РЕШЕНИЕ № 260824
гр. Бургас, 04.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на десети май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 2012/2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „Фючър Енерджи” ООД (в
несъстоятелност), ЕИК *, със седалище гр. София, с която претендира осъждане на
„Екватор” ЕООД, ЕИК *, със седалище гр. Бургас, да му заплати следните суми: 5364,73
лева – главница за доставени електрическа енергия и допълнителни услуги за м.
ноември 2017 год., съгл. Фактура № */30.11.2017 год., 1260,81 лева –
обезщетение за забавеното й плащане за периода 15.12.2017-15.04.2020 год.;
197,27 лева – главница за доставени електрическа енергия и допълнителни услуги
за м. декември 2017 год., съгл. Фактура № */31.12.2017 год., и 44,66 лева –
обезщетение за забавеното й плащане за периода 15.01.2018-15.04.2020 год., двете
фактури издадени на основание сключен между страните в писмена форма Комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги № FE */24.01.2017 год., ведно
с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на двете процесни главници, начиная от предявяване
на исковата молба – 16.04.2020 год., до окончателното им изплащане; ангажира
доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на предявените
обективно съединени осъдителни искове са чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 286 и чл. 658, ал. 1, т. 7, ТЗ.
Ответното ЕООД оспорва по
основание исковете за мораторни лихви; ангажира
доказателства и моли за присъждане на разноските. В срока по чл. 211, ГПК
ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца, за осъждането му да му заплати
сума в размер от 1250 лева, частично предявена от дължимите 10 000 лева –
обезщетение за претърпени вреди, последица от неизпълнение от ответника по
насрещния иск на договора между страните; в условие на евентуалност моли за
извършване на съдебно прихващане между насрещната частична претенция и главните
вземания по първоначалните искове.
Възражението за съдебно
прихващане е уточнено устно, в проведеното на 30.09.2020 год. открито съдебно
заседание.
В проведеното по делото
на 10.05.2021 год. открито съдебно заседание ищецът е изменил насрещния си иск,
като е увеличил размера му от частично предявените 1250 лева до пълния размер
на дължимото обезщетение за вреди от неизпълнение на договора – 6878,29 лева;
моли за извършване на съдебно прихващане между претендираната
сума и првоначалните главни и акцесорни
вземания.
Правното основание на
предявения насрещен осъдителен иск е чл. 79, ал. 1, ЗЗД във вр.
с чл. 644, ал. 4, ТЗ.
Ответникът оспорва
насрещния иск като недопустим и неоснователен; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване
със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че през периода
м. януари-м. декември 2017 год. страните са били обвързани от сключения в
писмена форма Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране
на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE */24.01.2017 год., по
силата на който ищецът е продавал и доставял на ответника активна нетна
електрическа енергия, както и услугата „Прогнозиране на потреблението“, съгл.
притежаваната Лицензия № Л-361-15/21.07.2011 год. Ищецът твърди, че за престациите си е издал процесните
две фактури – от 30.11. и 30.12.2017 год., на обща стойност 5562 лева, по които
не е извършено плащане от ответника; претендира и обезщетение за забава, от
15-о число на месеца, следващ този, за който е дължима главницата – в
съответствие с чл. 10, ал. 4 от договора между страните, до подаване на
исковата молба. Включването на двете процесни фактури
в дневниците за покупки на ответника-потребител на услугите не е спорен за делото
факт, установен и с експертното заключение по приета и неоспорена от страните
счетоводна експертиза.
Ответникът не оспорва главните
искове по основание и размер, не отрича получената престация
по двете фактури; оспорва акцесорните искове за обезщетение
за забава с твърдение, че ищецът е закрил банковата си сметка, по която е
извършвал по-ранните по време плащания по договора, поради което ответникът не
е могъл да изпълни паричните си задължения за м. м. ноември и декември 2017 год.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира първоначалните главни искове за основателни.
Страните не спорят, че са били обвързани с процесния
писмен договор от 24.01.2017 год., както и че ищецът-ООД (в несъстоятелност) е престирал надлежно, съгл. издадените две фактури,
осчетоводени при длъжника-клиент. Ответникът-ЕООД не е оспорил и отрицателното
твърдение на ищеца за липса на извършено частично или пълно плащане, поради
което главните искове са доказани.
Съдът намира за
основателни и предявените акцесорни искове. В тежест
на ответника е провеждане главно и пълно доказване липата на възможност за
плащане на дължимите главници – поради липса на предоставено съдействие от
кредитора – чл. 81, ал. 1 във вр. с чл. 68, б. „а“, ЗЗД и чл. 302, ТЗ. Според чл. 10, ал. 5 от договора между страните, плащането следва
да се извърши по банковата сметка на ищеца, посочена върху всяка издадена фактура.
Ответникът не е ангажирал доказателства за IBAN-***, посочен му от
кредитора върху всяка от двете процесни фактури, нито
е провел доказване, че по банковата сметка не е можело да се извърши превод
(поради закриването й или по други причини). Заключението на вещото лице за
това обстоятелство не разкрива неактивност на банковата сметка, а и проверката
се отнася за „УниКредит Булбанк“ АД, докато в
писмения си отговор ответникът твърди, че е извършвал плащанията по сметка на
ищеца в „Инвестбанк“ АД. За пълнота на изложението
следва да се има предвид и фактът, че длъжникът може да се освободи от забавата
си за плащане и в съответствие с действащото и към настоящия момент законово правило
на чл. 97, ал. 1, изр. второ, ЗЗД. Бездействието на длъжника в тази насока,
обаче, не може да има за последица освобождаването му от заплащане на
обезщетение за забава по чл. 84, ал. 1 във вр. с чл.
86, ЗЗД.
Размерите на процесните главници и мораторни
лихви не са оспорени от ответника, те са установени и с приетото заключение на
вещото лице по счетоводна експертиза, поради което исковете следва да бъдат
уважени. Този извод на съда, обаче, представлява сбъдване на условието, под
което е предявен насрещният осъдителен иск по чл. 644, ал. 4, ТЗ, и съдът
следва да го разгледа.
Претенцията за
присъждане на обезщетението от 6878,29 лева се основава на твърденията, че
поради неизпълнение договорните задължения на ответника „Фючър
Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) по договора от
24.01.2017 год., на 06.12. с. г. и на 20.12.2018 год. насрещната страна е
сключила договори за доставка на електроенергия с трето лице, при завишени цени,
с което е претърпяла имуществена вреда. По делото не се спори, а и се
установява от представените писмени доказателства, че по молба от 01.12.2017
год., считано от 00.00 ч. на следващия ден „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) е било отстранено от
отстранено от пазара на електрическа енергия – видно от писмото на
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД от 02.12.2017 год. (л. 63 по описа).
По делото е изготвено
експертно техническо заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като
обективно и компетентно. Вещото лице установява и разликата в цената на
електроенергията, определена по размер и дължима от „Екватор“ ЕООД по договорите
му с двамата различни доставчици, по реалното му потребление – 45 518,55
лева.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира насрещния иск за основателен. Процесният писмен договор от 24.01.2017 год. е действал до 23.06.2020
год. – до изтичане на 15-дневния срок по чл. 644, ал. 3, ТЗ. Този извод на съда
се основава на факта, че договорът е бил сключен като срочен, за период от 1
година, но няма данни за прекратяването му чрез писмено предизвестие от някоя
от страните – съгл. чл. 18, ал. 2 от договора. Откриването на производство по
несъстоятелност на ответника-търговец и отстраняването му от електроенергийния
пазар не са обстоятелства, прекратяващи ex
lege договорните му правоотношения, в които той може да бъде
заместен и от трето лице (чл. 68, ал. 4 от ПТЕЕ; вж. и Определение № 296/17.03.2017 год. по гр. д. № 2363/2016 год.
на IV ГО на ВКС). Доказателства в тази насока не са представени, а и с оглед
факта, че процесният договор не е сключен intuito
personae,
не може да се приеме, че е налице основателна причина за неизпълнението му от
ответника-ООД (в несъстоятелност). Контрахентът
„Екватор“ ЕООД е изпратил надлежна писмена покана до синдика, за установяване
волята му за запазване или за прекратяване на съглашението. Тази покана е
получена от адресата на 08.06.2020 год., видно от клеймото на пощенския куриер,
а с оглед липсата на отговор, приложима е законовата правна последица на чл. 644,
ал. 3, изр. второ, ТЗ – за прекратяване на договора. В случая са налице кумулативните
изисквания на цитираната законова разпоредба: завареният от откритото
производство по несъстоятелност двустранен договор е неизпълнен и от двете
страни по него, отправено е искане до синдика за отговор, дали действието на
договора се запазва, или прекратява, и не е даден отговор в определения от
закона 15-дневен срок (Решение № 22/30.03.2020 год. по т. д. № 110/2019 год. на
I ТО на ВКС). За ищеца по насрещния иск е възникнало правото на парично
обезщетение за претърпяната вреда, която е пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на договора от
несъстоятелния търговец (Определение № 582/04.10.2016 год. по т. д. № 144/2016
год. на СОС). Тази вреда се състои в дължимата от ищеца по-висока цена на
електроенергия, установена с договорите от 06.12.2017 год., 20.12.2018 год. (предсрочно
прекратен с писмено споразумение от 21.06.2019 год.) и 08.04.2020 год. с новия контрахент – „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД. Необходимостта от
сключване на тези договори, както и спешната нужда от възстановяване на
електрозахранването – за търговския обект и за производствения цех на
потребителя, са установени с показанията на свидетеля Маргарита Баева, срещу
които не е проведено насрещно доказване от ответника. Периодът за дължимост на обезщетението за вреди обхваща периодите на действие
на посочените три договора с третото лице – 01.01.2018-30.06.2019
год. (т. 2. 1. от договора от 06.12.2017 год.; т. 2. 2. от договора от
20.12.2018 год.) и от 01.05.2020 год. (т. 2. 2. от договора от 08.04.2020 год.)
до датата на прекратяване договора между страните – 23.06.2020 год. При
съобразяване с тези периоди, съдът намира, че дължимото обезщетение
представлява разликата между цената на услугата по договорите – то възлиза на 19 527,64
лева, съгл. таблицата на л. л. 104-105, от неоспореното заключение на вещото
лице по СТЕ от 02.03.2021 год. Насрещният иск е предявен за по-ниска по размер
сума – 6878,29 лева, която съдът, обвързан от волята на ищеца, следва да
присъди. Делото не съдържа доказателства за заплащане на това обезщетение от
ответника-ООД (в несъстоятелност), нито за друг валиден способ за погасяване на
паричното задължение по чл. 644, ал. 4, ТЗ, поради което насрещната претенция е
основателна и следва да бъде уважена.
В съответствие с волята
на ищеца по насрещния иск, съдът извършва съдебно прихващане между приетите за
основателни искове на всяка от страните – чл. 104, ал. 1, ЗЗД. Предвид
разликата в размерите им (общо 6867,47 лева за първоначалните искове, 6878,29
лева на насрещния иск), в полза на „Екватор“ ЕООД следва да бъде присъдена горницата
на дължимото обезщетение – 10,82 лева. Според волята на „Екватор“ ЕООД, съдебното
прихващане се отнася за претендираните две главници и
мораторните лихви върху тях. Вземането на „Фючър Енерджи“ ООД (в
несъстоятелност) за законна лихва по чл. 86, ЗЗД, за периода от подаване на
исковата молба до погасяване на задълженията за главници не е обхванато от
възражението за прихващане. При съдебното прихващане ликвидността настъпва с
влизане в сила на съдебното решение, от който момент ще настъпи ликвидността на
насрещното вземане (в настоящия казус – обезщетението по чл. 644, ал. 4, ТЗ) – вж.
Решение № 1665/10.01.2006 год. по гр. д. № 1218/2003 год. на III на ВКС и
Решение № 960/04.12.2006 год. по т. д. № 527/2006 год. на ТК на ВКС. Изложеното
мотивира съда да приеме, че ответникът по първоначалните искове дължи на ищеца по
тях законна лихва върху двете процесни главници за
периода от подаване на исковата молба – 16.04.2020 год., до влизане в сила на
съдебното решение в частта му по насрещния иск, с който се извършва съдебно
прихващане.
Основателността на насрещния
иск налага в полза на „Екватор“ ЕООД да бъдат присъдени направените деловодни
разноски в размер от 1645,13 лева – сбор от платените държавни такси, адвокатско
възнаграждение и депозити за вещи лица (чл. 78, ал. 1, ГПК). Идентичната молба
на насрещната страна не следва да бъде уважена, тъй като по делото не са
представени доказателства за извършен паричен разход във връзка със защитата му
в настоящия съдебен процес.
В изпълнение
разпоредбата на чл. 78, ал. 6, ГПК във вр. с чл. 620,
ал. 5, ТЗ, съдът следва да осъди ответника по първоначалните искове да заплати
на БсРС държавна такса от 275 лева върху приетите за основателни вземания,
погасени поради съдебно прихващане.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
първоначалните искове с правни основания чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 286, ТЗ на „Фючър
Енерджи“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *, със седалище
и адрес на управление гр. София, Район Красно село, ж. к. Хиподрума, ул.
„Найден Геров“ № 6, ет. 4, ап. офис 7, за осъждане на „Екватор” ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Чаталджа“ № 52, да му заплати сума в общ размер от 6867,47
лева, представляваща сбор от следните суми: 5364,73 лева – главница за
доставени електрическа енергия и допълнителни услуги за м. ноември 2017 год.,
съгл. Фактура № */30.11.2017 год., 1260,81 лева – обезщетение за забавеното й
плащане за периода 15.12.2017-15.04.2020 год.; 197,27 лева – главница за
доставени електрическа енергия и допълнителни услуги за м. декември 2017 год.,
съгл. Фактура № */31.12.2017 год., и 44,66 лева – обезщетение за забавеното й
плащане за периода 15.01.2018-15.04.2020 год., двете фактури издадени на
основание сключен в писмена форма Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги № FE */24.01.2017 год., като погасени поради
извършеното с настоящото решение съдебно прихващане между вземанията на ищеца за
общата сума от 6867,47 лева и паричното вземане в размер от 6867,47 лева на ответника-ищец
по насрещния иск – „Екватор” ЕООД, ЕИК *, със седалище гр. Бургас, представляващо
част от главницата от 6878,29 лева по дължимото му обезщетение по чл. 644, ал.
4, ТЗ, за вреди от неизпълнение от насрещната страна на договора от 24.01.2017
год. за периодите 01.01.2018-30.06.2019 год. и
01.05.-23.06.2020 год., до размера на по-малката от двете суми.
ОСЪЖДА
„Екватор” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв.
Победа, ул. „Чаталджа“ № 52, на основание чл. 86, ЗЗД, да заплати на„Фючър Енерджи“
ООД (в несъстоятелност), ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Красно село, ж. к. Хиподрума, ул. „Найден Геров“ № 6, ет. 4, ап. офис 7,
обезщетение в размер на законната лихва върху следните две главници: 5364,73
лева по Фактура № */30.11.2017 год. и 197,27 лева по Фактура № */31.12.2017
год., двете фактури издадени на основание сключен в писмена форма Комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги № FE */24.01.2017 год.,
дължимо за периода от подаване на исковата молба – 16.04.2020 год., до влизане
в законна сила на настоящото съдебно решение в частта му по насрещния иск с
правно основание чл. 644, ал. 4, ТЗ.
ОСЪЖДА
„Фючър Енерджи“ ООД (в
несъстоятелност), ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Красно село, ж. к. Хиподрума, ул. „Найден Геров“ № 6, ет. 4, ап. офис 7, на
основание чл. 644, ал. 4, ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1, ЗЗД, да заплати на „Екватор” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Чаталджа“ № 52, сума в
размер от 10,82 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение от
ответника по насрещния иск на Комбиниран договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE
*/24.01.2017
год., за периодите 01.01.2018-30.06.2019 год. и
01.05.-23.06.2020 год., И ОТХВЪРЛЯ насрещния иск в частта му за горницата от
6867,47 лева (над 10,82 лева до 6878,29 лева), поради извършеното с настоящото
съдебно решение съдебно прихващане между тази горница и вземанията за общо
6867,47 лева по първоначалните искове на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *, срещу „Екватор”
ЕООД, ЕИК *, до размера на по-малката от двете суми.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 78, ал. 1, ГПК, на ищеца по
първоначалните искове – „Фючър Енерджи“
ООД (в несъстоятелност), ЕИК *, със седалище гр. София, за осъждане на „Екватор”
ЕООД, ЕИК *, със седалище гр. Бургас, да му заплати направените в настоящия
съдебен процес деловодни разноски.
ОСЪЖДА
„Фючър Енерджи“ ООД (в
несъстоятелност), ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Красно село, ж. к. Хиподрума, ул. „Найден Геров“ № 6, ет. 4, ап. офис 7, на
основание чл. 78, ал. 3 и 1, ГПК, да заплати на „Екватор” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Чаталджа“
№ 52, деловодни разноски в размер от 1645,13 лева.
ОСЪЖДА „Екватор” ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Чаталджа“ № 52, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК във вр. с чл. 620, ал. 5, ТЗ, да заплати на БсРС държавна такса
в размер от 275 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен
ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П. Атанасов
Вярно с
оригинала!
С.
Добрева