Р
Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на тринадесети декември
две хиляди и шестнадесета
година в състав :
П.: Зорница Гладилова
При
секретаря Е.Г. като разгледа гр.д. № 1964 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.365 и
сл. от ГПК.
Ищецът „Г.“ ООД твърди, че с М.Д.Н. - П.,
представлявано от А. Х.А., изразител на волята на М.И. сключили споразумение от
19.03.2011 г., с което М.И. признава, че има непогасени вземания към ищеца в
размер на 41 670 лв., ведно със законовата лихва и се задължава да ги заплати в
срок до 15.06.2011 г. Задълженията произтичали от подписания между „Г. и КО”
ЕООД, П. и М.Д.Н. П. представлявано от М.С.А. договор за поръчка от 01.11.2003
г. и Приемателно -предавателен протокол от 07.01.2004 г., представляващ
неразделна част от договора. Споразумението от 19.03.2011 г. установявало
качеството на изпълнение на договорените ремонтни дейности.
Към датата на Споразумението от
19.03.2011 г. Н.Г. бил П. на В.М.Д.С. (ВМДС).- Удостоверение на СГС, ф.д. №
1659/2003, 7 състав от 15.04.2011г., издадено съгласно Решение от 29.12.2005г.
на Софийски апелативен съд с което се вписвали в регистъра на вероизповеданията
на Софийски градски съд по партидата на „М.И.” органите на управление на
вероизповеданието: В.М.Ш., В.М.Д.С., Г.М. на мюсюлманите и Ш.С.. Вписан бил
състава на В.М.Д.С., в който състав Н.Г. е вписан като П.. Съгласно решение от
20.04.2011 год. на Софийски апелативен съд се вписват нови обстоятелства, а
именно: нов устав и нови ръководни органи. Считано от 27.04.2011 год. Н.Г. не
бил П. на М.И., съгласно направеното вписване във фирмено отделение при СГС по
партидата на М.И..
За периода до 27.04.2011 г. действал устава
утвърден със Заповед Р-42 от 10.09.1996 г. на МС. Към датата на сключване на
договора 01.11.2003 г. Н.Г. бил легитимен П. на В.М.Д.С. на М.И. и в това си
качество имал правомощията да упълномощава други лица от негово име и за сметка
на М.И.. Споразумението било сключено при спазени изискванията на устава на „М.И.”.
С Решение № 7 по Протокол № 2 от
22.01.2006г. на ВМДС на П.я на ВМДС се делегират правата да изпълнява
административната власт в М.И., като организира и ръководи административната и
религиозна дейност на М.И. в Република България; да се разпорежда с движимото и
недвижимото имущество на М.И.; да се разпорежда с банковите сметки М.И.; да преупълномощава трети лица с част или с всички права
делегирани му от членовете на ВМДС.
Към датата на сключване на
споразумението действал устава на М.И. утвърден със Заповед Р-42 от 10.09.1996
г.на МС, в който устав липсвала изрична забрана за делегиране на посочените по
Решение № 7 от Протокол №2/22.01.2006 г. права на П.я на М.И..
Съгласно чл.70, ал.2, т.5 от устава
във връзка с чл.22 от Закона за изповеданията разпореждането с недвижими имоти
собственост на М.И. се разрешавало от В.М.Д.С. (ВМДС) и не било необходимо
членовете на ВМДС да упълномощават П.я на М.И. за това.
М.И. София представлявано от Н.Г. е
дало писменото си съгласие на М.Д.Н. - П. в лицето на А. Х.А. да представлява и
изразява волята му - писмо изх.№ 0089 от 16.02.2011 г.
Ищецът моли съда да осъди „М.И.“ с
Булстат: ******* със седалище и адрес на управление:**********“ № 27,
представлявано от М.А.Х. да му заплати сумата от 41670 лева, ведно със законовата
лихва считано от 1.01.2007 г.
Ответникът
М.И. оспорва предявения иск. Твърди, че облигационното правоотношение, на което
се позовавал ищецът било недействително, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД - поради липса на съгласие, поради което
били нищожни - поради липса на предмет - договорът за цесия и споразумението с
нотариална заверка на подписите от 19.03.2011 г. „М.И.“
не било страна по договора за поръчка от 01.03.2003 г. Договорът бил
сключен от неправосубектна страна - неперсонифицирано
местно поделение на религиозната институция, което не можело да встъпва в права
и да поема задължения. За да бъдело постигнато съгласие следвало да е налице
валидно волеизявление отправено от правен субект на /чл. 131 от ЗЛС във връзка
с чл. 20 от Закона за вероизповеданията или §2, ал.4 от неговите Преходни и
заключителни разпоредби/, каквото в случая липсвало. Такова липсвало и в приемо-предавателния протокол от 7.01.2004 г. Ако се приемело, че договорът за поръчка от
01.03.2003 г. и приемо- предавателният протокол от
07.01.2004 г. са подписани от П.я на настоятелството, липсвало волеизявление от
правосубектна страна, защото не бил осъществен
фактическият състав на съгласието, предвидено в устава от 28.10.2000 г.,
изискващ при действия на управление местното поделение да се представлява
съвместно от П. и секретар след писмено разрешение на директора на Фонд „В.".
Всички последващи действия и изявления на Н.Г. като
представляващ „М.И.“, и на А. А. - като П. на настоятелството, били ирелевантни, защото нищожната сделка не можело да бъде санирана.
При
условията на евентуалност, „М.И.“ прави възражения, че договорът за поръчка и приемо-предавателния протокол обективират
договаряне във вреда на представлявания, съзнавано от договарящите - без подпис
на секретаря на настоятелството при предвидено съвместно представителство с П.я;
без санкция от директора на Фонд „В." била договорена и призната стойност
на извършени СМР при липсата на съответните разходо-оправдателни
документи. Неспазването на уставните правила, предвиждащи сложен фактически
състав на формиране на съгласие, целящ да гарантира правилното стопанисване и разходване
на имуществото на религиозната институция следвало да се тълкува като укриване
на договорките от централното ръководство - към момента на съставяне на двата
документа цедентът
знаел за особения режим на сделките с В., защото вече е бил наемател на
недвижимия имот - на
16.02.2004 Г. бил
подписал договор за наем на друг обект в същата сграда. Същият не изискал
санкция от централното ръководство и не предприел действия за удовлетворяване
на вземането си до 2011 г.
По
тези съображения главният иск бил неоснователен, а доколкото акцесорният иск следва съдбата на главния, неоснователна е
и претенцията за лихви.
Дори
да би могло да се приеме за установено, че е възникнало валидно облигационно
правоотношение с „М.И.“, за него било възникнало задължение по приемо-предавателния протокол да заплати сумата, предмет на
главния иск, до 31.12.2006 г., вземането по главния иск било погасено по
давност на 31.12.2011 г., съгласно чл.110 от ЗЗД, а вземането за лихва - на
31.12.2009 г., съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Не съставлявали
действия, прекъсващи давността едноличните изявления на Н.Г. в качеството на
представляващ „М.И.“, обективирани в писмо с вписана
недостоверна дата 16.02.2011 г., доколкото приложимият устав от 07.08.1996 г.
изисквал предварително и конкретно писмено разрешение от централния колективен
орган на Изповеданието - ВМ(Д)С. Тези изявления не били в изпълнение на
представителна власт, произтичаща от закона - съгласно чл.131 от 3ЛC юридическите лица
придобивали права и задължения чрез своите органи, а Законът за
вероизповеданията, за разлика от специалните закони, регламентиращи другите по
вид юридически лица, не сочел изчерпателно видовете органи на управление и
представителство, които следвало да има едно религиозна институция, нито
техните правомощия - това било предоставено на волята на съответната религиозна
общност, която следвало да бъде обективирана в
устава. Волеизявленията на Г. не били в изпълнение на представителна власт,
произтичаща от устава. Те били против волята на принципала,
предвидил сложен фактически състав на съгласието при сделки с имущество на
религиозната институция. Волеизявленията на Г. не били в изпълнение на
представителната власт, произтичаща от упълномощаване - пълномощното с
нотариална заверка на подписите от 22.01.2006 г. било подписано от лица, които
към този момент нямали качеството на членове на централен колективен орган на „М.И.“,
и в полза на лице, което към този момент не П.ствало
негов централен колективен орган, поради което не била учредена представителна
власт на Н.Г. нито към момента на полагане на подписите, нито в последващ момент. Отделно, нито законът, нито уставът
допускали пределегиране на делегирани от принципала управленски правомощия, защото така би се
пренебрегнала неговата воля, обективирана в устава. П.ят
на ВМДС имал представителни функции, в които не влизала управленската
компетентност на централния колективен орган, който П.ствал,
нито управленската компетентност на едноличните и колективни местни органи. Не
съставлявало признание на вземането решението на настоятелството в гр.П., обективирано в протокол с вписана недостоверна дата
07.03.2011 г., защото касаело изплащане на суми за ремонт на етаж втори от
сградата, въз основа на договор за наем и анекс към него, а не за първия етаж
въз основа на договор за поръчка от 01.11.2003 г. Не съставлявали признание на
вземането едноличните действия и изявления на А. ХА. в качеството на П. на
настоятелството, обективирани в подписване на
споразумение от 19.03.2011 г. и изявление за получаване на уведомление за
извършена цесия. Съгласно приложимия устав от 07.08.1996 г. - чл.ЗЗ,
настоятелствата се представлявали съвместно от П. и секретар, а П.ят на
настоятелството нямал представителни правомощия спрямо религиозната институция.
„М.И.“
твърди, че цедентът не извършил твърдяните
от ищеца ремонтни дейности на първия етаж от сградата на ул. „********" в
гр. П., със стойност на вложените материали в размер на 41 670 лева, и не било
налице потвърждение от „М.И.“, че договорът е изпълнен. Едноличното приемане на
изработеното от П.я на настоятелството в приемо-предавателния
прокол и поемане на парично задължение от името на
неперсонифицирано местно поделение не можели да ангажират отговорност на принципала. Споразумението с нотариална заверка на
подписите от 19.03.2011 г., за което ищецът твърди, че съставлявало приемане на
изработеното без възражение, било нищожно, по изложените по-горе съображения.
Ответникът твърди при условията на евентуалност, че е сключено без
представителна власт и оспорено с действията на „М.И.“ по заповедното
производство, когато е узнал за него. Твърди, че е сключено във вреда на
представлявания - доколкото договарящите са действали недобросъвестно по
смисъла на чл.40 от ЗЗД. Г. действал при превратно упражняване на
представителна власт, доколкото е знаел, че не са спазените уставните
разпоредби за формиране на съгласие, както и за свикването и провеждането на
12.02.2011 г. конференция. Съгласно задължителната съдебна практика, правновалидният момент за настъпване на подлежащите на
вписване промени спрямо персоналния субстрат и органите на юридическото лице
бил моментът на постигане на необходимото съгласие, формиращо воля за взетото
решение, а не моментът на вписването им, поради което поети от Г. след
12.02.2011 г. задължения от името на религиозната институция не можело да бъдат
квалифицирани като добросъвестни. А.ов действал при
превратно упражняване на представителна власт, като е знаел, че не са спазени
уставните разпоредби за съвместно представителство на местното поделение, не са
налице останалите елементи от фактическия състав на съгласието по устав, че
няма представителна власт спрямо религиозната институция, чието ръководство е
сменено на 12.02.2011 г.
Съдът като обсъди представените по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Представено е Уведомление вх.№
0017/08.02.2011 г., с което управителят на „Г. и Ко“ ЕООД гр.П. уведомява М.И.,
че по Договор за поръчка между М.Н. гр.П. и „Г. и Ко“ ЕООД от 1.11 2003 г. и приемо-предавателен протокол за извършени
строително-монтажни дейности от 7.01.2004 г. М.Н. дължи сумата 41 640 лв.;
неустойка и законна лихва за забава. Предложено е сключване на Споразумение за
доброволно изплащане на дължимите суми.
С писмо изх.№ 0089/16.02.2011 г. на В.М.Д.С.
до „Г. и Ко“ ЕООД е посочено, че съгласно уставите на М.И. стопанисването на
имотите е поверено на местните поделения – договарянето на ремонтите и
изплащането на дължимите суми. С писмото е призната сумата 41 640 лв. за
дължима и е дадено съгласие за сключване на споразумение чрез М.Д.Н., в което
да бъде договорен срок за плащането.
Представен е Протокол от 4.03.2011 г.
от заседание на членовете на М.Д.Н. гр.П., на което е взето решение да се договори
разсрочване
за изплащане на „Г. и Ко“ ЕООД на дължимите суми по Договор за извършен ремонт
на Сграда, находяща се в гр.П., ул. „Р.*****“ № ** и
е упълномощен П.ят на М.Д.Н. П. А. А. да договори условията, да оформи
сключването и да подпише изготвените споразумения.
Представено е Споразумение от
19.03.2011 г., сключено между „Г.“ ООД и М.Д.Н. гр.П., представлявано от П.я А.
А., в което М.Д.Н. е признало изцяло задълженията си към „Г.“ ООД по основание
и размер и се е задължило да заплати сумата 41 670 лв. в срок до
15.06.2011 г. Договорено е, че при спазване на уговорения срок за плащане „Г.“
ООД няма да бъдат дължими лихви и неустойки. Споразумението е с нотариална
заверка на подписите на сключилите го лица. Върху него е поставен печат, че е
издаден изпълнителен лист за сумата 41 670 лв. в полза на „Г.“ ООД.
Представен е Договор за поръчка от
01.11.2003 г., сключен между М.Н. П. в качеството на доверител и „Г. и Ко“ ЕООД
в качеството на довереник, по силата на който доверителят е възложил, а
довереникът се е съгласил да организира извършването на цялостен ремонт на
първи етаж – магазин от 138 кв.м., обособен в три отделни помещения от сграда, находяща се в гр.П., ул. ***** № ** срещу задължение на
доверителя да заплати за ремонта общо сумата от не повече от 42 000 лв.
Съгласно чл.4 крайният срок за изпълнение е 1.02.2004 г., а съгласно чл.9
срокът за заплащане на възнаграждението е 31.12.2006 г. В чл.11 от договора
страните са се съгласили вместо възнаграждение за извършената работа М.Н. Плавдив да подпише нов договор за наем с „Г. и Ко“ ЕООД при
същите условия и наемна цена за срок от още 3 години, считано от изтичане на
срока по договора от 11.09.2003 г. или да подпише анекс към вече сключения
договор от 11.09.2003 г. за срок от още 3 години, считано от изтичане на срока
по договора.
Представен е Приемо-предавателен
протокол от 07.01.2004 г., подписан между М.Н. Плавдив,
представлявано от директора М.С.А. и „Г. и Ко“ ЕООД, съгласно който „Г. и Ко“
ЕООД предава, а М.Н. П. приема всички видове строителни работи, извършени
съгласно Договор за поръчка от 1.11.2003 г. Прието е, че средствата, които са
вложени са 41 670 лв., която сума М.Н. П. се е задължило да изплати до
31.12.2006 г.
Представено е Удостоверение с изх. №
20110311102731/ 11.03.2011г. за актуално състояние на „Г.“ ООД към този момент.
С Писмо на Община П. с изх. № 10СВ42
от 14.06.2010 г. е уведомила, че е вписала на страници от 159 до 160 в
Регистъра на религиозните общности на основание чл.19, ал.2 от Закона за
вероизповеданията М.Д.Н. гр.П., което се представлява от А. Х.А.. В
потвърждение на това е и Писмо на Община
П. с изх. № 10P3K530 от 21.07.2010г.
С Уведомление от 19.03.2011 г. „Г. и
Ко“ ЕООД е уведомило М.Д.Н., че с Договор за прехвърляне на вземане от
18.03.2011 г. е прехвърлило на „Г.“ ООД своето вземане от М.Д.Н. в размер
41 670 лв.
С Декларация от 19.03.2011г. А. А. е
декларирал, че е уведомен за подписан договор за прехвърляне на вземане в
размер 41 670 лв., ведно със
законна лихва и неустойка в размер 0.3% дневно от 1.01.2007 г.
Представен е Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 188, том V, дело № 3474 от 1990г.
С Пълномощно с нотариална заверка на
подписите от 22.01.2006 г., 19 членове на В.М.Д.С. са делегирали своите права,
предоставени им от устава на М.И. съгласно чл.70, ал.1, и ал.2 гласящи, че В.М.Д.С.
упражнява духовната административна власт в М.И. и че В.М.Д.С. организира и ръководи
административната и религиозната дейност на М.И. като са упълномощили Н.Х.И. Г. – П. на В.М.Д.С.:
1./ Да изпълнява административната власт в М.И.; 2./ Да организира и ръководи
административната и религиозна дейност на М.И. в РБългария;
3./ Да се разпорежда с движимото и недвижимото ивущество
на М.И. и с банковите сметки на
изповеданието; 4./ Да преупълномощава трети лица с
част или със всички права, делегирани му от членовете на ВМДС.
Представнено
е решение от 18.02.2003 г. по гр.д.№ 1659/2003
г., с което М.И. е вписано в регистъра на изповеданията.
С решение от 21.07.2010 г. по ф.д. № 168/2009 на Окръжен
съд – П. е вписано в регистъра за местните поделения на вероизповеданията при П.ски
окръжен съд по ф.д.№ 168/2009 г. заличаване на местното поделение на
вероизповеданието с наименование М.Н. – М.И. гр.П..
Представен
е Устав на М.И., утвърден със заповед № Р-42/10.09.1996 г. на МС на Р
България, за който не се спори, че е приложимият устав към 19.03.2011 г. Съгласно
чл.24 М.Д.Н.
е изборен ръководен орган на мюсюлманската вероизповедна общност и е юридическо
лице. Съгласно чл.26, т.2 М.Д.Н. стопанисва и управлява недвижимите вакъфски имоти, нивите и други движими имоти, собственост
на джамията. Съгласно чл.26, т.4 М.Д.Н. изготвя бюджет на настоятелството за
следващата календарна година и го изпраща чрез областното мюфтийство за
одобрение. Съгласно чл.26, т.5 М.Д.Н. приема отчет за изпълнение на бюджета и
го представя в областното мюфтийство за одобрение. Съгласно чл.33 П.ят на М.Д.Н.
ръководи, организира и отговаря за дейността на настоятелството. Той и
секретарят подписват всички документи и представляват настоятелството пред
другите органи и организации от страната. Съгласно чл.3, ал.1 от Устава Висшият
мюсюлмански духовен съвет е единствено упълномощен орган да представлява М.И.
пред централните органи на държавната власт и обществото. Съгласно чл.67
Висшият мюсюлмански духовен съвет е висш колективен орган на управление на М.И..
Съгласно чл.69 от Устава Висшият мюсюлмански духовен съвет се състои от 30
члена. Съгласно чл.69, ал.2 Висшият мюсюлмански духовен съвет се представлява
пред държавни и обществени органи и организации и пред международните
организации от неговия П.. Съгласно чл.70, ал.2 Висшият мюсюлмански духовен
съвет организира и ръководи административната и религиозната дейност на М.И. в РБългария. Утвърждава бюджетите на Главното мюфтийство,
Областните мюфтийства и фонд „В. и.“. Съгласно чл.71,
ал.1 заседанията на Висшият мюсюлмански духовен съвет са редовни ако присъстват
2/3 от членовете му. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. Гласуването е
явно.
Представен е устав, приет на НМК от
28.10.2000
г.
Представени
са публикувани обяви за свикване на НМК на 12.02.2011 г.
Представена
е Справка от електронния регистър на СГС за образуване и движение на т.д. №
579/2011 г.
Представена
е справка от електронните регистри на българската адвокатура, видно от която Н.Х.И.
Г. е вписан като адвокат къвм 1.09.1997 г. и е
действащ към 29.06.2016 г.
Представени са публикации в средствата за масово
осведомяване за решенията на НМК от 12.02.2011 г., видно от които Мустафа Хаджи
е преизбран за главен мюфтия.
Представен
е изпълнителен лист по ч.гр.д. №
22595/2011 г. по описа на PC – П., издаден в полза на „Г.“
ООД, по силата на който М.Д.Н. е осъдено да му заплати сумата 41670 лв.,
дължима по Споразумение от 19.03.2011 г.
С
определение № 1020 от 01.04.2013 г. по ч.гр.д. № 698/2013 г. на ОС- П. са оставени
без разглеждане подадените от М.И., от М.Н. и от „Г.“ ООД жалби
срещу разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта, въз
основа на която е издаден описания изпълнителен лист.
Представени
са определение № 108 от 18.02.2014 г. по т.д. 369/2014 г. на ВКС - II ТО;
невлязло в сила решение по в.гр.д. № 1057/2014 г. на ПАС -1 състав и
определение № 586 от 30.06.2016 г. по гр.д. № 1141/2016 г. на ВКС - IV ГО, за
допускане на касационно обжалване; невлязло в сила решение по гр.д. № 3130/2013
г. на ПОС - I състав, и въззивна жалба.
Представен
е договор за наем на втори етаж от сградата находяща
се в гр.П., ул. ******** № 23 от 16.02.2004 г., сключен между Р.М. гр.П. и М.Н.
гр.П. от една страна като наемодател и „Г. и Ко“ ЕООД като
наемател за срок три години считано от 1.03.2004 г.
Представен
е договор за наем на търговска площ на първия етаж от сградата, находяща се в гр.П., ул. ******** № 23 от 16.02.2004 г.,
сключен между Р.М. гр.П. и М.Н. гр.П. от една страна като наемодател и „Г.
и Ко“ ЕООД като наемател за срок три години считано от 11.09.2003 г.
Представен е Договор за продажба на
вземане, сключен на 19.03.2011 г. между „Г. и Ко“ ЕООД в качеството на цедент и „Г.“ ООД в качеството на цесионер,
по силата на който цедентът прехвърля на цесионера своето вземане от М.Д.Н. за главница 41 670
лв., законни лихви и неустойка в размер 0л3% дневно върху дължимата сума,
считано от 1.01.2007 г. за всеки просрочен ден до окончателното изплащане,
което вземане произтича от договор за поръчка от 1.11.2003 г.
Представено е Удостоверение №
4095/17.03.2014 г., издадено от Пловдсивски окръжен
съд, видно от което за периода от 2000 г. до 2003 г. в Регистъра на
религиозните общности, воден от Община П., изпратен на ОС П. , на лист 104-105
е вписано М.Н., изповядващо ислям като на 3.08.2000 г. е вписано ръководство: М.С.А.
– П., А.Д.К. и Ф.С.Х., а на 13.03.2001 г. е вписана промяна в ръководството – М.С.А.
– П., А.Д.К. и Н.Н.О..
Представена е извадка от регистъра –
преписи от страницата, в която е вписано М.Н. П..
По делото е изслушана
съдебно-графическа експертиза, която не е оспорена от страните и съгласно която
подписите за доверител в Договор за поръчка от 1.11.2003 г. и за М.Н. в Приемо-предавателен протокол от 7.01.2004 г. са изпълнени
от М.С.А..
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.365, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да изпълни задължението си по сключения с ищеца договор
за спогодба.
Предмет на иска е вземането по
Споразумение от 19.03.2011 г., сключено между „Г.“ ООД и М.Д.Н., което ищецът
придобил по силата на договор за цесия от „Г. и Ко“ ЕООД. Споразумението
представлява договор за спогодба.
Ответникът възразява, че
Споразумението от 19.03.2011 г. е недействително на основание чл.26, ал.2, пр.2
от ЗЗД поради липса на съгласие, тъй като е сключено от неправосубектна
страна – неперсонифицирано негово поделение.
Според представения по делото устав на
М.И., най -малката организационна единица в Изповеданието е местната
мюсюлманска вероизповедна общност, чийто орган е М.Д.Н.. Съгласно чл.33 от
Устава Мюсюлманско П.я на мюсюлманското
настоятелство ръководи, организира и отговаря за дейността на настоятелството
като той и секретарят подписват всички документи и представляват
настоятелството пред другите органи и организации в страната.
Съгласно действащия към 19.03.2011 г.
Устав, приет през 1996 г. М.Д.Н. е юридическо лице. Уставът е в противоречие с
приетия впоследствие Закон за вероизповеданията, който е предоставил на централното
ръководство възможността да заяви за вписване местните поделения на
вероизповеданието като юридически лица. По тази причина приложение намират
разпоредбите на закона.
Съгласно чл.
19, ал.1 от Закона за вероизповеданията /ЗВ/ Вероизповеданията могат да
имат местни поделения съгласно уставите си. Съгласно чл.19, ал.2 местните
поделения се вписват в регистър от кметовете на общините според населеното
място, където е седалището им, при условията на уведомителен режим, в 7-дневен
срок, на основание на заявление от централното ръководство на вероизповеданието
или упълномощено от него лице съгласно устава.
Съгласно чл. 20
от ЗВ, по решение на централното ръководство и според устава на съответното
вероизповедание местните поделения могат да се регистрират като юридически лица
в окръжния съд по седалището им.
От тези две
разпоредби се установяват два режима за вписване на местни поделения на
съответни вероизповедания – оповестителен за
неперсонифицирани субекти по чл.19 ЗВ в общински регистър и конститутивен
- по чл.20 ЗВ за местни поделения-
юридически лица, сходен с този по §2 ал.4 от ПЗР на ЗВ. Всяка от двете процедури
са извършва въз основа на заявление на централното управление на съответното
вероизповедание.
По делото не е установено по коя от
предвидените в закона процедури местното поделение „М.Н. –М.И.” е било регистрирано и като юридическо
лице. Факт е обаче, че с
решение №389/21.07.2010г. в регистъра за местните поделения на
вероизповеданията при ОС-П. е вписана промяна относно регистрираните
обстоятелства - заличаване на местно поделение на вероизповеданието с
наименование „М.Н.-М.И.- гр.П.”. Следователно, съществувалото до този момент
местно поделение е изгубило статута си на юридическо лице, считано от
вписването на това обстоятелство.
От изложеното следва, че Споразумението
от 19.03.2011г. е сключено от неправосубектна страна,
която не може самостоятелно да придобива и упражнява права и задължения и да
отговаря за тях.
Доколкото поделението не би могло да формира самостоятелна воля, настоящият съдебен състав счита, че липсва правновалидно волеизявление, съответно - съгласие за сключване на споразумението. Следователно
Споразумението от 19.03.2011 г. е нищожно по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД.
Дори да се
приеме, че независимо от факта, че не е юридическо лице, съгласно устава на М.И., М.Н. П.
е имало правомощие да стопанисва и управлява недвижимите и движимите имоти,
собственост на джамията, следва да се посочи и
следното:
Процесното споразумение не
представлява действие по стопанисване и управление на недвижим имот, а
представлява признание на задължение от страна на М.Д.Н. и уговаряне на срока
за изпълнението му. Това излиза извън правомощията на М.Д.Н..
Дори да се приеме, че това е свързано
със задължаване на бюджета на самото М.Д.Н., за това Уставът изисква предварително
одобрение от страна на Висшият мюсюлмански духовен съвет, предоставено в предходната
година /чл.26, т.4 от Устава/ каквото не
е установено да е предоставено.
Не може да се приеме въз основа на
представеното от ответника писмо от
16.02.2011г., подписано от П.я на ВМДС-Н.Г. и адресирано до „Г. и ко” ЕООД, че е изискано и дадено разрешение за сключването
на споразумението от В.М.Д.С.. Писмото съдържа изявление на П.я на ВМДС, същото не представлява изискуемото от
устава разрешение от страна на ВМС, в чиито правомощия, като колективен орган,
според уставните правила, е вземането на такова решение. Анализът на уставните
разпоредби изключва възможността П.ят на ВМДС еднолично да взема решения по такъв
род въпроси като това право е изцяло в правомощията на колективния орган. По
делото е представено нотариално заверено пълномощно, предоставено от 19
физически лица в качеството им на членове на ВМДС, но настоящият съдебен състав
намира, че е недопустимо по ред, различен от предвидения в Устава на ответника П.ят
на В.М.Д.С. да бъде оправомощаван
с правомощията на Висшият мюсюлмански духовен съвет /на редовно свикано
заседание, на което присъстват 2/3 от членовете му, при проведено гласуване по
реда на устава/. Уставът не предвижда възможност членовете на Висшият
мюсюлмански духовен съвет да могат да упълномощават други лица с правомощията
си.
Процесното споразумението
е подписано само от П.я на М.Д.Н., а разпоредбите на устава изискват съвместно
представителство на П.я и секретаря на М.Д.Н., каквото липсва в разглеждания
случай.
Предвид изложеното съдът намира, че процесното споразумение е нищожно, поради което искът за
реалното му изпълнение е неоснователен.
Предвид изхода на спора ищецът следва
да заплати на ответника направените от него разноски в производството – 2134
лв. по представен списък.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** срещу М.И., Булстат *******, със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. чл.365, ал.1 от ЗЗД за сумата 41 672 лв. по Споразумението
от 19.03.2011г. като
ОСЪЖДА „Г.“ ООД да заплати на М.И. на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 2 134 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: