№ 89
*** , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Валери Ц. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Ц. Цветанов Административно
наказателно дело № 20214430200219 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №2020-1772-33-696/02.09.2020г. от *** е
наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от ЗЗ на Б. Б. Р. ЕГН:
**********, от *** административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева
за това че на 14.04.2020г. около 15:10 часа в ***, посещава парк „***“ до
бившата „***“ в нарушение на т.1, подточка 1 от Заповед № РД-01-
143/20.03.2020г. на Министъра на Здравеопазването: „Преустановяват се
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити места“.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Б. Б. Р., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Навежда правни доводи, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е сбъркано
фамилното му име.
За въззиваемата страна ОД на МВР - Плевен, не се явява представител и
не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
1
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№75з от 11.04.2020г. за установяване на административно нарушение от
който е видно, че на 11.04.2020г. в 15,10 часа в ***, парк ***, до бивша ***,
жалбоподателят Р. е управлявал велосипед, като с това е нарушил т.1,
подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на
Здравеопазването: „Преустановяват се посещенията на паркове, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити
места“.
След съставяне на акта, преписката по административнонаказателното
производство била изпратена на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН на Районна
прокуратура – Плевен с оглед данни за извършено престъпление по чл.355
ал.2 от НК, във вр. чл.355 ал.1 от НК. С Постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 28.05.2020г. по преписка вх. No В-
3447/2020 г. по описа на РП-Плевен било отказано образуването на
наказателно производство за престъпление от общ характер, като преписката
била върната на ОД на МВР– Плевен с оглед преценка относно реализиране
на административнонаказателната отговорност на лицето. Въз основа на
съставения АУАН и приобщените доказателства, *** – *** издал оспореното
НП № 2020-1772-33-696/02.09.2020г., с което на нарушителя е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300/триста/ лева на
основание чл.209а ал. 1 от ЗЗ за нарушение по чл.209а ал.1, във вр. чл.63 ал.1
от ЗЗ.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител К. Ч. П. и свидетеля П. В. И., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства – постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 28.05.2020г., постановено по преписка №В-3447/2020г. на
РП-Плевен. От показанията на актосъставителя П. и свидетеля И. се
установява, че на 11.04.2020г. в 15,10 часа в ***, парк ***, до бивша ***,
жалбоподателят Р. е управлявал велосипед, като с това е нарушил т.1,
подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на
Здравеопазването: „Преустановяват се посещенията на паркове, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити
места“. И двамата свидетели П. и И. са категорични, че жалбоподателят Р. е
управлявал велосипед в парк *** в ***. Според показанията на свидетелите
*** и *** същите са възприели лично и непосредствено действията на
жалбоподателя Р. по управлението на велосипеда в парк *** и то в момент на
най-строгите противоепидемични мерки, въведени със заповед на министъра
на здравеопазването. Съдът кредитира напълно показанията на
актосъставителя П. и свидетеля И., тъй като техните показания са конкретни,
ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства
във връзка с възприетото от тях управление на велосипеда в парк *** от
2
жалбоподателя Р.. Освен това няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или
да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Р. в нарушение,
което не е извършил. Освен това жалбоподателят Р. нито в АУАН, нито по
реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН не е направил възражение, че не е нарушавал
въведените противоепидемични мерки.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят Б. Б. Р. е извършил нарушение по чл.209а ал.1 вр. чл.63 ал.1
от Закона за здравето и правилно и законосъобразно му е наложил
административно наказание на основание чл.209а ал.1 от същия закон. Във
връзка с правния характер на заповедите на министъра на здравеопазването,
издадени на основание чл.63 ал.1 от ЗЗ, съдът счита, че заповедите са общи
административни актове и за тях липсва изискване за обнародване като
предпоставка за влизането им в сила, а са приложими правилата на чл.65 и сл. от
АПК. В тази насока е и дефиницията по чл.75 ал.1 от АПК за нормативен
административен акт, както и установената съдебна практика на ВАС-
Определение №8868 от 06.07.2002г. по адм.д.№3626/2002г. Освен това, със
законодателна промяна на закона с ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г,
изрично е прието, че заповедите на министъра на здравеопазването са общи
административни актове- чл.63 ал.11 от ЗЗ. Не е спорно по делото, че процесните
заповеди са обявени на интернет страницата на МЗ по реда на чл.73, вр. с чл.66
ал.1 от АПК, поради което съдът намира, че относимата за казуса заповед е
породила правно действие и съответно въведената с нея противоепидемична
мярка е задължителна за адресатите , които са всички граждани, находящи се на
територията на РБългария. Съгласно разпоредбата на чл.63,ал.1от Закона за
здравето(Изм.и доп.-ДВ,бр.98от2010г., в сила от 1.01.2011г.,
изм.,бр.15от2013г., в сила от 1.01.2014г., доп., бр.23 от 2020г., в сила от
14.03.2020г., бр.28 от 2020г., в сила от13.03.2020г.) при непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение
на заразна болест по чл.61,ал.1,с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал.3 са
предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите. Ал.4 предоставя правомощие на министъра на здравеопазването
да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение
на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
отделна област,при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1. Със
заповед NoРД-01-124 от 13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, в
сила от 13.03.2020г. са въведени противоепидемични мерки на територията на
Република България до 13.05.2020г. във връзка с епидемичната обстановка,
създадена от разпространението на COVID-19 на територията на страната и
обявеното с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на Република
България извънредно положение и препоръки на Националния оперативен
щаб. Със Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на
3
Здравеопазването: „Преустановяват се посещенията на паркове, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити
места“. Санкционната разпоредба на чл.209а ал.1от Закона за здравето(Нов–
ДВ,бр.28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г.) (1) (Изм.–ДВ, бр.34 от 2020г., в
сила от 9.04.2020г.)предвижда,че който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63,ал.4 или 7 и чл.63а,ал.1 или
2,освен ако деянието не съставлява престъпление,се наказва с глоба от 300 до
1000лв, а при повторно нарушение–от 1000 до 2000лв. Безспорно се установи,
че жалбоподателят Р. не е изпълнил въведената от МЗ противоепидемична
мярка по време на въведената извънредна епидемична обстановка,а именно не
е изпълнил задължението да преустанови посещенията на паркове, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити
места.
В конкретния случай според съда е неприложим института на „маловажния
случай” на административно нарушение. Константната съдебна практика,
обективирана в множество решения на административните съдилища,
последователно счита, че преценката за наличие на маловажен случай е поставена
в зависимост от наличие на конкретни факти, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението и дееца. В случая не се установяват
обстоятелства, определящи по-ниска степен на описаното в АУАН и в НП
нарушение, в сравнение с другите подобни простъпки, като в случая въведените
противоепидемични мерки във връзка с пандемия от Ковид-19 са охранявали
обществени отношения от първостепенна важност, а именно здравето и живота на
гражданите. При това положение, съдът приема, че санкционираното нарушение
не попада в категорията на така наречените „маловажни случаи“ по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, във връзка с чл.93 т.9 от НК.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. Обжалваното
наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което е издадено наказателното
постановление, са съставени в предписаната от закона форма и в сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Не са налице съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването им, съдържат всички предвидени в закона
реквизити, предявени са на санкционираното лице. Налице е идентитет между
описаната фактическа обстановка в АУАН и НП. Изложените факти
съответстват на правната квалификация на деянието. Неоснователни са
наведените от жалбоподателя Р. правни доводи за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление поради допусната техническа
грешка при изписване на фамилното му име. Според съда в конкретния
случай се касае за допусната техническа грешка и дори да се определи като
процесуално нарушение, то е от категорията на несъществените, тъй като не
4
нарушава по никакъв начин правото на защита на наказаното лице.
Наказаното лице е индивидуализирано освен с лично, бащино и фамилно име,
и с ЕГН и адрес.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административни наказания по чл.209а
ал.1 от ЗЗ, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №2020-1772-33-
696/02.09.2020г на ***, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.209а, ал.1 от ЗЗ на Б. Б. Р. ЕГН: **********, от *** административно
наказание ГЛОБА в размер на 300 лева за това че на 14.04.2020г. около 15:10
часа в ***, посещава парк „***“ до бившата „***“ в нарушение на т.1,
подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на
Здравеопазването: „Преустановяват се посещенията на паркове, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити
места“, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5