РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание дванадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар
Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 268 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, депозирана от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, против Д.И.С., с ЕГН: **********,***, с
която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които се иска
да бъде установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото
дружество сумата от 499.49 лева/ четиристотин деветдесет и девет лева и
четиридесет и девет стотинки / -
представляваща главница по договор за паричен заем № 49529/30.09.2015 г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 30.10.2018г. до изплащане
на вземането, сумата от 552.53 лева/ петстотин петдесет и два лева и петдесет и
три стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, за периода от 02.05.2016г.
до 30.08.2016г., сумата от 121.98 лева/сто двадесет и един лева и деветдесет и
осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава, за периода от
03.05.2016г. до 11.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 868 от 06.12.2018 г., по ч.гр.д. № 1512, по описа ВРС за 2018
г..
Ищцовото дружество „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, твърди, че подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение № 868 от 06.12.2018 г., по гр.д. № 1512, по описа ВРС за 2018 г.,
като в срока по чл. 414 ГПК ответницата възразила срещу дължимостта на сумите,
поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен
иск. Ищцовото дружество твърди,
че по силата на сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* и ответника
договор за паричен заем № 49529/30.09.2015 г., на последния е предоставена сума в размер на 1000,00лв., като била
договорена възнаградителна лихва за ползването й. Поддържа се, че съгласно
уговореното ответникът следвало да погаси заема на 11 равни вноски, като не
извършил нито една. Сочи, че предвид
забавата по договора е начислена лихва за забава, считано от падежа на първата непогасена вноска- 02.05.2016г.. Излага, че на 30.08.2016 г. е настъпил падежът на последната погасителна вноска по договора и заемът
е станал изцяло изискуем. Твърди, че на 07.02.2017г. между ищцовото дружество и „Сити Кеш ООД, е подписан
Договор за покупко- продажба на вземания, съгласно
който е прехвърлено процесното вземане, ведно с всички привилегии и
обезпечения, като бил направен опит ответникът да бъде уведомен за това.
Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че Д.И.С.
дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, сумата от 499.49 лева/ четиристотин
деветдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки / -
представляваща главница по договор за паричен заем № 49529/30.09.2015 г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 30.10.2018г. до изплащане
на вземането, сумата от 552.53 лева/ петстотин петдесет и два лева и петдесет и
три стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, за периода от 02.05.2016г.
до 30.08.2016г., сумата от 121.98 лева/сто двадесет и един лева и деветдесет и
осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава, за периода от
03.05.2016г. до 11.10.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 868 от 06.12.2018 г., по
ч.гр.д. № 1512, по описа ВРС за 2018 г.. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба с който
поддържа, че исковете са неоснователни. Признава, че е сключен процесния
договор, но твърди, че екземпляр от него не й бил връчен. Твърди, че била
налице устна уговорка за изплащане
погасителните вноски на ръка, въз основа на което всеки месец представителката
я посещавала в домът й и тя изплащала погасителната вноска без да й бил издаван
документ за платена сума, като в офиса на фирмата също не получавала документ
при внасянето на вноските. Излага, че след като е преценила да е изплатила
паричния заем преустановила да посещава офиса и да погасява кредита, като след
това никой не я потърсил Счита, че не е налице облигационно правоотношение
между нея и ищеца, тъй като не й е съобщена цесията и тя нямала действие спрямо
нея, поради което новият кредитор не може да търси изпълнение от нея. Моли
исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от правна и фактическа страна:
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между
цедента „Сити кеш“ ООД и ответника е
налице валидно облигационно отношение, по договор за кредит, по силата на което
е предоставило на ответника процесната сума, а за него е възникнало задължение за връщане
на заетата сума и за плащане на възнаградителна лихва в претендираните размери и настъпилата изискуемост
на вземанията. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
установи погасяване на паричното си задължение.
По делото са приети и неоспорени заверени преписи на: подписан договор за паричен заем № 49529/30.09.2015 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и ответника,
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.02.2017г., извлечение от Приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.02.2017 г., потвърждение за извършена цесия на
основание 99, ал. 3 ЗЗД, пълномощно по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, уведомление за извършено прехвърляне на вземания.
От представения като писмено доказателство договор за паричен заем № 49529/30.09.2015 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и ответника се установява, че Д.С. е
изявила воля за сключване на договор за заем с цедента, по силата на който да
получи сумата от 1000 лв., като била
договорена възнаградителна лихва в размер на общо 211,35 лв. или задължението
й, съгласно уговореното е в общ размер на 1211,35 лв., което следвало да погаси
на 11 равни месечни вноски до 30.08.2016 г.. Видно от договора страните са
уговорили при забава на заплащането на падеж на погасителна вноска заемателят да
дължи обезщетение за забава върху нея в размер на законната лихва за забава.
В договора е посочено, че с полагане на подписа си върху него заемателят
удостоверява, че е получил заемната сума. Предвид обстоятелството, че процесния
договор представлява частен удостоверителен документ, съдържащ неизгодни за
издателя му факти и доколкото не е оспорен от страната, то съдът се намира
обвързан от материалната му доказателствена сила. Доколкото ответницата не оспорва да е получила
процесната сума, нито твърди или установява между нея и цедента да са
съществували други договорни правоотношения, извън това по процесния договор,
съдът намира, че по делото се установява възникването на заемно
правоотношение и пораждането в тежест на ответника на парично задължение за
връщане на получената сума.
От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че ответницата е изплатила седем броя погасителни вноски по сключения договор в
размер на по 224,29 лв. всяка, тъй като към задължението по погасителен план за
месечна вноска в размер на 110, 12 лв. е добавено и задължение за неустойка в
размер на 114.017 лв.. Следователно ответницата е погасила по процесния договор
общо сумата от общо 1 570,03 лв.. Вещото
лице сочи, че за целия срок на договора задълженията на ответницата са в размер
на: сумата от 499,49 лв.- главница, сумата от 552,53 лв.- възнаградителна
лихва, за периода от 02.05.2016 г. до
30.08.2016 г., които се формират при съобразяване начисленото на ответницата
вземане за неустойка в размер на 114,17 лв. месечно или в общ размер на 1426,28
лв. за целия срок на договора. Следователно безспорно се установява, че
ищцовото дружество всъщност претендира възникнало в полза на цедента вземане за неустойка, но видно от
подаденото заявление по чл. 410 ГПК, както и изложените в исковата молба обстоятелства,
то не е въвело твърдения за наличието на такава уговорка между страните, нито че
основанието за начисляването й действително е настъпило, а още по- малко е
доказало тези обстоятелства и е формулирало искане за присъждането й в
определен размер и за определен период. От друга страна съдът предвид правото
да извърши служебна проверка относно наличието на неравноправни клаузи в
договора, намира че уговорената в чл. 8 от договора неустойка, представлява
неравноправна клауза. Съгласно разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП
неравноправна и респективно нищожна е клаузата, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка. В случая уговорената неустойка е именно такава, тъй като за
обезпечаването на дълг в общ размер на 1211,35 лв. е предвидено освен издаване
на запис на заповед (подписана към договора л.11) и кумулативно обезпечаването му чрез
поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължения на
заемополучателят се начислява неустойка в размер на 1426,28 лв., която изначално надвишава
обезпеченото вземане за главница и лихва. Отделно от това, съгласно
разпоредбата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП, съществената промяна в крайната стойност
на стоката е самостоятелно основание, водещо до неравноправност на клаузите на
договора, които го допускат. Цената на стоката „пари” е лихвата. Тази цена е
договорена при сключването на договора и към този момент потребителят преценява
дали лихвата (цената, на която получава кредита) е изгодна за него или не,
което в крайна сметка обуславя решението му дали да сключи договора.
Впоследствие, използвайки посочената по-горе клауза (чл. 8), създаваща значителна неравнопоставеност между страните, заемодателят
налага на потребителя промяна на цената на кредита. В резултат на тази промяна
първоначално уговорената погасителна вноска се завишава значително (двойно от 110,12 лв. на 224,29 лв.), като предвид периода на процесния договор се
налага изводът, че в края на договора стойността на кредита значително ще
надхвърли първоначално уговорената цена (от 1211,35 лв. на 2 637,6 лв.). Неблагоприятните последици на цитираната
разпоредба на чл. 143, т. 12 ЗЗП биха могли да бъдат избегнати от търговеца
само в случай на предвидена в договора възможност потребителят да се откаже от
договора (т.е. право да го прекрати), но отново без насрещни неблагоприятни
последици, каквото право в процесния договор обаче не е предвидено.
Предвид изложеното при съобразяване общия
размер на първоначалната цена на кредита от 1211,35 лв., която е безспорна
между страните, общия размер на погасените месечни вноски от ответницата- 1 570,03
лв. (7х224,29 лв.= 1 570,03 лв.), размера на лихвата за забава, която вещото
лице е изчислило, нищожността на клаузата за неустойка по процесния договор, както
и разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, касаеща поредността на погасяване на еднородни
задължения към един кредитор, съдът намира, че в случая ответницата С. не
дължи заплащане на претендираните от ищеца в настоящото производство
суми. С изплащането на сумата от 1 570,03 лв., тя изцяло е погасила
вземането на цедента за главница и възнаградителна лихва и то до 05.02.2016 г.,
като дори и да се приеме, че е била в забава с плащането на посочената по- горе
сума, то е погасила и обезщетението за нея. Претендираните в настоящото
производство суми формирани след начисляване към първоначалната цена на кредита
неустойка на основание неравноправната, респективно нищожна клауза от процесния
договор са недължими, независимо от начина, по който цедента е отнасял плащанията
на ответницата по погасителните вноски, които тя е правила във връзка с
процесния договор, поради което предявените искове следва да се отхвърлят
изцяло.
Само за пълнота следва да се посочи, че
възражението на ответницата, че извършената цесия няма действие по отношение на
нея е неоснователно, тъй като в настоящия случай се установява, че с договор за цесия от 07.02.2017 г. ищцовото дружество е придобило вземания на „Сити
кеш“ ООД, произтичащи от договори за предоставяне на кредит, сключени с
физически лица, посочени в Приложение № 1. От представено приложение към
договора се установява, че в предметния обхват на процесния договор за цесия се
включва вземането на „Сити кеш“ ООД към ответницата Д.С..
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.
е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и цедента,
напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор. Само
това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла
на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. От друга страна, няма пречка това правно действие да бъде
извършено от новия кредитор по силата на изрично упълномощаване от цедента (чл.
36, ал. 1 ЗЗД). След като длъжникът бъде уведомен за учредената в полза на
цесионера представителна власт, съобщението, изпратено от новия кредитор, е
достатъчно, за да обвърже длъжника с последиците на прехвърлянето.
Получаването на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е факт от значение за спорното право (завършва фактическия състав на
придобиването на вземането от страна на цесионера срещу длъжника), поради което
настъпването му в хода на процеса следва да бъде съобразено при решаването на
делото с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото законът
не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, като в този
смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика – Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. №
1711/2013 г. на ВКС, I т.о.
В договора за цесия от 07.02.2017г (чл. 5.4) е уговорено цесионерът сам да
извърши съобщаването от името на цедента и за своя сметка, като за целта „Сити
кеш“ ООД изрично е упълномощило ищцовото дружество да уведомява длъжниците по
смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД с правото да подписва изпращаните до тях
уведомителни писма, което се установява от представеното по делото пълномощно с
нотариална заверка на подписите от 09.02.2017 г.. Договорът за цесия, заедно с
писменото пълномощно и извлечението от стария кредитор, установяващи
прехвърлянето на процесното вземане и правото на цесионера – ищец по делото да
съобщи за него на длъжника, са връчени на ответника като приложения към
исковата молба, поради което следва да се приеме, че последният е бил уведомен
надлежно в хода на процеса за цедирането на вземането срещу него. Следователно,
сключеният договор за цесия има действие спрямо длъжника – ответник и той дължи
на цесионера – ищец плащане на прехвърлените процесните вземания, независимо от
обстоятелството, че до получаване на исковата молба цесията не му е била
съобщена. Доколкото обаче по делото се доказа, че те са били погасени, чрез
плащане още преди датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение в съда, то исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.3 ГПК
на ответницата се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете, или
в нейна полза следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 450
лв., съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, от които
сумата от 150 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в заповедното производство, а сумата от 300 лв.,
представляваща възнаграждение за един адвокат в исковото производство.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, против Д.И.С.,
с ЕГН: **********,***, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.
240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде установено по отношение
на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата от 499.49 лева/
четиристотин деветдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки / -
представляваща главница по договор за паричен заем № 49529/30.09.2015 г., ведно със законна лихва върху нея, считано от
30.10.2018г. до изплащане на вземането, сумата от 552.53 лева/ петстотин
петдесет и два лева и петдесет и три стотинки/, представляваща възнаградителна
лихва, за периода от 02.05.2016г. до 30.08.2016г., сумата от 121.98 лева/сто
двадесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение
за забава, за периода от 03.05.2016г. до 11.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 868 от 06.12.2018 г., по
ч.гр.д. № 1512, по описа ВРС за 2018 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е.Г.И., АК- Пловдив, личен № **********,
с адрес: гр. *****, а сумата от 150 лв., представляваща възнаграждение в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.”Хенрик Ибсен”
№ 15, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.С., с ЕГН: **********,***
сумата от 300 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА