№ 17342
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110109111 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД .
Ищецът твърди че е сключил с ответника неформален договор за наем , по силата на
който му е предоставил за временно възмездно ползване обект, находящ се в гр. С., ул.ж.к.
Х. Д., ул. Н. Г. №50, , срещу задължение за заплащане на месечна наемна вноска в размер в
размер на 240лв. с ДДС за 2019г. и в размер на 300 лв. за 2020 г.
Поддържа, че ответникът не е заплатил наемно възнаграждение в общ размер от
3180лв., за месеците 07 и 10.2019г., м. 04, м.07., м.11.2020 г., м.12.2020 г. и м. 01, м. 3, м. 4,
м.5, м.6 2021г., която сума претендира от ответника.
В срока за отговор е постъпил такъв, с който оспорва основателността на исковете.
Съдът като взе предвид твърденията на страните и представените по делото
доказателства намери за установено от фактическа и правна страна съобразно разпоредбата
на чл. 235 ГПК следното:
По делото не е спорно, че страните са сключили договор за наем с предмет
временното и възмездно ползване на процесното помещение, в период, предшестващ или
съвпадащ с началото на процесния, като е спорно дали наемното правоотношение е
съществувало през описания в исковата молба период, с оглед твърдението на ответника, че
през процесния период договорът за наем е прекратен, тъй като с влязло с Решение №
60181/04.06.2021г., постановено по гр.д. № 4365/2019г., ВКС, 4 ГО, е прието, че договорът
за наем, сключен между собственика на имота - „М. И С.“ ООД и наемателя и ответника по
делото „С.-Т. КМ“ ООД е прекратен, съответно е налице задължение на наемателя да върне
вещта на наемодателя, поради това, че от събраните по делото доказателства се е
установило, че ответникът не е освободил процесния имот и не е предал държането на
ищеца, въпреки уведомлението и противопоставянето на последния.
Относно правоизключващото възражение на ответника съдът намира следното, а
1
именно:
Действително с Решение, постановено по гр.д. № 4365/2019г., ВКС, 4 ГО е осъден
ответникът"С. Те КМ" ООД, да предаде на „М. И С.“ ООД, държането на недвижим имот,
представляващ магазин № 1 за промишлени стоки, заедно с прилежащите му помещения, с
обща застроена площ от 243. 07 кв. м., разположен на кота 0. 00 в жилищна сграда на адрес,
находящ се в гр. С., ул.ж.к. Х. Д., ул. Н. Г. №50, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Въз основа на влязлото в сила съдебно решение, „М. И С.“ ООД е въведено във
владение на имота на 20.07.2021 г. –обстоятелство, обективирано в депозирания на л. 69 от
делото протокол за въвод във владение, съставен от ЧСИ Р. В..
Третото за спора лице М. И С.“ ООД, яваващо се собственик на процесния имот, е
получило държането на същия в период, следващ процесния -20.07.2021г.
Следва да се има предвид, че дори и договорът за наем, сключен между него и
отвеника по настоящото дело -„С.-Т. КМ“ ООД, да е бил прекратен в по-ранен период /както
твърди ответника с достигане изявлението за разваляне на договора до знанието на
ответника-„С.-Т. КМ“ ООД в момента на получаване на препис от исковата молба,
депозирана от М. И С.“ ООД по гр.дело № 4635 по описа на ВКС за 2019г./, то това
обстоятелство е ирелевантно за валидността на процесния договор за наем, сключен в
неформална форма между страните по делото, тъй като по делото не се твърди, а и не са
представени доказателства за това, че процесният договор за наем е развален с изявление на
някоя от страните по делото, достигнало до знанието на другата страна и породило своя
потестативен ефект в период, предшестващ процесния.
Наемодател по договор за наем може да бъде лице, което не притежава правото на
собственост върху отдадения за временно ползване имот. Това, че е отпаднало основанието,
въз основа на което той е получил владението върху имота, тъй като договорът му за наем
със собственика на имота е бил развален, не се отразява върху валидността на основанието,
въз основа на което той е предоставил за временно ползване имота на трето лице, в случая
на ответника по делото, тъй като принцип в правото е че договорът има относително
действие и обвързва единствено страните по него, респективно и развалянето на този
договор засяга тяхната правна сфера, а не тази на трети страни, освен в изключителни
случаи, когато последните са техни правоприемници.
Ето защо съдът приема, че процесният договор за наем е обвързвал валидно страните
по делото през процесния период, доколкото не се установи някоя от тях да е предприела
надлежно действия по развалянето му или да е изтекъл срока на неговото действие.
Относно основателността на исковите претенции съдът намира следното, а именно:
От представените в открито съдебно заседание платежни документи, неоспорени от
ищеца, се установява, че ответникът е извършил плащания към ищеца на суми в общ размер
от 780 лв., платени като наемни вноски за м. 07, м. 10.2019г. и м. 07.2020 г.
По делото е разпитан свидетелят Р. И. П., който заявява, че през процесния период е
полагал труд в медицинския център на д-р К. К., където е работил 15 години, като първо
2
дружеството, в което е работил е било с наименование С. ТЕ“, след това се е променило на
„С.-Т. КМ“.
Заявява, че докато е работил в „С.-Т. КМ“ му е възлагано от д-р К. да събира наеми .
Поддържа, че познава и ответницата по делото - доктор И.а от 8-9 години. Получавал
суми от доктор И.а, които били за наем за помещението, за кабинета, който тя е ползвала в
квартал Х. Д., като тези суми не ги е получавал лично за себе си, а доктор И.а му ги давала,
а той ги е взимал и ги е носил на доктор К., който всеки път му казвал на 30-то число от
съответния месец „Р.е, отиди и вземи наема.“ и той отивал, защото ходех да носи и разни
други документи и да взима е наема.“.
Твърди, че, след като му предавала сумите за наем, ответницатае записвала в тефтер
или тетрадка името на свидетеля и след името той се е разписвал.
Свидетелят след предявяване на документите на л.45.46 от делото, в които е
обективирано, че е предадена сума в размер на 300 лв .-наем за м. 05.2020г., сума в размер
на 300 лв.наем за м. 12.2020 г.,., сума в размер на 300 лв. –наем за м. 11.2020г., сума в
размер на 300 лв. –наем за м. март 2021г., сума в размер на 300 лв. –наем за м.април 2021г.,
сума в размер на 300 лв. –наем за м. май 2021г., сума в размер на 300 лв. –наем за м. юни
2021г, както и наем за м. април 2020- дадени на ръка – 300 лв. /л.46 от делото/, заяви, че
подписите, положени за получателя Р., са негови.
Съдът кредитира като преки и непосредствени показанията на свидетеля Р. П., че по
устно възлагане на представителя на ищцовото дружество – д-р К., е посещавал кабинета на
ищцата, находящ се в гр. С., ж.к. Х. Д. и е получавал от нея суми във връзка с наема на
процесното помощение в размерите и за периодите, посочени в представените на л. 45 и л.
46 от делото документи.
По делото няма спор, че свидетелят е работил за ищцовото предприятие през
процесния период.
Дори и да се приеме за основателно твърдението на процесуалния представител на
ищеца, направено в о.с.з. от 02.10.2023г., че свидетелят е действал без представителна
спрямо ишеца власт при извършване на действията по събиране на сумите за наем от
ответницата, то тези му действат обвързват правната сфера на търговеца, доколкото същият
не е се е противопоставил на тяхното извършване веднага след узнаването им по смисъла на
чл. 301 ТЗ.
Най –късно за тяхното реализиране ищецът чрез своя представител е могъл да узнае на
11.05.2023 г., когато е получен препис от отговора на исковата молба, обективиращ
твърдения за извършване на оспорените действия. /призовката на л. 11.05.2023 г.,
инкорпорища данни за това, че тогава е връчен отговорът на исковата молба на адв. К../.
Оспорване на въпросните действия е извършено едва в о.с.з. на 02.10.2023г., т.е. близо
пет месеца след узнаването им, поради което съдът приема за приложима фикцията на чл.
301 ТЗ, че търговецът е бил съгласен с извършването им, дори и да се приеме, че лицето,
което ги и осъщствило е действало без представителна власт спрямо него.
3
Ето защо съдът намира а доказано твърдението на ищцата, че за м. 04., м. 11.2020 г. и
м.12.2020 г., м. 01.-м.06.2020 г., е погасявала задълженията си към ищеца като е предавала
сумите за наем на процесното помещение на свидетеля П..
По делото се установи, че за м.07.и м.10.2019г., както и за м. 07.2020 г., плащанията са
извършвани по банков път.
Ето защо съдът намира, че исковете като неоснователни подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
адвокат в размер на 800 лв.,
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от С.-Т. КМ“ ООД, ЕИК .., срещу ЕТ И. П. ЗА П.
И. М. П. Д-Р С. И.А, ЕИК: .., с адрес: гр. С., жк. „Х. Д.“, ул. „Н. Г.“ № 50, на
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на наемно възнаграждение в общ размер от
3180лв., за месеците 07 и 10.2019г., м. 04, м.07., м.11.2020 г., м.12.2020 г. и м. 01, м. 3, м. 4,
м.5, м.6 2021г., ведно със законната лихва от 21.02.2023г. до окончателното изплащане на
вземането
ОСЪЖДА С.-Т. КМ“ ООД, ЕИК .., да заплати на ЕТ И. П. ЗА П. И. М. П. Д-Р С.
И.А, ЕИК: .., разноски за адвокат в размер на 800 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4