Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/
……………12. 2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, ХХХІV състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 2132 по описа на
Административен съд – гр. Варна за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 156 от ДОПК, във връзка с чл. 64, ал. 7
от ЗМВР.
Образувано е по
жалба на Ц.Т.П., с ЕГН **********, против полицейско разпореждане от 27.07.2019
г. на полицай Д. Т. ***, с което й е разпоредено да преустанови незабавно
озвучаването на коктейл – бар „Пунта кана 1 Южен плаж“ гр.Варна.
В жалбата се твърди,
че разпореждането е издадено от орган, който не е компетентен, което влече
нищожността му. В условие на евентуалност се твърди, че не е спазена
установената форма, допуснато е съществено нарушение на административно производствените
правила, както и противоречие с материалноправни разпоредби. Заявени в жалбата
са следните доводи: не са посочени реквизитите на чл.64, ал.5 от ЗМВР; не са
посочени фактически и правни основания за издаване на разпореждането; не е
посочен начина на изпълнение на разпореждането, както и пред кой орган и в
какъв срок може да се обжалва; не е
посочен вида, нито източника на озвучаването, както и местонахождението на
евентуално засегнатата от озвучаването площ, също и дали тя попада в зони и
територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии
и зони със смесено предназначение по смисъла на чл.т.24, §1 от ДР на ЗЗШОС, във
връзка с чл.16а, ал.2 от с.з. В заключение иска от съда да прогласи за нищожно
разпореждането, в условие на евентуалност да го отмени, като незаконосъобразно.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката
се представлява от процесуален представител – адв. С., която поддържа довода за
нищожност на разпореждането, предвид липсата на компетентност на органа. В
условие на евентуалност твърди незаконосъобразност. Претендира разноски.
Ответникът – Полицейски
инспектор при Първо РУ Варна Д. Т. Г., се представлява от ю.к. Г.Г., който
оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да я отхвърли.
Жалбата
е редовна и допустима като постъпила в преклузивния срок за оспорване по чл.
149, ал. 1 АПК вр. с чл. 64, ал. 7 от ЗМВР, срещу административен акт, който е
неблагоприятен за своя адресат. Обжалваното Разпореждане в конкретния случай, представлява едностранно властническо
волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата,
предписвайки му конкретно определено задължително поведение. Волеизявлението на
длъжностното лице няма препоръчителен характер, тъй като с него се създават
конкретни задължения, респ. засягат се права и законни интереси на адресата,
като при неизпълнение на предписанието, компетентният орган налага административно
наказание. То се ползва от правнообвързващ ефект и изпълнението му е
скрепено с държавна принуда. Последиците му са свързани с едностранно
принудително ограничаване както на субективните права на физическото лице,
срещу което е насочено разпореждането, така и срещу търговеца, стопанисващ обекта , чийто
управител ще бъде санкциониран. Предвид наличието на белезите на индивидуален
административен акт, процесното задължително разпореждане, с което длъжностното
лице от Първо РУ на ОДМВР е
упражнило компетентността си подлежи на съдебна проверка за неговата
законосъобразност.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено
следното:
Предмет на проверка
за законосъобразност в производството е разпореждане от 27.07.2019 г., издадено
от Полицейски инспектор при Първо РУ Варна Д. Т. Г., с което на Ц.Т.П., в
качеството й на управител е разпоредено да преустанови незабавно озвучаването
на коктейл-бар „Пунта кана 1 Южен плаж“ гр.Варна. В случая конкретно предписаното от
полицейския инспектор по своята същност представлява прилагане на принудителна
административна мярка, доколкото е с цел да се предотвратят и отстранят
вредните последици от прието за административно нарушение деяние.
Видно от
представената по делото докладна записка/л.36 от делото/ се установява, че за
времето от 19.00 ч. на 26.07.2019 г. до 07.00 ч. на 27.07.2019 г. Полицейски
инспектор при Първо РУ Варна Д.Г. е изпълнявала ППД, като автопатрул с позивна
113А. Около 00.30 ч. Г. е получила сигнал за силно озвучаване от коктейл-бар
„Пунта кана 1 Южен плаж“. След като пристигнали на място с друг служител В.Владимиров
установили на място твърдението. В хода на проверката жалбоподателката се
представила като управител, именно поради което в съставения на основание
чл.34а от ЗЗШОС във връзка с чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС АУАН серия Д №938118 тя е
посочена като нарушител. След като съставили АУАН, постановили и обжалваното
тук Разпореждане от 27.07.2019 г.
В производството
пред съда са представени: Акт №938118/27.07.2019г./л.3 от делото/ за установяване
на административно нарушение, съставен на Ц.Т.П. – управител на „Пунта кана 1
Южен плаж“ Варна, за това че на 27.07.2019 г. около 00.30 ч. бар-коктейл „Пунта
кана 1 Южен плаж“, гр.Варна, нарушава нощната тишина чрез озвучителна техника в
заведението, с което е нарушила чл.34а от ЗЗШОС, във връзка с чл.16а, ал.2 от
ЗЗШОС; Заповед №8121з-829/23.07.2019 г./л.38 от делото/ на Министъра на
вътрешните работи, с която е определил длъжностни лица да осъществяват
контролна дейност за спазване на чл.16а, ал.2 и ал.3 от ЗЗШОС, да съставят
актове за установяване на административни нарушения и да налагат принудителни
административни мерки по ЗЗШОС. В т.1 от заповедта са посочени полицейски
органи от Областните дирекции на Министерство на вътрешните работи, Столична дирекция
на вътрешните работи и районните управления.
По искане на
процесуалния представител на жалбоподателя, съдът е допуснал и приел
заключението на Съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж.Б.В.. Експерта
е установил, че територията, на която е разположен обект коктейл-бар „Пунта
кана 1 – Южен плаж“ гр.Варна не попада в „зони и територии, предназначени за
жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено
предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със
смесено предназначение“.
Съдът, предвид
установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, като
съобрази приложимите законови разпоредби, приема жалбата за основателна.
Съображенията за това са следните:
Според разпоредбата
на чл.19, т.2 от ЗЗШОС, Министърът на вътрешните работи или определени от него
длъжностни лица осъществяват контрол за спазване изискванията на чл. 16а, ал. 2
и 3, с която разпоредба е определена компетентността кой следва да осъществява контрол за спазване
изискванията на чл.16а, ал.2 и ал.3 от ЗЗШОС.
Съгласно представена
по делото Заповед №8121з-829/23.07.2019 г./л.38 от делото/, Министърът на
вътрешните работи, е делегирал правомощия на длъжностни лица да осъществяват
контролна дейност за спазване на чл.16а, ал.2 и ал.3 от ЗЗШОС, да съставят
актове за установяване на административни нарушения и да налагат принудителни
административни мерки по ЗЗШОС. Оспореното разпореждане е издадено от Д. Т. Г.
– полицай при Първо РУ Варна, което е сред лицата, посочени в т.1.1 от
заповедта на Министъра на вътрешните работи – служител в Първо РУ. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи
могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица
и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
В разпореждането е
цитирана разпоредбата на чл.16, ал.2 от ЗЗШОС, която предвижда физическите
лица, юридическите лица и едноличните търговци собственици на инсталации и
съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117,
ал. 1 от Закона за опазване на околната среда провеждат собствен мониторинг и
предоставят информация на регионалните инспекции по околната среда и водите
(РИОСВ) за излъчвания от тях шум в околната среда.
Очевидно е, че
диспозицията й не кореспондира с установените по делото факти. Корелация между
фактите и правно основание се констатира чрез разпоредбата чл.16а, ал.2 от
ЗЗШОС. Според нея, не се допуска озвучаването на открити площи на
заведения за хранене и развлечения, разположени в жилищни зони и курорти, за
времето между 23,00ч. и 7,00 ч. Именно тази е разпоредбата, която е следвало да
бъде посочена като правното основание за
издаване на разпореждането.
Въпреки, че не тази разпоредба е посочена в обжалвания акт, доколкото тя е
относима в конкретния случай, съдът ще изложи мотиви досежно законосъобразността
на обжалвания акт именно в нейния аспект.
Видно
от подадената жалба срещу оспореното разпореждане и срещу предварителното му
изпълнение, страната е разбрала в какво се изразява нарушението, кои са
относимите разпоредби, правилно е организирала защитата си. В потвърждение на
изложеното е факта, че съставеният АУАН от 27.07.2019 г. на Ц.П. е за нарушение
на чл.34а от ЗЗШОС във връзка с чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, за това, че бар-коктейл
„Пунта кана 1 Южен плаж“ гр.Варна, превишава граничните стойности на шум чрез използваната озвучителна техника в
заведението.
Същевременно обаче,
разпоредбата на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, регламентира и териториална
компетентност на органите на МВР/съответно на лицата, на които са делегирани
права/, извън която е недопустимо да извършват дейност. Съгласно разпоредбата
на чл.16, ал.2 от ЗЗШОС забранява се озвучаването от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии,
предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със
смесено предназначение за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с
изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари,
аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и
оповестяване на населението при бедствия.
В конкретния случай
безспорно се установи, че процесния обект се намира на „Южен плаж“ – морски
плаж, което се установява и от изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза. Според заключението й, територията на която е разположен обект
коктейл-бар „Пунта кана 1 – Южен плаж“, гр.Варна не попада в „зони и територии,
предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със
смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и
сгради със смесено предназначение“.
Съгласно
разпоредбата на чл.28а, ал.1 от ЗЗШОС при констатиране на нарушение по чл. 16а,
ал. 2 и 3 определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица по чл.
19 издават писмено разпореждане за преустановяване на озвучаването от
съответния обект за производство, съхраняване и търговия или обект в областта
на услугите, разкрит и разположен в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение,
както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено
предназначение - в случаите по чл. 16а, ал. 2.
В случая с разпореждането е установено нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС,
но мястото/територията, на която е било извършено не е сред посочените в
разпоредбата на чл.16а, ал.2 и чл.28а, ал.1 от ЗЗШОС, на която имат право да
извършват проверки и да издават разпореждания полицейските органи.
С оглед
гореизложеното служителите, на които са били делегирани права със Заповед №8121з-829/23.07.2019
г./л.38 от делото/ на Министъра на вътрешните работи, разполагат с необходимата
функционална компетентност , но не и териториална такава да извършват проверки
и да издават разпореждания по реда на чл.28а, ал.1 от ЗЗШОС, във връзка с
чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, на Южния плаж в гр.Варна, поради което оспореното
разпореждане.
В действащото законодателство
няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността
е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от
степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или
като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен,
на основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и
съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено
съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране
на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност.
In fine, нищожен
е актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа
следва да се преценява по материя, по място и по степен. Лицето издало
разпореждането не е компетентно да извършва проверка и да издава разпореждания
по реда на чл.28а, ал.1 от ЗЗШОС за плажна ивица, която територия не е включена
в обхвата на цитираната разпоредба.
Въпреки възприетият
извод за нищожност на оспорения акт, съдът намира за необходимо да се произнесе
и по останалите доводи в жалбата.
В разпореждането липсва каквато и да било
връзка, препращане и т. н. към други съпътстващи или предхождащи издаването на
акта документи, липсва дори индиция за конкретния случай, дал повод за
полицейското разпореждане, за участващите в него лица и т. н. За подадения сигнал,
в резултат на което е издадено и разпореждането,
се разбира единствено от представената с административната преписка – докладна
записка /л.36 от делото/ на Д. Г.. Посочено е в разпореждането, че лицето – Ц.Т.П.
следва да преустанови озвучаването. Пак от докладната записка се установява, че
П. е управител на заведението, което е следвало да бъде посочено в
разпореждането, както и именно в качеството й на управител е разпоредено да
преустанови озвучаването. Това е следствие от неизясняване на обстоятелствата,
които евентуално са взети предвид от органа, издал оспореното разпореждане.
При пълната липса на
фактическо основание в съдържанието на акта и неяснотата на фактическата
обстановка, същият е незаконосъобразен и по своята форма и поради съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Оттук следва и изцяло
неясна разпоредителна част относно момента, до който следва разпореденото
преустановяване на озвучаването. Видно от разпоредбата на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, забранява
се озвучаването от обекти по ал. 1 за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от
23,00 до 8,00 ч. Видно от цитираната разпоредба, полицейският инспектор издал
оспореното разпореждане е следвало да посочи интервалът „от… до“ в който следва
да се преустанови озвучаването на обекта. Трябва да има ясно изразена воля, за
да може адресатът на разпореждането да изпълни същото, както и съдът да
осъществи съдебен контрол.
В чл. 64, ал.5 от ЗМВР, императивно и изчерпателно, са посочени задължителните реквизити, които
следва да съдържа разпореждане, което е издадено в писмена форма. Това са: 1.
наименование на органа, който го издава; 2. адресат на разпореждането; 3.
фактически и правни основания за издаване; 4. разпоредителна част, с която се
определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 5. пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 6. дата на издаване и подпис на
лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.
В конкретния случай,
съдът установи липса на посочените в т.2, т.3 и т.4- адресат на разпореждането,
фактически основания за издаване на разпореждането разпоредителна част, с която
се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Същото
съдържа посочването на чл. 64 от ЗМВР и
разпоредителна част: „да преустанови незабавно озвучаването на коктейл-бар
„Пунта кана 1 Южен плаж“ Варна“ във връзка с чл.28а, ал.1 от ЗЗШОС и чл.16,
ал.2 от ЗЗШОС“. Вписването на тези реквизити обаче, не изпълва изискванията на
закона за мотиви на тази категория актове.
Действително в
разпореждането не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва,
а единствено е посочено, че може да се обжалва по реда на
Административнопроцесуалният кодекс. В случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК когато в административния акт или в
съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок
може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава
на два месеца. Жалбата срещу разпореждането е била подадена в законоустановения
14-дневен срок, както и предвид цитираната разпоредба, поради което съдът намира,
че не е допуснато нарушение с непосочването пред кой орган и в какъв срок може
да се обжалва разпореждането.
В разпореждането е
посочен адресат на акта – Ц.П., но тя е посочена, като физическо лице, а не
като управител на търговския обект, което е още едно основание за отмяна на
разпореждането. Съгласно разпоредбата на чл.28а, ал.1 от ЗЗШОС „при
констатиране на нарушение по чл. 16а, ал. 2 и 3 определените от министъра на
вътрешните работи длъжностни лица по чл. 19 издават писмено разпореждане за
преустановяване на озвучаването от съответния обект за производство,
съхраняване и търговия или обект в областта на услугите…“ законодателят е
предвидил да бъде преустановено озвучаването от съответния обект в областта за
търговията, в областта на услугите, в случая коктейл-бар „Пунта кана 1 – Южен
плаж“ Варна, поради което мярката следва да бъде наложена не на физическото
лице- управител, а на избрания представляващ на дружеството, стопанисващо
обекта или на управителя на заведението – коктейл-бар, но не и на управителя на
заведението, в лично качество.
При този изход на
спора в полза на оспорващото лице следва да се присъдят сторените в
производството разноски, които съгласно приложения към делото списък на
разноските (л.61) възлизат на 625 /шестстотин и петдесет/ лева, от които 10 лв.
държавна такса, 255 лв. депозит за вещо лице и 360 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от
гореизложеното, Административен съд- Варна, ХХХІV-ти състав
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Полицейско
разпореждане от 27.07.2019 г. на полицейски инспектор Д. Г. при Първо РУ – МВР Варна,
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, издадено на
основание чл. 64 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерството на вътрешните работи – Варна, да заплати на Ц.Т.П. ЕГН **********,
сумата от 625/шестстотин двадесет и пет/ лева, деловодни разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: