъде блокирана
до изясняване на ситуацията.Банковите служители били уведомени за това от св.Х.
С.-директор на офис „Възраждане” при ТД на НАП-София,който установил,че банковата
сметка,по която са преведени парите,не била на фирма „В.К.Р.”,а на „Б.” на св.Б.,като
предприел и действия по налагане на запор върху същата.Св.Б. се обадил на майка
си-подс.С. и двамата започнали да търсят св.С.,за да
върне парите,но същият им отговорил да се оправят и повече не пожелал да
разговарят.Подсъдимата разплакана отишла при св.Н. и й споделила,че трябва да
възстанови 50 000 лв.Казала и на св.Г.,че банковата сметка,по която са преведени
парите по процесния АПВ е сгрешена,поради което
банката ще върне парите по сметката на НАП и тя ще издаде нов акт с вярната
банкова сметка *** „В.К.Р.”.
Тъй като не притежавала такава сума,С. се принудила да
поиска пари от Д. М.,който се отзовал и
на 28.10.2009 год. св.Б. внесъл обратно по сметката си сумата от 50 000
лв.,която впоследствие била върната на НАП и на 30.10.2009 год. постъпила по сметката
на „В.К.Р.”.При внасянето на парите С. и Б. били придружавани от управителя на
фирма „В.К.Р.” С.Т.,на когото подсъдимата се обадила предварително.
На 02.11.2009 год. св.Н. била посетена от св.С.,който се
оплакал от С. и поискал да я запознае с управителя на фирма „В.К.Р.”ООД С.Т..Свидетелката
се съгласила и се срещнала с последния в автомобил,паркиран пред сградата на „Нипроруда”.По време на разговора С. се оплакал,че М.С. е
злоупотребила с името му,като е казала,че той е попълнил номера на сметката на
фирмата на св.Б. „Б.”ЕООД.
На 09.11.2009 год. св.М. –Я. запознала с проблема
директора на офис „Възраждане” Х. С.,в резултат на което последният повикал при
себе си св.С. и му поискал обяснение за случилото се,като на разговора
присъствала и св.К.М.,но в хода на същия С. получил телефонно обаждане със
заплахи / за които споделил,че са отправени от св.Д.М. и С.М.,изпратени от С.,които
преди това го заплашвали и в коридора/ и излязъл.Върнал се час по-късно,където на
място пристигнал и териториалния директор Г. и извикали и подсъдимата да даде
обяснение.Същата се явила,но казала,че за всичко е виновен С. и след това
излязла и повече не се върнала.В коридора били св.Д. и С. Младенови,дошли да
търсят С. и между първият от тях и последния възникнал скандал преди разговора
в кабинета на св.С../Името на св.С. в протокол от с.з.,проведено на 20.06.2018
год. неправилно е записано навсякъде като С.,но се касае за разпит на св.Х. С./.
На 11.11.2009 год. подс.С.
подала жалба до 03-РПУ СДВР срещу св.С. за отправени заплахи от негова
страна.Последният също подал жалба срещу подсъдимата за заплахи за
саморазправа.
Според почерковите
експертизи ръкописният текст и цифри в АПВ /т.4 от ДП/- сметка с IBAN ***,BIC *** „И. А.Б.”
са изписани от подс.С.,както и подписите в графите
„извършил проверката”,”Орган по приходите,издал акта” и „връчил”,а подписът в
графа „Получил” и ръкописният текст е изписан от И.Т..
От видеотехническата
експертиза,която е изследвала съдържанието на оптичните носители от системата
за видеонаблюдение в ЦУ на „А.Б.”АД за 23 и
26.10.2009 год.,е видно,че данни за видеозаписи от първата дата няма,а във
видеоматериала от 26.10.2009 год. ,за периода от 10:50:28 ч.-15:18:09 ч. камерите
са регистрирали две лица от мъжки пол,със сходни общи черти на главата и лицето
с тези на Г.С. и Б.Б..При направената оценка на
снимковите кадри експертите са установили,че качеството на изображенията не
позволява отграничаване на частни и на голяма част от
общите признаци,характеризиращи заснетите лица.Предвид на това са приели,че
снимковите кадри са годни за евентуално разпознаване,но не и за
лицево-идентификационно изследване с категорично заключение.Резултатът от сравнителното
им изследване по снимков материал им е позволил да направят извод,че на
снимковите кадри не се изключва възможността да са заснети лицата от сравнителния
материал-снимки,посочени като Г.С. и Б.Б..
За да приеме
тази фактическа обстановка съдът взе предвид обясненията на подсъдимата,дадени
в хода на съдебното следствие,показанията на св.Б.Б.,също
дадени в хода на съдебното следствие,Д.М.,дадени пред съда и на досъдебното
производство,прочетени на основание чл.281,ал.4 във вр.
с ал.1,т.2 от НПК,Г.С.,дадени пред съда и на досъдебното производство,приобщени
на основание чл.281,ал.1 и ал.5 във вр. с
ал.1,т.1 2 от НПК,С.Т. пред съда,С.Д.,Х.
С.,В.Д.,Г.Г.,К.М.,дадени в хода на съдебното
следствие и пред органа по разследването,прочетени на основание чл.281,ал.5 във
вр. с ал.1,т.1 и 2 от НПК,Р.Н.,И.Т.,решение по адм.дело 713/10 год. на Адм.съд
София-град,АПВ № 901482/23.10.2009 год.,платежни нареждания,почеркова
експертиза,видео-техническа експертиза,длъжностна характеристика за инспектор
по приходите,процедура за извършване на
проверка по прихващане и възстановяване,писмените доказателства,справка за
съдимост,приобщени по реда на чл.283 от НПК.
В основата на изводите си по фактите съдът постави
обясненията на подсъдимата и показанията на св.Б.Б.,които
кредитира изцяло,тъй като в отделните си части и като цяло намират солидна
подкрепа в останалите доказателствени източници,с
изключение на показанията на св.С..
Пред скоби следва да бъде изведено,че в голяма част от
показанията на служителите на НАП-св.С.,Д.,Г.,Н. и М. се съдържат сведения за
процедурата за издаване на акт за прихващане и възстановяване,в която насока е
приета като доказателство и писмена процедура,като съдът ще акцентира на заявеното
от тях,значимо за конкретиката на случая с издаването
на инкриминирания АПВ,без да навлиза в детайли на технологията по издаването на
тези актове.
В този смисъл от показанията на тези свидетели,в
синхрон с обясненията на подсъдимата се установява,че проверката и издаването
на АПВ,касаещ
„В.К.Р.” е било възложено на последната и същата е преправяла акта неколкократно поради сгрешени суми,в който процес саморъчно
е записала вместо банковата сметка на дружеството „В.К.Р.”ООД тази на „Б.”ЕООД,собственост
на синът й Б.Б..По отношение на последното е налице и
графическа експертиза,според която ръкописният текст и цифрите в АПВ са
изписани от подсъдимата,т.е. спор по това няма.
Няма спор и по фактите,че именно по банковата сметка на
дружеството на Б.Б. впоследствие са били преведени
посочените по-горе суми от лихви и главница,че
50 000 лв. от тях са били изтеглени от него,който ги е внесъл
обратно след това и сумите са били наредени от НАП по банковата сметка на „В.К.Р.”.
От съществено значение за предмета на доказване в
настоящото дело се явяват отношенията между Б. и С. и обстоятелствата, при които
подсъдимата е вписала банковата сметка на „Б.”в АПВ,около тези при тегленето на
сумата от 50 000 лв. и последващите събития.
В тази насока подсъдимата твърди,че в деня,в който са
се разпределяли проверките,й било връчено да направи проверка на „В.К.Р.”.Направила
чернова на АПВ-то на „В.К.Р.” и го оставила, като всички останали подготвени
актове, върху бюрото.Не била в сградата,а на проверка навън,когато С. влязъл и
взел акта от бюрото й.Връчил го след това на Т. и го занесъл лично в
счетоводството на главната счетоводителка,която установила,че по този акт има
несъответствие на сумата по лихвата и главницата.Казала това на С. и когато тя
се върнала от проверката,същият отишъл при нея и й казал,че е взел и придвижил
актовете,тъй като са на негови познати хора.Казала му,че не е трябвало да го
прави,защото не е съгласуван с ръководител екип,не е издържан,защото
ръководител екип трябва да се подпише на единия акт,на другия трябва да се
направи отметка,както е по процедура.С. й отговорил,че ще говори с Р.Н. и това ще се оправи
впоследствие.Поискала от него да й върне акта,който е връчил и в който е била
сгрешена сумата на лихвата и главницата,за да направи нов,но той й заявил,че
актовете са при счетоводителката и за това да изкара три нови,а той ще й
продиктува сметката.Държал в ръката си листче със сметка,която й продиктувал и
която тя написала на трите акта.С. й
казал,че се е обадил на Т.,който ще го чака в счетоводството,ще се подпише пак
на актовете и ще се обади на Р.Н..След около 30 минути се обадила
счетоводителката и й казала,че и по втория акт,който й е занесъл С.,има
разминаване на сумата и на главницата.Отговорила й,че иска да стопират
процедурата,за да съгласува с ръководител екип,което и наистина
направили,защото Р.Н. била в стаята,когато разговаряла по телефона със
счетоводителката и след това в екип направили справка за правилната сума като
главница и лихва.Актът е бил подписан от Р.Н. същия ден-23.10.2009 год.След
това спокойно си седяла на бюрото,когато дошъл синът й и казал,че банковата му
сметка е запорирана заради фирма „В.К.Р.”.Краката й
се подкосили,върнала се мислено назад и
си казала,че Г.С. е направил нещо,тъй като синът й казал,че С. го помолил да
ползва банковата му сметка,за да постъпят по нея негови пари,тъй като е бил
данъчен инспектор и за да не съмняват в него,искал да ползва фирмата му. Твърди,че
тогава се обадила на С. по телефона и го попитала какво е направил,но той й
затварял.Хванала го във фоайето,където работят,но той й казал да се
оправят.Уведомила веднага за случилото се Р.Н.,която я посъветвала да се върнат
парите,което и сторили.В тази връзка се обадили на С.Т. заедно със синът й ,за да
внесат парите и след това помолила Т. да отиде при нея,за да се проведе
разговор със С. и Р.Н..Сумата била внесена и срещата била проведена,но без
нея,тъй като нито Н.,нито Т.,а и С. си вдигали телефона.След известно време,в
края на месеца,С. връхлетял в стаята,където нейният син се занимавал със
счетоводство и казал,че когато му изчистят името,тогава ще им върне
парите.Надявала се да й ги върне,но през всичките дни до 09.11.2009 год. той не
искал да чува за такова нещо,избягвал разговорите и тя,като крайна мярка,му
казала,че ще внесе сигнал в полицията за финансова измама,което и сторила
впоследствие.
По отношение на постъпилите по сметката на синът й пари
заявява,че 50 000 лв. той лично ги е дал на С.,като са били заедно вътре в
банката,след което последния е излязъл и се е качил в „Ауди”. Тогава живеела на
семейни начала с Д.М.,който бил с добро финансово състояние и когато го
помолила да й даде тези 50 000 лв.,той й ги дал.Досежно
отношенията между синът й и С. заявява,че последният предложил на синът й да му
праща хора,за да им води счетоводството,а след това синът й му казал,че една от
неговите фирми,на които е извършил счетоводна услуга,не е платила и му дал
банковата си сметка,за да може С. да я даде на своя познат да му преведе
сумата,дължима за услугата.
Не спори по факта,че собственоръчно е записала
банковата сметка на синът си във вторият акт,който е направен и тя й е била издиктувана от С.,който й занесъл само четвърта страница,а
другите страници били при Г.Г..
Твърди,че за уговорките на синът й със С. е
разбрала,когато синът й се е върнал от банката,където му казали,че сметката е
била запорирана.Разказал й,че С. му казал,че ще
постъпят негови пари и даже щял да го възнагради с някаква сума,за да ползва
банковата му сметка,по която да се получат 50 000 лв.В рамките на два дни
след това синът й възстановил парите,грешният превод се върнал в
НАП”Възраждане” с обяснение за грешен превод.
Така дадените обяснения от подсъдимата се подкрепят от
показанията на св.Б.,който последователно,хронологично подредено,без вътрешни
противоречия и в детайли разказва за отношенията си със св.С.-че последният го
е помолил да му даде фирмената си сметка,за да му бъдат преведени пари от
приятел за оказана от него услуга,в резултат на което му я дал записана на
листче и как след това го е подканял да провери дали по сметката му са
постъпили пари. Б. излага пред съда,че след като получил потвърждение от
банката за получен превод,е отишъл там заедно със С. и първоначално изтеглил
сумата от 10 000 лв.,която му дал веднага.Продължава,че в рамките на
същият ден са отишли втори път и С. е поискал да изтегли още 50 000 лв.,но
банковата служителка е отказала,тъй като е било необходимо преди това да се
заяви такава сума,но след като С. настоял,му позволили да изтегли сумата от
40 000 лв. и отново я предал на последния.На следващият ден разбрал от
банковите служители,че сметката му е блокирана и се сетил,че е използван от С.,поради
което се свързал с майка си и започнали да търсят последния,но той отказал да
разговаря.След това майка му взела назаем от Д.М. 50 000 лв.,които внесъл
обратно по сметката на НАП.
По отношение на заявеното от св.Б.,че два пъти е ходил
заедно със С. ,за да изтегли пари,следва да се отбележи,че в хода на
наказателното производство е изготвена и е приета от съда видеотехническа
експертиза,според която във видеоматериала от 26.10.2009 год. ,за периода от
10:50:28 ч.-15:18:09 ч. камерите са регистрирали две лица от мъжки пол,със
сходни общи черти на главата и лицето с тези на Г.С. и Б.Б.
и макар снимковите кадри да не са годни за лицево-идентификационно изследване с
категорично заключение, може да се направи извод,че на снимковите кадри не се
изключва възможността да са заснети Г.С. и Б.Б..В
този смисъл,дори и експертизата да не дава категорично заключение в горния
смисъл,то съдът я приема като индиция за
достоверността на показанията на св.Б..
Обясненията на подсъдимата и показанията на св.Б. са в
синхрон с показанията на св.Д.М. и С. Д.,които
свидетелстват,че С. е поискала от първият от тях сумата от 50 000
лв.,които да върне по сметката на НАП и които не й били върнати от С..И двамата
свидетели заявяват,че са поискали среща с директора на НАП,но такава не се е
състояла,но междувременно срещнали С. и между тях възникнал скандал.
Твърденията на привлеченото към наказателна
отговорност лице са в корелация и с показанията на служителите на НАП.Св.Г.Г. си спомня,че е установила разминаване между акта за
прихващане и възстановяване и решението на „ОУИ” и потърсила С.,но тя
отсъствала и затова разговаряла със С.,който след разговора й занесъл решението
по обжалвания ревизионен акт.След това установила,че има грешка в сумата и
разговаряла за това с подсъдимата,която й казала,че ще извика св.Р.Н.
/зам.-ръководител „Проверки”/.Разговаряла с последната за корекция на сумата,а
след това издала платежното нареждане,което предала за подпис на В.Д.
/ръководител екип „Обслужване”/ в офис „Възраждане”/,която към този момент
замествала директора Х. С..Спомня си,че няколко дни след това С. й се обадила и
й казала,че банковата сметка е била сгрешена и я попитала по какъв начин могат
да бъдат възстановени парите.
В подкрепа на обясненията на подсъдимата са и
показанията на св.Р.Н..Последната си спомня,че е възложила проверката за фирма
„В.К.Р.” на подсъдимата и след като последната го изготвила установила,че има
разлика в сумата предвид постановеното решение по обжалвания ревизионен акт.След
като разговаряла със счетоводителката Г. за уточняване на сумата,подписала коригирания от С. акт,а по-късно разбрала,че парите са
били преведени на фирма „Б.”.Впоследствие провела разговор със С. и с
управителя на фирма „В.К.Р.”.
В полза на обясненията на подсъдимата са и показанията
на св.Т. /представлявал фирма „В.К.Р.” ООД по отношение подаването на данъчни
декларации и документи по ревизии/,дадени в хода на досъдебното производство и
приобщени на основание чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.2
от НПК,според които екземпляр от акта за прихващане и възстановяване му е бил
връчен именно от данъчния служител Г.С..
Директорът на офис „Възраждане” при ТД на НАП Х. С.
заявява пред съда,че е разбрал за възникналия проблем от К.М. на 28.10.2009 год.,когато се е върнал
на работа след ползван отпуск по болест.Извикал при себе си С. и му поискал
обяснения,на който междувременно му звъннал телефона и след като отговорил
,били отправени заплахи към децата му,поради което и напуснал кабинета
му.Разбрал,че заплахите са отправени от приятели на С.-двама братя /отнесено
към св.Д.М. и С.Д./.Извикал и подсъдимата да даде обяснения,но същата казала,че
за всичко е виновен С. и излязла от кабинета му.
В основата на обвинителната теза са именно показанията
на този свидетел-С.,поради което и същите са нуждаят от особено внимание.
С. заявява пред съда,че е бил инспектор по приходите в
НАП към 2009 год. и познава подсъдимата по повод създадените служебни отношения,както
и синът й,с когото се запознали,тъй като последният имал офис на същия етаж,в
който се помещавала счетоводната му къща.Отрича да е бил с него по какъвто и да
е повод в банка,като си спомня,че просто се засекли веднъж ,когато минавал
покрай банката и се заговорили,но със сигурност не е влизал заедно с него в
банка и не са имали никакви уговорки да му бъдат превеждани суми по неговата
сметка.Твърди,че до случая не е познавал и собственика на „В.К.Р.”,но след това
го извикал лично,за да установят къде са парите,като за целта се свързал с него
по телефона.За инкриминирания акт разбрал впоследствие,след като поел
инициативата да види къде са тези пари,тъй като негови колеги твърдели,че имал
преведени пари от ДДС по сметката на неговия син.Обърнал се към С. с въпрос
защо е замесено името му,но същата му казала,че не знае за какво говори,след
което заедно с Р.Н. се видели със собственика на „В.К.Р.” С.Т..Твърди,че няма
представа какво не е било наред с този акт за прихващане и възстановяване,но
проверил впоследствие,че са били преведени пари по чужда сметка-на сина на С..Отрича
лично да е връчвал акта или да е оказвал каквото и да е съдействие по неговото
изготвяне. На следващо място твърди,че не е носил акта от кабинета на С. до
счетоводителката Г. или да е разговарял с последната за постановеното решение
във връзка с него.Заявява,че не виждал С. да подменя страници от акта.
Спомня си,че след случая на работното му място го
посетили двама души/ св.М. и Д./,които го заплашили да си мълчи,защото иначе ще
пострада семейството му.Повишил тон,а след това бил извикан от директора Х. С.
да даде обяснения,но по телефона отново бил заплашен от един от посочените
по-горе двама свидетели,че ще пострада семейството му.Разтревожил се и си
тръгнал,а известно време след това се срещнал с тях в кафене на бул.”Витоша”.В
хода на разговора се разбрали да престанат да заплашват семейството му и самия
него,тъй като нямал нищо общо със случая.
Съдът кредитира показанията на този свидетел
единствено в частта,че е бил заплашван от св.М. и Д.,за което са налице и
показанията на св.С. и К. М., както и в частта,че заедно с Р.Н. се е срещнал
със св.Т.,подкрепена от показанията на Н.,докато в останалата част намира
същите за недостоверни,тъй като са опровергани от показанията на свидетелите Г.,
Б. и Т..
Първата от тях заяви пред съда,че тъй като не е
намерила С.,е разговаряла със С. по повод инкриминирания АПВ,а впоследствие той
лично й е занесъл решението по обжалвания ревизионен акт,а вторият логически
издържано,последователно и с детайли установи обстоятелствата за извършването
на инкриминирания превод.От своя страна св.Т. заявява,че екземпляр от акта му е
бил връчен именно от С..
Версията на св.С. противоречи напълно и на обясненията
на подсъдимата,които от своя страна намират доказателствена подкрепа в
останалите доказателствени източници-обсъдените по-горе показания на
свидетелите,които имат пряко участие в процедурата по издаване на акта за
прихващане и възстановяване и в тези на св.Т.. Не следва да се пренебрегва и
установеното от видеотехническата експертиза,изводите
на която са посочени по-горе,която от своя страна също поставя под съмнение
версията на св.С.,че никога не е бил със св.Б. в банка.
Като се имат предвид установените последващи
действия на подсъдимата по осигуряването на сумата от 50 000 лв.,внасянето
им още на 28.10.2009 год. обратно по сметката на НАП,за да могат да бъдат
преведени по сметката на „В.К.Р.“,цялостното й поведение,след като е била
уведомена от синът си за блокираната му сметка-признанието пред св.Г.,че е
допуснала грешка в сметката и търсенето на съвет от нея как същата да бъде
поправена,заявеното от нея пред св.С.,че за всичко е виновен С.,дава основание
на съда да приеме,че именно изложената от нея версия е достоверна,докато
показанията на св.С. по съществените за предмета на доказване обстоятелства,се
явяват напълно опровергани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Като последица от така установената фактическа
обстановка и доказателствен анализ съдът намира ,че подс.С. не е осъществила състава на престъплението,за което
е предадена на съд-по чл.212,ал.5 във вр. с
ал.2,алт.3 от НК,за това,че през периода от 23.10.2009 год. до 26.10.2009
год.,в гр.София,чрез съставяне на
преправен документ-подмяна на стр.4 от акт за прихващане и възстановяване /АПВ/
№ 901482/23.10.2009 год.,издаден за фирма „В.К.Р.”-ООД,като върху страницата
вместо банковата сметка на последната собственоръчно вписала банковата сметка
на „Б.”ЕООД и съзнателно дала възможност на това юридическо лице да получи на
23.10.2009 год. сумата от 12 427.86 лв. и на 26.10.2009 год. сумата от
160 949.83 лв.,без правно основание чуждо движимо имущество-на „В.К.Р.”
ООД-парична сума в размер на 173 377.69 лв.,като документната измама е в
особено големи размери и представлява особено тежък случай,мотивиран от
отговорното служебно положение на С. и възложената й функция на орган по
приходите да следи законосъобразното прихващане и възстановяване на надвнесени
данъци.
По чл.212,ал.2 от НК отговаря онзи,който чрез
съставяне на документ с невярно съдържание,неистински или преправен документ
съзнателно даде възможност на другиго да получи без правно основание чуждо
движимо или недвижимо имущество.В тази хипотеза деецът лично или посредствено
участва в съставянето на документа,и то с намерение в бъдеще да бъде използван
за получаване от другиго на чуждо имущество без правно основание.Съставителят
лично не получава това имущество и е без значение дали документът се използва
от този,който го съставя ,или от лицето,което получава имуществото.Следователно
изпълнителното деяние се изразява в даването на възможност да се получи чуждо
имущество без правно основание чрез посочените по-горе документи.Престъплението
е довършено в момента,когато след използването на документа и въз основа на
него чуждото имущество бъде реално получено.Престъпление по тази разпоредба е
налице и тогава,когато лицето,което получава имуществото,не знае,че документът
е с невярно съдържание,неистински или преправен.
Субект на престъплението може да бъде всеки,а от
субективна страна е необходимо наличието на пряк умисъл и користна цел-за да
даде възможност на другиго да получи чуждо имущество без правно основание.
На плоскостта
на така изложеното,залегнало в константната съдебна практика и предвид
установените по делото факти,съдът счита,че подс.С.
от обективна страна е преправила инкриминирания
акт за прихващане и възстановяване,като е подменила стр.4 от същия,в която
вместо банковата сметка на „В.К.Р.“ ООД е вписала банковата сметка на „Б.
“ЕООД,но липсва съставомерен признак от състава на това
престъпление,а именно съзнателно да е сторила това,както и наличието на
користната цел.Това е така, защото се установи от доказателствените
източници,че подмяната на страницата е извършена от нея при липса на
съзнание,че вписва друга банкова сметка,*** „В.К.Р.“,която й е била
предоставена от св.Соколов и при липса на каквито и да е доказателства,че тя е
знаела наизуст както банковата сметка на това дружество,така и тази на фирма „Б.“ЕООД,така
че това да заостри вниманието й.Имайки предвид установеното участие на св.С.
при издаването на този акт,съдът приема,че същата не е съзнавала,че вписва
друга банкова сметка,***звършване на престъплението.
Съдът намира за необходимо да изтъкне,че очевидно и
държавното обвинение е имало известно колебание в тази насока още при
приключване на делото в предходната процесуална фаза и внасянето на обвинителния акт в съда, с
оглед на отразеното в съобразителната част на същия,че в хода на разследването
са възникнали съмнения относно съществували уговорки между С. и св.Т. и С. във
връзка с инкриминираната сума,подкрепени от показанията на св.Б.,С.,Т. и М.,в
която насока съдът приема,че на този етап от развитието на процеса няма
съмнение относно наличието на уговорка между С. и Б.,посочена по-горе,в
резултат на която и с активното участие на първия от тях,инкриминираната сума е
била преведена по сметката на дружеството на последния,част от която в размер
на 50 000 лв. е била получена от св.С..
По отношение на становището на прокурора по делото в
пледоарията по същество за преквалификация на деянието по привилегирования
състав на чл.212б от НК съдът счита,че такава преквалификация би била възможна
при наличие на доказателства за съставомерност на
деянието от страна на подс.С.,каквато в настоящия
случай не се установи.
Предвид изложеното и на основание чл.304 от НПК съдът
призна подсъдимата за невиновна по повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл.212,ал.5 във вр. с ал.2,алт.3 от
НК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си,като с
оглед изхода на делото направените разноски остават за сметка на Държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: