Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
Гр.
Варна, ………………... 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при
секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 751 по описа на Административен съд – Варна за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, във
връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е
по жалба от П.Д.П. ***, ЕГН **********, срещу Решение № ****-03-689/04.03.2022
г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № ****/01.01.2022 г.
В жалбата се твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане са
незаконосъобразни. По-конкретно жалбоподателят твърди, че при извършеното
преизчисление и определяне на размера на пенсията му от 25.12.2021 г. са
допуснати изброени подробно от него пропуски и нарушения. Моли решението и
разпореждането да бъдат отменени и преписката да бъде върната на
административния орган с указания за правилно прилагане на § 7е, вр. чл 70, ал.
1, т. 1 от КСО и да преизчисли определения размер на личната пенсия на П. за
осигурителен стаж и възраст.
Ответникът в производството, Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Варна, чрез
процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено на изложените в решението основания.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1,
изречение първо от КСО, от лице с правен интерес – адресат на оспорения
индивидуален административен акт, при изпълнение на изискването по чл. 117, ал.
1, т. 2, буква а) от КСО. Жалбата е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на
обжалване пред Директора на ТП на НОИ – Варна е било Разпореждане № ****/01.01.2022
г., с което на основание § 7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО, считано от 25.12.2021
г. размерът на пенсията на П. е преизчислен, като към дохода за изчисляване на
размера на пенсията са приложени процентите осигурителен стаж съгласно чл. 70,
ал. 1 от КСО, общо 76,28 %, и последователно са приложени осъвременяванията по
чл. 100 от КСО за 2016 г., 2020 г. и 2021 г., като в резултат размерът е
определен на 1964,92 лева.
Разпореждането
е връчено на П. на 24.01.2022 г. и срещу него на 31.01.2022 г. е постъпила
жалба до Ръководителя на ТП на НОИ – Варна. В жалбата П. посочва, че
разпореждането е неправилно и издадено в нарушение на материалния закон. Според
изложеното, П. има общ осигурителен стаж без превръщане към трета категория
труд 46 г., 0 м. и 14 дни, като с разпореждането от 01.07.2021 г. му е
определен месечен размер на пенсията 1906,58 лева, а увеличението през 2022 г.
е 3,06 %, вместо 12,5 %, колкото би трябвало при увеличение на коефициента за
всяка година осигурителен стаж между прилагания до 2021 г. коефициент 1,2 до
определения в чл. 70 и § 7е на КСО коефициент 1,35. Счита, че при
преизчисляването е изключено увеличението на пенсиите от 2017, 2018 и 2019 г.,
като посочва, че увеличението за тези периоди, което не е по чл. 100 от КСО,
противоречи на § 7е от КСО. Моли пенсията да бъде преизчислена в съответствие с
чл. 70, ал. 1 и § 7е от КСО.
В отговор на
жалбата е издадено писмо изх. № ****-03-689/04.03.2022 г.
В писмото е
описан начинът, по който е извършено преизчисляването на пенсиите, считано от
25.12.2021 г., като е посочено, че осъвременяването на пенсиите през 2017, 2018
и 2019 г. не е извършено по т.нар. „швейцарско правило“ по чл. 100 от КСО, а
чрез нарастване на тежестта на всяка година осигурителен стаж, а през 2018 и
2019 г. – и чрез фиксиран процент, като е прилаган по-благоприятният за
пенсионера вариант. При оспореното преизчисляване е приложен коефициент за
тежест на всяка година осигурителен стаж 1,35, вместо прилагания преди през
трите години. Подробно е възпроизведен начинът на преизчисляване на пенсията на
П. и са дадени пояснения относно прилагането на чл. 70, ал. 1 от КСО за 2016,
2020 и 2021 г. Макар писмото да не съдържа диспозитив за отхвърляне на жалбата
и да не е оформено като решение, от текста на същото става ясно, че с него се
потвърждава определеният с обжалваното разпореждане размер на пенсията, считано
от 25.12.2021 г.
Писмото е
получено от П. на 15.03.2022 г. Жалбата до съда е подадена на 21.03.2022 г.
чрез Директора на ТП на НОИ.
В допълнение
към жалбата до съда, П. представя обяснения относно преизчисленията, като
счита, че разпореждането от 01.01.2022 г. трябва да съдържа увеличение на
пенсията за 2018 г. с коефициент 1,038 от 1753,84 лева на 1820,48 лева, за 2019
г. с коефициент 1,057 до 1924,25 лева и за 2020 г. с коефициент 1,067 до
2053,17 лева, както и преизчисление от 01.07.2021 г. с коефициент 1,05 до
2155,83 лева, вместо определените в обжалваното разпореждане 1964,92 лева.
От
представената пенсионна преписка се установява, че по заявление от 26.02.2015
г. на П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 26.02.2015
г. за 45 г., 5 м. и 28 дни осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд,
в размер на 1468,03 лева
Пенсията е
преизчислена въз основа на придобит след датата на подаване на заявлението стаж
и съответно е извършено изменение на индивидуалния трудов коефициент на 3,263,
при което доходът за изчисляване на размера на пенсията е определен на 2240,96
лева, а пенсията считано от 31.07.2015 г. — на 1484,86 лева.
От
07.06.2016 г. пенсията е преизчислена съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО на 1488,89
лева и от 01.07.2016 г. съгласно чл. 100 от КСО – на 1527,60 лева.
С
разпореждане от 01.07.2017 г. пенсията е преизчислена на основание § 53, ал. 2
от ПЗР на ЗИДКСО съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО на 1511,75 лева, и съгласно чл.
100 от КСО е увеличена с коефициент 1,026 до 1551,06 лева.
С
разпореждане от 01.07.2018 г. по ПМС № ***/22.06.2018 г. пенсията е увеличена
съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО на 1549,85 лева. Направено е сравнение между
увеличенията по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО и по чл. 100 от КСО от 2016 г. и е
приет за по-благоприятен размерът по § 53, ал. 3 – 1610 лева.
С
разпореждане от 01.07.2019 г. е извършено преизчисление съгласно чл. 70, ал. 1
от КСО и чл. 100 от КСО с резултат 1618,20 лева и § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО с
резултат 1701,77 лева, и последният е приложен като по-благоприятен.
С
разпореждане от 01.07.2020 г. размерът на пенсията е преизчислен на основание
чл. 100 от КСО с коефициент 1,067 на 1815,79 лева.
С
разпореждане от 01.07.2021 г. размерът на пенсията е осъвременен на основание чл.
100 от КСО с коефициент 1,05 на 1906,58 лева.
Към
определените в тези размери пенсии е прилагано ограничението по § 6 от ПЗР на
КСО, съответно изменено с § 7 от ЗБДОО за 2021 г.
Няма данни
разпорежданията да са били обжалвани.
Като
приложение към жалбата П. представя описаните по-горе разпореждания,
обжалваното разпореждане, жалбата до директора и писмото, с което е отговорено
на жалбата, всички налични в пенсионната преписка. Други доказателства не
представя и не ангажира.
При така
установената фактическа обстановка, след извършена служебна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК съдът приема от правна
страна следното:
С оглед на съдържанието
на писмо изх. № ****-03-689/04.03.2022 г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Варна, издадено във връзка с
жалбата до Директора на ТП на НОИ (индивидуализирана по входящия номер), същото
представлява произнасяне, с което тази жалба е отхвърлена. В него са изложени в
писмена форма мотиви, съдържащи фактически обстоятелства и правни основания в
достатъчно подробен вид, за да позволят извършване на съдебния контрол.
Писмото е издадено
при условията на заместване на Директора на ТП на НОИ – Варна, който е компетентен
орган съобразно изискванията на чл. 117, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, б. „а“
от КСО. Подписалият заповедта орган е надлежно оправомощен за заместването по
силата на Заповед № ***-40-205/24.02.2020 г. и е доказано отсъствието на
титулярния директор на ТП на НОИ – Варна на датата на издаване на писмото.
При служебната проверка не се установяват нарушения
на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на
оспорения акт на самостоятелно основание. Спазен е регламентираният в чл. 117,
ал. 3, изречение първо от КСО срок за произнасяне.
Твърденията на жалбоподателя за материална
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и потвърждаващото го решение са
свързани с приложението на § 7е от Преходните и заключителните разпоредби на
Кодекса за социално осигуряване в разпореждането от 01.01.2022 г. По-конкретно П.
счита, че през 2018, 2019 г. и 2020 г. пенсията му е била увеличена съответно с
3,8 %, 5,7 % и 6,7 % и тези увеличения е следвало да залегнат в обжалваното
разпореждане при преизчисляването по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО.
Съдът намира, че тези доводи се основават на
неправилно тълкуване на приложимите към съответните периоди разпоредби от КСО.
Съобразно данните
от предходните разпореждания, които не са били обжалвани и не се оспорват от
страните, при отпускане на пенсията на П. са определени коефициенти за 38 г. и
9 м. * 1,1 % (42,63 %), 3 г. и 7 м. * 3 % (10,75 %), 3 г. и 1 м. * 4 % (12,33
%), или общо 65,71 %.
След добавяне на
осигурителен стаж, към 07.06.2016 г. П. има зачетен осигурителен стаж от ІІ
категория труд 3 м и 19 дни и осигурителен стаж от ІІІ категория труд 45 г., 08
м. и 25 дни, или общ осигурителен стаж по чл. 104 от КСО, превърнат към ІІІ
категория труд, 46 г, 1 м, 11 дни, в това число 6 г. и 8 месеца на отложено
пенсиониране. Съответните индивидуални проценти за осигурителен стаж са 39 г. и
5 м * 1,1 % (43,36 %), 3 г. и 7 м. * 3 % (10,75 %), 3 г. и 1 м * 4 % (12,33 %),
или общо 66,44 %. Индивидуалният му коефициент е 3,263, като при средномесечен
осигурителен доход за страната за 12-месечния период преди отпускане на
пенсията 686,78 лева, доходът за изчисляване на пенсията му по чл. 70, ал. 2 от КСО е 2240,96 лева.
От 01.07.2016 г. пенсията е увеличена с коефициент 1,026 на основание чл. 100 от КСО, а от 01.07.2017 г. – съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО чрез увеличаване на индивидуалния процент за осигурителен стаж 39 г. и 5 м. на 1,126 %.
Преизчисляването на пенсията от 01.07.2018 г. е извършено по новите правила на § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО (в редакцията след измененията, обн. в ДВ бр. 99 от 2017 г.), според който преизчисленият размер се определя, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията. Този преизчислен размер е по-нисък от размера след 01.07.2017 г., поради което е преценено, че за П. по-благоприятен е размерът, определен по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО, а именно размерът към 30.06.2018 г., умножен по коефициент 1,038.
§ 53 от ПЗР на ЗИДКСО е отменен със Закона за изменение и допълнение на КСО (обн. ДВ бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.).
Съответно с разпореждането от 01.07.2019 г. преизчисляването е извършено по реда на новите § 7б и § 7в от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ бр. 102 от 2018 г.). При сравнението между резултатите е приет за по-благоприятен размерът по § 7б, ал. 2, което е увеличение с 5,7 % на пенсиите, отпуснати с начална дата преди 31 декември 2018 г., спрямо размера към 30.06.2019 г.
През 2020 г. и през 2021 г. преизчисляването е на основание чл. 100 от КСО.
Спорното преизчисляване, извършено с разпореждането от 01.01.2022 г., се основава на § 7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване, нова разпоредба, обнародвана в ДВ бр. 77 от 2021 г., в сила от 25.12.2021 г. Същата предвижда специален ред за преизчисляване на пенсиите, отпуснати до 24.12.2021 г. Според разпоредбата, за всяка година осигурителен стаж без превръщане се прилага процент 1,35 на сто, а преизчисляването се извършва без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24.12.2021 г. включително.
С оглед на тези правила размерът на пенсията на П. е преизчислен, като за осигурителния му стаж по правилата на чл. 70, ал. 1 от КСО е приложен процент осигурителен стаж 1,35 (за 39 г. и 4 м.) и 1,2 (за разликата между общия осигурителен стаж и предходно посочения), както и приложимите 3 и 4 % за стажа след придобиване на право на пенсия. Общият процент осигурителен стаж става 76,28 %, като след прилагане към дохода, от който е изчислена пенсията (2240,96 лева), размерът на пенсията е определен на 1709,40 лева и е актуализиран по реда на чл. 100 от КСО с приложимите коефициенти по чл. 100 от КСО за 2016 г., за 2020 г. и за 2021 г. Коефициент по чл. 100 от КСО за 2017, 2018 и 2019 г. не е определян.
Доколкото приложимият при преизчисляване на пенсията, считано от 25.12.2021 г., ред е специалният ред по § 7е от ПЗР на КСО и той предвижда замяна на процентите осигурителен стаж, приложими в предходните години, с процентите по чл. 70, ал. 1 от КСО като база за изчисляване на пенсията, той изключва прилагането на алтернативния, по-благоприятен за лицето ред за осъвременяване по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО за 2018 г. и по § 7б и § 7в от ПЗР на ЗИДКСО за 2019 г., който е бил приложен към жалбоподателя с разпорежданията от тези две години. През 2016 г. е приложено увеличение по чл. 100 от КСО, което се запазва през 2017, 2018 и 2019 г. на нова база при новия процент осигурителен стаж. § 53, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ бр. 61 от 215 г.) изрично изключва това осъвременяване, считано от 2017 г. Коефициентите по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО и § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО, приложени през 2018 и 2019 г., са алтернативни и приложени като по-благоприятни в сравнение с резултата от изменението на процентите осигурителен стаж. Те не могат да бъдат прибавени към вече изменената чрез процента осигурителен стаж база за определяне на пенсията, тъй като не представляват осъвременяване, преизчисление или индексация на пенсията.
При проследяване на изчисленията, извършени в оспореното пред Директора на ТП на НОИ разпореждане се установява, че за всяка година осигурителен стаж на П. без превръщане е приложен процент осигурителен стаж 1,35 %, и за разликата от 1 м. – 1,2 %, като са запазени процентите за стажа след отлагане на пенсионирането. В резултат индивидуалният процент осигурителен стаж се е повишил на 76,28 %. Не е променен доходът, от който е изчислена пенсията – 2240,96 лева. Приложени са действително извършените съгласно нормативната уредба осъвременявания, преизчислявания и индексирания от датата на отпускането през 2015 г. до 24.12.2021 г. включително, а именно с коефициент 1,026 за 2016 г., 1,067 за 2020 г. и 1,050 за 2021 г. Коефициент по чл. 100 от КСО за 2017, 2018 и 2019 г. не е определян съгласно тази разпоредба и не е прилаган.
Спазено е и изискването по § 7е, ал. 3 преизчислението да е по-благоприятно за лицето, доколкото предходният размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на П., определена от 01.07.2021 г., е бил 1906,58 лева, а актуализираният е 1964,92 лева.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че при издаване на оспореното пред Директора разпореждане правилно е
приложена нормата на § 7е от ПЗР на КСО въз основа на изходни данни относно
осигурителния стаж и дохода за изчисляване на пенсията, които не са били спорни
между страните. Съответно решението на Директора на ТП на НОИ, с което е
потвърдено това разпореждане, е обосновано, законосъобразно и правилно, поради което жалбата срещу него следва да се
отхвърли като неоснователна.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.П. ***, ЕГН **********, срещу Решение
№ ****-03-689/04.03.2022 г. на Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу
Разпореждане № ****/01.01.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: