№ 25
гр. Разград, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Цветалина М. Дочева
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 639 от 08.12.2021 г. постановено по гражданско дело №
20213330101086 по описа за 2021 година на РС – Разград, съдът е постановил
следното:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от ОП «Разград лес»,ЕИК
000505910351 със седалище гр.Разград, адрес на управление ул.»Бели лом»,
№47, ет.1 срещу ХР. ИВ. Д., ЕГН ********** от гр.Разград,
ул.»Опълченска», №36, ап.2 за заплащане на сумата 4 529,56 лв. установена
вреда на бюджета на ищцовото дружество в резултат на завишаване
разходните норми на горивата за периода 2016-2019 г. предявен като
частичен такъв, както и за заплащане на сумата 572,49 лв. обезщетение за
забава за периода 20.02.2020 г. – 19.05.2021 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от ОП «Разград лес»,ЕИК
000505910351 със седалище гр.Разград, адрес на управление ул.»Бели лом»,
№47, ет.1 срещу ХР. ИВ. Д., ЕГН ********** от гр.Разград,
ул.»Опълченска», №36, ап.2 за заплащане на сумата 4 529,56 лв. установена
липса на горива в обем на 2 134,01 л. за периода 2016-2019 г. предявен като
частичен такъв, както и за заплащане на сумата 572,49 лв. обезщетение за
забава за периода 20.02.2020 г. – 19.05.2021 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
1
ОСЪЖДА ОП «Разград лес», ЕИК 000505910351 със седалище
гр.Разград, адрес на управление ул. »Бели лом», №47, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ на
ХР. ИВ. Д., ЕГН ********** от гр.Разград, ул. »Опълченска», №36, ап.2
сумата 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/.
Недоволен от това решение, останал жалбоподателят ОП
«Разградлес», който го обжалва, чрез пълномощника си адвокат С.В. от АК -
Разград. Намира решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено
при съществени процесуални нарушения. Излага подробни съображения.
Прави искане решението да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което исковата претенция бъде уважена. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна, чрез
пълномощника си адвокат Е.Г. от АК – Шумен, депозира отговор на жалбата.
Намира същата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззивника не се явява представител. Пълномощникът му адвокат С.В. от АК
- Разград депозира писмена молба, с която моли делото да се разгледа в нейно
отсъствие. Представя и подробна писмена защита, с която поддържа жалбата
си и излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемата страна се явява заедно с пълномощника си адвокат Е.Г. от АК –
Шумен. Поддържа отговора на жалбата и излага подробни съображения.
Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение и за
правилно, като споделя изцяло изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените искове, като
недоказани и неоснователни, поради което препраща към тях, на осн. чл. 272
ГПК. Относно възраженията в жабата следва да се посочи следното:
По иска с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 203, ал. 2
КТ следва да се установят елементите на фактическия състав на този текст. В
тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на всеки от
елементите, включени във фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ и това са:
наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на
2
причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и, че ответникът е
причинил умишлено твърдените вреди.
В процесната искова молба твърденията на ищеца, са че процесната
вреда е причинена от ответника умишлено, а не че е в резултат на
престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на
трудовите задължения.
От събраните по делото доказателства не се установява, че
ответникът е причинил твърдяната вреда умишлено. Липсва пряк умисъл, тъй
като не се установява да е целял настъпване на вреди. Не се установява да е
действал и при евентуален умисъл, а именно да е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал неговите
общественоопасни последици и да е допускал настъпването на тези
последици.
Липсата на една от кумулативно предвидените предпоставки – липса
на умисъл води до неоснователност на исковата претенция.
Поради изложеното искът по 203, ал. 2 КТ подлежи на отхвърляне
като недоказан и неоснователен. Предвид акцесорния му характер,
предявеният от ищцовото дружество иск по чл. 86 ЗЗД също подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 КТ работникът или
служителят отговаря имуществено съобразно правилата на глава Х от КТ за
вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод
изпълнението на трудовите си задължения, а съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ
работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да
събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности,
отговаря спрямо работодателя за липса - в пълен размер заедно със законните
лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи-
от деня на откриването на липсата.
Предмет на предявения по делото осъдителен иск, е ангажиране на
пълната имуществена отговорност на ответника за вреди от липса, за които се
твърди, че са причинени на ищцовото дружество, вследствие
противоправното му поведение като служител, заемащ материално -
отчетническа длъжност. Искът е допустим на общо основание, без значение
дали има или не редовно съставен акт за начет. По отношение на търговските
дружества /частноправни субекти/ не е уредено производство по финансови
начети. Търсената от тях отговорност за липси се осъществява по общия
исков ред, който не изисква предварително провеждане на някаква
задължителна формална процедура и съставянето на нарочен ревизионен акт.
Същевременно документите, на които се основава претенцията по чл. 207 КТ,
нямат значението на съставен в производство по ЗДФИ акт за начет и не се
ползват с предвидената в този закон материална доказателствена сила
3
относно съдържащите се в тях фактически констатации, които се смятат за
истински до доказване на противното. Поради това и в случая
доказателствената тежест за установяване основателността на иска тежи
върху ищеца, а не върху ответника.
При предявен иск за ангажиране на пълна имуществена отговорност
по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на работодателя- ищец е да установи
следните правопораждащи факти: 1/ съществуване на трудовоправно
отношение с ответника към момента на установяване на липсата; 2/
възложена на последния отчетническа функция; и 3/ наличието на липса,
която трябва да е с неустановен произход. В тежест на работника -
материално- отговорно лице, е да опровергае презумцията, че липсата е
причинена от него или по негова вина /в този смисъл Решение № 280/
02.06.2009 г. по гр. д. № 758/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 56/
10.03.2010 г. по гр. д. № 450/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 123 от
30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 890/ 2010 г. на ВКС, III ГО, постановени по
реда на чл. 290 ГПК/.
Фактическият състав на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за ангажиране
отчетническата отговорност за липси включва установяването на недостиг в
касата /когато става въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и пр.
/когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен
произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. Този
недостиг следва да е възникнал по време на упражняване на съответната
трудова функция, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на
съответните ценности е специфично трудово задължение, което е елемент от
трудовото правоотношение на съответното материално- отговорно лице. При
констатирането на такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е
причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от
специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е
да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга
и от нейния неизяснен произход.
В случая от събраните по делото писмени доказателства, се
установява, а и липсва спор между страните, че през процесния период,
страните са били обвързани от трудово правоотношение, а ответникът е имал
качеството на материално – отговорно лице по смисъла на чл. 207 КТ.
Не е налице, обаче, един от горепосочените елементи от приложимия
фактически състав за ангажиране пълната имуществена отговорност на
ответника, тъй като не е безспорно установено от работодателя - ищец, че в
дружеството е налична липса с неустановен произход, чието наличие е в
причинна връзка с изпълняваната от ответника материално - отчетническа
длъжност.
Съвкупната преценка на представените от ищеца доказателства и на
приетото като неоспорено от страните експертно заключение на изслушаната
в първоинстанционното производство съдебно- счетоводнса експертиза, вкл.
4
дадените от вещото лице в о. с. з. обяснения, не може да обоснове извод на
въззивния съд, че действително в ищцовото дружество е налице липса с
неустановен произход, изразяваща се в липса на претендираното гориво,
която е в причинна връзка с изпълняваната от ответника трудова функция в
ответното дружество.
При така събраните в процеса доказателства се налага приемането на
извод, че направените в съставените от ищеца документи фактически
констатации не са подкрепени с безспорни противопоставими на ответника
доказателства, респ. не са надлежно документирани. В този смисъл
доказателствата, на които се основава претенцията на ищцовото дружество,
преценени съвкупно с приетото по делото експертно заключение, не
изпълняват изискването за провеждане на пълно главно доказване на
производящите спорното материално право факти, поради което и извод за
доказаност на иска и съответно - за ангажиране отговорността на ответника
по реда на чл. 207 КТ, в случая не може да бъде направен.
Липсата се състои в недостиг, недоимък в касата, респ. склада или в
повереното под отчет имущество /в случая- локомотив/, и представлява едно
състояние на неотчетност. Характерното за този недостиг е неустановеният
му произход, невъзможността да се установят причините за състоянието на
неотчетност. Установи ли се причината за това състояние, съставът на
увреждането следва да се дисквалифицира като липса. Липсата е едно
юридическо понятие за щета, което се изгражда върху презумпцията за
причиняване на недостига от отчетника, комуто ценностите са поверени "под
отчет". В настоящия случай безспорни и категорични доказателства за
наличие на твърдяната липса в имуществото на ищеца, не са ангажирани и
събрани. Липсват безспорни данни и доказателства както за намаляване
актива на дружественото имущество, така и за увеличаване на пасива му. Едва
при проведено от страна на ищеца доказване на претендираната липса и респ.
на причинената на дружеството вреда, върху ответника - отчетник се възлага
тежестта да докаже, че не е причинил щетата, или ако я е причинил, че това
не е извършено виновно, като деянието трябва да е било извършено при
форма на вината - небрежност.
При установената по делото фактическа и правна обстановка липсва
основание за приемането на извод за наличие на претендираната липса и че
същата е в пряка причинна връзка с виновното поведение на ответника, респ.
с виновното неизпълнение от негова страна на визираните в закона трудови
задължения "да събира, съхранява, разходва или отчита парични или
материални ценности" /чл. 207 КТ/, поради което и не може да бъде
ангажирана пълната му имуществена отговорност при условията на чл. 207,
ал. 1, т. 2 КТ.
Поради изложеното искът по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ подлежи на
отхвърляне като недоказан и неоснователен. Предвид акцесорния му
характер, предявеният от ищцовото дружество иск по чл. 86 ЗЗД също
5
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Поради изложеното исковете правилно са отхвърлено като
недоказани и неоснователни, а поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора обжалваното първоинстанционно
решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, искане за разноски от въззивника се явява
неоснователно. Основателно е искането на въззиваемата страна, за
присъждане на разноски във въззивното производство в размер на 650 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 във вр. чл. 81 във
вр. чл. 273 ГПК.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че ищецът –
жалбоподател е с Код по БУЛСТАТ *********0351, а не 000505910351.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 639 от 08.12.2021 г. постановено по
гражданско дело № 20213330101086 по описа за 2021 година на РС – Разград.
ОСЪЖДА Общинско предприятия «РАЗГРАДЛЕС», Код по
БУЛСТАТ 0005059100351, седалище и адрес на управление: България,
пощенски код 7200, гр.Разград, ул. Бели Лом №47, ет.1, представлявано от
инж. С.Й.Й. – директор, ДА ЗАПЛАТИ на ХР. ИВ. Д., ЕГН ********** от
гр.Разград, ул. „Опълченска“, №36, ап.2 сумата 650 лв. /шестстотин и
петдесет лева/ представляваща разноски във въззивното производство за
заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 във вр. чл. 81 във
вр. чл. 273 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на Общинско предприятия «РАЗГРАДЛЕС»,
Код по БУЛСТАТ 0005059100351, седалище и адрес на управление:
България, пощенски код 7200, гр.Разград, ул. Бели Лом №47, ет.1,
представлявано от инж. С.Й.Й. – директор, за присъждане на разноски във
въззивното производство, като неоснователно.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6