Р Е Ш Е
Н И Е
№ …./…….11.2021г.,
гр. Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 686 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 694 от ТЗ
от „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД, в качеството му на правоприемник на кредитор с прието
вземане в производството по несъстоятелност на „Мангле Инвестмънт“ ООД /в
несъстоятелност/ иск за отричане съществуването на прието вземане на кредитора К.М.
де Т. и М.Р.М., предявил претенция в производството по несъстоятелност на „Мангле инвестмънт“ ООД, с участието на
синдика Г.С. по реда на чл. 694 ал. 3 т.1 ТЗ.
Твърди
се в исковата молба, че ищецът е кредитор на силата на договор за цесия от
27.11.2018г., с който е придобил от П.Г.Дж.Б. вземане в размер на 760.20 лв.,
представляващи съдебни разноски по издадена и влязла в законна сила заповед за
изпълнение №1844/20.03.2014г. по ч.гр.д. № 3564/2014 год. по описа на Районен
съд - Варна, 17-ти състав. Вземането е включено в списък по чл. 685 ал. 1 ТЗ на
приетите от синдика вземания на кредиторите на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ" ООД - в
несъстоятелност, ЕИК *********. В качеството на кредитор на несъстоятелното
дружество ищцовото дружество е предявило възражение срещу вземането на К.М. де Т.
и М.Р.М., което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността и списъкът
по чл. 685 от ТЗ на приетите вземания е одобрен с определение № 1436/12.04.2019
год., постановено по т.д. № 848/2016 на ОС-Варна. Сочи се, че включването на
вземането на втория ответник в одобрения от съда списък по чл. 685 ТЗ и
поставянето му в един и същи ред на удовлетворяване с вземането на ищеца накърнява
имуществените му права.
Твърденията
си за несъществуване вземането на ответниците ищецът основава на следното:
молбата за предявяване на вземане не отговаряла на изискванията на закона, като
вземането било предявено след изтичане на срока по чл.688 ТЗ, а именно след
28.05.2018г., същевременно и подписалият молбата пълномощник на страната не
притежавал надлежна представителна власт /не било представено изискуемо
пълномощно в законоустановена форма/; вземането било създадено за целите на
производството по несъстоятелност и страните като свързани лица /близки,
приятелски отношение с представляващия длъжника/, не са се обвързали с
разписаните в договора задължения и права. Твърди се също, че договорът е
нищожен поради противоречие на закона, заобикаляне на закона, противоречие на
добрите нрави, неспазване на предвидената от закона форма, липса на основание и
привидност, сключен от лица без представителна власт и при наличие на грешка в
предмета. В евентуалност се твърди, че вземането е погасено по давност, както и
акцесорните вземания, въз основа на доводи, че договорът е сключен на
05.05.2008г. и правото да се иска разваляне се е погасило с изтичане на
5-годишна давност, тоест до 05.05.2013 год., а ако се приеме, че изтича в
по-късен момент давността е изтекла до датата на обявяване на дружеството в
несъстоятелност – 18.01.2017 год. или до датата на предявяване на вземането –
11.07.2018 год.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Мангле инвестмънт“ ООД /в несъстоятелност/ не
депозира писмен отговор.
В
срока по чл.367 ГПК отговор е депозиран от синдика Г.С., която изразява
становище за недопустимост на предявения иск поради липса на активна
легитимация на подалия иска цесионер, тъй като с договора за цесия не му се
прехвърлят субективните права, които цедентът има спрямо своя длъжник, в това
число и правата по чл.690 ТЗ и чл.694 ТЗ. В евентуалност се твърди
неоснователност на предявения иск въз основа на твърдения, че молбата за
предявяване на вземане е редовна, подадена в срок и придружена от доказателства,
удостоверяващи вземането. Излага се, че евентуалната свързаност на лицата не е
основание за неприемане на вземането и качеството на кредитор на предявилото
вземане лице, а за поредността на вземането, както и се оспорва активната
легитимация на ищеца досежно релевираното възражение за погасяване по давност,
обосновано с чл.134 ЗЗД.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответниците К.М. де Т. и М.Р.М. са депозирали писмен
отговор, с който оспорват основателността на предявения иск. Твърди се, че
молбата за предявяване на вземане отговаря на изискванията на чл.685, ал.1 и 2
от ТЗ, както и че ищецът не е надлежно легитимиран за оспорване
представителната власт на пълномощника, подписал молбата за предявяване на
вземане. Оспорва се също активната легитимация на ищеца да релевира възражение
за погасяване по давност въз основа на твърдения, че упражняване правото на
възражение за изтекла давност е лична преценка на длъжника. Освен това се
оспорва, че е изтекла давност по отношение на процесното вземане поради
предоговаряне на сроковете по основните договори между страните.
В
срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която
поддържа твърденията си, като възразява срещу приемането на представения с
отговора на ИМ анекс към предварителен договор от 15.09.2014г. В евентуалност,
ако анексът бъде приет като доказателство по делото, се оспорва като
антидатиран, оспорва се също неговата истинност и автентичност.
В
допълнителния писмен отговор ответниците излагат твърдения, че представянето на
анекса с отговора на исковата молба е своевременно, както и че оспорването на
датата, истинността на документа и автентичността на положените в него подписи
е бланкетно и неподкрепено с
доказателства.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложените
по делото документи от т.д.№848/11г. на ВОС с определение № 1335/10.04.2019г. е
оставено без уважение възражение вх. № 35243/30.11.2018г. от „ВЪРШЕЦ МИЛК“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Красно село“, ул.
„Пчела“, № 3А, ет. 7, ап. 43 в качеството му на приобретател в хода
на процеса на вземането на кредитора П.Г.Д.Б., по силата на договор за цесия от
27.11.2018г., срещу вземането на К.М. де Т. и М.Р.М., включено под №5 в Списъка
с приети от временния синдик вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
С определение № 1436/12.04.2019г.
е одобрен Списък на предявените в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и приети вземания
на кредиторите на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ" ООД - в несъстоятелност, публикуван
в ТР по партидата на длъжника под №20181121101929, в който под №5 е включено
вземането на кредиторите К.М. де Т. и М.Р.М. за сума в размер на 51 580,32
лв. въз основа на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
05.05.2008г.
Настоящият иск е
предявен в срока по чл.694, ал.1 ТЗ от легитимирано лице, по отношение на
вземане, което може да бъде предмет на съдебно установяване в рамките на
настоящото производство. Ищецът се легитимира като правоприемник на кредитора П.Г.Дж.Б., който е предявил вземането
си в производството по несъстоятелност,
прието и включено в Списък на приети вземания, обявен по партидата на
несъстоятелния търговец в ТР при АВ на 21.11.2018г. и одобрен от съда по
несъстоятелността с определение № 14356/12.04.2019г. С молба от 30.11.2018г.
ищецът е уведомил съда по несъстоятелността за сключването на договор за цесия
от 27.11.2018 г., с който е придобил вземането на кредитора П.Г.Дж.Б.. С оглед на изложеното цесионерът се явява
легитимиран за подаване както на възражението по чл. 690 ТЗ, така и на иска по
чл. 694 от ТЗ.
Твърденията за
предявяване на вземането извън срока по чл.685, ал.1 от ТЗ настоящият състав
намира за неоснователни с оглед приложението на Регламент /EО/
2015/848. На основание чл.54 вр. чл.55 от Регламента за чуждестранни кредитори
срокът за предявяване на вземания е 30 дни от получаване на съобщението, а
доколкото в случая вземанията са предявени, преди на кредиторите да е връчено
съобщение, предявяването следва да се приеме за направено в срок.
По предявения иск с правно основание чл.694, ал.3 във вр. с
ал.1 ТЗ в тежест на ищцовата страна е да докаже при условията на пълно и главно
доказване твърдените от нея основания за недължимост на предявеното вземане, а
именно че договорът, на който кредиторите основават правата си, е нищожен, че е
антидатиран, че вземането не съществува. В евентуалност се твърди, че правото
да се развали договора е било погасено по давност в периода от м.12.2009г.,
когато изпълнителят е трябвало да построи и въведе сградата в експлоатация, до
подаване на молбата за предявяване на вземането, в която е обективирано
изявление за разваляне на договора.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 05.05.2008г. между К.М. де Т. и М.Р.М.
като купувачи и „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ"
ООД като продавач е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот. С исковата молба е
заявено общо оспорване на всички приложени към молбата за предявяване на
вземане документи, но видно от постъпилата на 13.10.2021г. молба преди съдебно
заседание се поддържа оспорване само на представения с отговора анекс от
2014г., който не е приет като доказателство по делото. Релевираните в исковата
молба твърдения за нищожност на предварителния договор на всички предвидени в
чл.26 от ЗЗД основания са бланкетни, липсват наведени фактически обстоятелства
с изключение на твърденията за свързаност между страните по сделката. Дори да
биха били доказани, твърденията за приятелски отношения не са в състояние да
обосноват извод за нищожност на предварителния договор на някое от сочените
основания.
Доколкото, видно от цитираната молба, не се
поддържа оспорването автентичността на предварителния договор следва да се
приеме, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка съгласно
договорените условия.
Видно от договора, страните са се съгласили
продавачът да построи и продаде на купувачите апартамент №10, находящ се в
сектор 2, вх.В, IV
етаж на жилищната сграда в УПИ XII – 948 от кв.5 по РП на гр.Обзор, със застроена площ от 111,43 кв.м.,
както и паркомясто, намиращо се пред главния вход на портал В, блок 2, при
уговорена цена от 147 000 евро, с ДДС. Цената следвало да бъде заплатена по
следния начин: - 20 %, приспадайки 26 400 евро от вече платения депозит,
съответстващи на 3 000 евро с ДДс, при предаване от страна на продавача на
полицата с банковите гаранции на купувача; - 10 %, съответстващи на 14 700 евро
с ДДС, 6 м. след началото на строителството; 102 900 евро с ДДС, при издаден
Акт 16, преди подписване на нот.акт и сдаване на апартамента декември 2009г.
В подкрепа на твърденията за разваляне на
договора се сочи обективирано в молбата за предявяване на вземането изявление,
както се установява от приложената по делото молба с вх.№15949 от 30.05.2018г.
Като предпоставка за
разваляне на договора се твърди неизпълнение на поети от изпълнителя договорни
задължения, а именно след построяване и снабдяване с разрешение за ползване на
сградата, в която се намира обекта, предмет на сключения предварителен договор,
при уговорените в договора срокове и степен на завършеност, да сключи
окончателен договор за продажбата на построения обект. Не са налице твърдения и
ангажирани доказателства за изпълнение на задълженията на ответника „Мангле
Инвестмънт“ ООД (н)
по
договора в рамките на предвидения в договора срок или в по-късен момент, поради
което е възникнало правото на купувачите да развалят договора.
По твърдението за
погасяване по давност на правото да се развали договора: Съгласно чл. 87, ал. 5 ЗЗД, правото на разваляне на договора следва да бъде упражнено в петгодишен
давностен срок, като законодателят обвързва бездействието на кредитора с
погасяването на възможността да се освободи от правоотношението, по което не е
получил дължимата престация. Неоснователно съдът намира и възражението срещу
правото на конкуриращия кредитор да се позове на това възражение. Възражението
за изтекла давност не е строго лично, упражняването му не е свързано с
неотменими права или свободи на личността. Целта на погасяването на правото на
принудително изпълнение е да се премахне риска за гражданския оборот, който се
поражда от причинена от продължително бездействие на кредитор несигурност както
за длъжника, така и за третите лица, взаимодействащи добросъвестно с този
длъжник.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
По отношение на процесния договор давността по чл.87, ал.5 ЗЗД е започнала да
тече от момента, в който задължението на изпълнителя да сключи окончателен
договор е станало изискуемо. Видно от клаузите на договора конкретна дата не е
определена, като определянето й е поставено в зависимост от осъществяването на
конкретни обстоятелства - 24 месеца от
започване на строителните работи.
За установяване
началния момент, от който започва да тече давността, ищецът е ангажирал писмени
доказателства – разрешение за строеж №63 от 18.09.2016г. и Протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа от 10.04.2009г. за строеж „Жилищен комплекс „Коста Обзор““, подобект
блокове 1, 2 и 3, находящи се в УПИ XII-948, кв.5 по плана
на гр.Обзор.
От така представените
доказателства, приети по делото и неоспорени, се установява момента на
започване на строителството, а именно 10.04.2009г., от който съгласно чл.4 от
договора тече 24-месечния срок за изпълнение на задължението за сключване на
окончателен договор, изтекъл на 10.04.2011г. На тази дата задължението на
продавача за сключване на окончателен договор е станало изискуемо и съответно е
започнал да тече 5-годишния давностен срок съгласно чл.87, ал.5 от ЗЗД, изтекъл
на 10.04.2016г.
С оглед на изложеното
се налага извода, че към момента на предявяване на вземането правото на разваляне
на договора е било погасено по давност, поради което изявлението за разваляне не
е в състояние да породи ефект и съответно липсва основание за
връщане на авансово платените по договора суми на соченото основание.
Предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
При този изход на спора и
съгласно разпоредбата на чл.694, ал.7 от ТЗ ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда дължимата за производството по уважената част от исковете държавна такса, възлизаща
на 515,80 лева. Съобразно изхода
от спора разноски се следват в полза на ищеца, като следва да бъдат присъдени в
претендирания размер от 424,32 лв. за превод на документи съобразно
формулираното в молба от 13.10.2021г. искане и представените доказателства за
реализирането им.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „ВЪРШЕЦ
МИЛК“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк „Красно
село“, ул. „Пчела“, № 3А, ет. 7, ап. 43, в качеството му на
приобретател в хода на процеса на вземането на кредитора П.Г.Д.Б., по силата на
договор за цесия от 27.11.2018г., че не съществува вземането на К.М. де Т. и М.Р.М.,
граждани на Кралство Испания за връщане на сума в размер на 51 580,32 лв.
въз основа на развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 05.05.2008г., включено под №5 в Списъка с приети от временния синдик
вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА К.М. де Т., испански
гражданин, с документ за идентичност ******, роден на ***г., с адрес *** и М.Р.М.,
испански гражданин, с документ за идентичност****** ДА ЗАПЛАТЯТ по
сметка на Варненски окръжен съд сумата от 515,80 лв., представляваща дължимата за производството държавна такса, на основание чл.694,
ал.7 от ТЗ.
ОСЪЖДА „К.М. де Т.,
испански гражданин, с документ за идентичност ******, роден на ***г., с адрес ***
и М.Р.М., испански гражданин, с документ за идентичност****** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ВЪРШЕЦ МИЛК“, ЕИК *********, със
седалище гр. София сумата 424,32 лв. разноски по делото съобразно уважената
част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: