Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в закрито заседание
на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева ч. гр. дело № 11036 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по повод
подадена от Г.Т.Д.- длъжник в изпълнително производство, жалба срещу отказ на
ЧСИ да прекрати изпълнително дело № 20138440401384 на ЧСИ С.Я.с рег.№ 844 на
КЧСИ и район на действие- СГС, обективиран в Разпореждане /постановление/ от 15.07.2019
г. С довод, че изпълнителното дело е перемирано по отношение на жалбоподателя-
длъжник- съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, същият моли да бъде постановена отмяна
на обжалвания отказ и да бъде разпоредено прекратяване на изпълнителното
производство по отношение на него.
Взискателят по
изпълнителното дело- „П.И.Б.“ АД- гр. София не изразява становище по повод
подадената от длъжника Г.Д. жалба.
Съдебният изпълнител
по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия-
съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото
доказателства, намира следното:
Подадената от
длъжника в изпълнителното производство Г.Д. жалба е депозирана в срок, срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК
/отказ да прекрати принудителното изпълнение/, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното
производство по изпълнително дело № ********* 01384 на ЧСИ С.Я.с рег.№ 844 на
КЧСИ е образувано по молба на взискателя „П.И.Б.“ АД- гр. София, подадена на 10.04.2013
г., с приложен към нея Изпълнителен лист от 28.03.2013 г., издаден въз основа
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр. дело № 3096/ 2013 г. на СРС, 73
състав, с която е разпоредено длъжниците „Г.Д.“ ООД- гр. София, „Б.“ АД- с.
Казичане, Софийско, „Д.“ ЕООД- с. Казичане, Софийско, и Г. Т. Д. /ЕГН **********/
да заплатят солидарно на кредитора „П.И.Б.“ АД- гр. София сумата 250 000 евро-
главница, ведно със законната лихва от 24.01.2013 г. до изплащане на вземането;
сумата 27 806.41 евро- договорна лихва; сумата 11 998.67 евро-
наказателна лихва; сумите 256 евро и 3 750 евро- комисионни; и сумите
11 492.89 лв. /д.т./ и 6 196.44 лв. /юриск. възнаграждение/- разноски по
делото.
Непосредствено след
образуване на изпълнителното дело от съдебния изпълнител са предприети
съответни действия по изпълнението, като на длъжниците са изпратени покани за
доброволно изпълнение, извършено е проучване на имущественото им състояние,
изпратени са запорни съобщения и т.н.
С молби от 24.01.2014
г. /л.105 от изпратеното от ЧСИ изп. дело/ и 13.01.2015 г. /л.67 от изп. дело/
взискателят „П.И.Б.“ /“ПИБ“/ АД е поискал налагането на запори върху банкови сметки
на длъжника Г.Д. в „У.Б.“ АД и „Б. ДСК“ АД.
С молба на взискателя
„ПИБ“ АД от 27.05.2016 г. е поискано извършването на опис и оценка на
възбранени по изп. дело № 1384/ 2013 г. на ЧСИ Я. недвижими имоти, притежавани
от длъжника Г.Д., представляващи: 1/2 идеална част от ДВОРНО МЯСТО с площ от
556 кв.м. в гр. София, в.з.“С- Драгалевци“; 1/2 идеална част от ДВОРНО МЯСТО с
площ от 1 415 кв.м. в гр. София, в.з.“С- Драгалевци“, ведно с построената
в него ЖИЛИЩНА СГРАДА; и 1/2 идеална част от ДВОРНО МЯСТО с площ от 632 кв.м. в
гр. София, в.з. “Горна баня“, ул.“Равнище“, ведно с построената в него
еднофамилна ЖИЛИЩНА СГРАДА, както и извършването на опис и изнасянето на
публична продан на находящите се в тези недвижими имоти ДВИЖИМИ ВЕЩИ,
принадлежащи на длъжника Д..
С Постановления на
ЧСИ от 1.08.2016 г. и 20.10.2016 г. са наложени възбрани върху притежавани от длъжника
Г.Д. недвижими имоти, представляващи 7 бр. НИВИ, находящи се в землището на с.
Свирково, община Симеоновград, област Хасково, и ДВОРНО МЯСТО, ведно с
двуетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА, находящо се в гр. София, в.з.“С- Драгалевци“.
С молба на взискателя
„П.И.Б.“ АД от 8.09.2016 г. /л.224 от изп. дело/ е поискано насрочването на
опис и оценка на притежавани от длъжника Г.Д. недвижими имоти, представляващи:
1/2 идеална част от ДВОРНО МЯСТО с площ от 556 кв.м. в гр. София, в.з.“С-
Драгалевци“, и 1/2 идеална част от ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 415 кв.м. в
гр. София, в.з.“С- Драгалевци“, ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА,
както и извършването на опис и изнасянето на публична продан на находящите се в
тези недвижими имоти ДВИЖИМИ ВЕЩИ, принадлежащи на длъжника Д..
На 2.02.2018 г. е
подадена молба от взискателя „П.И.Б.“ АД /л.166 от приложеното изпълнително
дело/, съдържаща искане за ново проучване имущественото състояние на
длъжниците, придружено с искане за налагане възбрана върху установените от ЧСИ
въз основа на справки до НАП и Дирекция ПАМДТ недвижими имоти, за налагане
запори върху установените от ЧСИ въз основа на справки до КАТ МПС и за налагане
запори върху установени въз основа на справка в БНБ банкови сметки на
длъжниците.
С молба /наименувана
„възражение“/ от 1.07.2019 г. длъжникът Г.Д. е поискал прекратяване на
изпълнителното производство по отношение на него при съображения, че през
периода от 27.11.2013 г., когато е влязло в сила постановление за възлагане на
недвижим имот по изп. дело № 20128520400840 по описа на ЧСИ К. П, до 27.05.2016
г., когато е подадена молба от взискателя за извършването на следващи
изпълнителни действия, изпълнителното производство по отношение на него вече е
било прекратено по силата на закона- на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С Разпореждане /постановление/ на ЧСИ от 15.07.2019 г. е отказано
прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника Г.Д. на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, при съображения, че „по изпълнителното дело
има редовно постъпили молби от взискателя за предприемането на изпълнителни
действия срещу длъжника в преклузивния 2- годишен срок“.
Това постановление на
ЧСИ, по преценка на Софийски градски съд,
е законосъобразно и не подлежи на отмяна.
Съгласно разпоредбата
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В
изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността му със
своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано
вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба
за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за
неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от
волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на
конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е
внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и
от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че
липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство- да
отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни
действия, което състояние продължава през период от две години, има за правна
последица прекратяване на изпълнителното производство по право. За прилагане на
прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е релевантна липсата на
искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на
реално извършени такива, което според мотивите към т.10 на Тълкувателно решение
№ 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК по тълк. дело № 2/ 2013 г. е от значение за
прекъсване на давността по чл.116, б."в" ЗЗД, но не и за наличието на
визираното прекратително основание. В хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК
прекратяването на изпълнителното производство /т. нар. перемпция/ настъпва по
силата на закона, независимо от това дали и кога е издадено постановление за
това от съдебния изпълнител, което има декларативно, а не конститутивно
действие, и с него само се прогласява вече настъпилото прекратяване по силата
на закона.
Анализът на
съдържащите се в приложеното изпълнително дело доказателства не може да
обоснове извод на настоящия съдебен състав за наличие на поддържаното от
длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното
производство при условията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК- не се установява да е
изтекъл по изпълнителното дело период от две години, през който взискателят да не
е поискал извършването на изпълнителни действия.
Видно от книжата по
приложеното от ЧСИ копие на изпълнително дело № 20138440401384, след образуване
на изпълнителното производство по молба от 10.04.2013 г. взискателят "П.И.Б.“
АД е поискал от съдебния изпълнител да извърши последващи действия, насочени
към събиране на вземането, с молби от 24.01.2014 г., 13.01.2015 г., 27.05.2016
г., 8.09.2016 г. и 2.02.2018 г., т.е. считано от датата на образуване на
изпълнителното дело /10.04.2013 г./ не се установява период от 2 години, през
който взискателят да е имал пасивно процесуално поведение и да не е поискал
извършването на действия, насочени към реализиране на принудителното изпълнение.
Тъй като релевантният 2- годишен период е бил прекъсван неколкократно, към
датата на постановяване на обжалваното разпореждане последиците на чл.433,
ал.1,т.8 ГПК не са настъпили.
При съдържащите се в
изпълнителното дело данни и доказателства се налага приемането на извод, че липсва
период от две години, през който взискателят да не е проявил изискваната от ГПК
активност за поддържане висящността на изпълнителното производство, като е
отправял искания до съдебния изпълнител за извършването на нови действия по
изпълнението или ново искане за предприемането на вече посочен от него
изпълнителен способ.
Посоченото от
длъжника по изпълнението Г.Д. основание за прекратяване на изпълнителното
производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК следователно в случая не е налице, което
обосновава извод за законо-съобразност на отказа на ЧСИ да прекрати същото по
отношение на него и съответно- за неоснователност на разглежданата от настоящия
съд жалба, която следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжника по изпълнението Г.Т.Д. /ЕГН **********/
срещу Разпореждане /постановление/ от 15.07.2019 г., с което е отказано
прекратяването на изпълнително дело № 20138440401384 на ЧСИ С.Я.с рег.№ 844 на
КЧСИ и район на действие- СГС, при условията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК по
отношение на длъжника Г.Т.Д., като неоснователна.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.