№ 14273
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110162175 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са установителни искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Е. Г. Г.
дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата 1745,80 лева - главница за цена на доставка на
топлинна енергия за имот в ************, за периода от 01.05.2020 г. до
31.10.2021 г., ведно със законна лихва от 19.07.2023 г. до изплащане на
вземането, и сумата 308,00 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
11.07.2023 г.; 35,51 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2020 г. до 31.10.2021 г., ведно със законна лихва
от 19.07.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 8,37 лева - мораторна лихва
за период от 15.08.2020 г. до 11.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело
№40395/2023 г. по описа на СРС. Твърденията на ищеца са, че по силата на
договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ,
доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност
не е платена в предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на
топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (собственик/титуляр на вещно
право на ползване). Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга
за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД,
както и съдебни разноски. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Ответникът, получил препис на искова молба и приложенията на
15.02.2024 г., в законоустановения срок е подал отговор на искова молба.
1
Заявява, че желае да сключи с ищеца споразумение за разсрочено плащане на
сумите и предлага да се спре делото. Сочи, че през процесния отчетен период
ателието не е ползвано поради провежданата публична продан на имота. В
съдебно заседание пояснява, че не спори поради неяснота как са начислени
сумите и не е съгласен с тях.
В съдебно заседание страните поддържат, че са сключили извънсъдебно
споразумение за разсрочено плащане на сумите, предмет на искова молба.
Ищецът признава, че е получил плащане на 07.06.2024 г. с вноска от 802,87 лв.
Третото лице-помагач „Б.“ ООД на страната на ищеца не взима
становище. Представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От ч. гр. дело №40395/2023 г. по описа на СРС се установява, че по
заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на искова молба. В срока по
чл. 414 от ГПК длъжникът (ответник) е подал възражение, че не дължи
паричните вземания. В изпълнение на указания на съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК ищецът води настоящото производство. В хода на същото страните не
спорят по възникване на правото на парично вземане, с оглед на съвпадащите
насрещни изявления, че са сключили извънсъдебна спогодба за задълженията на
ответника. В тази връзка съдът отбелязва, че никоя страна не представя
споразумението, поради което е ограничен да приеме за доказано само
обстоятелствата, за които страните не спорят.
Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото към момента на приключване на
устни състезания, като се вземат предвид новонастъпилите факти, които са от
значение за спорното право. Ищецът признава неизгодният за него факт, че е
извършено частично погашение със сумата 802,87 лв., като посочва и ответникът
не спори, че с тази сума е покрито задължението за 102,59 лв. за законна лихва за
забава, начислена върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК-19.07.2023 г., до датата на плащането-07.06.2024 г.; 316,37 лв. за
мораторни лихви и 383,91 лв. – съдебни разноски, поради което остава
неплатено задължението за главници общо 1781,31 лв. и сумата 92,04 лева –
законната лихва от 19.07.2023 г. до 07.06.2024 г. Съдът отчита, че ищецът има
право на съдебни разноски за заповедното производство по ч. гр. д. №40395/2023
г., СРС за сумата общо 91,95 лв. за платена държавна такса и юрисконстулстко
възнаграждение; и за настоящото производство – сумата 41,96 лв. - за платена
държавна такса, сумата 300,00 лв. – възнаграждение на вещо лице и 100,00 лв. -
2
юрисконстулстко възнаграждение, последното определено от Съда в
минималните размери по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП, или общо 533,91 лв., от които
остават неплатени 150,00 лв. Предвид правопогасяващият ефект на плащането,
предявените искове подлежат на отхвърляне, освен за горепосочената сума
главници общо 1781,31 лв., представляваща сбор от 1745,80 лева - главница за
цена на доставка на топлинна енергия за имот в ************, за периода от
01.05.2020 г. до 31.10.2021 г., и 35,51 лева - главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 31.10.2021 г.; и
сумата 92,04 лева – законната лихва от 19.07.2023 г. до 07.06.2024 г. По арг. от чл.
78, ал. 2 от ГПК, ответникът е дал повод за водене на делото- не оспорва
изпадането си в забава спрямо ищеца, а неизпълнението на изискуеми
задължения на техния падеж е повод за завеждане на дело; но не само – в срока
по чл. 414а от ГПК ответникът не е платил сумите по заповедта, а е заявил
възражение по чл. 414 от ГПК за тяхната недължимост, което се оказва
неоснователно. Ответникът е предупреден за евентуалните неблагоприятни
правните последици, съгласно указанията на съда, обективирани в заповедта за
изпълнение, че при неоснователно възражение може да понесе разноски в по-
висок размер от посочения в заповедта. Ето защо съдът приема, че претенцията
за пресъждане на разноски на ищеца за основателна до размер на сумата 150,00
лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Г. Г., с ЕГН:********** и адрес:
***********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********** и адрес: *************,
на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, сумата
1781,31 лева, представляваща сбор от 1745,80 лева - главница за цена на доставка на
топлинна енергия за имот в *************, за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2021 г.,
и 35,51 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.06.2020 г. до 31.10.2021 г.; и сумата 92,04 лева – законната лихва върху
главницата, считано от 19.07.2023 г. до 07.06.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело
№40395/2023 г. по описа на СРС; като иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
308,00 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 11.07.2023 г. и за
сумата 8,37 лева - мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 11.07.2023 г.,
поради извършено от Е. Г. Г. в хода на процеса плащане – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е. Г. Г., с ЕГН:********** и адрес: ***********, да заплати на
3
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********** и адрес: *************, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, сумата 150,00 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело №40395/2023 г. и
гр. дело №62175/2023 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.“ ООД
на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4