Решение по дело №546/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 декември 2021 г. (в сила от 24 декември 2021 г.)
Съдия: Галена Петкова Чешмеджиева Дякова
Дело: 20217200700546
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 55

гр. Русе, 06.12.2021 г.

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд -Русе, четвърти състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав

                                                                  СЪДИЯ : ГАЛЕНА ДЯКОВА

при участието на секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 546 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 107, ал. 2, вр. чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "б" и  т. 4, б. "в" и ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/.

Производството е образувано по жалба, подадена от „Феникс 2“ ООД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр.Свищов, ул.“Княз Борис „№37, представлявано от управителя П. К. Г. и Д.  И.Д. ***, двамата представлявани от пълномощник – адв.Д. Т.С. от АК В.Търново, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № РД-14-2157/14.07.2021г. на Директора на Регионалната Дирекция „Автомобилна администрация“ Русе /РДАА/ за прилагане на принудителни административни мерки по  чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "б" и  т. 4, б. "в" и ал.2 от ЗАвтП, по вид както следва:

- временно спиране от движение на МПС - автобус марка „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“, с рег. № ВТ **** собственост на „Феникс 2“ ООД до заплащане на наложената с наказателно постановление, издадено въз основа на АУАН №291971 от 13.07.2021г. глоба за извършено нарушение, чрез  сваляне и отнемане на 1бр.  табела с рег.№ ВТ 7914 КР и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено на 21.09.2019г.

- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС №********* и контролния талон към него с №7189710 на Д.  И.Д., издадено на 25.01.2021г. от МВР за срок от 1година.

 

Административната принуда е приложена с цел преустановяване на установено с АУАН №291971 от 13.07.2021г., административно нарушение на чл.37а, т.4, пр.2 от Наредба №2/15.03.2002г. на Министерство на транспорта, изразяващо се в извършване на превоз по автобусна линия гр.Бяла – с.Беляново  с поставена табела на предното стъкло за маршрута на движение, под формата на специализиран превоз на пътници на фирма „Сървиз център“ гр.Бяла. С жалбата се твърди, че оспорената ЗППАМ е незаконосъобразна,, неоснователна и необоснована, както и че е постановена в противоречие с материалните разпоредби. Твърдят, че водачът на МПС е извършвал превоз по маршрутно разписание, не е извършил вмененото му нарушение, тъй като не е осъществявал специализиран превоз, поради което не са били налице предпоставки за издаване на оспорената заповед. Считат същата за нищожна поради  оскъдност на мотивите, което я прави неразбираема, в нея не са отразени съществени факти за преценка на основателността й. Жалбоподателят сочи, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК, като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. С оглед на горните възражения се поддържа, че принудителното спиране от движение на автомобила, както и лишаването на жалбоподателя от право да управлява МПС, са незаконосъобразни и непропорционални /арг. чл. 6 АПК/ административни мерки, поради отсъствие и на задължителните мотиви за тяхното налагане. Настоява се за отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр.Русе, не изказва становище по жалбата, не представя други доказателства извън приложената административна преписка.

Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, извършвайки проверката по чл. 168, ал. 1 АПК, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок от връчване на процесния акт; от лице с правен интерес от оспорването; срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт /чл. 107, ал. 2 ЗАвтП/; при спазване на изискванията от чл.150 и чл.15 АПК.

Разгледана по същество е  основателна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е ЗПАМ № РД-14-2157/от 14.07.2021г. на Директора на Регионалната Дирекция „Автомобилна администрация“ Русе за прилагане на принудителни административни мерки по с чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "б", ал.2, т.2  и  т. 4, б. "в" и ал.2, т.3 от ЗАвтП. Административната принуда е наложена с цел преустановяване на установено с АУАН с бл.№ 291971 от 13.07.2021г., административно нарушение на чл.37а, т.4, пр.2 от Наредба№2 от 15.03.2002г. на МТ, изразило се в извършване на  превоз на пътници по автобусна линия с маршрут – гр.Бяла – с.Беляново с поставена  табела на предното стъкло за маршрута на движение под формата на специализиран превоз на пътници на фирма „Сървиз център“ гр.Бяла. Видно от приложения АУАН (л. 20) е, че при извършена проверка на 13.07.2021 г. от ст.инспектор при РД"АА"-Русе, в гр.Бяла, кв.Гарата, жалбоподателят е управлявал автобус марка „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“, с рег. № ВТ *** КР, собственост на „Феникс 2“ ООД, като извършвал превоз на 12бр. пътници с маршрут гр.Бяла-с.Ценово-с.Караманово, по обяснение на двама пътници, с попълнен пътен лист, заверено копие на Лиценз, като извършил следното нарушение: извършва превоз на пътници по автобусна линия с маршрут – гр.Бяла – с.Беляново с поставена  табела на предното стъкло за маршрута на движение под формата на специализиран превоз на пътници на фирма „Сървиз център“ гр.Бяла, с което нарушил чл.37а, т.4, пр.2 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТ. Взети са писмени обяснения от две пътнички – Асенова и Якимова, които обясняват, че работят в „Сървиз център“ гр.Бяла, пътуват всеки ден по този маршрут и за превоза не заплащат пари, защото превозът е платен от фирмата, в която работят, както и че те нямат карти за безплатно  пътуване. Съгласно чл. 39, ал. 1, вр. с чл. 171, ал. 1 АПК, дадените пред административния орган писмени обяснения са годно доказателствено средство в настоящия процес. С преписката са представени и копия на СУМПС и контролен талон на жалбоподателя Д.И., Свидетелство за регистрация на процесното МПС, маршрутно разписание, тахографска карта,пътен лист и снимка на предната част на МПС. Ответният орган не е изследвал въпроса за отношенията между работодателя на двете пътнички Асенова и Якимова и превозвача, както и налице ли е сключен договор между тях, какво е съдържанието и условията по договора, но приемайки обясненията на двете пътнички, е издал оспорения краен правоограничаващ акт както правната сфера на водача, така и на собственика на процесното МПС, прилагайки регламентацията от чл. 106а ал. 1, т. 3, б.“б“ и т. 4, б.“в“ от ЗАвтП. Последното обосновава правния интерес на собственика на автомобила от оспорване на ЗППАМ и в частта й за временно спиране от движение на процесното МПС до заплащане на наложеното  с наказателно постановление, издадено въз основа на съставения АУАН, глоба за извършеното нарушение, чрез сваляне и отнемане на 1бр. табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистр ация на МПС. Налице е и обоснован правен интерес на водача на МПС от оспорване на ЗППАМ и в частта й за временно отнемане на СУМПС за срок от 1г.

По горните факти няма спор между страните. Приложените обяснения на л.11 и л.13 са саморъчно написани от пътниците и представляват редовно събрани доказателства в производството пред административния орган и, по аргумент от чл. 171, ал. 1 АПК, следва да бъдат ценени от настоящия съд. Доколкото писмените обяснения са еднопосочни, безпротиворечиви и логически последователни, настоящият състав приема, че установяват с категоричност факт на превоз на пътници със заплатени билети от техния работодател, но при неизяснени условия. Ето защо, като основателно е главното оплакване на жалбоподателя, че след като се извършва превоз по маршрутно разписание няма пречка и не е нарушение с този автомобил да се извършва превоз на пътници, на които работодателят е платил превоза. Това обстоятелство по никакъв начин не квалифицира превоза като специализиран по смисъла на параграф1, т.23 от ЗАвтП: "Специализирани автобусни превози" са превозите на работници, служители и учащи по договор с определени от клиента маршрут и разписание.

След издаване на ЗПАМ № РД-14-2157/14.07.2021г. на Директора на Регионалната Дирекция „Автомобилна администрация“ Русе за прилагане на принудителни административни мерки по с чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "б" и  т. 4, б. "в" и ал.2 от ЗАвтП, същата е връчена адресатите на 14.07.2021г. В 14дневен срок по реда на чл.93, ал.1 от АПК с жалба № РД 14-2157/1 от 22.07.2021г.   заповедта е обжалвана  пред горестоящия орган.  На основание чл.97, ал.1 от АПК с Решение РД-14-2157/3 от 11.08.2021г. на Изпълнителния директор на жалбата на „Феникс 2“ ООД с ЕИК ********* и Д.  И.Д. *** е отхвърлена като неоснователна. С Писмо № РД 14-2157/5 от 12.08.2021г.   жалбоподателите са уведомени. В срока по чл.149, ал.1 от АПК  и по реда на чл.145 от АПК жалбоподателите са иницирали настоящото производство с жалба с вх.№3498 от 31.08.2021г.

Въз основа на издадения с АУАН №291971 от 13.07.2021г. е издадено Наказателно постановление №38-0002363 от 10.08.2021г., с което на жалбоподателя Д.И. е наложено административно наказание Глоба в размер на 500лв за нарушение по чл.37а, т.4, пр.2 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТ. С разписка от 27.08.2021г. глобата е платена. С Решение №136/26.10.2021г. по НАХД № 251/2021г. на РС Бяла е отменено НП № 38-0002363 от 17.08.2021г.

При горните фактически установявания настоящият състав намира от правна страна следното: Оспореният акт е издаден от компетентен орган, която компетентност произтича от чл.107, ал. 1 ЗАвтП. Съгласно последния принудителните административни мерки по чл. 106а ЗАвтП се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на ИААА или упълномощени от него длъжностни лица. В оспорената заповед е цитирана Заповед №РД-14-43/23.01.2020г. на Изпълнителния директор на ИААА, с която са делегирани правомощия от кръга на процесните (да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл. 106 и чл. 106а ЗАвтП) по т. 4, на директорите на регионалните дирекции "Автомобилна администрация", какъвто именно е издателят на оспорената по делото заповед. По делото заповедта не е приложена и компетентността на органа не е доказана.

Обжалваната заповед е издадена в изискуемата от закона мотивирана писмена форма, която съдържа, от външна страна, реквизитите от чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, като отговаря и на изискванията от специалния чл. 107, ал. 1 ЗАвтП. В нея е възпроизведен дословно нормативния текст относно срока на наложената принуда по чл. 106а ал. 1, т. 3, б. "б" ЗАвтП. Същият съдържа прекратителното условие "до заплащане на наложената  с НП глоба за извършено нарушение. Със заплащане на глобата, за което има представени доказателства, нормативно предвиденото прекратително условие в чл. 106а ал. 1, т. 3 б. "б" ЗДвП е настъпило и според твърденията на процесуалния представител на жалбоподателите на „Феникс 2“ ООД, е върната регистрационната табела на МПС и същото е в движение. Не така стои въпросът с ПАМ по т. 2, защото не е предвидена възможност, при заплащане на глобата от НП, да се връща на водача на МПС СУМПС и така да се прекрати действието на административната принуда преди изтичане на срока от 1г.

В оспорената заповед са изложени фактически основания за издаването й, препращащи към АУАН, съдържащ се в преписката. В случая мотивите на акта се съдържат в документи, комплектовани в административната преписка, поради което правото на адресата за запознаване с фактите по правоотношението е обезпечено. В оспорения акт и в административната преписка се съдържа и правното основание, квалифициращо материалното правоотношение – чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „б“ ит.4 "в" от ЗАП - цитиран в оспорената заповед, както и чл.37а, т.4, пр.2 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТ, цитиран в приложения АУАН.

Мярката  по чл. 106а ал. 1, т. 3, б.“б“ от ЗАвтП е превантивна "за преустановяване на административните нарушения". В случая нарушението е по чл. нарушение по чл.37а, т.4, пр.2 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТ, според който водачът на автомобил за обществен превоз на пътници е длъжен да не извършва превоз по автобусна линия под формата на случаен или специализиран превоз. Според  ДР § 1, т. 23 ЗАвП:  "Специализирани автобусни превози" са превозите на работници, служители и учащи по договор с определени от клиента маршрут и разписание.„ Събраните в хода на производството доказателства установяват, че с процесното МПС е извършван превоз на пътници, който превоз административният орган е квалифицирал като „специализиран“. Тези обстоятелства административният орган обосновава единствено със снетите писмени обяснения на две пътнички от автомобила и съставения АУАН. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че водачът е извършвал превоз на пътници, за който превоз две от пътничките не са заплатили суми за билети, тъй като според обясненията им работят в „Сървиз център“ гр.Бяла, пътуват всеки ден по този маршрут и за превоза не заплащат пари, защото превозът е платен от фирмата, в която работят, както и че те нямат карти за безплатно  пътуване.  От оскъдните събрани и приложени писмени доказателства фактическата обстановка е неясна и неизяснена, поради което не е установено безспорно, че като вид превозът,  извършван с процесното ППС е специализиран. Освен писмените обяснения, снети от двете пътнички в автомобила не са събрани никакви доказателства, които да обосноват извода, че превозът е с характер на специализиран така, както е квалифициран в Заповед за налагане на ПАМ.  Административният орган не е доказал, че този превоз се извършва въз основа на договор с определени от клиента маршрут и разписание, така както е по критериите на легалната дефиниция за специализиран превоз.  До същите изводи е достигнал в решението си и Районният съд в гр.Бяла в административнонаказателното производство при обжалване на наказателното постановление, издадено въз основа на съставения АУАН. С Решение №136/26.10.2021г. по НАХД № 251/2021г. на РС Бяла, влязло в сила на 15.11.2021г. е отменено НП № 38-0002363 от 17.08.2021г., с което по същество е признато, че липсва извършено нарушение на чл.37а, т.4, пр.2 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТ, което е основание за издаване на оспорваната заповед. Налага се извода, че при липса на извършено административно нарушение още към датата на издаване на оспорената заповед не са били налице фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт. Органът, действащ в условията на обвързана компетентност, упражнява правомощията си по издаване на ПАМ само тогава, когато надлежно е установено и доказано нарушение. В процесния случай, поради неизяснената фактическа обстановка е неясно и коя е съответната приложима материалноправна норма, което е основание за оспорване по чл.146, т.4 АПК.По изложените съображения следва да се приеме, че оспорената заповед страда от пороци, съставляващи основания за отмяната й по смисъла на чл. 146, т. 1-5 от АПК, поради което предявената жалба се явява основателна и следва да се уважи.

Въз основа на изложеното настоящия съдебен състав приема, че оспореният административен акт е издаден при спазване на предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила, но в нарушение на материално-правните разпоредби и в противоречие на целта на закона. С оглед на това оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

По делото с жалбата са направени искания за разноски, но в хода на делото не е посочен техния размер, както и не са представени доказателства, че такива реално са направени, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Русе, четвърти състав

 

 

                                 Р    Е    Ш    И   :

ОТМЕНЯ по жалбата на „Феникс 2“ ООД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр.Свищов, ул.“Княз Борис „№37, представлявано от управителя П. К. Г. и Д.  И.Д. ***,  Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № РД-14-2157/14.07.2021г. на Директора на Регионалната Дирекция „Автомобилна администрация“ Русе /РДАА/ за прилагане на принудителни административни мерки по  чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "б" и  т. 4, б. "в" и ал.2 от ЗАвтП

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                             СЪДИЯ: