Решение по дело №1172/2024 на Административен съд - Варна

Производство е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 7730/30.05.2024г. на „Магна Ойл“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], представлявано от управителя Г. С. А., чрез проц. представител адв. А. С., срещу Решение № 479/10.04.2024 г. на Районен съд – Варна, тринадесети състав, постановено по АНД № 20233110205044/2023г., с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2022/2000-255/НП от 10.02.2023г., издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна, с което на „Магна ойл“ ООД на основание чл.234, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/, чл.83 от ЗАНН, вр.чл.175, ал.1 и ал.3, чл.178, ал.1 и ал.3 от ДОПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗАНН е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 8290,67 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във връзка с чл.63в от ЗАНН. Сочи се, че никъде в обжалваното НП не е посочен международният договор, въз основа на който е предприето събиране на писмени доказателства в рамките на т.нар. от митническия орган, издал обжалвания акт по „линия на международното сътрудничество“. Твърди се, че никъде не е посочено, а и не е изследван въпросът за истинността на представените пред Швейцарската администрация документи, като не е индивидуализирана „швейцарската митническа администрация“. Излагат се подробни теоретични доводи като посочва, че първоинстанционният съд е формирал изцяло погрешни изводи във връзка с приложението на института на представителството. Твърди се, че необосновано ВРС е приел, че не е нарушено правилото ne bis in idem, поради което счита, че оспореният съдебен акт е постановен в противоречие с ТР № 3 от 22 декември 2015 година Върховният касационен съд. В тази връзка се подържа възражение за неспазване разпоредбата на чл. 54 ал. 1 т. 9 от ЗАНН, вр. чл. 33 ал. 2 от ЗАНН и с чл. 4 от Протокол №7 към ЕКПЧ. Твърди се, че отговорът на швейцарските власти не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, поради което не може да бъде споделен изводът в обжалваното НП, че представените договор и съпътстващи стоката документи са фалшиви, неавтентични и да се приеме, че другите представени пред митническия орган в Швейцария притежават нужната автентичност, само въз основа на заявление на швейцарските митнически власти, изразено в писмото. Направено е искане за отмяна на решението на ВРС и постановяване на ново, с което да се отмени процесното НП, като се претендират съдебно-деловодни разноски. В постъпило становище с.д. № 9145/25.06.2024 год., депозирано от адв. А. С., процесуален представител на жалбоподателя, се изразява становище по съществото на спора, като се заявява, че поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Директорът на ТД Митница – Варна в Агенция „Митници“, чрез процесуален представител - Началник отдел „Правно-нормативен“ Л. Д., в писмено становище с.д. №9134/25.06.2024г. оспорва касационната жалба. По съществото на спора моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендирано от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка по чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Районен съд – Варна е обсъдил становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

На 10.12.2020г. на МП [рег. номер] Пристанище Варна, е подадена митническа декларация MRN20BG002005045331R0/10.12.2020г. за поставяне под режим „Допускане за свободно обращение" на употребявани автомобили, изпратени от Швейцария с получател „Магна ойл“ ООД. За стока 3 по МД MRN20BG002005045331R0/10.12.2020г. бил деклариран „лек автомобил употребяван с повреда, [Марка] мод. GLA 220 D 4M, тип DIESEL, брой места: 5, първа регистрация 20180126, цвят сив, работен обем 2143 куб.см, мощност 130 KWDIN, шаси WDC1569051J479397. За процесната стока била декларирана тарифна преференция с „код 300" в полета „4/17-Кл.36 Преференции“ въз основа на вписан текст за произход във фактури за покупко-продажба от 03.12.2020г., даващ право за преференциално тарифно третиране по Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария. Със свои заповеди Директорът на ТД Митница Варна е възложил извършване на проверка на дейността на дружеството с оглед съответствието й с изискванията на митническото законодателство във връзка с поставянето на стоки под митнически режим в рамките на последващия контрол на основание чл. 48, във връзка с чл. чл. 12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ във връзка с поставянето на стоки под митнически режим. В хода на проверката възникнали съмнения по отношение на декларирания „код 300" за стока с позиция 3 по МД MRN20BG002005045331R0/10.12.2020г., както и съмнения относно автентичността и достоверността на представените пред митническите органи документи (Fattura/Ricevuta di vendita) за употребявания автомобил с държава на изпращане Конфедерация Швейцария. Изпратено е искане за последваща проверка на документи по линия на международното сътрудничество относно обстоятелствата дали износителят е съставил и подписал доказателствата за произход „декларация върху фактура" и налице ли са доказателства, които да обосновават декларираните по този начин обстоятелства за процесния автомобил. В Агенция „Митници" е получен отговор от швейцарската митническа администрация с peг. № 32-197213/15.06.2022 г. според който приложените към искането за проверка договори за продажба на автомобилите не са издадени и подписани от посочения в тях продавач, същите са с невярна информация, включително и по отношение на продажните цени. Плащането при продажбите е извършено в брой, като са изпратени и заверени копия на 31 бр. фактури, получени от продавача. Съгласно получения отговор от швейцарската митническа администрация, извършената проверка на износителя е показала, че процесното превозно средство е продадено и фактурирано на 03.12.2020г. от Е.С. EXPORT CENTER SA, за „МАГНА ОЙЛ“ ООД за 15000.00 СHF, съгласно приложената FATTURA/RICEVUTA DI VENDIDA от 03.12.2020г. на стойност 15000.00 СНF.

Предвид тази информация митническите органи приели, че декларацията за произход, съставена за процесния автомобил не може да бъде приета за целите на предоставяне на тарифни преференции съгласно разпоредбите на чл. 56, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария и следователно за тези стоки следва да бъде заплатено дължимо мито по отношение на трети страни. Прието било, че с действията си при декларирането дружеството е избегнало заплащането на дължимите мита и част от другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, като неправомерно е приложило разпоредбите на чл. 56, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 за преференциално третиране и не е спазило изискванията на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС. Дължимите, неизплатени мита за стоката били определени на 8290.67 лева, от които мито 2763.41 лева и ДДС 5527.26 лева. Направен бил извод, че дружеството е осъществило състав на митническа измама по смисъла на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като за внасяната стока неправомерно е декларирало преференциален произход, като по този начин е избегнало заплащането на дължимите мита и част от другите публични държавни вземания. Срещу дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че с действията си при деклариране е избегнало заплащането на дължимите мита и част от другите публични държавни вземания, като неправомерно е приложило разпоредбите на чл. 56, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 и не е спазило изискванията на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС. Актът бил съставен в отсъствието на упълномощен представител на дружеството, впоследствие бил предявен и подписан с общи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения. Въз основа на съставения акт било издадено процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел от правна страна, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, актът и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, издадени са в предвидените за това срокове и при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатирал е, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и съдържа достатъчно пълно и ясно описание на нарушението, като позволява на санкционираното лице да разбере вмененото му нарушение и да организира адекватно защитата си. По твърденията за непосочване на нарушената разпоредба районният съд е приел, че в наказателното постановление е посочено изрично нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, който съдържа не само санкция, но и съответното правило за поведение. Обсъдил е и е отхвърлил доводите за съществено процесуално нарушение вследствие приобщаването към преписката на писмо, съставено на чужд език без превод на български към момента на съставянето на акта, като е посочил, че съдържанието на документа съответства на фактическите твърдения в акта и в издаденото наказателно постановление. Съдът е констатирал, че в хода на извършената проверка е направено запитване до компетентните власти в Швейцария дали износителят е съставил и подписал доказателствата за произход „декларация върху фактура" и налице ли са доказателства, обосноваващи декларираните обстоятелства за употребявания автомобил, като според получения отговор, след извършена проверка при износителя последният е посочил, че не е декларирал и не е подписвал декларация за произход на стоката. Приел е, че официалният отговор от митническите власти на страната–износител надлежно доказва липсата на преференциален произход на стоките. За този отговор е изложил мотиви, че той е издаден от швейцарските митнически органи по надлежния ред и съобразно тяхната компетентност, след извършена проверка при износителя, като съгласно чл. 11, т. 2 и 3 от Споразумението получената информация е годна за използване като доказателствен материал в съдебни или административни процедури, заведени вследствие на нарушения на митническото законодателство. Ето защо е приел получения писмен отговор и приложената към него фактура за надлежни доказателства за отразените в тях обстоятелства. Съответно е приел за доказано, че стоките нямат „преференциален произход“ и декларирането им като такива правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като с декларирането на тарифна преференция с „код 300" вносът на стоките не подлежи на обмитяване и дружеството е избегнало или е направило опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи. Така е приел за правилен извода на административнонаказващия орган за избягването от страна на дружеството на заплащане на публични държавни вземания, с което същото действително е осъществило състава на вмененото му нарушение, което е квалифицирано правилно и отговорността на дружеството законосъобразно е била ангажирана по реда на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ. По размера на наказанието е посочил, че е минималният, определен по реда на чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ, и няма основание за коригирането му.

Обсъдил е и доводите на въззивника за отговорността на прекия представител, като е посочил, че митническият представител е действал от името и за сметката на представлявания и ако се установят неправомерни действия от упълномощеното лице, жалбоподателят разполага с възможност за предявяване на регресен иск. Обсъдил е и релевираните доводи за липса на вина, за двойно наказване и за нарушение на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, като е посочил, че евентуално ангажиране на наказателната отговорност на дадено физическо лице във връзка със същия случай не изключва отговорността на дружеството за осъщественото от него административно нарушение, както и че при евентуална последваща конкуренция между административнонаказателно реализираната отговорност спрямо дружеството и наказателна такава са приложими разпоредбите на чл. 70, ал. 2, т. 4 от ЗАНН. Констатирал е липса на основания за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви е потвърдил наказателното постановление и е присъдил в полза на дирекцията юрисконсултско възнаграждение.

Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно и законосъобразно и като такова счита, че същото следва да бъде потвърдено.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, за нарушение на материалния закон и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в хода на въззивното производство.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото касационно решение.

Настоящата инстанция намира за неоснователно направеното в касационната жалба възражение относно доказателствената сила на писмото от швейцарската митническа администрация. Както правилно е приел районният съд, отговорът на швейцарската митническа администрация е годно доказателство за посочените в него обстоятелства, доколкото е издаден от официален орган съобразно неговата компетентност и по надлежния ред след извършена проверка при износителя. Следователно полученият отговор от швейцарските власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им взаимоотношения по установена форма и ред, с оглед на което, той представлява годно доказателство за извършените от тях действия по проверка на автентичността на изпратените за проверка документи и официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Не съществува съмнение относно достоверността на предоставената информация, тъй като същата е удостоверена от официален чуждестранен държавен орган, извършил проверката, а именно - Швейцарската митническа администрация. Съгласно чл. 11 от Допълнителен протокол относно административна взаимопомощ в митническата област към Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария(ОВ L 300, 31.12.1972 г., стр. 189), тази информация може да се използва от договарящите страни в съдебни или административни процедури, заведени вследствие на нарушения на митническото законодателство. Поради това информацията, която се съдържа в отговора на швейцарската митническа администрация е кредитирана от административнонаказващия орган при формиране на извода за произхода и цената на процесния автомобил. В него изрично е уточнено, че договорите за покупко-продажба не са издадени и подписани от посочения в него продавач, като тези договори са изготвени с неверни данни за продажната цена и следователно са фалшифицирани документи. Следователно правилно въззивната инстанция е преценила достоверността на всяка от двете фактури, като е приела, че действителната договорна цена за покупка на посочения автомобил е тази, посочена от износителя – 15000 CHF. Като основателни са приети и изводите в проверката по линия на международното сътрудничество, че износителят при издаване на фактурата за продажба не е поставил декларация върху фактурата за произход съгласно правилата за придобиване на произход от Протокол 3 (OJ L45/15.02.2006) към СЕИОКШ, поради което декларираната преференция, код 300 в Е.Д. 4/17, при декларирането не следва да бъде приета. В съвкупността си всички тези доказателства обосновават правилност на извода на въззивната инстанция за липса на преференциален произход на процесния лек автомобил. Пак в тази връзка съдът намира за неоснователни и възраженията относно това, дали в НП е посочен международния договор, въз основа на който е направено запитването и дали писмото, с което е изискана информацията от Швейцарските митнически власти, съдържа всички реквизити по чл.6 от СЕИОКШ. Последните не са обстоятелства, които могат да доведат до незаконосъобразност на НП.

Не може да бъде споделено и следващото възражение, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, тъй като същото не е подало МД и не е декларатор на стоката. От представената МД се установява, че дружеството-касатор фигурира като вносител на стоката. Подадената МД е от името и за сметка на „Магна Ойл“ ООД, като същата е подадена от „Шар 2000“ на основание пряко митническо представителство по смисъла на чл. 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 09.10.2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, (към който препраща чл. 18, ал. 1 от ЗМ), всяко лице може да определи свой митнически представител. Същата разпоредба разграничава и видовете митническо представителство: - пряко представителство, когато митническият представител действа от името и за сметка на друго лице, и - косвено представителство, когато митническият представител действа от свое име, но за сметка на друго лице. Съгласно чл. 77, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, длъжник за митническото задължение при внос е деклараторът. В случая процесното митническо задължение е възникнало на основание чл. 77, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 - при поставяне на несъюзни стоки с преференциален произход, под митнически режим "допускане за свободно обращение". В представената фактура за продажба от 03.12.2020г. за 1250 CHF към МД за покупката на автомобила, като купувач е вписан „Магна Ойл“ ООД. Няма данни за косвено представителство от друго лице, което да бъде солидарно задължено с декларатора, съгласно чл. 77, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Следователно правилно е преценено, че длъжник по процесната МД е „Магна Ойл“ ООД, като декларатор по вноса, тъй като задължението за представяне на документите, относими към стоката е на вносителя, а не на прекия представител.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на ВРС и по отношение на възражението на оспорващото дружество за нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. В случая не е налице конкуренция между наказателно и административнонаказателно производство, при която касационният жалбоподател да е застрашен от нарушаване на принципа non bis in idem. Не е спорно, че чл. 4, §1 на Протокол № 7 към КЗПЧОС, предвижда забрана за повторно наказване или съдене на едно и също лице за едно и също деяние, тоест, съдържа както обективен, така и субективен елемент. Следователно конкретните фактически обстоятелства по двете производства следва да се отнасят и до едно и също лице, което би имало качеството на извършител на деяние, съставляващо административно нарушение и съответно престъпление. В случая се установява провеждането на наказателно производство и приключило административнонаказателно такова при действително налична идентичност на обективните факти, очертаващи предмета на разглеждане на двете производства, но при липса на идентичност относно субекта на отговорността, доколкото административнонаказателното производство се води по отношение на юридическото лице "Магна Ойл" ООД, което е санкционирано за пълно или частично избягване на заплащане на мита и други държавни вземания. Както правилно е отбелязала въззивната инстанция видно от писмото от Окръжна прокуратура – Варна, наказателното производство се води с данни за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и т. 6 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, при което извършител на деянието, може да е само конкретно физическо лице - аргумент от чл. 31 от НК. Ето защо касационната инстанция счита, че не е налице идентичност между субектите на отговорността и не би могло да се приеме, че с провеждане на наказателно производство срещу конкретно физическо лице ще бъде нарушен посоченият принцип non bis in idem, доколкото административнонаказателното производство се води по отношение на друго лице - юридическо, което според българското позитивно право не може да бъде субект на наказателна отговорност. С оглед изложеното не е налице изискването на чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН.

Предвид горното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила.

При този изход от производството и направеното искане от ответника, в полза на А. М. на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 479/10.04.2024 г. на Районен съд – Варна, тринадесети състав, постановено по АНД № 20233110205044/2023г.

ОСЪЖДА „Магна Ойл“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], представлявано от управителя Г. С. А., да заплати на Агенция Митници, сума в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнагараждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.