Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 30.08.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично
заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, като разгледа 0докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 14 597 по
описа на 2010 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.265 ал.1 пр. 2 от ЗЗД за сумата от 100 000 лв.
Ищецът М.НА В.Р.НА РБ излага в
исковата молба, че на 02.06.2005 г. с ответниците е сключен договор за „инженеринг,
свързан със заснемане, изготвяне на проект за преустройство и изпълнение на
проекта за реконструкция на резиденцията на посланика на РБ към ЕО – ул. „*****”
№ 7 в *****”. Твърди се, че ответниците като изпълнител по договора изпълнили
договорените в него строителни работи със значително закъснение, некачествено и
лошо като част от недостатъците по извършвания ремонт се проявили в течение на
изпълнението на договора, поради което ищецът удържал предвидените в чл. 14 и
чл. 15 от същия неустойки за некачествено и лошо изпълнение, както и неустойка
за закъсняло изпълнение. Твърди се, че в резултат на некачественото и лошо
изпълнение се проявили многобройни и постоянни дефекти и скрити недостатъци:
непрекъснати течове на покрива поради това, че покритието на покрива не е
непропускливо на много места, непоставена изолация на покрив, плочите,
покриващи отвътре покривната конструкция се разпаднали, проявили се дефекти по
цялата електрическа мрежа, стените и таваните се износили и се захабили от
течовете, появил се влага и мухъл, паркетът в салона бил разместен, множество
от ламелите се отлепили, други се отделили от съседните, теракотените плочки в
санитарните помещения и в кухните били неравно поставени или фугирани, били
пукнати и счупени, в санитарните помещения и в кухните, облицовани с фаянсови
плочки, плочките били неравно поставени или фугирани, външната дограма била от
остаряло дърво и на много места била изметната и била в лошо състояние, били
необходими външни довършителни работи и измазвания, вътрешните дограми се били
изметнали, установено било наличие на влага в подземния етаж като
отстраняването на влагата чрез направа на дренажна система около сградата било
предвидено да се извърши при ремонта, но със заповед на проектанта на
изпълнителя изпълнението на дренажа било отменено. Твърди се, че ищецът
многократно уведомявал ответниците за проявилите се дефекти и недостатъци
включително чрез изпратена нотариална покана, но отговор от същите не получил.
Твърди се, че изпълнителят по договора не предприел каквито и да е действия по
отстраняване на недостатъците и дефектите, резултат от некачествено извършените
СМР. При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от иска и иска от
съда да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да му
заплатят сумата от 100 000 лв., представляваща левовата равностойност на
50 000 евро, представляваща разходите , необходими за отстраняване на
недостатъците от некачествено извършени СМР, ведно със законната лихва върху
сумата и сторените по делото разноски.
Ответникът
„П.т.к.” АД, редовно уведомен, оспорва иска по съображения, заявени в писмен
отговор чрез процесуален представител.
Ответникът
„К.с.” ООД, редовно уведомен, оспорва иска по съображения, заявени в писмен
отговор чрез процесуален представител.
Искът
се поддържа в открито съдебно заседание от юрк. У. и юрк. Пенчев.
Възраженията
на първия ответник се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Л..
Вторият
ответник по делото не изпраща процесуален представител.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал.3 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с един иск за обезщетение на
вреди от некачествено изпълнение по договор за изработка, а не с множество
такива с оглед допуснатото уточнение на претенциите с протоколно определение от
09.12.2013 г., с оглед задължителната съдебна практика, която е последваща това
определение, но решаващият състав следва да съобрази /решение № 370/23.04.2015
г. по гр.д. 7063/2013 г. на Четвърто ГО на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК/.
Страните не спорят, а това се установява и от представения по делото
договор, че са били в договорни отношения по повод сключен такъв №
169/ОП/2005 на 02.06.2005 г. за
възлагане на обществена поръчка. Видно от съдържанието на договора ищецът в
качеството на възложител и ответниците като изпълнител са постигнали съгласие
изпълнителят да извърши „инженеринг, свързан със заснемане, изготвяне на проект
за преустройство и изпълнение на проекта за реконструкция на резиденцията на
посланика на РБ към ЕО – ул. „*****” № 7 в *****”, съгласно приложение 1 към
договора, неразделна част от същия в срока и при условията, уговорени в него
срещу насрещното задължение на възложителя да заплати уговореното по договора
възнаграждение на изпълнителя т.е. предмет на дължимата от ответника престация
е резултат, възложен му от ищеца. С оглед на клаузите на подписания между
страните договор съдът приема, че между тях е сключен валиден договор за изработка
по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, пораждащ произтичащи от него облигационни
отношения между страните.
Не е част от спорния предмет по делото, че с акт образец 15/22.12.2005 г.
на приемателна комисия, включваща в състава си представители на възложителя и
изпълнителя е констатирано, че извършените СМР на обекта са изпълнени въз
основа на утвърдени от възложителя работни проекти по отделните части /т.2 от
акта – стр. 106, том първи/. Комисията е констатирала, че СМР са изпълнени в
съответствие с работните проекти или
измененията им, отразени в „заповедната книга” /т.4 от акта/ като в приложение
2 към акта са описани констатирани неизвършени, недовършени и лошо извършени
СМР /т. 5 от акта/. Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД регламентира
задължението на възложителя да приеме извършената съгласно договора работа.
Понятието "приемане" включва в себе си фактически и правни действия,
изразяващи се в преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към
поръчващия и изразяване (мълчаливо или изрично) на изявление от страна на
възложителя, че счита работата за съобразена с договора. Решаващият състав
приема, че възложителят следва да приеме както точното и качествено изпълнение,
така и това, което се отклонява от поръчката или е с недостатъци, стига същите
да не са от естество да правят работата негодна за нейното предназначение.
Тогава възложителят би могъл да развали договора и не би дължал никакво
възнаграждение (чл. 265, ал. 2 от ЗЗД). В останалите случаи обаче законът е
уредил няколко алтернативни възможности по арг. на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, ако е
заявил съответните възражения при приемането.
От съдържанието на представения по делото акт образец 15, ведно с
приложение 2 към него са описани некачествени респ. лошо изпълнени СМР т.е.
налице са заявени възражения от страна на възложителя. Страните не спорят, а
това се установява и от влязлото в сила решение на СГС, по търг. дело 2225/2006
г., че по повод констатираните недостатъци настоящият ищец е заявил възражение
за прихващане с вземане за договорна неустойка по чл. 15 от договора. Видно от
съдържанието на това решение на СГС и последвалите на САС и ВКС по реда на
инстанционния контрол същото е счетено за основателно за сумата, уговорена
между страните като неустойка при некачествено изпълнение / 10 % от стойността
на договора т.е. 55 576, 24 лв. Решението е влязло в сила и настоящия
съдебен състав следва да зачете неговата сила на присъдено нещо, която се
разпростира и по отношение на заявеното в това производство възражение за
прихващане. Предмет на това възражение са същите недостатъци, които са заявени
и в рамките на настоящото производство. При тази фактическа обстановка
настоящият съдебен състав намира, че само в случай, че вредите от
неизпълнението надхвърлят като размер сумата, уговорена между страните като
неустойка за горницата над нея следва да се претендират в рамките на отделно
производство доколкото с оглед съдържанието на чл. 15 от договора настоящият
съдебен състав не може да обоснове извод, че клаузата за неустойка с оглед
използваната в договора словесна конфигурация представлява клауза за
наказателна такава т.е. такава, която се дължи независимо и ведно с обезщетение
за причинени вреди.
По делото са изслушани две единични и една тройна съдебно технически
експертизи. В заключенията си вещите лица и по трите експертизи, обективират
извод, че стойността на констатираните недостатъци като аритметично изражение
са по-малки от сумата, уговорена отнапред между страните като дължима договорна
неустойка. Само на това основание заявения иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
За пълнота на мотивите, настоящият съдебен състав намира за неоснователно
твърдението на ищеца, че същите имат характер на скрити недостатъци с оглед
самото естество на сочените такива, а и при съблюдаване на заключенията на СТЕ.
Не без значение е и обстоятелството, че
самият ищец опровергава тези си твърдения в исковата молба с оглед
представеното от него писмо изх. № 2847/13.12.2005 г. и протокол за състояние на ремонтните работи
към 10.12.2005 г. /стр. 83 -87, том първи в делото/, от съдържанието, на които
се установява, че тези недостатъци са били налични към датата на съставянето
им, която дата, предхожда датата на съставяне на образец акт 15 и издаденият
впоследствие образец акт 16. Дори да се приеме, че тези недостатъци са се
проявили впоследствие, възложителят следва да направи възраженията си веднага
след тяхното открИ.е или в уговорения между страните срок. Видно от
представените от ищеца писма по делото / стр. 122 – 134, том първи в делото/ за
тези недостатъци ищецът е бил уведомен още в периода 2006 – 2007 г. Няма данни
по делото изпълнителят – ответник да е уведомен за това преди 05.02.2009 г.,
когато му е връчена нотариална покана рег. № 1494/16.01.2009 г. на нотариус
Иван Дахтеров /стр. 204 – 206, том първи в делото/ т.е. около две години и
половина по-късно. С оглед тези данни по делото настоящият съдебен състав
намира, че е влязла в действие необоримата презумпция на чл. 264 ал. 3 от ЗЗД и
за възложителя е преклудирана възможността да реализира отговорността на
изпълнителя за същите.
При този изход на спора и с оглед на изричната претенция на страните за
разноски на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответниците не се следват разноски
предвид липсата на данни такива да са извършвани.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.НА В.Р.НА Р Б., адрес: гр. София, ул. „*****иск с правно
основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 265 ал.1 пр. 2 от ЗЗД срещу „П.Т.К.” АД,
ЕИК *****, със съдебен адрес:*** – адв. Л. и „К.С.” ООД, ЕИК *****, с адрес: ***
за заплащане на сумата от 100 000 лв. – необходими разходи за отстраняване
на недостатъците на некачествени СМР по договор № 169/ОП/02.06.2005 г. като
неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е обявено.
СЪДИЯ: