РЕШЕНИЕ
№ 2458
гр. Пловдив, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330113000 по описа за 2021 година
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ******* е предявил
срещу ответника Р. АС. К., ЕГН ********** иск за признаване за установено, че
ответникът му дължи сумите, които е разпоредено да му бъдат заплатени от същия със
заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело №
5253/2021г. на ПРС, ХІI-ти гр. с-в.
В исковата молба се твърди, че ответникът има качеството на потребител на
основание Наредба № 4/2004 г. и приетите Общи условия, тъй като е собственик на
водоснабден недвижим имот. В качеството на ВиК оператор, ответното дружество, е
предоставило на ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждането на канална
вода за периода от 31.12.2018г. до 29.05.2020 година в размер на 442,97 лева -
главница, начислена е и мораторна лихва към главницата за периода 31.12.2018г.-
28.02.2021г. в размер на 51,90 лева, за обект, находящ се в град ***************.
Ищецът твърди, че отношенията между потребителя и дружеството се уреждат от
публично известни Общи условия, приети и влезли в сила, които са общо достъпни в
сайта на дружеството.
Твърди, че е поискал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК, била е издадена заповед за изпълнение, срещу е връмена на длъжника при
условията на член 47, ал. 5ГПК, дадени са указания на кредитора за предявяване на
иск, поради което е и налице основание за предявяване на установителен иск за
1
признаване за установено в отношенията между страните съществуването на парично
вземане в размер на 442,97 лева за периода за периода от 31.12.2018г. до 29.05.2020
година, както и мораторна лихва към главницата за периода 31.12.2018г.-28.02.2021г. в
размер на 51,90 лева.
В писмения отговор, подаден от особения представител на ответника адв. Д. П.,
се оспорват твърденията на ищеца за качеството на потребител на длъжника и начина
на отчитане и начисляване на оличествата вода за имота.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 5235/2021 г. вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, като заповедта е била
връчена на длъжника при условията на член 47, ал. 5 ГПК, а искът, по които е
образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”,
ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане
за територията на гр. П.. По производството се претендират потребени количества вода
за водомер № 01003299812 за периода 31.12.2018 г. – 28.02.2021 г. Приложимият
нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К
услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1
и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни
групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за
който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на
тези услуги.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва да е ползвател на ВиК услуги.
Не се установява по безспорен начин ответникът да се легитимира като собственик на
процесния имот, находящ се в гр.**************** същият няма качеството
потребител, поради което за него възниква задължение за заплащане на потребената и
отведена вода.
2
В доказателствена тежест на ищеца по производството е да докаже качеството
потребител на длъжника, което не се установява, поради което съдът намира, че
предявеният иск е недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *****,
срещу Р. АС. К., ЕГН ********** иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Р. АС. К., ЕГН **********, дължи на Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *******сумата от 442,97 лева главница за периода от
31.12.2018г. до 29.05.2020 година; мораторна лихва към главницата за периода
31.12.2018г. - 28.02.2021г. в размер на 51,90 лева, за обект, находящ се в град *******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 25.03.2021г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
5253/2021г. на ПРС, ХІI гр. състав, като недоказан и неоснователен.
На адв. Д. П. да се издаде РКО за сумата от 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3