МОТИВИ
към присъдата по НЧХД
N393/2020 г. по описа на РС - Девня,
четвърти състав
Предявена
е частна тъжба от С.М.И., ЕГН: ********** *** срещу Й.И.М.,
ЕГН: ********** *** с обвинение за това, че:
На 23.08.2019 г. в
гр. Вълчи дол умишлено причинил на С.М.И. кръвонасядания, травматични отоци и
разкъсно - контузни рани в лявата лицева половина, обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
Приет за съвместно разглеждане в наказателното производство е граждански
иск, предявен от частния тъжител Ст. И. срещу подс. Й. М. за заплащане на
сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществни
вреди в резултат на деянието, изразяващи се в причинени му болки, страдания и
негативни преживявания, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта
23.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Частният
тъжител, чрез повереник, поддържа възведеното обвинение като счита същото за безспорно доказано. Моли
съда, да признае подсъдимия за виновен и да уважи в пълен размер предявения
граждански иск, както и да му присъди направените по делото разноски.
Подсъдимият
участва в производството лично и с упълномощен защитник - адвокат. В хода на
съдебното следствие дава обяснения, като не отрича, че е ударил частния
обвинител, но твърди, че той го е нападнал пръв. В последната си дума отново
заявява, че е действал при самозащита.
Неговия
защитник счита, че деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана,
поради което и не е престъпно. На това основание моли подсъдимия да бъде
оправдан, алтернативно пледира за приложение на нормата на чл. 78 А от НК
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.08.2019 г. в около 20, 00 ч. след работа, ч.
тъжител И., брат му – свид. И. М.И. и негов приятел – свид. Д. Х.Д. посетили местно заведение в гр. Девня,
обл. Варна - Ресторант „Девня“. Поръчали си вечеря и по едно питие. В около 22,
00 ч. свид. И. се обадил на сина си – подс. Й.М. и двамата провели разговор. Не
след дълго в заведението дошъл подсъдимия, който бил син на свид. И. И. и племенник на ч. тъжител Ст. И.. По някое време подсъдимият решил
да си тръгва, като баща му – свид. Илия И. излязъл във фоайето, за да го
изпрати. Там двамата се спречкали, като започнали да се бутат, дърпат и обиждат
взаимно. Свид. И. започнал да псува и обижда майката на подсъдимия и неговата
баба, която била покойница. Подсъдимият пък от своя страна му потърсил сметка
за това, че цял живот не се е грижил за него. Във фоайето било светло и двамата
били забелязани от ч. тъжител И., които решил да прекрати свадата. Излязъл във
фоайето и застанал между подс. М. и неговия баща, който бил хванал подсъдимия
за фанелката и я дърпал, като продължавал да обижда близките му. С ръце се
опитал да ги раздалечи един от друг. Непосредствено след него излязъл и свид. Д.
Д., който също се опитал да помогне. По същото време във
фоайето се появил и свид. М.М. Н., който минавал случайно покрай заведението и видял как
подс. М. и неговия баща се дърпат, а ч. тъжител и свид. Д. Димитров се опитват
да ги разтърват. Свид. Н. хванал ръката на свид. И. И., който дърпал сина си за
тениската и го преместил настрани. Свид. Д. Д.пък се опитал да възпре подсъдимия, като застанал между
него и ч. тъжител. В този момент подс. М. се протегнал през свид. Д. Д. и нанесъл силен юмручен удар в лявата лицева половина на
ч. тъжител, в резултат на който последният започнал да кърви. В момента, в
който двамата свидетели се опитвали да предотвратят роднинската свада, във
фоайето влезли и свидетелите Д. А. А. и Г. М. Н. – приятели на подсъдимия, които също случайно минавали
от там с автомобил. Двамата възприели удара, който подсъдимия нанесъл на своя
чичо, поради което го хванали и го дръпнали настрани. Така всичко приключило,
като подсъдимият се прибрал в дома си с раздърпана тениска, а ч. тъжител
останал в заведението, заедно със своя брат и приятел.
Видно от приетото и
неоспорено от страните заключение на СМЕ, назначена по делото е, че в резултат
на нанесения му удар ч. тъжител е получил телесни наранявания, определящи се
като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК, а именно -
разкъсно - контузни рани, травматични отоци и кръвонасядания в лявата челна
половина и клепачите на лявото око, които са обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на
всички събрани гласни и писмени доказателства, които анализирани в своята
съвкупност не налагат различни изводи. Описаните в тъжбата фактически
обстоятелства се потвърждават напълно от приетото по делото СМУ, както и от
показанията на всички разпитани по делото свидетели, с изключение на тези на
свид. Д . А., поради което същите следва бъдат анализирани
обстойно. Налице са съществени противоречия между твърденията на този
подсъдими, че е видял как ч. тъжител нанася безразборни удари на подс. М. и
показанията на останалите свидетели, никой от които не установява подобно
обстоятелство. Противоречията се констатират и в хронологията на събитията,
описана от този свидетел и тази заявена от останалите свидетели. Противоречие
се констатира дори и относно твърдението на свид. Д. А., че са стояли
пред заведението и са видели всичко, с показанията на свидетелите Д. Д., Г. Н. и А. Н., че двамата
младежи са дошли с автомобил почти на края на събитията, когато подс. М. и
неговия баща вече са били разтървани по описания по – горе начин. С оглед на
това и няма как съдът да възприеме за истинно твърдението на свид. Д. А., че когато
двамата със свид. Г. . са влезли във фоайето, там са били само
подсъдимия, който е бил налаган от своя чичо. Съдът не кредитира показанията на
този свидетел, още повече, че той е близък приятел с подсъдимия и очевидно
обслужва неговата защитна версия, че деянието е извършено при „самоотбрана“.
Съдът не споделя
доводите на защитата, наведени в тази връзка, тъй като по делото няма данни,
извън некредитираните свидетелски показания, които да установяват, че подс. М.
е бил ударен от своя чичо, за да се приеме, че той е „нападател“ по смисъла на
чл. 12 ал. 1 от НК. Няма данни и за това той да е бил обиждан от чичо си, за да
се обсъжда изобщо хипотезата на чл. 132 от НК, доколкото състоянието на „силно
раздразнение“ следва да е предизвикано от пострадалия, а не от трето лице. Ясно
е, че действията на подс. М. са предизвикани от нанесените от страна на баща му
тежки обиди по отношение на най – близките му родственици – неговата майка и
баба, които са го отгледали. Това обстоятелство не оправдава престъпното му
поведение, но бе отчетено от съда при определяне на наказанието на подсъдимия.
При така приетата за
установена фактическа обстановка и изложените правни аргументи, съдът прие, че
на 23.08.2019 г. в гр.
Девня, обл. Варна подс. Й. И. М. е причинил умишлено на С.М.И. кръвонасядания,
травматични отоци и разкъсно - контузни рани в лявата челна половина и
клепачите на лявото око, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота –
престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
От
обективна страна, деянието по чл.130 ал.1 от НК се приема за осъществено с
констатацията, изведена в СМЕ, че причиненото телесно увреждане е довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и е получено по време,
място и начин на причиняване, описан от пострадалия. Според вещото лице е
възможно лицевите наранявания на пострадалия да са му причинени с един удар.
При
направените констатации относно механизма на нанасяне, силата и насочеността на
ударите - директно в областта на главата, съдът намира от субективна страна, че
подсъдимият е действал при пряк умисъл като е съзнавал, че ще причини конкретното
телесно увреждане по смисъла на чл.130 ал.1 от НК и е целял именно неговото
настъпване.
Както вече бе
изложено несъстоятелни са опитите на защита да наложи убеждението, че деянието
е извършено от подсъдимия при неизбежна отбрана, тъй като по делото липсват
доказателства ч. тъжител да е извършил нападение срещу подсъдимия, поради което
агресията на последния спрямо пострадалия е напълно неоправдана.
От
субективна страна съдът счита, че престъплението е извършено при внезапно
възникнал пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили обществено опасни
последици. Подсъдимият безспорно е съзнавал, че с действието си може да увреди
сериозно здравето на пострадалия, нанасяйки му удар именно в незрящото око, като
това служи като основание на съдебния състав да приеме за налична тази форма на
вина.
Причините за извършването на престъплението съдът отдава на слаби
емоционални и волеви задръжки от страна на подсъдимия, недооценяване на
сериозността на извършеното и възможните последствия от негова страна,
незачитане на телесната неприкосновеност на личността.
Предвидената санкция
в НК за извършеното деяние е лишаване от свобода до две години или пробация, подс.
Й. М. не е осъждан за престъпление от общ характер. Същият е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава двадесет и осма от НК, но предвид
изтеклия срок по чл. 88а вр. чл. 82 ал. 1 т. 5 от НК, приложим съобразно
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН. Тъй като от деянието няма настъпили имуществени
вреди, съдът прие наличието на всички основания, визирани в разпоредбата на чл.
78 А от НК, поради което и освободи подсъдимия
от наказателна отговорност и му наложи административно наказание – глоба.
При определяне
размера на наказанието, съдът прецени степента на обществената опасност на конкретно
извършеното деяние като сравнително невисока. Като невисока съдът прецени и
степента на обществена опасност на подсъдимия предвид добрите му
характеристичните данни и чистото му съдебно минало. Младата възраст и трудовата
ангажираност на подсъдимия съдът прецени също като смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Взе предвид и състоянието, в което подсъдимия се е намирал, предвид поведението
на родния му баща. Изложените съображения мотивират съда да определи предвиденото
административно наказание по чл. 78а ал.1 от НК в минимален размер, а именно 1 000
лева – при изключителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Съдът намери, че
макар и с това минимално наказание ще се постигнат целите, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, като подсъдимият ще бъде превъзпитан за в бъдеще
към спазване на установения в страната законов ред.
Предвид
признаването на подс. Й. М. за виновен, предявеният граждански иск се явява
доказан по основание. Предвид събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства, съдът намира за безспорно установени
претърпените физически болки и страдания от пострадалия в резултат на
причинените телесни увреждания, продължили за един период от 2 – 3 седмици
/съгласно заключението на СМЕ/. Обезщетението за неимуществени вреди за
претърпените от пострадалото лице физически болки и страдания няма принципно
определена парична равностойност и следва да бъде определено от съда по
справедливост. Ето защо и като съобрази разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД съдебният състав намери, че сума в размер на 1 000 лева е
справедлив и достатъчен паричен еквивалент за репариране на претърпените от
пострадалия неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 130 ал. 1
от НК, изразяващи се в болки и страдания търпими от него в продължение на
няколко седмици. В частта за разликата
над присъдената стойност до претендирания размер, гражданския иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, доколкото и СМЕ установява, че липсата на зрение
с едното око у пострадалия не способства за удължаване на оздравителния процес.
На основание чл.189
ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски, от
които в полза на частния тъжител 1 212 лева за държавна такса за
образуване на производството и възнаграждение за адвокат.
С допълнително
определение по реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК, съдът осъди подсъдимия да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня сума в
размер на 50 лева – държавна такса върху уважения размер на предявения
граждански иск, съгласно нормата на чл. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: