Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
Normal;За да се произнесе, съобрази: С Определение от 03.07.2012г., постановено по гр.д. № 2116/2012г. Великотърновският Районен съд е оставил без уважение възражението по чл. 119, ал. 3 от ГПК за неподсъдност на делото, което възражение е направено от ответника по делото с отговора на исковата молба. Против това определение е подадедна частна въззивна жалба от ответникапо първоинстанционното дело„Е. Б. П.” В.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на атакувания първоинстанционен акт.Наведен е довод, че в настоящия случай не се касае за придобиване право на собственост върху количеството електроенергия, предмет на повдигнатия пред съда спор. С оглед това, че самият ищец сочел, че не е потребил посочената ел. енергия, искът му нямал характера на потребителски по смисъла на чл. 113 от ГПК. Ето защо жалбоподателят счита, че цитираната разпоредба в случая е неприложима и моли съда да отмени обжалваното определение. Ответникът по жалбата заема становище за неоснователнос на същата. Сочи, че ищецът има качеството на потребител и като такъв е в правото си да се възползва от особената подсъдност по чл. 113 ЗЕ. Развива подробни доводи. Моли съда да остави без уважение подадената въззивна частна жалба. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на Закона, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна. Касае се за иск, с който ищецът претендира да бъде установено по отношение на ответника, че първият не му дължи сума, начислена по реда на корекционна процедура, предвидена в общите условия на договора за доставка на ел. енергия, сключен между ответника и потребителите на ел. енергия. Ответникът в срока за депозиране на отговор на исковата молба е депозирал и отвод за местна подсъдност на делото. Очевидно е, че се спори именно дали ищецът е потребил процесното количество ел енергия, за цената на което ответникът е издал фактура , или не. Ищецът, без всякакво съмнение, се явява потребител на услугата доставка на ел. енергия, предоставяна му от самия ответник. Това следва както от разпоредбата на пар. 1,т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, така и от разпоредбата на пар. 13т.1 от ЗЗП. Повдигнатия между страните спор според настоящия състав попада в обхвата на разпоредбата на чл. 113 от ГПК, понеже се касае за иск на потребител на конкретна услуга. Това, че основният въпрос, поставен за разрешаване е дали ищецът е потребил или не конкретно количество ел енергия, не изключва приложението на горния текст. Спорното правоотношение между страните произтича директно от договора за предоставяне на услугата доставка на ел. енергия, сключен помежду им при общи условия. С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че в случая се касае за иск на потребител, поради което ищецът е бил в правото си да прецени пред кой съд да предяви иска си. След като е предпочетен съдът по неговото местожителство, то този именно съд е местно компетентен да разгледа предявения иск. В случая това е ВТРС. Оставяйки без уважение направения отвод за местна подсъдност, първоинстанционният съд е действал правилно и законосъобразно, поради което определението му следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, съдът, О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Определение от 03.07.2012г. , постановено по гр.д. № 2116/25012г. на ВТРС , с което е оставено без уважение възражението на „Е. Б. П.” В. с правно основание чл. 119,ал. 3 от ГПК. Определението не подлежи на жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |