Р
Е Ш Е Н И Е
№ І-170 15.07.2020 г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми
юли през две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1/
Пламена Върбанова
2/ мл.с. Детелина Димова
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. №447 по описа за 2020г. на Бургаски
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР адрес:
гр.София,бул.“Княгиня Мария Луиза“№46, чрез процесуален представител
юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес на призоваване : гр.Бургас,ул.“ Цар
Асен“№4, против
Решение №3517/11.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 4528/2019г. по описа на
Бургаски районен съд, с което въззивникът
е осъден да да
заплати на Я.В.К. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от
1 418. 30 лв. главница,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 210. 78
часа в
периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019 г., получени след преизчисляване с коефициент
1.143 на положения от него нощен труд от 1 474 часа в дневен,
ведно с мораторна лихва в размер на 178. 69 лв. за периода от падежа –
последният ден на месеца, следващ съответното изтекло тримесечие, до 05.06.2019
г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.06.2019 г., до
окончателното й изплащане, ведно със сумата
от 380 лв. за направените по делото разноски;
Я.В.К. е осъдена да заплати на Главна
дирекция „Гранична полиция“ към МВР, , сумата
от 19. 60 лв. за направените по делото разноски;
Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР е осъдена да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 286. 73 лв. ,от които 106. 73 лв. за държавна такса и 180
лева за разноски за експертиза.
Твърди се във
въззивната жалба , че решението на БРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон, както и е необосновано. Твърди се, че неправилно е
уважена претенцията на ищеца, тъй като при изчисляване на времето, отработено
от ищеца,съответно за компенсиране на положения
извънреден труд, не била
приложена нормативната уредба на МВР,като за това е цитирана нормата на чл.
187,ал.9 от МВР,според която редът за
организация ,разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсиране
на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определяли
с наредба на министъра на вътрешните работи. Цитирана е Наредба
8121з-407/19.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи,касаеща спорния въпрос за периода от
19.08.2014г.- 02.08.2016г., както и Наредба
8121з-407/19.08.2014г. Проследен а нормативната база,уреждаща
основанието и реда на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните
служители: Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.;
Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.;Цитира се чл.31,ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,според
който „при отчитане на броя часове времето на разположение, труд между 22.00 и
06.00 часа и на официални празници, както и на положен труд извън редовното
работно време, в протоколите за
отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.Излагат се доводи за
това- защо НСОРЗ била неприложима за служителите на МВР; цитира се
практика на РС-Бургас;РС-Плевен и
ОС-Русе. Моли се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова,
с което уважения главен и акцесорен иск бъдат отхвърлени.; претендира се
присъждане на разноските по делото.В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание процесуалния представител на въззивника не се явява, с нарочна
писмена молба поддържа въззивната жалба и моли уважаването й, като претендира
разноски, заявява възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
въззиваемия.
Препис от въззивната жалба е
връчен за писмен
отговор
на въззиваемия К.,която в указания срок
чрез процесуалния си представител адв. Иван Иванов от АК-Хасково представя
писмено становище по въззивната жалба,моли същата да бъде оставена без уважение
и обжалваното решение потвърдено, за което сочи доводи и съображения.Моли се
присъждане на разноските пред въззивната инстанция. В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание въззиваемия не се явява и не се представлява,
процесуалния му представител с нарочна писмена молба поддържа писмения отговор
по въззивната жалба; моли присъждане на разноските .
Никоя от
страните не заявява доказателствени искания.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради
което е допустима.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл. 269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.
Като взе пред вид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото
е правилно и законосъобразно.
С исковата молба
ищецът К. е предявил срещу Главна дирекция „Гранична
полиция“ МВР, със седалище и адрес на управление :1202, гр.София, бул.“Княгиня
Мария Луиза“ №46, иск с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР- за осъждане
на ответника да му заплати сумата от1650 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 257 часа за периода
от 05.06.2016г. до 05.06.2019г., представляващо разликата между заплатен
извънреден труд и преизчислен нощен труд с коефициент 1,143; лихва от 187,13 лева за забава върху дължимата
главница, ведно със законната лихва върху от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението;моли за присъждане на
разноските по делото.
Ищецът излага, че
през процесния период от време е полагал труд като младши експерт , старши
полицай в ГКПП „Аерогара“-Бургас при
ГПУ-летище Бургас към РД „Гранична полиция“Аерогари София,която на структурно
подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР.
Съгласно ЗМВР, ищецът е със статут на държавен служител.
Ищецът сочи, че за
процесния период е положил общо 1800 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлиза на 2057 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния
към дневен труд води до извънреден труд от 257 часа, който следва да бъде
допълнително заплатен от ответника и представлява сумата от 1650 лева.
Предявено е искане за назначаване на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата
молба.
Ответната страна Главна дирекция „Гранична
полиция“-София е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е
държавен служител по служебно правоотношение. Сочи, че за част от процесния период от време
действала Наредба № 8121з-407 от 2014г.,
при действието на която съгласно чл. 31,ал.2 при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд на месец между 22.00 часа и
6.00 часа се умножавали по 0,143 и полученото число се сумирало с общия брой
отработени часове за отчетния период.За останалата част от процесния период се
прилагали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.;
и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г., които изчерпателно уреждали основанието
е редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд и по тази причина
Наредба за структурата и организацията
на работната заплата се прилагала само по трудово правоотношение, каквото ищецът не е имал през процесния период от
време. Не се противопоставя не исканата експертиза, като намира, че за нуждите на експертизата вещото
лице би могло да се запознае необходимите документи на място-
РДГР-Бургас,където се намирала цялата документация по спора.
Налице е частичен отказ от
главница за сумата над 1418,30 лева до
първоначално предявения размер от 1650 лева и от иска за мораторна лихва над
размера от 178,49 лева до първоначално заявения размер от 187,13лева.
По делото няма спор,
че за процесният период от време ищецът е полагал труд като служител на ГД
“Гранична полиция“, което налага извода, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът К.
е държавен служител и приложимият закон, уреждащ този вид обществени
отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл.
142, ал. 2 ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и
през нощта (22. 00часа – 06. 00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по
делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно-
дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да
се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От заключението на
вещото лице Тонка Джалева по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието
по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за
процесния период от време. ищецът положил общо 1474 часа нощен труд. Положеният нощен труд не
е бил преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен такъв.
Съобразно заключението, часовете нощен труд, приравнени с коефициент 1,143, се
равняват на 1684,78 часа. Разликата
между двете величини е 210,78 часа положен извънреден труд, за което
се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1418,30 лв. Вещото лице изчислява, че лихвата за
забава е в размер на 178,69 лева.
Оплакването на
въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи,
които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за
специална уредба.
Според нормата на чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
За периода от
02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от
2.06.2015 г. /, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ,
бр. 59/. С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014
г. /, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия
нормативен акт, с който е била отменена. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е
била отменена с §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
/.
Предвид
гореизложеното, става ясно че в рамките на процесния период от 11.06.2016г. до
11.06.2019г. са действали следните наредби: 1. от 02.06.2016 г. до 29.07.2019
г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2. от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3. от 02.08.2016
г. до 30.06.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. В тази връзка
не може да бъде споделено възражението във въззивната жалба, че Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е неотносима към процесния период.
Текстовете на чл. 3,
ал. 3 и в трите наредби са идентични, а именно: че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
Само в Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00ч. и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 (чл. 31, ал. 2 от Наредбата). В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсват изрични
разпоредби, съответстващи на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-40782014г. за преобразуване на
часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, (каквато изрична забрана би поставила в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), като в чл.
9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. с. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Както бе коментирано
по-горе, 1474 часа нощен труд, положен от ищеца през исковия период, приравнени
с коефициент 1,143, възлизат на 1684,78 часа и разликата между двете величини
дава часовете труд, които следва да бъдат заплатени –210,78 часа.
По гореизложените
съображения главната искова претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 (за част от процесния период, а именно от
29.07.2016 г. до 02.08.2016 г.), а след отпадане действието й, при липсата на
специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл. 9, ал. 2 от нея.
Предвид изложеното
въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил
делото от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти в
обжалваната част е направил съответните правни изводи, които на основание чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
С оглед изхода на
делото на въззивника не се дължат разноски по делото.
На основание чл.
78, ал.3 ГПК на въззиваемия следва
да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение, определени на 235,81 лева с оглед наличие на предпоставките за уважаване на възражението
по чл.78, ал.5 ГПК на въззивника
и на основание чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /изм. ДВ бр.45 от 15.05.2020г./.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3517/11.12.2019г.,
постановено по гр.д.№ 4528/2019г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи с адрес: град
София,бул,.“Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати на Я.В.К. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 235,81 лева разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение пред БОС.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.